сеп. 11 2008

Ваканция в Рим (2)

Днес продължаваме с обиколката на Елина из Рим. Оставихме я в квартал Трастевере (Ваканция в Рим), а сега продължаваме нататък:

Ваканция в Рим (2)

Подобно на Сохо, и в Трастевере своето място ще намерят артистичните души. Те могат да разпознаят онова щастие, което се случва, докато обикаляш уличките с мотор или велосипед, а после спираш, за да напазаруваш от зеленчуковия магазин и да си поговориш със съседката, която тъкмо започва да рисува своята последна картина… Вдъхновението в Трастевере наистина е на всяка крачка. Не е необходимо нищо друго, освен бавно да се разходите по уличките му, да поседнете пред фонтана в самия му център, а после дълго да вечеряте на свещи…

И като стана дума за романтика — минете по някой от

мостовете над Тибър

и внимателно се вгледайте в железните перила… Какво ще видите ли?

За себе си ги нарекох „катинари на любовта“. Върху тях са изписани имената на влюбените, а ключовете най-вероятно лежат на дъното на реката. Може би е някаква местна традиция — щом се омъжиш и хоп, заключваш любовта си катинар:-) Видяхме подобни катинарчета с всякакви имена (дори български) и до „Фонтана Ди Треви“. Красива традиция, стига да вярваш във вечната любов…

„Фонтанът Ди Треви“

също привлича огромни тълпи от туристи. Не мога дори да си представя сцената във филма на Фелини „La Dolce Vita“, където красивата блондинка Анита Екберг се къпе сред прохладата на фонтана…сама! Гъмжилото от туристи в този район е денонощно. Всеки щрака като за последно, а влюбени двойки правят какви ли не маймунджулъци, за да заснемат идеалния кадър. Да поседиш пред фонтана се превръща както в безплатно забавление, така и в риск непрекъснато да се извиняваш, че случайно си попаднал във фокуса на нечий обектив.


Според легендата всеки, който пусне монета във фонтана, отново ще се върне в Рим. И разбира се, докато стоях там сама и чаках Милото да се наснима, един типичен италиански субект не пропусна да опита късмета си с думите:

„Белла белисима, тук трябва да пиете вино, а не вода“.

Италианците ми се сториха малко смешни в опитите си за свалка, но тъй като не оставах често сама, а и винаги споменавах вълшебната думичка „boyfriend“, след което натрапниците бързо-бързо изчезваха, не бих могла да дам обективна оценка относно италианските мъже:-)

Край фонтана има изобилие от

„джелатерии“, тоест — сладоледжийници:-)

Изборът от видове сладолед е огромен! Добре че не съм сред страстните му любители, та само два пъти си позволих да го ям. Бих го определила като пристрастяващо-вкусен, малко тежък и лееекичко скъп (4—5 евро), но крайно необходим елемент от всяка гореща римска ваканция:-) По-добре обаче не яжте сладоледа си точно до фонтана, защото през деня има чичковци полицаи в униформи, които любезно или не съвсем ще ви помолят да се изнесете. Тук не само не можете да ядете, но не бива и да топите краката или ръцете си във водата (хм, не си помисляйте да се „охладите“ набързо и с един душ във фонтана). В Рим обаче има още много фонтани, където си е напълно нормално да потопите ходилата си, изморени от продължителното ходене.

Задължително отидете в „Министерството на сладоледа“ (както го нарече Милото, след като го задърпах да влезем там). Намира се на улица „Via della Maddalena“ в близост до Пантеона и се казва „Della Palma“. За да го намерите по-лесно, просто тръгнете от Пантеона в посоката, откъде всички идват, яростно ближейки сладолед:-)

По една от уличките след „Фонтана Ди Треви“ се намира и

мястото за най-добрата пица на парче,

която някога съм опитвала. Заведението се казва „Кафе Берардо“. Отново ще познаете мястото по извилата се опашка пред витрината с пици и намусената италианка с голям нож в ръце, която ще ви отреже така желаното парче. Нашият избор бе „пица салами“ — сочна, леко лютива, върви отлично с бира. Може би ви се струва логично да е по-евтина, щом е пица на парче, но всъщност две порции+две бири = 15 евро.

Вечер фонтанът е още по-красив. Приятно е да поседите край водата, а после да се разходите по осветените, шумни и пълни с живот улици в центъра на Рим. През някой от дните отидете и до квартал „Парионе“ — тук се намира известната „Пиаца Навона“, както и пазарът „Кампо Де Фийори“ и „Пиаца Фарнезе“. „Пиаца Навона“ е известна с фонтаните си: „Фонтанът на реките“ е дело на един от архитектурните гении на Рим -Бернини, и изобразява четирите големи реки Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата, както и техните континенти — Африка, Европа, Азия и Америка. Другият известен фонтан на тази пиаца е Фонтанът на Нептун.

Наоколо ще видите множество ресторанти, но лично ние ги пропуснахме, защото ни се сториха скъпи и твърде туристически. Интересни бяха художниците, разположили стативите и изложбите си от картини и карикатури по цялата дължина на площада. Единственият недостатък на Рим е липсата на музиканти, които да направят атмосферата на тези красиви места неповторима. Само веднъж видяхме двама музиканти — негър и бял, които свиреха прекрасно песни на R.E.M, Боб Дилън, че дори и на Depeshe Mode. Това бе в последния ден от престоя ни и останахме да ги слушаме близо два часа, като им оставихме всичките си по-дребни пари.

Отбийте се и до

пазара „Кампо Де Фийори“

— работи всеки ден без неделя.

Най-добре е да дойдете до обяд. Ние останахме разочаровани, но може би защото очаквахме да видим нещо подобно на пазара в Барселона, който е неповторима смесица от продукти, аромати и разправящи се помежду си продавачи. Този пазар в Рим обаче се състои от няколко сергии за плодове, зеленчуци, сирена, подправки, месни продукти, паста и вино. Приятно е да се види, но не е нещо, което бихте запомнили завинаги. Ако все пак сте решили да си купите подправка за сос „Карбонара“, това явно е идеалното място да го сторите! Това, което наистина си заслужава да видите, е статуята на италианския философ и астроном Джордано Бруно, която се извисява насред пазара. На това място, преди стотици години, той е бил изгорен на клада заради убеждението си, че вселената е безкрайна и в нея има много светове, а планетите се въртят около Слънцето… А може би и заради новаторското си мислене и думите: „Ако не беше религията, нямаше да има невежи“.

Религията обаче е оставила дълбок отпечатък върху развитието на Рим.

Католическите храмове са навсякъде в града и впечатляват както с мащабната си и пищна архитектура, така и с разточително скъпата си украса. Но как да повярваш в институция, която дълго време е ограбвала хората „в името на Бог и доброто“ чрез властта на алчните си и жестоки папи? А в по-голяма част от превратната си история Рим всъщност е бил управляван от Църквата, а не от владетелите си.

И ние

стигнахме до Ватикана

но не успяхме да влезем… В 8 часа сутринта в събота опашката опасваше цялата крепостна стена, а това се равнява на часове наред чакане. Отказахме се, макар че искахме да видим Сикстинската капела. Е, разгледахме католическата базилика „Св. Петър“ и едноименния площад пред нея, като отново трябваше да се потим на опашка. Задължителният дрескод изисква краката и раменете ви да са покрити, иначе ще ви върнат. Също така не носете със себе си никакви остри предмети. Базиликата обаче си заслужава чакането! Тук изкуството е взело връх над религията. И все пак е чудесно за малко да постоиш в тази невероятно красива и огромна църква, за да поговориш със своя Бог…който и да е той.

А мястото, което просто трябва да видите привечер, са

Испанските стълби (Spanish steps)

По това време стълбите и фонтанът пред тях са истински впечатляващи — около тях се събират стотици хора, а светлините приличат на цветен калейдоскоп. Някога тук стояли най-красивите хора в града с надеждата да бъдат избрани за модели на известни художници. И аз позирах на моя личен фотограф, а резултатът е една от най-хубавите ми снимки досега:-)

Точно срещу Испанските стълби е улицата „Via Condotti“ с марковите магазини на „Версаче“, „Гучи“, „Прада“, „Долче и Габана“, „Миу Миу“, „Булгари“ и др. Не влязох в нито един от тях, защото знаех — няма смисъл само да въздишам, докато неусетно се влюбвам в някоя чанта или рокля, която никога не бих могла да имам. Всъщност тази улица е като музей на модата със своите неповторими, шикозни, дръзки витрини. Скрито сред марковите бутици (точно срещу „Булгари“) е и известното кафене „El Greko“, където кафето си пиели хора като Шели и Казанова.

А след като и вие изпиете чаша истинско капучино и бавно изядете поредния сладолед, не ви остава нищо друго освен да се отправите на нова разходка из този необятен и магичен град. А после поспрете край Фонтана Ди Треви, пуснете своята монетка и си пожелайте един ден отново да изживеете своята италианска ваканция в Рим.

Край

Автор: Елина Цанкова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Ваканция в Рим (2)”

  1. Bay Kolio каза:

    Браво Елина,
    Много ми хареса пътеписа ти. Написан е толкова леко и с много любов. Това отново доказва, че всичко създадено с любов става шедьовър. Продължавай, аз леко ще завиждам защото Вечният град не можа да остави в мен такива емоции. Сега съжалявам. Пиши и дано имаш много пътешествия!

  2. Elina каза:

    Благодаря за хубавия коментар 🙂 А пък аз ти пожелавам да откриеш много нови места…с любов. Или пък да откриеш любовта на тези места 🙂
    А най-доброто пожелание винаги е: и да пътуваш още много!
    Видях, че си писал за Барселона – е, този град е моята първа европейска любов (и май ще си остане такава!)

  3. Емануела каза:

    Наистина прекрасен пътеписл Заминавам заРим другата седмица и всичко написано ще ми е от голяма полза!

  4. Sash каза:

    Аз ще отида в „Министерството на сладоледа“!!!

Leave a Reply


Switch to mobile version