апр. 29 2011

Кутна Хора (Двете Пинги в Чехия – 1-о продължение)

Published by at 9:00 under Вили,Чехия

Днешният пътепис е продължение на приключенията на Вили из Чехия. Сега на ред е Кутна Хора.

Приятно четене и и имайте търпение да се заредят снимките 🙂

Двете Пинги в Чехия

(първо продължение):

Кутна Хора

Ахооой!

Забелязали ли сте чехите как говорят? Едно такова, малко провлачват думата, меко, и като че ли нещо се глезотят   🙂

Чували сте сигурно:
добрий деен, просиим, ахоой, бабичкоо, пании, хладовии, ласкаа, млекоо, окнаа, дверии… 🙂
А пък ако знаете само колко много чешки думи са напълно разбираеми за нас. Не ви се вярва ли?
Ааа, напротив, много напротив! Вода, млеко, хлеб, сир (сирене), масло, вино, пиво, улице, муж, жена... Тези, да кажем, са едно към едно, имат същите значения и на български.
Но имат и думи, които ние не употребяваме в нашия език, но ги разбираме лесно… по асоциация 😉
Какво ще кажете за „заблудище“ (или блудище) – а?
Кой каза „лабиринт“? – Бинго!   🙂
Или, да речем, „змръзлина“? – „Сладолед“, я!   😉
Колкото до „полевка„, т.е. „супа“… хмм… ми к’во, че няма ли логика? –  🙂 хич не е трудно да я полее човек върху покривката или дрехите си?   🙂
Такаа… По-натам пак ще стане дума за асоциации по чешки думички.

А сега да ви разправям какво още може да им се случи на две любопитни Пинги в Чехия.

Значи, третия ден след пристигането ни в Прага го бяхме нарочили да го изкараме някъде из провинцията.
Най-много ни се ходеше до Чешки Крумлов или Чешке Будьовице, но трябваше да пътуваме по около 2,5-3ч. само в едната посока. И като сметнеш още толкова за наобратно, и фактът, че по това време на годината там в 17 ч. вече е съвсем, ама съвсем тъмно, колко време ще ни остане да видим нещо? Затова решихме да е някъде по-наблизо.
Къде, къде – ‘ми то мъртъв сезон – замъците почти навсякъде заспали зимен сън, тъй че Карлщайн, примерно, отпадна, а пък работещият целогодишно Хлубока /чешкият Уиндзор  🙂 / е чак до Чешке Будьовице, т.е. не става.
Карлови Вари – нещо не ни влечеше за момента. Е, ако разполагахме с повечко време, щяхме да го навестим и после да забием към Дрезден, ама някой друг път ще е.
Аз предложих Пилзен, защото не е далеч и, по презумпция, там би трябвало да има евентуално музей на бирата, ама това си ми беше предположение, пък и Пингата още не мога да я науча да пие бира   😉
Обаче тя настоя за Кутна Хора, понеже освен, че е най-близо, там има една… Хм, бе като я гледаш Пингата каква е слабичка и нежна, че и добра душа носи хем… И в Лондон /по-преди/ искаше да се завираме из нек’ви си тъмници, дет’ едно време мъчели и трепели злодеите… Ама то пък, мисля си, май е спорно тогава, кой там е бил по-лошият, нали? Та аз категорично й отказах тогава в Лондон – оф, не може моята ухилена душа да гледа нек’ви си ръждиви ножове и железа, криви телове, гилотини, скърцащи макари, влажни, мрачни и мухливи подземия, и с буболеци гадни сигурно… а и кой знае още какво… Мани, мани!…
Обаче сега за   Кутна Хора  се оставих да ме убеди да идем до там, но с условието, задължително да видим и църквата Санта Барбара, пък после и до тая „вери спешъл“ църква с кокалите. С мнооого кокали!… Бррр!   🙁    😉

И така, тоя ден с Пингу рано-рано правим една бърза и „къса“ закуска, да не е съвсем голо кафето ни и се мятаме на метрото към автогара Флоренц.
Сега, нали сме си културни бели дами, отиваме на съответното гише, купуваме си билети за автобуса, който тръгва след около 20-30 мин., спокойно намираме съответния перон, 5 минутки след това идва и автобусът. И к’во става сега: в рейса сме само 7-8 бройки чужденци-ентусиасти, тръгнали да гледат

Кутна Хора

Почти в последния момент се качват един чешки чичо и един рижав англичанин с фотоапарат на врата, и си купуват билети от шофьора. Ама моето зорко очо не спи!
Я! Що така? Отивам аз при г-н шофьора и го разпитваам…
И, значи, който се кани да пътешествува из Чехия, сега да внимава:
В чешкия междуградски автобус, ако се качиш без предварително купен билет, можеш да си го купиш от шофьора. Той ти издава билет, перфорира го пред теб и ти връща ресто. До стотинка!
Изненадата, обаче, се оказа, че ако си купиш билета от шофьора, той е по-евтин и то горе-долу с 25%!
Е, ние, сорри, малко се минахме. Понеже си купихме билетите от гишето на автогарата за по 87 крони единия, а от шофьора билета струваше по 64 крони. Е, едно евро разлика, но пък 2-3 евра правят една много добра манджа в ресторант в Кутна Хора. Но, ако е фрашкан автобуса, вероятно през сезона /лятото/, тогава не знам дали това работи.
Та да знаете.

Кутна Хора, Чехия

Нищо нямаше кой знае колко интересно по пътя и след около час пристигаме на автогарата в Кутна Хора, която се оказа точно зад Билла-та им. Всъщност е само някаква дървена барака. Не Биллата бе, автогарата  🙂  И се пада някак си в едно ниско място – въртим се натам-насам, гледаме нагоре-надолу – няма град, няма дяволи. Пък на Гугъл-Земя си изглеждаше така добре – на хълма, ясно изразен средновековен град. Градче, де.
Развъртаме се като обрани евреи. Англичанинът си плю на петите и – директно към супера; другите двама-трима се изпариха без да ги усетим. Двойката руснаци, дето също пътуваха с нас в рейса, набързо си нацъкаха една фотосесия пред картата на града, сложена в една голяма витрина. После и те хванаха пътеката към Билата. Че що и те натам? Вторачихме се с Пингу в картата във витрината.
Добре де, хм, уж всичко е ясно, пък град няма, само няколко къщета, пръснати наоколо…

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

И, те ти една лелка с пълна пазарска торба, идва насреща: Хелоу, пани… Ама пани не знаела английски и май изобщо нещо не й се говориии… Хъката-мъката, тя вдига рамене и, таман си тръгва, плахо пробвам на руски, щот’ си мисля, че ей с’а, вече съвсем ще ме сиктердоса. Ама тя изнадана се спира, усмихва се едно драго и ни упътва на разбираем вече език… Ей, ама що някои говорят глупости, че чехите мразели руснаците?

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

Тръгваме нагоре по уличката, по която ни упъти панито, и хоп – започват да се появяват сградите. Една по една. И колкото по навлизаш в града, толкова по-красиви стават. Пусто е, изредко тук-там минава някой. С Румчо предполагаме, че през лятото тук сигурно гъмжи от туристи.

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – част от площада
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

Ама, представете си: сутринта около 9:30ч., едно сиииньо небе като се опнало отгоре и от него се нахилило едно голямо искрящо слънце; безлюдни улички с красиви, старинни, цветни къщи, някои с фрески по стените, други – с кулички или със статуи, вградени по ъглите или където им хрумнало(ли?) на архитектите на някои от сградите; саксии и сандъчета с тикви, /да бе, украси с истински жълти-оранжеви тикви!/ и нацъфтели сакъзчета по прозорци и балкони, независимо, че е насред ноември; голям и почти пуст градски площад; само няколкото отворени заведенийца и магазинчета в целия град. И аромат на топъл хляб и сладки! Ммм… Усещането… Ами, Алиса в страната на… не, в един малък, красив чешки градец!   🙂

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Еко-украса от тикви, царевички и др.  🙂
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Бюргерска къща от 15 век . Днес я наричат „Каменната къща“ и е музей.
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Елементи от фасадата на Каменната къща
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Елементи от фасадата на Каменната къща

Знаем, че сме извън сезона. Знаем, че почти всички музеи са „аут“ или са отворени за посещение само някои части от тях.
И просто бродим по уличките. Често сме на голямо разстояние една от друга, ама то, градът е наш!  🙂  Снимаме почти непрекъснато и току се провикваме: Пингу, а видя ли това?… Пингу, виж, снима ли онова там?… Еее, гледай, виж там!… Корниза!… Балкончето!… Фасадата!… Ами оная стена там, с фреската!… Ауу… Виж тази – ама, това някаква мадона ли е?… Интересно, защо са си рисували картини по стените отвън?…

А вътре какви ли украси имат тогава? Какво ли има зад тези врати?… Така де, бъбрим си   🙂   И си представяме: проскърцващи дървени стълби с излъскани перила, стенни печки, покрити с кахлени плочки; старинни мебели от тъмно дърво; стенен часовник, полюшващ махало; плюшени пердета, дантелени покривки и кувертюри; класически гоблени, картини, порцеланови статуетки на по 100 и кусур години; любопитна писана, дружелюбен кучо, мила, усмихната пани, аромат на меденки и горещо кафе… Ми да, идилия-фантазе, провокирана от полузаспалото градче  🙂

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

С Румчо се разхождаме полека из пустите улички. Из времето и историята. И се наслаждаваме. Кеф, бе!   Както казах, имаше само няколко отворени магазинчета с туй-онуй, най-вече сувенири, като че ли единствено заради единичките отчаяно любопитни пътешественици като нас.
Може да не ви се вярва, но си е много специално удоволствие да си скиториш така безметежно на подобно местенце. Аз обожавам тези моменти!   😉  И щракам на поразия с фотото…

А! Какво е това?! В обектива ми влиза нещо, което няма нищо общо с историята, или архитектурата и изкуството, които ни заобикалят. Без да се усетя, прочитам надписа на глас… Я, я пак!   😉

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

Вглеждам се в съдържанието на витрината… и почвам да се хиля. Ама като тиква!   🙂
/Бързо си спомнете сега за асоциациите, за които споменах в началото./
В това време Румчо също вижда витрината и мига на парцали  🙂  Споглеждаме се и хиленето ни се превръща в гръмогласен смях. На пресекулки се питаме: Ама… „гащи“-те… на чешки… „прадло“ ли се казвали?

Вече в България, чичко Гугъл-преводач ми изписа, че „прадло“ било „бельо“ – е, не сме били твърде далеч от истината  😉

Поскитахме си още малко и току се набутахме в бившия

Йезуитски колеж /от 17 век бил/.

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – зад дувара голямата бяла сграда е Йезуитския колеж, а входът е от другата страна на далечния край

Еееми, просто минавайки покрай строгата му впечатляваща сграда, се почудихме и рекохме да пробваме дали му се отваря вратата…

Тя пък взе, че отвори… Протягаме шии любопитно… Умъкваме се на пръстенца… Наляво, надясно – никой. Озъртайки се, тръгваме тихичко по един дъъълъг коридор. Ама готови всеки момент да драснем назад   🙂

Нямаме представа какво, де факто, представлява в момента тази сграда – колеж ли, друго учреждение ли е, музей ли? Няма вид на ни едното. И изведнъж, една врата вляво зее отворена, а вътре – разни изчанчености… Съседната стая – други шантавости… Следващата  –  тя пък като занималня в детска забавачка… Яяя… някакво модерно изкуство ли е това? Е, каквото и да е – я, бързо няколко снимчици да си тафнем! Щрак-щрак   😉

Кутна Хора - Йезуитския колеж, Чехия
Кутна Хора – Йезуитския колеж – Това някакви модернистични столове ли са?… Хм, искам да видя някой 120 кила човек как ще седне на такъв  🙂
Кутна Хора - Йезуитския колеж, Чехия
Кутна Хора – Какво би трябвало да се тези неща?

И, хоп – те ти някаква костюмирана мацка цъфна отнякъде, гледа лошо и много пита нещо. Леле, само дет’ не ни наби 🙂  Ама ние рекохме „но проблем“ и се изнизахме светкавично навън. Де да я знам какво толкова питаше.

А целта ни беше църквата Санта Барбара

/има снимки и информация в интернет/. Пътят за нея минава покрай тоя Йезуитски колеж. Ама на чехите им хрумнало баш по това време да сменят настилката на улицата – маалее, разкопано навсякъде, че и едни мангали продължават да копат. Помаяхме се как да прелетим, пък скок-подскок, джап-джап, та в църквата…

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – За Санта Барбара има два пътя. Единият минава покрай  Йезуитския колеж /отляво/, но в момента сериозно го ремонтираха.

Ето я и самата Санта Барбара

Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара
Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара и Йезуитския колеж

Строежът й е започнат през 1388 г. от Петр Парлер, но през вековете по различни причини на няколко пъти е прекъсван. И чак след повече от 500 години църквата е завършена окончателно, през 1905 година. Затова и съдържа елементи както от времето на разцвета на готиката, така и от късната готика… Санта Барбара е покровител на миньорите, оръжейниците, военните инженери и на всички, които работят с взривни вещества.  А тъй като Кутна Хора е била център за добив на сребро, очевидно защо са нарекли най-красивата си църква така… Не знам, може би от историята около създаването й, може би заради външния й  вид, или пък заради вътрешната  премерено пищна  украса, а може би заради всичко това заедно, Санта Барбара има някакъв особен чар. Мисля, че си струва.
Ами, да, за мен тя е №1 забележителност в Кутна Хора. Ама имайте предвид, че не сме разгледали нито Музея на среброто, нито  Музея на алхимията, нито Влашки двор  – просто никой от тях не работеше.. Все пак, препоръчвам я, идете ли в Кутна Хора – право в Санта Барбара, а после където искате   😉

Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара

И, познайте сега вътре какво става – само двете Пинги и панито, дето продава билетчетата, книжки, сувенири и т.н. зад витринката до входа.
А така! Че като се разснимахме! Направо сега подробен фото-каталог можем да й направим  🙂  Ама красива църква – нито „постна“, нито претрупана. Към билета дават и едно описание кое къде е вътре, как се вика, кога и как е направено. Има го и на български език.

Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара
Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара
Орган в църквата Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара – органа
Църква Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара
Витраж – Църква Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара
Църква Света Барбара – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Санта Барбара

Доста си постояхме и на спокойствие я разгледахме. По едно време влезе една групичка туристи, врътнаха се насам-натам и чао… Мина, колко още време, и току кацна и един японец ли, китаец ли, не знам, „дръпнат“ беше. Изкара човекът един як фотоапарат – лелее, честно, клъцна ме малко завист. То и ние с Румчо не сме за жалене, добри са си ни снимачките, ама на оня нинджа беше като на спец от ВВС или National Geographic – то стативи, то обективи… като телескоп   😉
Хвърлихме му по още един жален поглед и го оставихме да си снима на спокойствие. Полюбувахме се на гледката насреща и тръгнахме да си дирим манджа.

Църква Свети Яков – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – църквата насреща е Св. Якуб /снимката е с увеличение/
Марианската колона – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора  – Марианската колона
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора
Църква Свети Яков – Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора – Св. Якуб отблизо
Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

И, както с Пингу си вървим из уличките към площада и се оглеждаме за някое ресторантче, направо на едно място да се пребием от смях, като видяхме

ей тази табела

Айде на асоциациите! 😉

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

Само си помислете сега, коя дума е по-точната – българската „сутиен“ /на мен ми звучи като уред за изтезание/ или чешката „подпрсенки“ ? Ако това „с“ не е правописна грешка или братята чехи го слагат само за приличие или /хм, може би конспирация?/,   🙂  то какво излиза? „Подпренки“ /на „ненки“ – ха-ха-ха   😉   🙂  /  Ами, така де, според мен, това си е точната дума за тази част от облеклото   😉

Такаа… Айде по-сериозно   🙂   Спираме пред ей това скромно хотелче с ресторант(че).

Кутна Хора, Чехия
Кутна Хора

Вътре има само една обядваща двойка и една сервитьорка-бармано-касиерка…  Гладни сме като кучки, а цените са едва ли не символични на фона на пражките! Бързо на масата до прозореца в кьошето   🙂
И си поръчваме един хубав обяд, който пристига почти на мига. Оох, маамооо… гле’й  с’а к’во става!…
А след стабилното ни натъпкване с гулаш, телешки филета и не знам си какво още… Ама, я, неочакваните ни следобедни приключения да ги оставим за следващия път   😉
Е, насхледаноо!  🙂

Краят – следващият път   😉

Продължението:

Двете Пинги в Чехия (продължение No 2): Кутна Хора и Прага

Автор: Вили

снимки Вили и Руми

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


23 коментара

23 коментара to “Кутна Хора (Двете Пинги в Чехия – 1-о продължение)”

  1. Мнго ми харесва вашият пътепис! Все едно ,че бях с вас и си изкарах страхотно!

  2. Павлина каза:

    Хей, Пинги, тези podprsenki все пак имат повече общо с гърдите, отколкото с подпирането им. 🙂 Смея да предположа (само да предположа), че в превод на български ще рече “подгръдки”, защото на старобългарски (а той има обща основа със старочешкия) гърди е “прьси” – употребява се за гърди изобщо и за женски гърди. И това “с” изобщо не е излишно май. 😉 Благодаря за езиковата провокация. :)))

    Снимките са чудесни, обектите – също. Имам чувството, че са махнали скелетата от къщите малко преди да извадите фотоапарата от калъфа.

  3. Павлина каза:

    Леле, грешка “podprsenki” да се чете като “podprsenky”. Така е, като не знам чешки. 🙁

  4. Росица каза:

    Поздравления, Вили!
    Да се намеся и аз по темата за сутиените. Този „уред за мъчение“, както го наричаш, всъщност в превод означава нещо за „поддържане“. Когато френските аристократки започнали да го ползват, го нарекли „сутиен горж“ – „поддържане на … гърлото“, за да избегнат назоваването на гърдите, които са част от лексиката под табу. Предполага се също, че аристокрацията съзнателно е въвеждала нелепи термини, за да се дистанцира от парвенютата, които са започвали да надигат глава в един определен исторически период.
    Понеже темата е много интересна, позволявам си да ви щракна линк към цял сборник за бельото:

    http://ebox.nbu.bg/unclo10/lessons.php

    Поздрави!

  5. Страхотен пътепис ,впрочем както всички останали написани от Вили.Вили,фен съм ти!!

  6. Стойчо каза:

    @Росица, това значи, че политическата коректност в езика (a.k.a. новговор) не е съвсем нова измислица?

  7. Росица каза:

    Ооо, Стойчо, съвсем не е!
    Езикът е много удобен инструмент човек да се дистанцира или приобщи към нещо.

  8. Стойчо каза:

    Мдааа… 😉 дано не свършим като аристокрацията…

  9. Росица каза:

    Мммм… тя си управлява и до днес /не у нас, де/!

  10. Vili каза:

    Радвам се, че с удоволствие „пътувате“ с мен, фенове мои! 🙂
    Роси, благодаря за линка за бельото, май мернах доста интересни неща там 😉

  11. Стойчо каза:

    Хм, тази дето е измислила думата „сутиен“ е без глави 😉

  12. много весел пътепис

  13. Комитата каза:

    prsa на чешки са женски гърди, така че забележката за старобългарския си е съвсем правилна.

  14. simeon каза:

    За мен най-големият хит е „hracki“ , т.е. играчки.

  15. Комитата каза:

    всъщност в чешкия h се произнася между г и х и замества g в думите със славянски произход (в изворния чешки въобще не се ползва g а само h), а ch се произнася твърдо х затова hracki са играчки, а chleb е хляб. Затова и Прага е Praha

  16. Стойчо каза:

    т.е. чете се по-скоро грачки, отколкото храчки?

  17. Комитата каза:

    да. затова и руснаците транскрибират h като г и казват, че това е „украинско Г“. звукът е точно между г и х. Да речем, чешкото име Hanka го транскрибират като Ганка, а Havel като Гавель.

  18. Ema каза:

    Вили, много ми допадат и разказа ти и снимките и любопитството да видите места извън „отъпканите пътеки“ рекламирани на страниците на туристическите лъскави справочници . Не знам какво означава това „Kutna Hora“, ама аз , докато четях, все го транспонирах в ума си и го виждах като „Китна Гора“ и много се забавлявах. Много му отива „китна“, като гледам снимките. А интериорът на църквата е „стил и красота“. Благодаря за удоволствието.

  19. Vili каза:

    Ема, благодаря 🙂
    А името Кутна Хора означава „разкопана планина“ /от „кутати“=копая и „хора“=планина, скала/.
    През 1142 г. на това място се установява първият цистерциански манастир в Бохемия и малко селце около него. След по-малко от век се разбира, че в местността има залежи от сребро и през 1260 г. немски миньори започват да ги разкопават, което допринася за разрастването на селцето в град. Благодарение на това, през 13-16 век Кутна Хора процъфтява дотолкова, че съперничи на Прага във всяко отношение – икономически, културно и политически. После, през 1806 г. градът е присъединен към Австро-Унгарската империя.
    От 1995 г. е в списъка за културното наследство на ЮНЕСКО, особено заради църквите „Санта Барбара“ и костницата „Дева Мария в Седлец“, ако правилно превеждам името й /на английски е „Our Lady at Sedlec“/. Всъщност оригиналното й название е Chrám Nanebevzetí Pany Marie, което е /може би/ храм „Успение Богородично“.

  20. brum каза:

    Не може да има толкова коментари ,а аз да липсвам.Фен съм на двете Пинги още от първа серия и вече съвсем ме зарибиха.С удоволствие (въпреки кризата) при удобна възможност бих почерпил пингите с българска бира(по чешки лиценз) и пържени картофки(чешки с българско олио).Е ще трябва биричка и картофки и за този ,който пуска сериите тук – заслужено.

  21. Стойчо каза:

    Записвам си! 🙂

  22. Емали каза:

    Страхотен – шеговит и мнооого артистичен пътепис по пинговски – бравос – хвала на двете бухарки в странство особено в Чешкото господарство – то ми е на сърце живяла съм 5 години там и съм пообиколила затова ми стана много мило! Благодаря от сърце и за подобаващите снимачки – страхотни са – хайде пак – напред на друга дестинация – хип-хип ,,ура! Успех!

  23. […] продължаваме приключенията на Вили из Чехия. Прага и Кутна Хора не ѝ се опряха. да видим днес как ще продължи […]

Leave a Reply


Switch to mobile version