юли 18 2011

До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)

Започаваме една автомобилна обиколка на Македония. Юлиян ще ни преведе през Станке Лисичково, за да стигнем до македонския Щип.

Приятно четене:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония):

част първа

До Щип през Станке Лисичково

Това е един пътепис, който може би повтаря казано от други, но то ще е непреднамерено и случайно. Предполагам, че много от вас са ходили до Охрид и вероятно всеки е придобил своите впечатления. Това са моите. Те вероятно са едностранчиви, но човек е от едната страна, в моя случай зад волана. Пътуването беше осъществено за един ден, но не препоръчвам това като идея. Пътят е дълъг и се шофира бавно и с повишено внимание-има много стръммни и опасни участъци с много завои и стеснения. Ще видите и снимков материал заснет от нас.

Това е второто ми пътуване в БЮР Македония за около два месеца. От София тръгнахме по новата магистрала „Люлин“ и продължихме към Дупница. На излизане от града се минава под внушителен каменен мост, който преполагам повечето от вас знаят добре-това е моста по ЖП линията Дупница-Бобов дол. Снимката е от месец април, но мостът си е същият.

Край Дупница

Когато наближаваме Благоевград следя за

отклонение за ГКПП Станке Лисичково.

Има една табела, която трябва да не пропуснете след първото градско отклонение за Благоевград. За ориентир може да служи магазин „Метро“-пътя за Македония минава непосредствено до него. Предстоят около 30 км третокласен път, който е в прилично състояние, като последната 1/3 е самият планински проход на чийто връх се намира граничният пункт. Тук ще предстаявя малко снимков материал, който е както от сегашното пътуване така и от април.

Към Станке Лисичково

Към Станке Лисичково
Към Станке Лисичково

Накрая се вижда и македонското знаме:

ГКПП Станке Лисичково

По този път няма интензивен трафик и на ГКПП-то се минава обикновено бързо. По въпроса за тоалетните на граничните пунктове тази на Станке Лисичково беше заключена.

За влизане в БЮР Македония трябва да имате валидна лична карта или задграничен паспорт.

Ако пътувате с лична карта ще ви дадат да попълвате едни бележки, така че си носете химикалка. След като приключите с граничните формалности следва първата добра новина:

Пътят за Делчево, Македония

Пътят е широк и гладък. Е, не е все такъв но като цяло, който е бил в Македония знае, че има неравни и овехтели пътища но не и опасни дупки. След стръмно спускане, каквито има много оттук нататък следва първият

град Делчево

(около 10 хил. души население),

Delčevo, Former Yugoslav Republic of Macedonia

който на някои български карти е написан като Царево село – старо име на града до 1950 година.

Делчево, Македония

През македонските градове трябва да се кара с повишено внимание, защото са оживени и по тротоарите и улиците се движат много хора. Пътят продължава през живописната долина на река Брегалница

покрай язовир „Калиманци“.

Според някои GPS системи има пряк път(R521), който минава на юг от язовира през с. Бигла, но не съм го пробвал. Предпочетох да се придържам към М-5.

От Делчево към Калиманци, Македония

Язовир Калиманци, Македония

След около 25 км ще достигнете до

град Македонска Каменица

-по-малък град разположен в подножието на Осоговската планина по долините на две реки-Мощица и Косевичка река, които се вливат в язовира „Калиманци“, намиращ се в непосредствена близост до града. Тук трябва да внимавате да не напуснете главния път, който прави почти обратен завой през моста на река Мощица, намиращ се в центъра на града. До следващия по-голям град-Кочани предстоят около 25 км път. Слизането надолу към равнината е покрай язовира и по речната долина на Брегалница.

Край Брегалница, Македония

След село Истибаня, през което трябва да се премине с повишено внимание поради многото пешеходци по пътното платно, навлизаме в безкрайните оризови полета около Виница и Кочани. По пътя може да се движат земеделски машини и по-рядко каруци, както и да се движат стада от добитък. Следва доста скучен пейзаж и пътя преминава южно от град Кочани-регионален център с население над 25 хил. души. Пътя продължава през Кочанската котловина на юго-запад.

Град Щип

е на около 30 км леко встрани от главния път. Там спряхме да пием кафе. Градът е много красив, но с много стръмни и сложно оплетени улици. Препоръчвам да настроите gps системата(ако имате такава) до центъра на града, иначе рискувате да не го откриете. Улиците са тесни, криви и с много завои, но обикновено се намира място за паркиране, но само с изправна ръчна спирачка и добри умения за използуването и при потегляне. Над града има стара крепост от Римско време.

Щип, Македония

Продължението:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина


Автор: Юлиян Марков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:


Другата Македония

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Много интересно започва пътеписа.Надявам се продължението да е по-интересно.И да покажете повече снимки.Аз съм ходил на Охрид през 1998-а година – и това беше първото ми излизане от България ( бил съм на 24 години,когато преживях и първото съкращение от работа) – по време оно.И за утеха се записах за ексурзия до Охрид, Скопие и Струга с малкото спестени пари:).И ми е много интересно как се е променил града и Македония като цяло през всичките тези години:)

  2. Юлиян Марков каза:

    Втората част е написана и чака одобрение и обработка на снимките.Самият Охрид го минахме транзит,въобще това беше пътуване за природата на Македония а не за градовете.

  3. Стойчо каза:

    Пече се 🙂

  4. Росица каза:

    Здравейте!
    Тази сутрин се прибрахме от Гърция-Албания-Македония /Охрид/. Охрид е пълна лудница в момента, непоносимо пренаселено е. Докато албанските шофьори ползват клаксон, за да предупредят, че изпреварват, македонските шофьори засветяват доста грозно, за да предупредят за същото. Личната ми македонска находка от последната година е езерото Дойран – спокойно, провинциално и китничко; една кръчма за рибни специалитети и рибя чорба – „Фук так“, което ще рече „Пуф-паф“.

  5. Юлиян Марков каза:

    Аз нямам лошо мнение за македонските шофьори.Бил съм там два пъти-освен това пътуване ,за което пиша в момента и до Дойранското езеро.Може и в градовете да е оживено ,но никой не ме е притеснил по никакъв начин нито в Охрид,нито в друг град или извън населените места.След като излезе втората част започвам третата от общо четири.Освен това ще напиша още три разказчета за Сърбия,едно за Кавала и едно за Дойран и Олимп.Надявам се да ви харесат.

  6. Росица каза:

    Чакаме с нетърпение!

  7. […] извън обичайните пътища. Предишният път Юлиян ни води от Станке Лисичково до Щип, а днес през Бабуна планина ще стигнем Прилеп. […]

  8. Страхотен пътепис се е получил. Пожелавам си един ден и аз като вас да мога да пътувам и да трупам полезна и приятна информация за поколенията 😉
    Продължавайте все така.

  9. Стойчо каза:

    Само не злоупотребявай с линковете 😉

Leave a Reply