Австралия: Mungo Adventure (5): Дивият Запад

Част 5: Дивият Запад! (предишшната 4 част е тук>>>, а началото – ето тук >>>)

Mungo-Dunes

The bikie бавно се приближава, лениво влачейки грамадните ботуши на краката си, а аз се мъча да определя предмета в ръката му.
Докато умувам какво е това, той е пред мен и почуква на прозореца. Аз го свалям и той започва да говори с драчещ като стар мегафон глас показвайки ми това което държи. Австралийския му акцент е толкова силен – сдъвкани думи, недовършени звуци и реч изпъстрена с множество непонятни за мен идиоми, че ми е трудно да разбера нещо, но предметът в ръката му ми подсказва за какво става дума.
Това е един Nokia мобифон… досущ като моя!
Няма нужда да поглеждам в жабката където го държа – веднага знам че е моя. Нали съм обещал да се обаждам от него два пъти дневно.
– Yes, казвам аз – It’s mine.
The bikie ми го подава, обръща се и започва да влачи бутушите обратно към неговия Harley-Davidson.

Разбира се че съм го забравил в кафето тази сутрин, но не мога да си обясня как и защо ме гонят близо 200 км за да ми го върнат!
Трябва да им благодаря! Излизам от колата и отивам при тях.
Опитвам се да завържа разговор. Те са доста над средната възраст и поведението им не подсказва че очакват някакво възнаграждение. По-скоро усещам сдържано достойнство.
Как са знаели накъде съм тръгнал? От моя човек – сервитьора, на когото съм се разприказвал за Mungo National Park. Предлагам им пари, поне за бензина. Няма нужда – те така или иначе се прибират в Melbourne и им е било по пътя.
The bikies ми пожелават Good Luck в пустинята, палят моторите и поемат към магистралата за Melbourne.
Аз поемам към

Wagga Wagga

Насърчен от хубавото кафе в Yass решавам да видя и Wagga Wagga (аборигенско име означаващо място с много гарвани). Това е малко по-голям град (около 57 000) в който дори има университет.

Уага-Уага Нови Южен Уелс, Австралия

Спирам на информационния център да се ориентирам и разбирам че съм сгрешил. Тук освен една галерия за стъклено изкуство няма нищо друго. Има обаче трафик!

Съдебната сграда във Wagga Wagga

По основната улица се нижат магазини пълни с нискокачествени неща: грозни шорти и тениски за по $10 – $15, типични австралийски шапки с периферия и висящи коркови тапи (да пазят от мухите), the boots – нещо между ботуш и обувка, коeто вместо връзки е съоръженo с широки ластици зашити отстрани (за по-мързеливо нахлузване) и разбира се тези ужасни цветни ватени анцузи (дето се развлачват след пет минути и които са абсолютен хит сред по-възрастното население).
Никъде не виждам кафе.


Cork-hat – Въпросната шапка с коркови тапи

Сякаш целия град е излязал да пазарува. Настроението е по лятному лениво. Много от вървящите по централната улица са боси. Децата ближат ледени пръчки, младежите висят пред McDonalds и се чудят какво да правят със себе си; бабички – по споменатите вече анцузи ровят из купищата други анцузи струпани върху широки маси, мъже и жени по шорти и потници… И всички – леко или малко повече с наднормено тегло.
Има още нещо, което по странен начин обединява обитателите на този град, но ми е трудно да го определя. Гледам тези спокойни и очевидно доволни от живота хора и се чудя какво е това.
Изведнъж стоплям – подстрижките! Всички ми изглеждат еднакви, сякаш са посетили един и същ фризьорски салон.

Време е за по-сериозно шофиране. Спирането в Yass и Wagga Wagga ме забавят твърде много. Вече е обяд а до Mildura, където смятам да спя остават около 600 километра. Допълвам резервоарa – решил съм да не се повтарят нервните моменти след Канбера и от тук нататък ще го допълвам при всяка възможност.

Следващото градче е

Narrandera

Пътят става все по-прав и терена все по-равен. Все по-рядко срещам други коли. Стоте километра до там минават бързо.

Narrandera: Pub – a (кръчмата) в центъра

В Narrandera е имало по-сериозна съпротива от страна на аборигените и дори има исторически регистрирана битка или по-скоро касапница, при която са избити 60, 70 души заедно с жените и децата им. Наричат го: “Тhe Murdering Island Massacre”. Няма смисъл да спирам – знам че няма нищо за виждане. Съвременна Австралия не е особено горда от подобни “сражения”. Тук не се говори много за начина по който белите заселници са заграбили земята.

След Narrandera става още по-равно. Вече не срещам други коли.
По някое време трябва да спра. Имам нужда да пусна една вода и това пусто място ми се струва подходящо за целта.

Излизам от колата неподготвен за шока който ме чака. Горещия въздух отвън ме блъска в лицето със силата на взривяващ се бойлер! Правя няколко крачки като в пещ. Милиони дребни мухи се мъчат да влязат в очите, носа, устата, ушите… където и да е, стига да са надушили някакъв микроскопичен остатък от влага.
Една шапка с коркови тапи сега би свършила добра работа!

Заставам по средата на пътя, който трепти и изчезва пред и зад мен някъде далеч в хоризонта. Толкова е сухо че кожата ми изпръхва почти мигновено, а водата която пускам, прави тъмни петна по асфалта, които изчезват пред очите ми. Невероятно усещане!
Завъртам се на 360º. Навсякъде виждам само хоризонт. Няма нищо освен огромно синьо небе с ярко изгарящо слънце и пустош обрасла с ниски бодливи храсти. Никакви детайли.
Усещането за дезориентация е пълно и донякъде неприятно, но в същото време изпитвам странен възторг от факта че човек е толкова дребен и нищожен заедно с всички негови дребни и нищожни амбиции и проблеми. Чувствам се олекотен…

Дългия път към Mungo, който олекотява човек.

Продължението:

Австралия: Mungo Adventure (6 част – Дългият път към Mungo)

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.