Великден на остров Корфу: Делви над главите – част 3

Гърция, Корфу

Предната втора част Великден на о.Корфу>>>, а началото – Великден на о.Корфу>>>

При явно невероятната организация, целия този парад свършва в 10,30. След което започват приготовленията за единствено на острова традиция – чупене на глинени съдове. Традиция, която е взаимствана от венецианците, но при тях е била за Нова година. Дори до колкото зная дори и до наши дни в Италия има традиция на Нова година да се хвърлят през прозореца стари вещи, за да бъдат заменени с нови.

За сметка на това корфиани превръщат тази традиция в своя Великденска. За краткото време всички трябва да приготвят глинените съдове, междувременно шествието да се разпръсне, а хората да се приберат плътно от двете страни на улицата, за да няма грешки

Тази червена делва беше точно срещу нас, вече я бяха наляли вода и поставили монети, беше готова за 11-я час, в който започва чупенето.

През няколко тераси имаше приготвени две по-големи делви… Всъщност това е и нещо като надпревара, кой по-голяма делва ще счупи. Всяко показване на следващата по-голяма делва предизвикваше възгласите на хората по улиците, а собствениците им гордо приемаха тези възгласи като признание

Шумни възгласи и почти паника в една възрастна гъркиня до мен предизвика показването на тези две делви. Бяха на последния етаж, огромни… преди хвърлянето им момчетата три пъти лъгаха хората долу… Честно казано, като ги видях се огледах накъде по-навътре от улицата да се скрия, ама нямаше начин, освен да вляза в стената
А женицата до мен искрено се притесни какво ще стане като хвърлят тези делви, дали наистина ще ги хвърлят, дали няма да ударят някого, а единия шофьор, който беше с нас повтаряше, че тези са луди

Нямаше тераса или прозорец, на който да не бяха приготвени глинени съдове и точно в 11 часа от единия край на улицата се чу шума от чупенето… Чупенето не става едновременно, върви като вълна от единия край до другия, първо се хвърлят по-дребните съдове – гърнета, чинии, малки делви…Всичко това придружено със смях, викове…

И когато свършат дребните, започват да летят големите делви… Те наистина са луди и наистина ги хвърлят
Бях плътно до отсрещната стена, пред мен имаше поне 3 реда хора, но от тази делва водата, която се разплиска стигна до краката ми

И ако си мислите, че само една голяма се хвърля, нееее, ето я и втората от двете големи от последния етаж Излишно е да обяснявам какви бяха аплодисментите и виковете, които придружаваха падането й

Когато хвърленето приключи, ето така изглеждат улиците. И разбира се, всеки трябва да си вземе парче, което да пази до следващата година, за късмет и здраве. Аз си взех от червената, която беше срещу нас

А след това… Ех, след това е истинско веселие. Всички кафенета наоколо са препълнени, по улицата покрай Листон минават ученическите филхармонии, гърми музика, балони, суматоха…..
Това продължава до към 2-3 часа следобед, след което повечето се оттеглят на почивка, обяд, а също и да съберат сили за вечерното Възкресение. За жалост от него нямам снимки, просто сапунерката, с която снимам не става нищо хубаво на вечерни снимки. Ние също следобед си починахме и вечерта се върнахме в града. А там…. От 21,30 отново започват шествия и паради, обикалят главните улици. Първо се събират около улицата, където се чака да се донесе огъня за паленето на свещите… Нали съм си късметлийка и нали за сбъдване на мечта става дума, та точно пред мен спря автомобила, от който слезе свещенника, който носеше огъня. Оттам той се присъдедини към останалите от църковното шествие за да отидат до църквата. А ние се придвижихме към площада, където се провежда самата литургия. В 23,30 започнаха отново да идват филхармониите една след друга, тържествени, шумни и красиви. Подредиха се в очакване на идването на свещенниците. И точно в 00,00 часа … “Христос Воскресе” и започна най-прекрасната заря, която някога съм виждала през живота си. Няма такава, повярвайте ми. Около 15-20 мин небето се украсяваше в какви ли не цветове и форми, филхармониите свиреха, чуваше се и църковната тържествена песен…
Мисля, че точно в този миг изживях истинско щастие, такова, каквото никога досега не бях изживявала. Онова усещане, при което си даваш сметка, че дори ей сега да свърши света, няма за какво да съжаляваш…

Е, всяко нещо си има край, а ние трябваше да се придвижим до пристанището, където беше автобуса ни (по време на тези празници града се затваря за автобуси и коли). Единствения начин да се придвижа през множеството хора беше да се прилепя към някой от оркестрите, които в бърза маршова стъпка преминаха през центъра. И така, леви-леви, марширувайки с тях, а до ухото ми един тромбон свиреше с всички сили, но….. изнесох се. Явно и останалите от групата са ползвали този начин, защото всички се събрахме навреме, за да се прибираме към хотела.
И да, гърците празнуват Възкресението по свой си начин – след 00,00 часа се яде супата Магерица, а оттам – в бузукито Някои от нас също направихме така. Тоест пропуснахме супата, но не и бузукито

На другия ден късна закуска, а междувременно чеверметата с агнетата вече бяха приготвени, жарта разпалена и печенето беше започнало
В 12 на обяд започна празнуването… мезета, салати, узо и страхотна програма. Нямах време дъх да си поема, какво остава за снимки, но успях да снимам ето това хлапе, което брилянтно танцуваше зембекико и обра овациите на зрителите.

Е, и ние танцувахме после… ама не толкова добре, затова не се показваме

На другия ден, заредени с впечатления си тръгнахме към България…
Не зная до колко съм успяла, но искрено се надявам да съм предала поне част от настроението на това пътуване. И аз самата, въпреки многото нерви и напрежение, съпътстващи това ми пътуване, предвид, че за мен все пак е работа – мисля, че още повече заобичах това вълшебно и неповторимо място.
И искрено пожелавам на всеки да отиде там, било за Великден, било по друго време.

Аз другата седимца пак ще ходя, макар и за 3 дни. А през май пак ще ходя, вече за една седмица, хем ще бъдем там за празника на острова – 21 май, когато се празнува присъединяването на Йонийските острови към Гърция. Още не съм била на този празник там, сигурно ще е отново много вълнуващо

И после…. ще видим, лятото сигурно ще пътувам още много, много…
Явно не е случайно, че много известни личности, които веднъж са стъпили на острова са оставали за дълго там…

Приключвам, защото трябва да уреждам поредните варианти за лятната програма до Корфу…

Край
Автор: Таис
Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. 21.04.2008

    […] Великден на остров Корфу: Делви над главите – част 3 […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.