сеп. 12 2008

Руенски и Рилски манастир

Сега щевикажа нещо, което съм сигурен, чещевивтрещи. знаетели, чевмомента (2008г) вБългария сестроинов… мол? нови бетонни комплекси поморето? офис сгради?— това съм сигурен, чезнаете.

Нознаетели, чевБългария сестрои инов манастир? Невярвате, нали?

Приятно четене:

Руенски иРилски манастир

Вчера беше време замалко кашкавален туризъм— един приятел наполовинката нинатовари наколата сирано сутринта (дастанеш в7в неделя иданезнаеш къде отиваш— ЯКООООО!) иотпрашихме внеизвестна инатримата посока. Е, денят започна скибичене наняква бензиностанция вГорна Баня, затриване около Перник инай-накрая намиране надругите двама спътници сдругата кола около Дупница. Това последното беше отрешаващо значение, щото ТЕзнаеха къде отиваме все пак.

Вижте по-голяма карта

Руенският манастир евцентъра накартата

Леко-полеко сприспивен диск срок балади сеотправихме към Бобошево, подминахме гоипоедин световъртежен път стигнахме донякакъв манастир и по-точно

Руенски манастирсв. Иван Рилски.

Брех какви места имало изстраната, закоито малко хора сачували.

Въпросният Руенски манастир сенамира във Влахина планина иесъвсем новичък— строен епрез 2002година ивмомента седостроява. Азлично незнаех, чевсе още сестроят манастири. Всъщност иВлахина планина незнаех къдее.

Над манастира тръгва пътечка, която води до„Пещерата насв. Иван Рилски“, доколкото разбрах— живял етам. После проверих нещата исеоказа, чеселото под манастира— Скрино еродното мумясто.
Малко встрани отпещерата, нахълма (аможе идаевръх) над манастира има голям железен кръст иневероятна гледка към Рила. ТяРила леко себеше покрила отоблаци, носипредставям каква нечовешка гледка щеепри хубаво време.

Въобще много панорамно това връхче сеоказа— гледки всякакви във всякакви посоки, само назапад нямаше какво дасевиди, чезапочваше един по-висок рид.
Тръгвайки сиоттам минахме през църкватасв. Тодор. Е, като каза човека познаващ района, чеесредновековна базилика явно несъм горазбрала. Това наистина мевпечатли:
Не, нееНоевия ковчег. Вътре втая дървена опаковка наистина има останки отархивна каменна базилика. Според всезнаещия чичко гугъл итова, което мидостави като резултати църквата е от 11—12 век, аопаковката от60те години на20ти.
Определено впечатлително! Аздето несипадам поцърквите тоя път севтрещих наистина, чесъществува такова място.
Следсв. Тодор отидохме дахапнем

напът заРилския манастир

Атая Рила отново себеше изправила насреща имеподтикваше даловя гората. Още малко остана… разтъпках бързоходките, сега остава снега дасипозамине итръгвам. Тая долната снимка яправих през люка наколата, сигурно ебило странно занасрещното давиждат две ръце ифотоапарат дасевеят отгоре.

Рилският манастир

нипосрещна сдъжд, народ, една разгонена котка ияко комерс. Пф, даже покрай мекиците има строеж!
Новъпреки строежа „дъбългериън донътс“ сасиоще там ивсе още сасивкусни. Хапнахме помекица иофейкахме поколите преди данинамокри здраво. Вмомента, вкойто тръгнахме надолу времето сеоправи… ненибило писано дасемотаме повече изРила.
Посоката сега беше

Сапарева баня

—другарите отдругата кола искаха дасекъпят. Е, попът успяхме дагичукнем леко отзад, танемина без инциденти. ВСапарева баня пихме покафе досмърдящия гейзер иситръгнахме.

Хубава разходчица… много даже съм доволна. Особено онова опакованото църкве доБобошево. АРила смятам даявидя отблизо когато е по-усмихната. Едни езера— преди дасагибетонирали, например.;)

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply