До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, какти и в Маалюла и Палмира в Сирия. На ред вече е Йордания и градчето Мадаба.
Приятно четене:
До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан
част трета
Йордания – Мадаба
Рано сутринта стигаме автогарата за южните дестинации – Somarie karaj. Тук избора е по–голям – има и „shared taxi”. Твърдо сме решили да пробваме що е то „поделено такси” се съгласяваме с първия на реда. Цената му е 700 сирийски динара (около 15$). Такситата са бели, със широка зелена ивица по цялата дължина. Шофьорите им са спретнати и разбиращи английски. Само че още е твърде рано сутринта и няма много желаещи. След час чакане следващото такси си е намерило клиенти – двама араби,които любезно ни канят да го споделим с тях. Приемаме поканата на момента и прехвърляме раниците в съседния багажник. „Йордания – идваме!”.
Мадаба, Йордания
След час пътуване арабинът от дясно започва да си мие лицето с вода. На тоя му прилоша – си мисля. После забелязвам че се е събул и след хигиенизирането, вади броеница и започва да си мънка нещо. З ацепвам. „Тоя до мен се моли!” – тихо прошепвам на Жени отдясно. „Тоя отпред вече я свърши” – прошепва тя. Тихо, кротко, без да пречат на никого, само между себе си и Аллах. А ние, в БГ, си мислим че като запее мюезина, всички падат на замята, с високо вдигнати към небето ръце… На границата шофьорът ни показва къде да си купим изходна виза и всичко става учудващо бързо.
Йорданските митничари са по–добре облечни,
по–интелигентно гледащи и мнооого по–мудни. Приказват си със нашия водач,без да стават от пластмасовите столове и после отегчено един става да имитира задълженията за които му плащат. Правя асоцияция с други техни колеги, но това е друга тема.
Йорданската митница е чиста, подредена, с табели на английски.
Гишетата са разделени на: араби, чужденци и… сирийци. За „белите” хора всичко става тихо, любезно и с усмивка. За сирийците – с „въпроси и отговори” на висок глас, ръкомахания… Явно нещо не се долюбват комшиите. А, и най–учудващото – арабин не може да влезе в Йордания без да му сканират ретината! Само арабите, нас ни посрещат с „wellcome”. Направо паднах! Уредите са като тия за нощно виждане, със светещи сини и червени светлинки. Поставени на удобно стойки за всеки пол и възраст. За забулените си има дори и специална стая.

Бедуини в пустинята
Добре дошли в Йордания!
След границата пускаме SMS на рент–а– кара кога и къде ще сме в Аман. Още от БГ се бяхме уговорили по мейла с фирма за коли под наем , че ще ни чакат и ще ни изведат извън града за да не се „бавим”. Дрън–дрън. Просто ме е страх дали ще се оправя с посоките, правилника и… с техния им начин на каране. Спътниците в таксито се опулват като разбират че сме си поръчали кола под наем – А бе, вие закъде сте? Съвсем сами? Ама наистина за първи път ли идвате? Повече никой не казва нищо. Всеки си остава със собствените си мисли.
Всъщност общественият транспорт в Йордания
не е на същото ниво като в Сирия и връзките не са толкова удобни и бързи. За да спестим време и пари, сметките показаха че е по–удобно с кола под наем. А и отначало си искахме това пътуване да бъде с кола.
На „автогара” Абдали ни чака самия шеф на фирмата. Все още е празник и почти нищо и никой не работи. Поздравява ни учтиво и учудено за добре дошли. Излизаме почти извън Аман и пописваме документите за колата – шкода Фабия, комби, бензин, механична скоростна кутия. Човека ни пожелава приятно изкарване със свито сърце. Дори ни дава още няколко телефонни номера – „за всеки случай”. Имам чувството че за първи път карам автомобил, толкова съм се стегнал. Излизаме извън града и спираме да изпушим по цигара. И за пореден път да се разкрещим от радост и кеф, че сме стигнали до тук, по нашия си начин!!!

Мадаба през нощта
Стигаме рано–рано
Мадаба,
градче на около 25–30 км от югозападно от Аман, и решаваме че има време да посетим планината Небо. От тук Мойсей видял
Обетованата земя
Чудим се, след 40 години скитане точно това ли е намерил и какво толкова са му харесали.

Обетованата земя
Голи байри и камънаци. Ако бяха продължили стотина километра на изток, сега щяха да продават нефта, а не да го купуват.

Мъртво море
Продължаваме надолу към
Мъртво море
просто защото имаме достатъчно време за скитане, а и да се насладим на лунния пейзаж. Тук там по баирите се виждат бедуини – големи палатки, големи стада овце и пикап вместо камили.
Връщаме се в Мадаба за да намерим
Мириам хотел.
Само че упътването от сайта им не струва, никой по улиците не само не е чувал, ами и не разбира за какво питаме – Мириам е тяхното име на Дева Мария. Всеки с когото се опитаме да комуникираме по някакъв начин, прави съвсем различна асоциация с името. След час лутане съвсем случайно го намираме – естествено че не е като в сайта. Изглежда като жилищен блок, ограден с високи огради, с басейн в двора. Пълно е с чужденци, което е малко разочароващо, но пък какво толкова – тук сме за малко. А и си има свободен нет. И може да се плаща с електронна карта. Баня, вечеря и… айде да лягаме, че утре ни чакат нови емоции
Продължението:
До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
Автор: Жени Русева
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йордания – на картата:
Йордания
Mozhe li da dadesh malko po-podrobna informacia za kolata pod naem. Kakwa cena beshe, ot koia firma, imashe li po-ewtini vyzmozhnosti, ima li niakakwi iziskwania kym shofiora
да няма проблем, ще потърся координатите на фирмата, някъде из мейлите. За цената мисля, че това общо взето беше най изгодното. Изисквания за шофьора нямаше.
цената беше около 55$ на ден с вкл. застраховки ( дай да не се скрънзим за някой $ , все пак сме на чуждо място), депозит 200$ , валидна шофьорска книжка ( не че успя да прочете какво пише в нея на български). Договора го подписахме директно в колата.Тъй като нямахме повече от 200$ кеш ( имахме обаче Жени се направи на … а там щом жената каже нещо, е закон) а на арабина не му се разкарваше до банкомат ( бяхме почти извън Аман) всичко на всичко му дадохме 200$. След 3 дни закъсняхме с няколко часа но въпреки това ни върнаха , без да удържат за забавянето. А бе , всичко си беше точно. Това е сайта http://www.reliablerentacar.com/ , не се притеснявай да пишеш , йорданците са бързи в интернет-комуникирането. Бензина през ноември 2010 беше около 1$/л. Но … зареждай догоре, че нямат бензиностанции ! Няма по удобен транспорт и никакъв проблем с трафика. Не слушай че било голяма анархия – пишат го за да се изфукат. Не е по-страшно от София.
Ако има въпроси, питай – с питане някой ходиха до ‘Акаба и обратно.