сеп. 12 2008

Руенски и Рилски манастир

Сега ще ви кажа нещо, което съм сигурен, че ще ви втрещи. знаете ли, че в момента (2008г) в България се строи нов… мол? нови бетонни комплекси по морето? офис сгради? — това съм сигурен, че знаете.

Но знаете ли, че в България се строи и нов манастир? Не вярвате, нали?

Приятно четене:

Руенски и Рилски манастир

Вчера беше време за малко кашкавален туризъм — един приятел на половинката ни натовари на колата си рано сутринта (да станеш в 7 в неделя и да не знаеш къде отиваш — ЯКООООО!) и отпрашихме в неизвестна и на тримата посока. Е, денят започна с кибичене на няква бензиностанция в Горна Баня, затриване около Перник и най-накрая намиране на другите двама спътници с другата кола около Дупница. Това последното беше от решаващо значение, щото ТЕ знаеха къде отиваме все пак.

Вижте по-голяма карта

Руенският манастир е в центъра на картата

Леко-полеко с приспивен диск с рок балади се отправихме към Бобошево, подминахме го и по един световъртежен път стигнахме до някакъв манастир и по-точно

Руенски манастир св. Иван Рилски.

Брех какви места имало из страната, за които малко хора са чували.

Въпросният Руенски манастир се намира във Влахина планина и е съвсем новичък — строен е през 2002 година и в момента се достроява. Аз лично не знаех, че все още се строят манастири. Всъщност и Влахина планина не знаех къде е.

Над манастира тръгва пътечка, която води до „Пещерата на св. Иван Рилски“, доколкото разбрах — живял е там. После проверих нещата и се оказа, че селото под манастира — Скрино е родното му място.
Малко встрани от пещерата, на хълма (а може и да е връх) над манастира има голям железен кръст и невероятна гледка към Рила. Тя Рила леко се беше покрила от облаци, но си представям каква нечовешка гледка ще е при хубаво време.

Въобще много панорамно това връхче се оказа — гледки всякакви във всякакви посоки, само на запад нямаше какво да се види, че започваше един по-висок рид.
Тръгвайки си от там минахме през църквата св. Тодор. Е, като каза човека познаващ района, че е средновековна базилика явно не съм го разбрала. Това наистина ме впечатли:
Не, не е Ноевия ковчег. Вътре в тая дървена опаковка наистина има останки от архивна каменна базилика. Според всезнаещия чичко гугъл и това, което ми достави като резултати църквата е от 11—12 век, а опаковката от 60 те години на 20 ти.
Определено впечатлително! Аз дето не си падам по църквите тоя път се втрещих наистина, че съществува такова място.
След св. Тодор отидохме да хапнем

на път за Рилския манастир

А тая Рила отново се беше изправила насреща и ме подтикваше да ловя гората. Още малко остана… разтъпках бързоходките, сега остава снега да си позамине и тръгвам. Тая долната снимка я правих през люка на колата, сигурно е било странно за насрещното да виждат две ръце и фотоапарат да се веят отгоре.

Рилският манастир

ни посрещна с дъжд, народ, една разгонена котка и яко комерс. Пф, даже покрай мекиците има строеж!
Но въпреки строежа „дъ бългериън донътс“ са си още там и все още са си вкусни. Хапнахме по мекица и офейкахме по колите преди да ни намокри здраво. В момента, в който тръгнахме надолу времето се оправи… не ни било писано да се мотаме повече из Рила.
Посоката сега беше

Сапарева баня

— другарите от другата кола искаха да се къпят. Е, по път успяхме да ги чукнем леко отзад, та не мина без инциденти. В Сапарева баня пихме по кафе до смърдящия гейзер и си тръгнахме.

Хубава разходчица… много даже съм доволна. Особено онова опакованото църкве до Бобошево. А Рила смятам да я видя отблизо когато е по-усмихната. Едни езера — преди да са ги бетонирали, например.;)

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply