Ema каза:

Пламене, направо ме накара да се превивам от смях. Свързвам го с нещо лично и то случило се поне преди десетина години. Големият ми внук тогава трябва да е бил на 3-4 годинки и го бях извела малко на разходка. Живеехме в ж.к.Люлин, спирка “Сливница” на метрото беше последна. Реших да го заведа до офиса на една рекламна агенция. Там е много интересно и за малки и за големи, а собствениците са ми приятели. Крачи човека с раничка на гръб, хванат за ръката ми, а аз пътьом решавам да купя нещо, да не отивам при приятелите с “празни ръце”. Купувам една тясна и висока бутилка водка, хареса ми като дизайн . Аз не пия твърд алкохол, ама така, за подарък . Знам, че те щяха да се израдват. И къде, къде, а не носех торбичка, дамската ми чанта миниатюрна, взех че набутах бутилката в раничката на детето. Ама нали бутилката висока, половината стърчи над главата на детето. Представям си каква гледка сме представлявали. Слязохме в станцията на метрото и малко след това, на перона връхлетя метро-влакът. Внукът ми се ошашави, не от скоростта, не от шума, а от това, че този “силен влак няма гуми”. Уплаши се детето и известно време не искаше да се качим във вагончето, приклякваше със стърчащата от раничката на гърба му бутилка и търсеше да види как така влакът върви, а няма гуми?
И ето, за първи път виждам, че такъв “силен влак”, може да има и гуми. Ще покажа този пътепис на същия този внук, който вече е тийнейджър, с една глава по-висок от мен.