Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Продължаваме с втората половина от трета част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, а началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия.

Днес сме из Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак

Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част трета (втора половинка)

Дейр Еззор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Дейр Еззор

Тръгнахме за Дейр Еззор (Deir Ezzor) към 10 часа сутринта. Пътувахме отново на изток, задминахме Ар Ракка – тук някъде е бил летният дворец на Харун ал Рашид и пак тук някъде са се родили приказките на Шехеразада. После продължихме на югоизток през пустията, застигна ни гибла (пясъчна пустинна буря), в един момент всичко се сля в едно. Нова порция къщи от кал, селяни-фермери, нови стада.

Буря в пустинята, Сирия
Буря в пустинята


След четиричасово пътуване пристигнахме. Името на града може да се срещне изписано поне по пет начина върху табелките и картите, както всички други имена тук, впрочем.

Dayr az-Zawr, Сирия

Вероятно за повечето този град е напълно неизвестен. Намира се в източна Сирия, не е далече от Ирак. Разположен е на реката Ефрат (Ал Фурат). Посещават го преди всичко индивидуални туристи, по-рядко групи, а най-вече хора от петролната индустрия и археолози. Защото на 120 километра от града са останките от Мари – известният шумерски град, който през 3-то хилядолетие пр. Хр. вече е в разцвет. Прословутите глинени таблички с клинопис от Мари (близо 25 000 намерени плочки) са открити от френски археолози през 1933 г. По това време Франция има протекторат над Сирия, разположила е именно тук военен гарнизон и разполага с възможности да си повика специалисти от Лувъра. В близост до Мари е Дура Еуропос – елино-римски град от миналото, чиято съдба е била тясно свързана с Палмира – пустинното страховито царство на Зенобия.

Освен като отправна точка за Мари и Дура Еуропос, Дейр Еззор е посещаван заради висящия мост над р. Ефрат и богатия градски музей. Находките от Мари могат да се видят тук и в музеите в Дамаск и Алепо. Много експонати са поели пътя към Лувъра. От близо 20 години Сирийското правителство не е издало разрешително за концесии на чужденци за археологическите разкопки, за да защити нелегалния износ на ценните находки, а се смята, че под земята има още толкова много, че…

Много арменци живеят в града. Някои са тук от време оно, други са дошли от граничния район между Турция и Сирия по време на събитията. Общността им е многолюдна и здрава.

От малък и прашен град Дейр Еззор започва да набъбва през 90-те години на 20 век, заради открития наблизо нефт. Сега е почти колкото Пловдив по население, има си нови квартали, нови джамии и църкви, само пазарът и сукът са останали колоритни по средновековен образец. Това е инфото от предварителното ни проучване. А сега да ви го покажа през моите очи.

Всеки от нас си изгражда представи за непознатите места от литературата, киното, новините или пощенските картички. Това, което в моята глава отговаря на представата ми за Ирак, за Багдад, това видях в Дейр Еззор. Вятър, който идва от нищото и прави всичко да изглежда като в стихотворение на символистите – обвито във воал; палмите по улиците и пред къщите, които ту са покрити с прах и се сливат с цвета на къщите, ту блестят изумрудено; оскъдните, но дъхави храсти, жасминът – така характерен за източните земи; портокалите и лимоните; къщите с цвят на кал; пазарите от времето на Шехеразада. И една свещена и горда река, която прави възможно репичките да изглеждат колкото нашето цвекло, фурмите – колкото корнишони, ягодите – колкото ябълки. В шарените дрехи на селянките от околните села, които идваха тук да продават реколтата си, разпознавах хора от другата страна на границата. Оказа се, че в местния диалект се ползват доста иракски думи, че имало действителни прилики… във всичко. Имаше нещо омагьосващо в атмосферата на този град, нещо, което хем ме караше да изпитвам щастие, хем ме държеше нащрек.

Гледката от хотелската ни стая беше приятна – можехме да наблюдаваме един от ръкавите на р. Ефрат, новите богати къщи на отсрещния бряг и доста интензивното движение на такситата. Хотелът беше с превъзходно централно разположение, отлична изходна точка за всичко важно в града.

Дейр Еззор, Сирия

Непосредствено до нас се намираше и голямата арменска православна черква, която посетих на втория ден.

Първите часове решихме да отделим за музея, който… познахте, беше в ремонт. Тъжничко поехме обратния път, благодарна бях, че видях голяма част от изровеното в Мари в музея на Алепо. И до днес богинята Ищар е в главата ми, но богът на слънцето Шамаш събуди любопитството ми в последните дни – чух да му спрягат името в Диарбекир по повод на асирийците, които го почитали в горна Месопотамия. Е, почитали са го и в южна Месопотамия. Друг път, ако е здраве и живот, пак ще дойдем, ще отидем и до Мари, и до Дура Еуропос и до летния дворец на Зенобия… Задминахме черквата и управлението на

християнска мисия от 1930 г.,

после попаднахме на следобедна служба в арменската католическа черква

християнската мисия от 1930  – Дейр Еззор, Сирия
християнската мисия от 1930
Арменската католическа черква – Дейр Еззор, Сирия
Арменската католическа черква


Поразходихме се в центъра, вървяхме бавно, за да свикнат очите ни с новите гледки, с непознатия облик на града. На вечеря ни покани собственикът на хотела, който се оказа, че е завършил висше образование в България! Оказа се, че неговият дядо е отворил първия (въобще) хотел в града – Рагдан, който вече не функционира.

Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор, Сирия

Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор


Научихме всичко, което ни интересуваше, човекът беше мил, щедър, с великолепно чувство за хумор и отличен български език. След вечеря ни покани да пием чай в дома му, в съседство се намираше старият градски хотел на дядо му.

Следващият ден започна с ето такава разточителна закуска – маслини, маслини, конфитюр, конфитюр:

закуска в хотел „Зиад” – Дейр Еззор, Сирия

закуска в хотел „Зиад”


Съседите ни по маса бяха археолози; хора, свързани с петрола; няколко младежи, предприели обиколка на по-отдалечените сирийски крайща. После тръгнахме към пазара и сука, спирахме навсякъде и опитвахме от всичко.

Пазарът на Дейр Еззор, Сирия

Пазарът и сукът на Дейр Еззор

Сукът на Дейр Еззор, Сирия

Обиколихме двете страни на ефратския канал/ръкав, позавряхме се сред новите къщи и джамии.

Новите къщи – Дейр Еззор, Сирия

Новите къщи


Новата джамия

После поснимахме къщите на по-старата градска аристокрация.

Къщите около ръкава на Ефрат в центъра

Посетихме и православната арменска черква „Свети мъченици”, която изглеждаше твърде внушително.

Арменската черква „Свети мъченици” – Дейр Еззор, Сирия

Арменската черква „Свети мъченици”

Арменската черква „Свети мъченици” – Дейр Еззор, Сирия

После времето изведнъж се смрачи и започна да духа онзи вятър, заради който трябва да се подслоните някъде. Опитахме да се скрием в едно от кафенетата за шиша – наргиле, но разбрахме, че бурята не обещава да свърши скоро и изкарахме късния следобед и вечерта в хотела. Беше един от редките случаи по време на пътуването, в които бях благодарна за просторната стая, удобствата и комфорта на хотела.

На другата сутрин слънцето блестеше ярко и нямаше помен от гиблата. Бяхме оставили

моста над Ефрат

за десерт – сега тръгнахме към него. Пак през пазара, бавно и спокойно, ето го…!

Мостът над река Ефрат от 1927 година – Дейр Еззор, Сирия

Мостът над река Ефрат от 1927 година

Мостът над река Ефрат от 1927 година – Дейр Еззор, Сирия

Мостът



Строили са го французите през 1927 г. Значимостта се е изразявала в това, че чрез него се свързват Леванта и горна Месопотамия. Изживяхме мигове на наслада. Емо си мърмореше нещо за Месопотамия, Ирак, Персия, Александър Велики, Марк Антоний и Зенобия, като че ли историята му помагаше да се наслаждава повече. Мъже! Дай им история и да си мислят, че като вървят там, дето е вървял еди-кой си, рибата ще е по-вкусна, а ходенето по ще има смисъл. Аз, като обикновена женка, нямам особена нужда да проектирам сегашните мигове върху великата история. По-важно ми е, че съм тук с любимия човек; че сме еднакво съгласни да пътуваме по неизследвани (от нас) места; че се движим; че вятърът така разпилява косата ми, та доброволно си увивам шала като забрадка… Дали щастието ми личи на тези снимки?

Край река Ефрат – Дейр Еззор, Сирия

Връщане по обратния път. Рибари мятаха серкметата под моста, животът си вървеше. Когато времето е хубаво, тукашните хора сядат по бреговете на Ефрат и ядат вкусна риба – кисната в коняк, пържена или печена.

Сбогувахме се с любезните и мили хора от хотела, помогнаха ни да си вземем такси, пазариха се вместо нас за цената до автогарата.

На автогарата ни вписаха или по-точно ни отписаха от „книгата за посетители”, прегледаха със сериозен вид паспортите ни, после отпрашихме към великото царство на Зенобия – Палмира или Тадмор, както я наричат сирийците.

Още снимки от Дейр Еззор:

http://royak.snimka.bg/travel/syria-deir-ezzor-euphrates-river-febr-2011.575759

Продължението:

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

8 Отговори

  1. brum каза:

    Професионално написана поредица. Благодаря! Отдавна си знам ,че дамите със зелени очи са загадъчно интересни и авторката го доказва.

  2. stefanrusev каза:

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ ! Радвам се че има такива българи ! Е до там не ни стигна смелостта . Жалко е че скоро няма да е така спокойно да се пътува из тия места, за да могат и други да ги “почувстват” . До къде сте с плановете за Иран?

  3. Росица каза:

    Благодаря за коментарите! Надявам се районът скоро да се успокои, за да го посещаваме пак!
    Използвам случая да информирам интересуващите се, че най-бързата виза за Иран се получава в Трабзон /Турция/ – 3 часа чакане, 75 евро. От Трабзон може да се продължи до Техеран със самолет /Pegasus airlines/ или да се мине през Грузия и Армения и оттам до Табриз или Техеран с автобус/маршрутка.
    Поздрави!

  4. Маргарита Филипова каза:

    Здравейте , с удоволствие четох пътеписа ви за Сирия и Деир ез Зор. Мечтая да посетя тази екзотична страна .Оказа се , че сте били в хотела и дома на моя приятел Хазем Гасим (видях снимките от хотела и къщата му)Наистина е много мил и любезен мъж , с перфектен български(писмен и говорим).

  5. Стойчо каза:

    като ви казвам, че светът е малък, никой не чува! 😉

  6. Росица каза:

    Нямам думи!

  7. Hazem Gassim каза:

    radvam se 4e ste dovolni ot moi grad DeirEzzor

    Hazem Gassim

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.