апр. 16 2011
Париж през май (5): Возила и ходила!
Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града.
А сега видим превозните средства.
Приятно четене:
Париж през май
част пета
Возила и ходила!
Ако човек си вади изводи от центъра на Париж, то несъмнено в главата му излиза – Париж е градът на Смарт – четата. Ама много са еййй ! И са много подходящи. Паркират ги като виртуози- на 5 см. от бордюрите! За сметка на това не видях много джипки. Тези, които видях бяха лъскави, лъскавиии, абе за асфалт са си !
Вече споменах, че нямат задръствания. Е, как ще имат, като си имат метро. Още от преди 100 години! И много , много голямо – 16 линии и над 200 км.Мислили са хората, мислили, ама навреме! Месечната карта им струва 30 евро. Що тогава да се завираш с колата по центъра, а ?
Париж, Франция
В нашето метро не съм влизал, но техните мотриси са с гумени колелета. Не вярвате ли ? Ето:
Спирки –
Имат много велосипеди, много паркинги на велосипеди, и много ги използват!
Тая работа без достатъчно велоалеи не става, ама не ги мислете, те си имат! И по тях друго нещо, различно от велосипед няма!
Карат се и много моторетки, нищо, че понякога се случват и сакатлъци!
Могат да се видят какви ли не модели, дори и такива самоделки
Разбира се, че не са само такива, има и
Хората се возят на всичко, което се търкаля –
Пък дори и да не се търкаля !
Продължението:
Париж през май (6): Малко ретро за маниаци
Автор: Пламен Петров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Париж – на картата:
ПарижRelated posts:
Париж през май (7): Paris by night
Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
Париж през май (1)
Ооо, Шанзелизееееее
Париж – една неочаквана екскурзия
За третия ни ден в Париж
Париж – ден първи
Париж: за един урок по демокрация
Франция, каквато я познавам (2)
Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)
Към Париж
3 коментара
Пламене, направо ме накара да се превивам от смях. Свързвам го с нещо лично и то случило се поне преди десетина години. Големият ми внук тогава трябва да е бил на 3-4 годинки и го бях извела малко на разходка. Живеехме в ж.к.Люлин, спирка „Сливница“ на метрото беше последна. Реших да го заведа до офиса на една рекламна агенция. Там е много интересно и за малки и за големи, а собствениците са ми приятели. Крачи човека с раничка на гръб, хванат за ръката ми, а аз пътьом решавам да купя нещо, да не отивам при приятелите с „празни ръце“. Купувам една тясна и висока бутилка водка, хареса ми като дизайн . Аз не пия твърд алкохол, ама така, за подарък . Знам, че те щяха да се израдват. И къде, къде, а не носех торбичка, дамската ми чанта миниатюрна, взех че набутах бутилката в раничката на детето. Ама нали бутилката висока, половината стърчи над главата на детето. Представям си каква гледка сме представлявали. Слязохме в станцията на метрото и малко след това, на перона връхлетя метро-влакът. Внукът ми се ошашави, не от скоростта, не от шума, а от това, че този „силен влак няма гуми“. Уплаши се детето и известно време не искаше да се качим във вагончето, приклякваше със стърчащата от раничката на гърба му бутилка и търсеше да види как така влакът върви, а няма гуми?
И ето, за първи път виждам, че такъв „силен влак“, може да има и гуми. Ще покажа този пътепис на същия този внук, който вече е тийнейджър, с една глава по-висок от мен.
Да ти кажа, нищо, че има гуми пак си трака! 🙂
Тъй като линиите са доста, на някои спирки се пресичат и до няколко линии, и понеже галериите не са някакви големи, ако ти се случи такава спирка за пръв път, направо можеш да се изгубиш! 🙂 Аз нали съм си късметлия, точно такава ми се случи. Поне петнадесет минути гледах празно, докато му хванах логиката! 🙂
[…] Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града, а за последно видяхме превозните средства в града. […]