май 18 2011

На гости на Уго ти Чавес ;-) – Венецуела

Тази седмица се очертава като седмицата на Карибите. Мария ще ни води днес за малко и до Каракас във Венецуела, като по този начин откриваме тази страна за нашия сайт.

Приятно четене:

На гости на Уго ти Чавес – Венецуела

Като турист във Венецуела е препоръчително да сте в организирана група.

Причините са много, една от тях е, че могат да ви откраднат с искане за откуп. Акостирайки на пристанището на La Guaira, се отправяме към автобусите на заплануваната екскурзия.

Пътят е магистрала и пресича планината Авила, която раделя карибското крайбрежие от

столицата Каракас

Каракас, Венецуела

Гидът ни е красива креолка, шофьорът със сигурност има пагони под бялата риза, преброяват ни по списък двукратно и ни отвеждат до първата забележителност –

имението, в което е роден Симон Боливар.

Запознават ни с бита на тогавашните испански заселници – двор, кухня, спалните, трапезариите, обръщат ни внимание на сервизите от автентичен английски порцелан. . .

Дворът на музея на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Дворът на музея на Симон Боливар

Музей на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Слушам с половин ухо, много по-интересни ми се струват растящите като хелиеви балончета помело из двора. До слуха ми обаче достига репликата, че полюлеят в гостната е от истински кристал, изработен в Чехословакия, което провокира лек вулканичен трус – „То бива, бива, ама съвсем на мезе ни взехте с тази Чехословакия от 18 век. . . Казвам го на български с тъмен балкански поглед. Очевидно съм нарушила туристическата нирвана на компанията и съм замерена с кални потоци пренебрежение.

Музей на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Тук сигурно Симон е закусвал като дете...

Пред музея – къща ни посреща полицейски екшън

– тотален обиск на четирима младежи и автомобила им със сваляне и на задните седалки. Нашият шофьор е неприятно изненадан от съвпадащите по време действия на колегите си по неутрализирана на кокаиновата мафя и отривисто ни побутва към рейса. Ще обядваме в един от централните хотели, доста луксозен и показно излъскан, от който лъха автентичен балкантуристки дух. Става ми изведнъж доста мило и родно, тук се чувствам чудесно!

Хотел в Каракас, Ванецуела

Хотел в Каракас

Лифтът до Авила, Венецуела

Лифтът до Авила

Следва разходка с лифт, който те изкачва на билото на

Авила

От едната трана е зашеметяващата гледка на Карибско море/повече си я представяте, отколкото виждате, тъй като сте в облаците/, а от другата се е разстлал Каракас. Красиво и много студено, за да могат да нацъфтят туфите с хортензии. Слизаме бързичко и търсим място за пушене, отделяйки се от останалите. След две дръпвания от цигарата се приближава запъхтяната и изнервена екскурзоводка. Прибира ни, оглеждайки се страхливо за евентуални похитители. Опитваме се да й преразкажем „Вождът на Червенокожите“, но милата женица е сериозно изплашена и на ръба на нервна криза, докато не разбира, че нашите източноевропейски рефлекси за оцеляване са още живи. Така и не ни пуснаха на пешеходна разходка из града – „не влизало в програмата“. Но зарешетените до последния етаж жилищни сгради не можаха да скрият. Нито лозунгите и транспарантите буквално навсякъде в прослава на Уго и Революцията. Нали ви казвам – близко, мило, родно. . .

Помело, Венецуела

Помелото растяло така

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Фабрика за стъкло на Мурано отвън

Пътуваме по тесни пътища, обикаляйки мегаполиса, около 1 час , докато достигнем до следващата цел –

фабриката за стъкло на фирмата „Мурано“

Моите преки впечатления от промишлено производство се свеждат до посещенията ми в едновремешната фабрика за чорапогащи /какво красива българска дума! /  – „Осми март“ и ТЕЦ–овете в Марица–Изток. Затова гледах в захлас раждането на стъклото – изпичането, оцветяванети, изтеглянето и рязането в най-причудливи форми. Красиво е!

Фабрика за стъкло на Мурано отвътре

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Ето как се прави цвете

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Готовата продукция на стъкларската фабрика

Отново в автобуса, покрай бараките на пътя от 10 кв. метра, побрали цяло семейство, изумително пищната природа, уличните заведения с изнесени навън маси за билярд, леко отсъстващите погледи на хората и увереността им, че са щастливи. И сигурно е така! Някой ден ще се върна отново, за да го чуя лично от тях. 🙂

*Разказът може да съдържа неточности, защото целта не е упътване за пътуване, а само несръчен преразказ на емоции.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Южна Америка – на картата:

Южна Америка
PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “На гости на Уго ти Чавес ;-) – Венецуела”

  1. Между другото помело е испанската дума за грейпфрут.

  2. Не че съм компетентен с испанския, но защо тогава по магазините в София има и грейпфрути и помело? (имам предвид като надписи на етикета)

  3. Не че съм компетентен с испанския, но защо тогава по магазините в София има и грейпфрути и помело? (имам предвид като надписи на етикета)

  4. Хах, това ме изненадва много.
    Тук като си купиш помело си е чиста проба грейпфрут, ама може да има различни сортове, знам ли…хвана ме по бели гащи

  5. Хах, това ме изненадва много.
    Тук като си купиш помело си е чиста проба грейпфрут, ама може да има различни сортове, знам ли…хвана ме по бели гащи

  6. да ти кажа, по-скоро аз съм изненадан, защото помелото в магазина наистина наподобява грейпфрут и като нищо ще се окаже, че вносът от едни страни е наречен грейпфрут, а от други – помело. Маркетинг специалист да си в днешно време… 😉

  7. Така е, напасваш си ги как ти дойде и после ако ти направят забележка пак се измъкваш метър..

  8. остава и едното да е по-евтино от другото… Ама помело звучи купешки – вероятно е и по-скъпото от двете 😉

  9. „Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Плодовете са с диаметър между 10 и 30 см и могат да тежат до 8 кг. На вкус са кисели и доста горчиви. Поради горчивината си дълго време са били консумирани само на Индонезийския полуостров. Преди десетина години са създадени нови сортове (от няколко години те вече дават реколта), които не са толкова сочни, но са по-сладки и намират добър прием на западния пазар. От 2006 г. се внасят и у нас. Култивираните сортове са с аромат сходен с този на грейпфрута, но без горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса.“- хайде да почерпите и двамата!:))

  10. по един сок от грейпфрут освен 😉

  11. Тцтцтц, става.

  12. към сока върви ли мартини…?

  13. А, интересен въпрос.
    Аз мартини съм пил само веднъж, полусухо с изстискан половин лимон и повечко лед в голяма чаша. Та идея си нямам с какво друго върви.

  14. И аз съм така с грейпфрута – та реших, че двата пъти за първи път и може и да пасва като коктейл?

  15. Vili каза:

    Ееее… ама вие май го обърнахте на чат тука… Чe да бяхте казали и две думи за пътеписа!
    Дали изглежда там по социалистически или по несоциалистически – на мен ми беше интересно да „надникна“ с авторката във Венецуела. И ми хареса. Благодаря! 😕

  16. Стойчо каза:

    @Вили, коктейли обсъждаме, важно е! Все пак са тропици, жега, как без коктейли?

Leave a Reply