май 01 2007

Великден на остров Корфу – част 1

Гърция, Корфу

Немалко хора знаят, че като цяло Гърция я обичам много, но в частност о-в Корфу заема едно много специално място в сърцето ми. И основната причина за това е магията, която съществува на острова, магията да очарова, да грабва душата от пръв поглед.

Преди 3 години за първи път стъпих на острова. До тогава знаех само къде се намира на картата, пътувах с групи в Гърция и така се случи, че за Великден ме помолиха да водя група натам. Съгласих се, за мен беше просто поредния ангажимент, работа,която да свърша и да попътувам. И до момента не зная какво се случи, беше като любов от пръв поглед, преди още да слезем от ферибота. Дали водата на Йонийско море е вълшебна, дали нещо друго…. Целия престой там мина много набързо и до момента ми е само като филмова лента. Още повече, че се оказа, че поради закъснения, недостатъчна информация бяхме пропуснали част от шествията… Това, което най-силно си спомням беше, че като си тръгвахме, гледайки отдалечаващото се пристанище при града почувствах мъка, сякаш се разделях с роден дом. Тогава вече знаех, че пак ще се върна и някак се замечтах да „работя“ този остров, но по начин, по който смятам, че е най-добре за всички, които го посещават. Това беше преди три години…

От тогава съм ходила там над 10 пъти за по седмица, за Нова година, за пролетни празници… Както споменах в съседна тема – острова има много специално значение за мен не само в емоционален план. Всъщност именно Керкира стана причина няколко месеца след първото ми ходене там да открия собствен офис към най-голямата агенция в България. На следващата година вече имах партньор, предлагах почивки, септември направих първите си групи до там и… до този Великден, тази година, когато реализирах програма такава, каквато винаги съм смятала, че трябва да бъде.

Които са пътували натам знаят какъв е пътя и колкото и да се подобрява в годините, все още взима доста време и усилия докато се стигне до Игуменица. И особено що се отнася до пътуване с автобус един от най-подходящите варианти е с междинна нощувка …. в Йоанина. Едно очарователно място, което до сега подминавахме пътьом и поглъщахме с очи гледката от езерото …

Предполагам можете да разберете вълнението ми тази година, когато си дадох сметка, че съм реализирала една мечта… Мечта, свързана с много любов.

Толкова за това защо Корфу е толкова специално място за мен

И така… пътуването ни започна в сряда, рано сутринта, като първата нощ беше предвидено да спим в Йоанина. За жалост на всички времето беше мрачно, мокро, а на Мецово ни прихвана и сняг. Върховете наоколо бяха покрити със сняг и то достатъчно много, за да притесни туристите, които все пак бяха тръгнали към море и слънце Е, прекосихме баирите, Йоанина ни посрещна покрита от дъждовна пелена… до настаняването ни в хотела. Буквално минути след като се разтоварихме от автобуса грейна слънце, такова, сякаш никога не е валяло За жалост на мен така и не ми остана време да се разходя, но обещавам следващия път да го направя и да разкажа повече за този очарователен град.
На другия ден отново в дъжд започна обиколката ни през града, оттам до Додони – там се намира най-старото светилище на Зевс, а след това, въпреки лошото време, нямаше как да не се прехласнем по очарованието на малкото островче по средата на езерото Павмотис, наричано още острова на Али Паша. Не успях да направя никакви снимки, но обещавам при следващото си пътуване през Май да направя и тогава ще разкажа повече за там.

След екскурзията продължихме към Игуменица, и оттам към основната ни цел – остров Корфу….

Снимки за това как изглежда острова има много. И всички знаят голямата прилика с Венеция.. Поизсъхнали от дъжда през целия ден слязохме от ферибота, оттам директно заминахме към западния бряг, където се намираше хотела ни. Залива при Ермонес е един от многото красиви заливи по западното крайбрежие. За нас, българите, които сме свикнали с по-равнинни брегове това невинаги ни харесва, но пък гледката, която се открива от стаите е приказна

Предвид, че брега е стръмен, хотела беше решил въпроса с придвижването до плажа доста оригинално, с вид асансьор, който прилича на влакче, а вътре в територията на хотела – атракционно влакче, което се движи непрекъснато. Истината е, че първия ден, подгизнали от дъжда навън, почти в тон с настроението хич не ни беше до красотите навън. За щастие на другия ден времето започна да се оправя и докато все още на острова не бяха пристигнали всички гости, които идват изрично за Великден, успяхме да си направим екскурзиите. В темата от преди 3 години има доста по-красиви снимки от местата, които посетихме, но ето още малко..

Така изглеждаше града и по-точно в центъра при Листон на Разпети петък. Явно острова вече се подготвяше за гостите си и обещаното слънце се появи

До обяд приключихме с обиколката на града, при която разбира се посетихме двореца Ахилио (двореца на Иметратрица Сиси), Канони, откъдето се вижда Понтикониси, разходка в центъра на града и, разбира се, църквата „Свети Спиридон“, където мощите бяха изнесени за поклонение. Някои успяхме да стигнем до тях, въпреки голямото чакане на опашката от множеството поклонници. Мощите на Св.Спиридон се изнасят 3 пъти в годината за поклонение, както в самата църква, така и по време на шествията в града: на Великден, на 11 август (когато Св.Спиридон е спасил острова от нападението на турците) и на празника на Св.Спиридон. През останалите дни се съхраняват в специален сребърен саркофаг, в същата църква.По програма на следващия ден след парадите трябваше да направим обиколка на северната част на острова, но … решихме, да използваме следобеда да отхвърлим и тази екскурзия, с което да си дадем повече време в града в съботата.

Маршрута е ясен: Палеокастрица, Сидари… беше предвидено и Касиопи, но се отказахме. Тази година Великден беше толкова рано, че всички курорти все още бяха пусти… Е, Канал Д`Амур нямаше как да не посетим, а някои доста уверено се разхождаха по самите „фиорди“

И така неусетно от разходки, гледане на красоти дойде и съботния ден. Някои от вас вероятно знаят, че начина, по който се празнува Великден на острова е меко казано уникален. Неповторима смесица на гръцки традиции с венециански такива, допълнено от английски тип „озвучаване“ и паради, всичко това на фона на френско очарование…. Наистина никъде другаде няма подобен вариант. Сигурно това е причината всяка година на острова да пристигат не само чуждестранни туристи, но и много гърци от цялата страна.Ето така заварихме града в събота сутрин, така изглеждат всички сгради в старата част на града

Още по-пищни са сградите в централната част, покрай улицата, по която минава шествието

Следва част втора: Шествието>>>

Автор: Таис

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Великден на остров Корфу – част 1”

  1. […] Предната втора част Великден на о.Корфу>>>, а началото – Великден на о.Корфу>>> […]

Leave a Reply


Switch to mobile version