апр. 23 2007

Австралия: Mungo Adventure (6 част – Дългият път към Mungo)

Част 6: Дългият път към Mungo (предишнта пета част е тук>>>, а началото – ето тук>>>)

Mungo-Magic

По пътя към Hay – следващото населено място след около 170 км започвам да изпадам в странно състояние. Безкрайния плосък терен, огромното синьо небе и липсата на други коли ме вцепеняват. Хондата продължава монотонно да се плъзка с 140 напред, а аз постепенно спирам да усещам отделните части от тялото си. В същото време сетивата ми са изострени до край, концентрацията ми е пълна, и липсва умора – имам чувството, че така мога да продължа още 1000 километра.

Единственото от което имам нужда е Triple J или JJJ – младежката секция на националното радио, което покрива цялата страна. По този път обаче сигнала изчезва. Изчезва сигнала на каквато и да е друга станция. Сега разбирам какво съм забравил.
В жабката откривам само три диска които принадлежат на Пешо: The Herd, The Whitlams (австралийски групи) и … Charles Aznavour?!? Те донякъде ме спасяват, но след няколко пъти започват да дотягат.

По пътя няма коли, но често виждам скачащи кенгура, както и табели предупреждаващи за опасността.

Kangaroo- Danger
Реална опасност за движещите се с висока скорост в следващите 240 км.

Подминавам Hay спирайки само да допълня резервоара. При тези разстояния горивото свършва бързо. Интересно явление: колкото повече навлизам в континента, толкова повече цената му разсте. От $1.20 в Sydney тук бензина е вече $1.50.
Докато плащам ми се вие леко свят и осъзнавам колко много съм се схванал, но нямам желание за почивка. Няколко минути движение по равния път са достатъчни отново да се почувствам добре.

Следват 140 км до Balranald.
Дълги километри преди да го стигна виждам в далечината огромен стълб пушек разстилащ се високо в небето. Нещо там сериозно гори!
Гледката е впечатляваща! Само се моля това да не е бензиностанцията в Balranald.

Нещо там сериозно гори!

Това което гори някъде в далечината, постепенно с моето движение се премества надясно докато остане зад мен. Отдъхвам си.

The Bushfires – пожарите в Австралия са страшни (особено ако твоята къща попадне в тях), но всъщност те са начина по който гората тук се възобновява. През сухия сезон всичко изсъхва толкова много че е необходима само една искра за да пламне. В знойните летни дни винаги се намира някой психар да драсне клечката.
В годишния цикъл на аборигенския живот (преди белите заселници) има момент в който племето се изнася и запалва гората след себе си. Не само че от там изскачат вкусни гущери и други лесни за ловуване животни, но обикновенно това става преди дъждовния период и пепелта помага на новите разстения да пораснат още по-буйни. Евкалиптите не умират от един обикновен пожар. Те са много по-устойчиви. Няколко месеца след пожара гората е по-жива и зелена. Тогава аборигените се връщат заедно с многобройни кенгура дошли заради свежите листа.

Имам проблем с множеството едри мухи, пеперуди и скакалци, които от високата скорост се размазват в предното стъкло и затлачват решетката на радиатора. Страхувам се за охлаждането на двигателя. Освен това трябва да внимавам за учудващо големия брой убити животни или road kill както ги наричат тук.

Road Kill – тъжно, но често стрещано явление по дългите пътища на Австралия

В Balranald има добре снабден информационен център където си набавям необходимите брошури за Mungo National Park. От картите става ясно че до Mungo мога да тръгна и от тук (308 км. връщане).
Вече не ми се ходи до Mildura. Първоначалния план да атакувам пустинята от там (понеже е по-близо – 200 км) не ми се вижда толкова добър. Умората ме хваща и нямам ентусиазъм да шофирам още 160 km, а и вече е доста късно.
Другия вариант е да преспя тук и да поема към Mungo рано сутринта. Balranald обаче не ми вдъхва доверие. Каубойско градче като Yass, но много по-занемарено и изоставено. Стари, изкривени сгради с олющена от слънцето боя, ръждясали ламаринени покриви и мотел в който имам усещането ме чака стаен злобен хотелиер излязал от роман на Виктор Юго.
Централната улица е пуста – без магазини и без живот!
Може би е умората, може би е невероятната тежка горещина (в 18 часа!), но това място ми лъха на самота и отчаяние. Не бих могъл да остана тук нито за миг!
Решението е взето!
Тръгвам към Mungo още сега, без да губя момент!
След като вече имам определен план и цел, умората и неувереността изчезват, бензина е напълнен до горе, хладилния бокс с 10 кг лед (и разни напитки) и се обаждам в Sydney. Там всичко е наред, само има доста дълга пауза, когато споменавам между другото, че в следващите три, четири дни вероятно няма да мога да се обадя…

The-Outback
Какво ме чака?

Следва част 7: Старецът>>>

Автор: Веско Петров


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version