Пътуване до…



« | »

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Днес Любо продължава поредицата си за качването на най-високите върхове на балканските страни. И т.к. днес ще катерим Хърватска, то и самият пътепис някак не можа да се ограничи само с планината Динара, но ще но води и на много други места из Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания.

Приятно четене:

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Хърватска, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания

Едва дочаканото пътуване до Хърватска и Черна гора най-сетне бе налице и около 3:00 ч на 21.05 товарехме БАГАЖА в багажника и не само там, защото по стечение на обстоятелствата вместо 2 коли останахме 1 с 5 човека екипаж.Тя вярно, че е с голям багажник, но не е комби и планинарска екипировка, раници, храна и т.н. за 5 човека за 6 дни си е бая нещо. Верният автомобил – Ауди Б4 така разгърна своите дебри, че някак си събра и 5-те човека и багажа. Няма да споменавам на какви места имаше багаж.
И така по добре познатия маршрут минахме бързо на Калотина, после дойде Белград и границата с

Хърватска

На границата пак минахме бързо само дето спряхме да хапнем малко след нея и там сърдит граничар така нагло ни изгони все едно бяхме направили голямо нарушение, а там си беше паркинг. Не знам какъв му беше проблема.Участъка от границата до Загреб винаги ми се струва безкраен.Може би заради перфектната идеално права магистрала без почти никакви извивки.От Загреб поехме на юг към Карловац, а от там към Плитвичкитве езера, които бяха целта ни за следващия ден.

За Плитвичките езера

задължително поне 5-6 часа за разглеждане са необходими, а цената на билета е 110 куни или 16 евро. Беше вече късен следобед, затова проучихме нещата за следващия ден и си потърсихме място за палатка. Малко след градчето по коларски път в една горичка изскочи идеалното за целта място. Направо като по поръчка. Разпънахме палатките, хапнахме стандартното меню от русенско варено и лютеница и запука такъв дъжд, че едва смогнахме да се напъхаме в палатките.

Ден 2

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

На следващия ден времето беше чудесно от сутринта и след малко мотане и сушене на палатките отидохме в парка и разглеждането започна. Още на входа видях две коли от Стара Загора и Ловеч, а малко по-късно и от Варна и ми стана ясно, че ще има много сънародници. Все пак бяха почивни дни и се изсипаха и бая автобуси. По-късно направо се зачудих има ли други хора, освен българи – толкова много бяха.

Паркът беше невероятна красота

Тук думите са излишни. Просто трябва да се види. Не е и далеч от България. Заслужава си! Отначало се тръгва с корабче, после се ходи пеша по нещо като екопътека и накрая може пак с корабчето, пеша или с автобусче. Такава навалица е по пътеките, че се замислих за приходите за икономиката на страната. Общо взето Езерата могат да хранят половината държава, а Дубровник – другата половина.

След цял ден тюркоазено синя вода, спиращи дъха водопади и величествени пейзажи беше време да потегляме на юг към

град Книн

където е стартовата точка за планината Динара – най-висока в Хърватска.

Поехме на юг в късния следобед доволни от прекарасния ден. Започна да гърми, но валя малко. Направи ми впечатлние, че през всичките дни прекарани в тази част на Хърватска всеки ден времето сутрин беше супер, а следобяда започваше да гърми и се изливаше по някой кратък дъжд. Климатът си е такъв.

Град Книн е сгушен в полите на

Динара. Планината не е много висока – 1831 м,

но над 1300 м.н.в. става много красива и алпииските пейзажи започват да изникват. Планината е част от т.н. Динарски алпи, простиращи се на територията на Хърватска и Босна.

Dinaric Alps, Hrvace, Croatia

От града с хваща черен път, който отначало е доста приличен, но след около 4-5 км става лош и оттам нагоре е по-добре с джипка. Ние решихме оттук нагоре да караме пеша, така че намерихме една чудесна ливадка сгушена в храсталака и разпънахме бивака.Колко е хубаво да си в планината. Има някакъв особен чар в спането на палатки ,уюта в топлия спален чувал, приготвянето на чай и супи на газовото котлонче и най-вече това, че си близо до природата .Някаква притегателна сила, която въпреки неудобствата и липсата на условията, с които сме свикнали в градовете те кара да се връщаш отново и отново само и единствено, за да си ТАМ ГОРЕ!

Ден 3

Денят беше отреден изцяло за планината. След ранно ставане поехме отначало по черния път, а после по пътека право нагоре. Отначало беше еднообразно изкачване в ниската част на планината и единственото по-забележително бяха осеяните с остатъци от ракети и шрапнели пътеки. Бяха много, ама наистина много.

Спомен от войната, Хърватска - Босна и Херцеговина

Близостта до границата с Босна и спомена за онези размирни времена обяснява нещата. Стигнахме до място, където имаше няколко изоставани танка, които бяха ръждясали и полу разпаднати под натиска на времето. Тук малко пообъркахме пътя, заради грешно поставена табела, но нещата бързо си дойдоха на мястото.

В района има една хижа – Брезовац като водата там се вади с ръчна помпа. Тук беше мястото за обяд, а и точно оттук нагоре започваше хубавата част. Непреодолимият мързел след обилния обяд беше преодолян благодарение на хубавите гледки и скоро отново бяхме по пътеката.

Динарски планини

Тя започна да се изкачва по-стръмно нагоре и триангулачния знак на върха скоро надникна иззад камъните. На върха! След около 5 часа ходене от колата. Гледката беше чудесна. Виждаше се почти до морето. Замислих се, че това ми е предпоследния балкански първенец. Остана само Джеравица в Косово. На върха прекарахме около 20 минути и започна да гърми бая силно. Голямо тичане падна надолу и след час пак бяхме на хижата, на фона на 2:30 ч по пътя нагоре. Там изчакахме стандартния следобеден дъжд да се извали за около 40 минути и хайде надолу. Към 20:30 ч бяхме отново при колата. Първоначалната идея за слизане до морето още същия ден отпадна и прекарахме и тази вечер на същото място. Една лисица се навърташе около палатката цяла вечер, явно примамена от миризмата на русенско варено и рибни консерви. Разбирам го животното защо да не разнообрази малко с български деликатеси!

Ден 4

На сутринта времето е отново чудесно, а свежият планински въздух набързо избистря заспалия ми мозък. Закуска в планината и се отпрвяме към едно не толкова популярно туристическо местенце, а именно изворите на река Цетина.

Изворите на река Цетина, Хърватска

Не е много далече от Книн в южна посока. Аз знам какво да очаквам, защото съм го виждал на снимка, но моите спътници са направо очаровани. Извора представлява една бездънна на вид дупка, от която извира тюркоазено синя вода и наоколо щъкат пъстърви със завидни размери. Странно място. Някак се различава от всички извори, които съм виждал досега, но този факт го прави много интересно. Има един параклис близо до извора, чийто образ при подходяща светлина се отразява в извора огледално и се получават условия за много интересна снимка. Става бая жега, ние поемаме на юг към

град Мостар в Босна и Херцеговина.

Мостар, Босна и Херцеговина

Границата се минава за минути и веднага след нея задължително пълня резервоара до горе, защото бензина е по-евтин там. Мостар има хубава стара част и освен нея няма какво друго толкова да се види. В града все още изпъкват белезите от войната – надупчени сгради и порутени постройки. Същото ми направи впечатление и в Сараево миналата година, но там беше доста по ярко изразено.

Не е необходимо много време, за да се разгледа основното в града. Всичко на всичко това е едноименния мост, който е символ на града и старата част около него. Хубаво е тук и си заслужава дa се види по мое мнение. Просто да се усети атмосферата на града.

От тук пътят е към Дубровник.

Следобед е и обичайно започва да вали. Този път проливен дъжд, но пък кратък. Километрите не са много, границата между Босна и Хърватска минахме неусетно се включихме в така хваления крайбрежен път на Далмация. Признавам действително е красиво, особено за возещите се, които спокойно могат да зяпат в безкрайната морска шир. Отново се влиза в Босна, защото се пресича малка ивица, която е босанска. Единственият излаз на море на Босна. Тук митничарие нещо са станали със задника нагоре,.Малко се заяждат, но като видят претъпкания с планинарски атрибути багажник ни махат да изчезваме.

В Дубровник

сме късния следобед. Настаняваме се в къмпинг Solitudo и така дългоочакваната баня е вече налице. Много хубав къмпинг – 12 евро на човек като колата и две палатки са включени в цената. Условията са много добри и къмпинга е почти пълен предимно с французи, холандци и германци. Вечерта пийваме Karlovacko pivo на плажа и после се впускаме в разглеждане на нощен Дубровник.

Карловачко пиво и Дубровник, Хърватска

Страхотно място (визирам старата част зад крепостните стени). Прилича много на старо италианско градче с тесните алеи и просторите висящи над уличките. Сякаш има малко от Венеция и съвсем малко от Неапол, но е доста по-чисто. Разходката е много приятна, но минава полунощ и се връщаме да спим, че на другия ден ще е основното разглеждане и ранното ставане е желателно.

Ден 5

Ранното ставане беше налице, но и мотането не беше малко.Паркирахме в центъра, за да разгледаме стария град и по светло. Изводът – и на светло и на тъмно си е забележително място.

Една баба ни омая да си купим от нейните домашни изкушения – ракия с розмарин и глог, сушени портокалови корички, сушени смокини и бадеми по някаква пак специална рецепта. Действително бяха много интересни и на вкус и на вид. Направихме оборот на женицата и тя щастливо ни махаше за довиждане.

Няма какво да описвам за стария град. То в интернет всичко си пише. направи ми впечатление обаче, че многото котки, които щъкаха наоколо бяха с някаква специфична физиономия. Бяха някак груби и приличаха на котки хулигани :-)

До обяд се мотахме из града и после отидохме на плажа. Колко е хубаво да си на плажа преди сезона да е дошъл. Няма навалица, крясъци и лудница. Плува се на спокойствие. Пълен релакс. След около два часа на плажа се отправихме към

Котор в Черна гора.

Тук искам да поясня нещо. Винетката за Черна гора важи една година от датата на закупуване, а не до края на годината независимо кога е купена, както е у нас. Така на нас не ни се наложи да взимаме нова. Малко преди Котор спряхме да хапнем до морето и да се полюбуваме на красивите фиорди. Беше красиво, но за разлика от Хърватска беше доста мръсно по брега. Преди да се достигне Котор има

едно малко градче на име Пераст.

Пераст, Черна гора

Много си заслужава да се види. Много е автентично. Даже имаше коли с регистрации от времето, когато Черна гора е била в пределите на Югославия. Тук заваля неизменния следобеден дъжд. Между другото има ферибот, който може да се ползва, за да се спести обикалянето по завойте из залива, ако се минава транзит, но си заслужава да се мине по пътя заради великолепните гледки.

Котор, Черна гора

В Котор

е много оживено. Непрекъснато пристигаха круизни кораби и изсипваха тълпи от туристи, които се отправяха незабавно към стария град. Направи ми впечатление контраста в растителния свят. На брега палми, а по склоновете на планината иглолистни дървета. Зад крепостните стени на стария град се потапяш в едни минали времена. Разстоянията са много малки и за по малко от час може да се разгледа, но най си заслужава да се изкачи човек до върха на хълма над стария град или поне до параклиса. Стига се по пътека в края на стария град, която се изкачва нагоре. От тук всичко е като на длан – залива, цалия град, преминаващите коли и приближаващите кораби.

Котор от високо, Черна гора

Трудно е да си тръгнеш от това място. Гледката те кара да стоиш още и още… Но за жалост нямаме цялото време на света. Вече се смрачава, а трябва да търсим място за палатка, което от опит знам, че по тъмно е много трудно. Още повече в района равните места са рядкост. Малко след

Будва

по изключително стръмен път се натъкваме по поръчка на идеалното място, което предлага и неповторима гледка към морето, но за жалост духа буквално ураганен вятър и опъването на палатка е немислимо тук. Поглеждам към морето и си представям как разкопчавам ципа на палатката на следващата сутрин и виждам изгрева… но няма как. Слизаме обратно и малко по-надолу вятъра е поносим. Разпъваме палатките в нещо като частна градина, но няма за кога да търсим по-хубаво място. Вече е тъмница, а и на следващата сутрин идеята е за много ранно тръгване, така че тук ще е.

Ден 6

Часовника звънна в 4:00 ч местно веме или 5:00 ч по нашенски. Меко казано на никой не му се ставаше, но нямаше как. Предстоеше още малко каране в Черна гора, спирка на Шкодренското езеро, пркосяване на цяла Албания (а тя не е много бърза за прекосяване), на Македония и обратно в България.

Набързо събрахме лагера и се понесохме към албанската граница. Очакванията ми бяха за 2 сламени колиби и едно отрязано дърво вместо бариера, но те се опровергаха. Изглеждаше си съвсем нормално и отново минахме бързо. Само да отбележа нещо:

В Албания

от влизането до излизането от страната не съм влязъл в нито една дупка. Много завой, но идеален асфалт. На път за

Шкодренското езеро

минах през най-отвратителното гето, което някога съм виждал. Беден ми е речника да го опиша и затова ще пропусна описанието.

Иначе езерото се води най-голямо на Балканите. Около него има планини и е красиво, но и доста мърляво по брега. Доста типично за държавата. Шкодренската крепост се извисява гордо на отсрещния хълм. За нея имаше нещо, че била най-стара, но не съм 100 % сигурен. След закуска на брега на езерото се отправяме в

посока Тирана

Пътят е доста прав и скоростта от 120-130 км/ч е нормална за района, въпреки ограниченията от 60-80 км/ч. Бях чел, че полицаите не санкционирали чужденци и малко или много разчитах на това. Имаше бая километри, че да се влача с 60. В

Тирана

минавам за 2-ри път и знам какво да очаквам. Все едно караш в Техеран или Кайро. За моите спътници това е първо посещение в Албания и са малко втрещени от хаоса по кръговите движения и каруците, които от крайна дясна лента правят ляв завой на трилентов път. За малко се разминах с една такава. Не знам как, но дори и на такова място успявам да намеря някакъв чар. Вадим чист късмет, че прекосяваме града само за около 1 час, въпреки задръстванията и лудницата.

От Тирана до Елбасан е тесен път с безброй завой, но и много панорамен. Тук се появява първата кола с българска регистрация – голф от София. Покрай пътя продават на много места череши за 2 евро на килограм.

Елбасан

е град с много мръсен въздух, заради металургичните комбинати в района, но е доста по-спретнат от Тирана. Малко след града е първата ми среща с албанската полиция. Изпреварвам камион на непрекъсната линия, неусетно се подава палка и виждам строгия поглед на закона. Почва се едно жестикулиране едни обяснения той на френско-албански, пък аз на английски. После поглежда регистрационния номер, задава дългоочаквания въпрос : „Булгарин?“. Аз кимам положително и той маха с ръка да продължавам, че този път ми прощава. Това и чаках. Благодарен съм му!

Следва границата с

Македония

и после така познатия път през Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово и хайде в България. Спирам само за малко в Македония, че на заднта седалка вече не си усещат краката. И така благополучно към 9:00 ч бяхме в София. Километрите за последния ден не бяха много – към 780, но се пътува доста бавно. И все пак си заслужава да минеш по непознат път било то и бавен. Страхотно и разнообразно пътуване се получи. Като километри общо беше 2397 км.

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани – на картата:

Западни Балкани

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Create PDF    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 13.06.2011.

Tags: , , , , , , , , , , ,

Categories: Босна и Херцеговина, Дубровник, Западни Балкани, Любомир Петров, Мостар, Плитвице, Хърватска, Черна гора

4 Responses

  1. Едно заслужено споменаване и награда – http://www.vraity.com/2011/06/bulgarian-bloggers-we-can-do-more.html

    by Nezzo on юни 15, 2011 at 1:31

  2. Mnogo hubav patepis – interesen, humoristi4en, informativen :)Priiska mi se da sam bila s vas :) Bravo!

    by Kristy on юни 21, 2011 at 11:06

  3. Ама какво пътешествие сте си спретнали! Малко се стреснах от тълпите на езерата и като че ли се отказах да ходя да ги гледам в сезона, не ми понасят тълпи. Страхотна блаканска обиколка. Снимките също са много красиви!

    by Laska Nenova on авг 3, 2011 at 10:56

  4. Благодаря! Тълпите действително са бая, но си заслужава са се отиде в сезона заради пълноводността и красотата по това време. Много си заслужава!

    by Любомир on авг 4, 2011 at 12:53

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version