Днешният пътепис ще открие нов регион от света за нашия сайт – островите на Карибско море. Водач ще ни бъде Мария. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част първа:

Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Като на всяка отличничка от недалечните соц. времена, като чуя Кариби, изникваха образи на Куба – някакъв остров и Фидел на него, пури, ром и захарна тръстика. В добавка щъкаха пирати в снежнобели ризи с жабо, саби и превръзки на очите.

Карибите – тайнствени далечни острови, аморфна маса от тропическо слънце, палми и дайкири. . .

Като всеки пишман – пътешественик и аз никога не си правя труда предварително да разбера къде отивам. За мен от значение е емоцията от срещата с непознатото. Доста от фактите за този район на света научих след прибирането си в България, но пък мисля, че щяхме да се дублираме с Уикипедия, от което тя само ще загуби. Тръгваме нанякъде, по–точно към

морето, което се намира между Северна и Южна Америка

Пътуването из него ще бъде на “Черната перла” и съм си приготвила три кърпи за глава и обица на дясното ухо. Избираме като отправна точка Барбадос. Полетите от Европа са през около 15 минути, но избираме най – евтиния варинт – пътуваме с нискотарифните. Да, ама те са 2 пъти седмично и така се озоваваме на острова за цели 5 дни, докато дойде времето да видим “Черната перла” на хоризонта.

Барбадос – малката Англия

Езикът, маниерите и цените са английски, купонът – карибски. На рецепцията на хотела долавям тихо изстрелян и колебливо зададен въпрос –  А, откуда пришли?  Из России?  Оказва се, че момичето е литовка, омъжена за Дейвид, който организира еднодневни екскурзии из острова със собствен автобус.

Барбадос

Барбадос е разделен на окръзи с център католическа църква, които са кръстени на светци. Столицата Бриджтаун и прилежащото гъмжило от хотели са локализирани в St.Michael. Възползвайки се от любезната покана на Дейвид, се включваме в екскурзията му и обикаляме из плантации захарна тръстика, маймунска гора – аз видях една маймуна, източното крайбрежие, където Атлантика е доста неспокоен и изрязал причудливо скалите в плашещи и уродливи форми. Източният бряг е раят за сърфистите, западният е рай за кашкавалените туристи, които търсят шезлонга и езерно спокойните води на морето.

Наситени от разкази за местните църкви – 16 на брой –  като прекрасна дестинация за сватбата ви, разказите за нощния живот около Ойстинс/на юг/, рибния пазар и центъра на столицата с Парламента, чиято сграда ми напомни ранната архитектура на Златни пясъци, първооткривателски тръгваме по крайбрежното шосе да потърсим суперите с леденостудени бири и пощенски клон. Или е жега непоносима с бланширащо слънце, или руква дъжд и Дядо излива кофите с вода върху нас. Пазарчета, сергийки, Пица “Хът”, италианско ресторантче, бръснарница, обществена пералня. . . и изведнъж – капанче на плажа, директно пренесено от Приморско. Вторачваме се в менюто , зажаднели за нещо по – различно от бъргър, и. . . Шопска салата! Не, не е възможно – пак четем, но шопската си стои написана там, а в обяснението е допълнено – бългериън стайл. Скачаме веднага до бара, разпитваме кой – какво и се оказва, че собствениците са българи. Радост, носталгия, домашен уют и , разбира се, шопска на корем!

Можете спокойно да обиколите Барбадос с градски транспорт,

билетите се купуват от водача. Всички автобуси тръгват от автогарата в центъра на Бриджтаун.

Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Кайманите и холандските Антили – Аруба, Бонере и Кюрасао

–  са повече картички, отколкото емоция – програмата ни е еднаква – плаж – пясъкът е ситно – бял, смлян до брашно, но има и чакълести, тесни, стръмни. . . карибците изобщо не подозират, че нямат плажове като на Албена. Разликата между тези острови е в стандарта, колкото по – дълго са били нечии протекторат и колкото по – късно са получили своята независимост, толкова по – богати и спокойни са. Интернет – кафенета има на всяка крачка, кафето не е скъпо. Единственото неприятно е при тегленето кеш от банкомат, че се изсипват източнокарибски долари, които винаги се превръщат в изостанали дребни суми и с които можеш да си купиш поредния сувенир , произведен в някой южнокитайска провинция.

Ямайка

за мен си остана мит и легенда. При слизането на пристанището ни посрещнаха заграждения от жива тел с височина 3 метра, войници с каски, бронежилетки и узи – та. Извозването на туристите се извършваше под техен контрол, с оторизирани таксита. . . Всичко това ми вгорчи много бързо трепета от очакването. Стоях мълчаливо и наблюдавах петнайсетина минути, а в мозъка ми на успореден екран се завъртяха кадри от Гуантанамо. Въздъхнах и отказах да “опитам” Ямайка. Просто нямаше да е истинско.

Но пък

Гренада е друга бира

Около 20 – годишното военно присъствие след епохата на Нориега доста силно е притеснило местните въжделения за добър туристически бизнес като на съседна Аруба и затова гренадците дават всичко от себе си, с цялата си душа и сърце, и много мускули работят , за да се развият като желани домакини. И успяват – тихо, спокойно, любезност, искреност, уважение и пиетет към Негово Величество Туриста. Знам, че скоро ще им мине, но ги видях естествени и така спечелиха симпатиите ми. По крайбрежието на Гренада има доста,  почти девствени плажчета, удобни за барбекю или просто лениво излежаване, а е и по – евтинко.

В Сейнт Кийтс/Сейнт Китс и Невис/

на първо виждане няма почти нищо интересно – стар град – в центъра – катедрала, парламент, градски парк, библиотека и интернет – кафе. Но на втори поглед е Любов!

За Сейнт Китс и Аруба ще ви разкажа в следващата серия. До скоро!

Продължението:

май 16 2011

Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Караибско (Карибско) море – на картата:

Караибско (Карибско) море