За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – (в 4 части)

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 1 – Пътуване до Галац

Габриел реши да се ожени…:-)

Май още в началото що трябва да направя едно отклонение и да поясня кой е Габриел и изобщо малко предистория: Тези, които ме познават, знаят, че работя в международна фирма с проекти в чужбина и че в редовно участвам в тях. Та през последната година в Австрия и Германия работех заедно с един колега от румънския офис. И понеже често работехме заедно, а и често ходехме заедно по заведения (когато не сме на работа , естествено;-), а и двете неща ни вървеха, та малко по малко се сприятелихме.
Та това е Габриел. Пълното му име е Габриел – Константин, но по незнайни за мен причини не обича да му викат Коце (или както е там румънския аналог), а Габи. Строго погледнато той се ожени миналата година, което значи, че “подписа” в гражданското, за да има основание Мариана да се премести да живее при него в Букурещ. Тя беше студентка по медицина в Яш и нямаше формалното право да се премести в Медицинската академия в Букурещ. Та в качеството си на официална (пред държавата) съпруга, тя можеше да се премести в Букурещ. Румъния е малко странна държава, нали?Наш’те хора обаче нямаха пари миналото лято да направят сватба като хората. Проектите в чужбина казаха своето и това лято не само, че решиха да направят сватба в църква и купон, но и кандидатстваха за жилищен кредит. Досега живеят под наем в Букурещ.

Та да почнем отначало:Габриел реши да се ожени….

Продължение…

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 2 – Сватбата

Галац

На другия ден сутринта се разходихме из Галац. Градът е шести по големина в страната с 327 хил. жители, намира се в долното течение на Дунава, точно в началото на делтата. В близост се вливат и реките Прут и Сирет. Може би най-важното дунавско пристанище на Румъния, като през 19-и век е бил седалище на Дунавската комисия. В Галац известно време е живял Георги С.Раковски и е бил един от важните за българските хъшове град. Интересен факт е, че непосредствено след нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941, градът е окупиран от руснаците!!! Градът е разположен близо до тройната точка на границите между Румъния, Молдова и Украйна. То и потокът от ТИР -ове изобщо не спира по пътя до там. Градът е бил вероятно доста красив преди 1944 г. Това съдя по снимките, които бяха сложени в квартирата (вместо картини), но сега градът е най-обикновен индустриален град с едни огромни булеварди и бетонни блокове. Централните кръстовища са с кръгово движение. Нещо подобно, но в по-големи мащаби се вижда и в Букурещ. Общо взето вкусът на Чаушеску ми е ясен: широки булеварди, кръгови кръстовища и бетон навсякъде. Жалко, а си личи, че е бил симпатичен град. Основните предприятия в града са пристанището и металургичния комбинат.

Продължение…

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане

Планът за връщането беше максимално прост – наспиваме се през деня след сватбата, привечер – газ към Букурещ, спим там на хотел (бяхме се подсигурили още от София) и в понеделника, евентуално след разглеждане на столичния център, тръгваме за Русе. Плановете са за това, да се нарушават. Към 4 след обед дойдоха Габи и Мариана (бяхме се разбрали тогава да дойдат и хазаите за ключа) – и като казах – що не останете още една вечер? Щяхме да идем до селото на Мариана, да си направим едно гости у техните…..Ами сега? Щеше да ми дойде в повече (две вечери последователно пиене ми идва нанагорно). Но имаше и още нещо: това значеше, че на другия ден трябваше да карам цялото разстояние до София без сериозна почивка в адска жега (освен, че това бяха най-горещите дни тази година, но и колата ми е без климатик). Затова си и бях предвидил нощувката в Букурещ. И решихме да идем до селото, но да не спим там, а след вечеря да потеглим към Букурещ.Селото на Мариана се намира на 15-ина километра от Галац, като от там се виждат и Молдова и Украйна. Майка й и татко й ни посрещнаха с радост. Двамата “младоженци” всъщност са се запознали в това село. Братята й още спяха, когато дойдохме, баща й направи едни пилешки кълки на огнището. За сетен път се убеждавам, че вкусните пилета са кълвали камъчета!

Продължение…

Сватба в Галац – Разказът на Тони – 4 част

А от тук нататък трябва да съм аз:
Традициите са това което са ………..

Ритуалите приличат много на нашите, но имат някои съществени различия.Стартът на вечерната сватба е в 16 часа следобед, а краят на другия ден по обед.Младоженецът отива за кумовете с шаферите, хапват се само сладкиши и сладки плодове за сладък живот стандартно по план, но присъстват и родителите на кумовете.Кумата си е приготвила булото и бижутата за булката , излиза последна и си заключва къщата. Отиваме за букетите забележете и кумата също е с букет.

Бях стигнала някъде до там, дето се ходи за букетите: характерно беше, че и кумата е с букет, а на шаферите се дават по една голяма свещ, много красиво украсена с бели хризантеми /големината им е около метър.

Продължение…

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.