сеп. 15 2008

Меделин, Колумбия – кв.Санто Доминго Савио

С какво ще отбележим първия учебен ден? С един разказ за Меделин в Колумбия — ще видим човешките отношения в тази далечна страна и няма да прочетем нищо за картели и тяхната стока. Приятно четене:

Санто Доминго Савио в Меделин, Колумбия

Колумбия е страна на контрастите.

Кварталът, в който аз живея, се нарича El Poblado, и е най-елитния в града. В него всички живеят в затворени комплекси с охрана, басейни, сауни, фитнеси, паркинги.

Санто Доминго Савио

е неговата противоположност. Намира се на другия край на града, на склоновете на планините, заобикалящи отвсякъде Меделин.

Подобно на българските гета (пример — Столипиново) всички строежи в него са били незаконни. Ако сте гледали бразилските филми City of God и City of Men, горе долу такова е било и положението в Меделин. Имало е квартали в гетото, които не са можели да се понасят,имало е престрелки, повечето обикновени хора не са си и помисляли да отидат близо до тези места.

За разлика обаче от България, както и от повечето европейски държави, тук са се намесили политици, които наистина са разбирали от интеграция на бедните. За по малко от 5 години кварталът се е преобразил напълно и в момента е спокойно място за живеене.
Как е станало това?
Гетото се е разширило нагоре в планината. Това е довело до проблем, че за да се стигне до място, където има градски транспорт, е било нужно да се върви няколко часа пеша. Поради незаконните строежи и липсата на план, улиците са тесни и непригодни за нормални превозни средства. Решението — лифт, водещ от метрото към планината.

Тъй като всички знаят колко важен е този лифт и метрото, всеки пътник го пази като свое. Никой не драска, не хвърля боклуци. За това сигурно помага и силното присъствие на полицията навсякъде.

Отделно от внимателното отношение на жителите към обществената собсвтеност, в метрото се развива и културата. Например в някои метро станции има библиотеки, които могат да се ползват от пътниците, минаващи покрай тях.

При изграждането на лифта са били отчуждени няколко терена, където са били построени игрища и други обществени сгради за децата и жителите на квартала. Това успешно е помогнало да ги откъснат от групировките и улицата и да почнат да се занимават с образованието си.

Когато се качихме горе, гледката ми подейства много разчувстващо. Въпреки бедността си, захабените дрешки, тези хора са усмихнати и истински. Пълно е с деца, играещи на улицата, въпреки дъжда.

Поради дъжда, повечето хора се скриха и не успях да снимам какво става обикновенно по улиците. Магазините ми напомниха сергиите по нашите курорти… всичко може да се намери в малки гаражи и приземни етажи. За съжаление дъжда ни накара да се откажем от по-дълга разходка, но при първа възможност ще намеря някой, с когото да отида отново, този път в слънчево време.

Въпреки това пътуването не беше напразно. Благодарение на програмата за облагородяване на квартала, Испанският крал е дарил библиотека, която може да се ползва свободно от всички. Открита е лично от него миналата година и в нея има нови книги, компютри, зала за игри и още една за представления.

Удивително е колко деца ходят на това място. Възрастни хора почти няма. Малките щъкат навсякъде, но от време на време сядат и да четат книги. Обстановката е такава, че и на мен ми се прииска да седна в читалнята.

В залата за концерти имаше репетиция за вечерно представление на келтска музика. Местните проявяват голям интерес към тези културни прояви.

Санто Доминго Савио — няколко седмици по-късно

Скоро имах възможността да го посетя за повече време, тъй като не валеше дъжд. Тъй като беше уикенд, хора бяха плъзнали навсякъде.

Тук е много нормално да се продават плодове и сокове на улицата. А и са страшно вкусни. На снимката е показана машината, за изцеждане на захарно цвекло, за да се направи от него сладък сок, който е типичен за региона. В почти всички случай чаша сок или плодове струва около 70 стотинки (1000 песос).

Ямиии…

В Колумбия няма проблем

с естествения прираст на населението. За разлика от Европа, тук преди 2—3 десетилетия е било нормално семейстата да имат над 4 деца. Сега 3 е нещо като стандарт. Рядкост са случаите с едно единствено дете в семейството. За това и в повечето случаи майките, въпреки че имат професия, се преквалифицират на домакини.

Чиба се наричат типичните за тук оцветени автобуси.

Малките чиба автобусчета биват тикани от мъже за забавление на децата. Не му завиждам…

Имахме времето да се разходим по квартала до следващата спирка на лифта. Преди няколко години

партизаните от FARC са се крили тук

Кварталът е построен без всякакъв градоустройствен план, което до този момент не бях осъзнал какво значи. Разстоянието между къщите в повечето случаи е до два метра, като пътеките не са перпендикулятни една на друга, а криволичат както е дошло. Страшно лесно е да се загубиш и да те оберат например. Аз си мислих, че като се тръгне надолу, може да се засече някоя улица и да се стигне до спирката. Добре, че беше една много любезна жена да ни прекара по пътя…

Въпреки порутения вид, ми харесват различните цветове, които са обичайни за латинската култура. Създават настроение;)

А църквата, както навсякъде тук, има подобаващо място.

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply