юни 08 2011

Двете Пинги в Чехия (продължение No 2): Кутна Хора и Прага

Published by at 12:07 under Вили,Чехия

Днес продължаваме приключенията на Вили из Чехия. Прага и Кутна Хора не ѝ се опряха. да видим днес как ще продължи борбата 🙂

Приятно четене:

Двете Пинги в Чехия

(второ продължение):

Кутна Хора и Прага

Доволно наядени и напити, тръгваме с Румчо към другия край на града, към Седлец, за да видим прочутата църква-костница. Колко ли град е Кутна Хора, но Седлец е нещо като предградие на съвременната му част.
В Гугъл-земя бях измерила разстоянието между стария град и тази църква – около 2,5 км. Нищо работа. Значи няма защо да се ослушваме за градски транспорт.

Та, вървим си ние яваш-яваш, пак си снимаме… 040_preved

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора

Вървим, вървим, излязохме от стария град, минахме и цялата нова част, та се сетихме и за вкъщи си, като гледахме тия блокове:

Кутна Хора, Чехия

Кутна Хора – из съвременната част

Еее, взеха да ни се умарят обувките, а църква се не види. Пък може и щото, нали, се и натъпкахме, та май ни хвана канапа, ама няма как на улицата да си опънеш конструкцията. И стигаме до извода, че ни е време да пием кафе. След кратко обсъждане, обаче, решаваме все пак първо да е църквата, а за финал на мероприятието – кафето.

Кутна Хора, Чехия

Айде, най-после излязохме пред една друга голяма църква. Ей я, „Успение Богородично“ била. Ама тя не е това, дето ни трябва 032_no2

Кутна Хора - църквата Успение Богородично

Кутна Хора – църквата Успение Богородично

Да влезем ли, да не влезем ли, помайваме се отпред, пък – а, да влезем. Да, ама искат вход 30 крони. Била не знам к’ва историческа. Аха, ей с’а! За това нещо?

001_agree Че то, като гледам, отвън не е чак нещо кой знае какво, а вътре пък нищо няма за гледане. Ето, убедете се от тая открадната снимка /така се вижда от входа/.

Кутна Хора - църквата Успение Богородично

Така се вижда от входа

Аз пак заничам и се чудя струва ли си все пак да влезем, ама Пингата вика: айде, айде, мани я, давай да ходим при оная с кокалите. И завиваме наляво. Щото натам сочи табелката за костницата.
И, преди да стигнем гробището с въпросната църква, на пътя ни се изпречва градска тоалетна. А, разгеле, я първо там.

Обаче, вижте сега аз какво си мисля – хайде нека така, по-изтънчените души, да спрат дотук и да идат другаде да си четат нещо друго, щото сега ще влезем в едно приключение, наситено с… хм, простотии и ужасии. И драматизъм!

Да не кажете после, че не съм предупредила!

А с тия, дето нищо човешко не им е чуждо, продължаваме 014_friends
Обаче, първо едно отклонение:
Докато обикаляхме из Прага, като на нормални хора ни се случи на няколко пъти да се възползваме от обществените им тоалетни. Ами, какво да кажа, едно към едно с нашенските, даже и по-кофти някои. И те си имат едни лелки, дето вземат стотинки на входа и те гледат зорко в ръцете колко хартия ще си откъснеш.
А в метрото веднъж, Румчо иска да влезе в тоалетната, ама няма дребни. Панито почва да й се кара (!?!) – нямала да й развали, и не я пуска. За беда и аз нямам дребни чешки монети, но имам едно евро. Давам й го, а оная като се разврещя още повече – евро не щяла, крона си иска. Да сме развалели парите. Иначе, кенеф – йок! И отказа категорично, не пусна Румето вътре! 021_girl_impossible

В Страховския манастир пък лелчето беше друга луда – след всеки се умъкваше в тоалетната да гледа кой как оставя. И като ми се разбуча нещо, за някаква хартийка… Аз й викам: Какъв ти е проблема, бе жена? Не те разбирам какво ми говориш… Тя ми се блещи пак, щяла да вика полиция, била съм невъзпитана.
Ха! Ма откъде накъде ще ми се държи така? Май е станала сутринта с гъзО нагоре, а сега – аз съм й кривата. Тя е невъзпитаната! Не я изтраях, озъбих й се: Ми, викай де, айде, викай! Пък аз да им кажа, как вземаш мангизите на чужденците, а не даваш касов бон!… Ма тя не спира бе, фърля едни светкавици и мън-мън-мън-мън…
Та да си имате едно наум с обществените кенефи в Прага.

А сега сме в Кутна Хора.

Влизаме с Пингу в тоалетната – лелеее, вътре чисто, свети! Плочки, огледа – лъщят. И панито се усмихва едно любезно, драго й е… Колко пари? По 75 ст. Ето ти за двенките. Бравос, много хубава ти е тоалетната! 035_ok
Значи, там са две отделения – първото е с мивки, окачалки, огледала, след него е помещението с кабинките. Там също чисто, та дрънка. Даже на едната стена – картина, на отсрещната – някаква табела виси.
С Пингуто се паркираме по кабинките. Нали ги знаете обикновено как изглеждат – тънки стенички, без таван, вратите на 20 см от пода. И докато, ъъ… си изливаме чувствата… си говорим колко е различно в Кутна Хора, ето даже и тоалетните им са готини. Чисто, чисто, чак и картина турили на стената… А, нали, панито пък к’ва любезна, не е като пражките кочибри… А оная табела, каква беше?
И, ох, божичкооо, като ми налетя един спомен, малеей… устата ми се разчеееква… и оп, се закача на ушите.
Сещам се как като бях на 16-17 г. и майка ми и баща ми за пръв път най-после ми разрешиха да замина съвсем сама на село да видя дядо ми. То се пътува с влак, после с автобус – дълга работа.
Та на тази една селска гара, на връщане, докато чакам влака, влизам в тоалетната. Вътре – бели плочки, горе-долу чисто, все пак е гара, а на стената една голяма бяла емайлирана табела с тъмно син кант, гласи: „Строго е забранено мазането на говна по стените. Глоба!“
Ей, хора, за малко щях да пукна от смях тогава! Но явно имаше резултат, по стените нямаше мазано 020_girl_haha
Та в този момент в Кутна Хора, вследствие табелата им, се сещам баш това. И почвам да се хиля. От там пък се сещам и за един стар виц.
Викам й на Руми: Румчо, тука каквото е чистичкооо… ако направим един тайфун сега… като в оня виц, а? Тя: кой виц? Аз: Абе, дет’ бай Ганьо участвувал в състезание кой ще успее да изпие едно шише рициново масло и да изкачи Емпайър Стейт билдинг без такова… е, без да се насере, а наградата е околосветска обиколка със самолет. Естествено, наш Ганьо спечелил, щото видял една бебешка количка между етажите и я напълнил, че зор му идва, та да устиска положението, после спокойно продължил да се качва нагоре. Получил си наградата, качил се на самолета да обикаля света, а на следващият ден вестниците гърмят: Сензация! Сензация!… И, първа сензация: В Ню Йорк между етажите на Емпайър Стейт билдинг 3-килограмово бебе изсрало 5 кила лайна; втора сензация: Лайнян тайфун над Филипините! 020_girl_haha 020_girl_haha
И, докато с Румчо си мием ръцете, киприм се пред огледалата и се хииилим ли, хилим на вица… оная ми ти пани изфърча от килерчето си, в движение нахлузва едни жълти гумени ръкавици, дрънка една кофа… Че като побесня! 012_dwarf
Леле! Като почна да тряска вратите на кабинките, да наднича вътре у всяка и да мърмори нещо, като ни поглежда едно отровно… Пък то, ние – нищо бе, дори не бяхме усмърдели… Лелеее… тая не е у ред! Споглеждаме се с Пингу, грабваме си якетата и чантичките, и въз!
На улицата се гледаме една друга недоумяващо: ма, к’во й стана на тая бе, що изпатка така? Като влязохме, добре уж си беше…
Та така стигнахме до идеята, че с чешките отговорнички по тоалетните шега не бива! Не знам как ги подбират. Може би трябва да отговарят на някакви специални изисквания? Или пък ги пращат на специализирани курсове за квалификация? Кой ли да ти каже… 😉

Еее, най-после сме пред костницата!

Кутна Хора, Чехия

Ама, вижте сега, в интернет има много подробна информация кой, кога, защо си е играл да прави полилеи, пана, гербове, пирамиди, гирлянди и какво му дошло наум, от черепи и кости. От костите на 40 хиляди души! Бррр… Ужас! Кошмар! Представяте ли си, та това е все едно хората на цял един град! На всичките тия мъртъвци да им събереш, очистиш и измиеш костите, пък после да си играеш с години да ги нареждаш или да правиш някакви „естетични“ неща с тях… Е, не, аз не го разбирам това изкуство, сорри. Ужасно ми става само при мисълта за всичко това.

Освен това, вътре те питат какъв език говориш, и заедно с билетчето ти дават кратко обяснение кое, къде и как, на сътветния език. Има и на български. Та, няма да разказвам, само ще покажа малко какво видяхме. Всъщност, аз хвърлих само едно очо набързо, щракнах няколко снимки и седнах вън на една пейка. Щот’ нещо не ми понася подобна гледка, мачка ме, ужасява ме. Настръхвам, бе! Гадно – всички тия кости са били на истински хора!… Извинявайте, може и да не съм права, но на мен ми изглежда направо като гавра. Мисля, че оня, който го е измислил, пък и ония, дето са му продължили „делото“, са имали някакъв проблем с главите. Ама на, сега горе-долу всеки, отишъл в Кутна Хора, отива да гледа. Според мен си е чист бизнес. Кофти бизнес, гадно. Е, според мен. 023_girl_sigh

Кутна Хора, Чехия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Най-после Пингата се нагледа и наснима на кокалите и излиза на светло. Грабваме се и ще си търсим кафене. Но след 20 метра то ни се изпречва само. Малко, много обикновено, простичко кафененце. Няма кьорав човек вътре, но пък е топличко, изглежда уютно, тиха музичка… И сядаме на една масичка до прозореца. Идва симпатична млада пани, лесно се разбираме относно кафетата, а за „мезе“ се оказва че има само торта „Марленка“ – ама два вида, медена и шоколадова. Добре, по едно парче от двете. Двете Пинги си имаме този навик, когато ходим някъде – да вземаме различни неща и си ги делим, за да опитваме колкото може повече от техните храни.
В случая удоволствието ни беше пълно! Кафето беше чудесно, а тортата ммм… Горещо ви препоръчваме торта „Марленка“ – много е хубава! Разкошна! 038_party

kutna-hora__p1130502

Е, докато си бъбрим и отмаряме в кафенето, слънцето тръгна да си ходиии… Време беше и ние да отлитаме от Кутна Хора.
И понеже автогарата ни идва далеч, упътваме се към гарата. Пък и да се повозим на чешки влак, да видим как е.
Апропо, малката Кутна Хора си има таман две гари 🙂 По-малката е старата гара, в подножието на стария град, а „Хлавни надржи“ /главната гара/ е в края на новия град и ние в момента сме по-близо до нея. Та, след десетна минутки сме там.

kutna-hora__p1130509

Купуваме си билети /но са малко по-скъпи от автобусните/, а влакът от Бърно ще пристигне след 40 мин. Седим, зяпаме кой влиза, кой излиза, одумваме ги… Гарата, ни е малка, ни е много голяма – 5-6 коловоза. Докато чакалнята е съвсем малка, но се радва на активност. Все влиза-излиза някой. По едно време леко се отегчавам, ставам, излизам на перона, блуждая, връщам се. Румчо се разплула на стола: К’во има там? – пита ме – Нищо – казвам. Тя: Офф…
Пингата се е отпуууснала, размързяло я, две не види 🙂
Сричам, мъча се да разчета нещо от някакво рекламно списание на ж.п. компанията им, когато съобщават, че иде някакъв влак. Иначе пък, освен на чешки, казват и на английски, ама с такъв див чешки акцент, че почти нищо не им се разбира. Но не е нашият влак де, до него има още 15 мин. Надничам през джама и гледам, те ти го, пристига обявения влак… А!… Ама, к’во стана, бе?! Докато мигна, спря, отвори-затвори врати и замина, скри се.
Учудването ми е неудържимо: Аааа… ‘бааах ти влака, бе! Румчо се ококори, надигна се: К’во? Къде? Какъв?

Ми, какъв – един локомотив и един вагон. На два етажа! Тя: А?!? Къде? Къде е?
Ми то туй, мънзаркото влакче, пристигна изведнъж и замина изведнъж. Изчезна, както се и появи. Даже не успях да се сетя да го щракна.
Язък, Пингата не можа да види едновагонов влак, че и двуетажен 010_declare
Айде съобщиха, че пристига влака ОТ Бърно, нашият влак. Излизаме, отиваме на перона. А в това време съобщават, че пристига и влака ЗА Бърно. И наистина, и двата влака пристигат от срещуположни посоки. Едновременно. И нямат табели. И спират на два съседни коловоза. 031_nea И кой е нашият??
Хората слизат-качват се. Един брат-чужденец ме пита кой е влака за Прага. Ми не знам, ти ми кажи, и мен ме интересува! Леко се шашкаме – въх, малей, ми сега?!… А! Виждаме с Пингата един кондуктор и се устремяваме към него, питаме го, той сочи вратата на вагона. Ама дали разбра какво го питаме? Е, качваме се.
Ми, влак като нашите родни. Същият, ама същият, без грам разлика! Чудим се в купето – леле, ами ако сме отпрашили към Бърно, вместо към Прага? Хе-хее, има да си се таралянкаме цяла нощ до Бърно, после от Бърно 019_girl_drink3
А, дойде и кондукторът, ама друг – дупчи ни билетите и нищо не каза. Извод: Значи сме уцелили влака.
След половин час може би, слизаме на „Хлавни надржи“ в Прага. Еее, ама много хубава гара имат! Жалко за софийската, да можеше и тя да заприлича поне мъничко на пражката…

И така, видяхме Кутна Хора, насладихме се на един малък старовремски, излязъл сякаш от някоя приказка чешки град.
… А сега к’во правим нататък, Пингу? Ми к’во, имаме ли още чертички на батериите? Намират се, по една-две. Значи ясно.
Мислите, че след цял ден скиторене, ей с’а, веднага ще се приберем да спим в хотела? Ооо, няма такова нещо. 031_neaНе и при двете Пинги!
И хукваме пак из вечерна Прага. Да я гледаме, да й се радваме, да й се възхищаваме, да я снимаме.023_girl_sigh

Защото Прага е прекрасна! 022_girl_in_love

Още няколко снимки от Прага:

kutna-hora__p1130521

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

kutna-hora__p1130644

kutna-hora__p1130588

kutna-hora__p1130725

kutna-hora__p1130730

kutna-hora__p1130735

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

kutna-hora__p1130810

kutna-hora__p1130802

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Автор Вили

Снимки Вили и Руми

Още снимки от Прага на адрес: http://iaia.snimka.bg/travel/praga.550665

Автор: Вили

снимки Вили и Руми

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Двете Пинги в Чехия (продължение No 2): Кутна Хора и Прага”

  1. Ema каза:

    Много хубава тая Прага, бе! И Хутна Гора е красива и чиста и цветна. За църквата с черепите и скелетните кости, направо си мисля, че онова, което виждаме от снимките си е чиста творческа перверзия. Не може от такива неща да се прави декоративна композиция или изделие като полюлей. Антиестетика и отвратителна, отблъскваща дизайнерска фантазия и сръчност. Странно ми е защо изобщо позволяват това да бъде достъпно за гледане от нормалните хора?
    Браво Вили и Руми. Много хубав и духовит е расказът на двете Пинги в Чехия.

  2. Стойчо каза:

    Ема, подобно нещо има и в Палермо 😉 Не слагам умишлено линка към разказа (тук, на сайта е), там е по-зловещо

  3. Ema каза:

    Да му се не види, колко съм проста! Каква „Хутна Гора“, какви пет лева? Къде съм жмала, та съм разменила на двете думички главните букви? Моля за извинение. Дори не съм усетила грешката.
    @Стойчо, добре си направил , че не си сложил линк към ужасиите в Палермо, защото нямаше да се стърпя и щях да си навра мазния нос да видя там пък какво са си позволили да „измайсторят“.
    Много отдавна, още когато бяхме студенти, всяко лято скиторехме по бившите социалистически страни в Средна Европа. Та така не само посетихме концлагера в Бухенвалд, ами дори имахме „щастието“ да преспим една нощ в някакви дълги тухлени сгради, където имаше някакви мрачни стаи, пхреправени на туристически спални, с метални полуръждясали двуетажни кревати, застлани с някакви тъмно сиво-кафяви одеала от остра вълна и много зле миришещи. Там са били спалните на онези, дето са надзиравали, командвали и измъчвали концлагеристите. Познайте дали някой от нас можа да заспи? На другата сутрин отидохме до местата с пещите и музея на концлагера. Минали са вече 40 години, ама още се стряскам от спомена.
    И като гледам снимките от църквата в Кутна Хора, все Бухенвалд си припомням.

  4. Събина каза:

    Стойчо,

    моля ти се чисти ги тия емотикони! 🙂
    това да не е АБВ Форум през 2005. ужасно е просто.

  5. Стойчо каза:

    @Ema, има доста църкви в Европа, които са оборудвани по подобен начин. Сега се сещам, че и за Полша бях чел, за една голяма църква. Сърбят ме ръцете са сложа линка 😉

  6. Vili каза:

    Aйде сложи го линка, Стойчо, да видим там как ги „отпрало“ по главите 🙂
    Сабина бе, нали предупредих, че следват простотии, не се чуди на емотикончовците 😉

  7. Стойчо каза:

    На твоя отговорност;) http://patepis.com/?p=6329
    Снимките са страшнички – предупреждавам

  8. Cymru каза:

    Привет,
    нов съм в този много полезен сайт. Много ми допадна пътеписа за Йонийските острови. Определено ме подтикна и аз да планирам подобно пътешествие в тази част на Гърция.
    Бих искал да попитам авторката има ли шанс пътеписът да бъде завършен, защото приключва на най-интересното място – преди описанието на Кефалония и Закинтос.

Leave a Reply