Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно
Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско.
Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо
Приятно четене:
Из Щатите надлъж и шир
част пета:
Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно
18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво…
Навлизаме в
Йосемити,
отбиваме се да видим известния
водопад Bridalveil,
но той е съвсем изнемощял по това време на годината… краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.
Катерим се по
прохода Tioga,
достигаме над 3000 м. надморска височина.
Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати
От другата страна е
чудното езеро Моно.
Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в
Tioga Lodge, съвсем до брега на езерото,
в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!
19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на
няколко по-малки езера на юг (June, Gull, Silver, Grant)
насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската 🙂 )!

Те са някъде там...
Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва
езерото Тахо – синьо-синичко!
Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия
Изумруден залив (Emerald Bay),
с малко островче по средата, че даже и със замък на него.
Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече 🙁 Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж ‘Добре дошли в Невада’ и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – ‘Добре дошли в Калифорния’. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива… но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.
20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през
столицата на Невада – градчето Карсън сити
– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до
Солт Лейк сити,
отсядаме в същия хотел.
21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо.
22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор!
Продължението:
Из Щатите надлъж и нашир (6): От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със САЩ – на картата:
САЩ
Страхотни снимки 🙂