апр. 12 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, какти и в Маалюла и Палмира в Сирия. На ред вече е Йордания и градчето Мадаба.

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част трета

Йордания – Мадаба

Рано сутринта стигаме автогарата за южните дестинации – Somarie karaj. Тук избора е по–голям – има и „shared taxi”. Твърдо сме решили да пробваме що е то „поделено такси”  се съгласяваме с първия на реда. Цената му е 700 сирийски динара (около 15$). Такситата са бели, със широка зелена ивица по цялата дължина. Шофьорите им са спретнати и разбиращи английски. Само че още е твърде рано сутринта и няма много желаещи. След час чакане следващото такси си е намерило клиенти – двама араби,които любезно ни канят да го споделим с тях. Приемаме поканата на момента и прехвърляме раниците в съседния багажник. „Йордания – идваме!”.

Мадаба, Йордания

След час пътуване арабинът от дясно започва да си мие лицето с вода. На тоя му прилоша – си мисля. После забелязвам че се е събул и след хигиенизирането, вади броеница и започва да си мънка нещо. З ацепвам.  „Тоя до мен се моли!” – тихо прошепвам на Жени отдясно. „Тоя отпред вече я свърши” – прошепва тя. Тихо, кротко, без да пречат на никого, само между себе си и Аллах. А ние, в БГ, си мислим че като запее  мюезина, всички падат на замята, с високо вдигнати към небето ръце…  На границата шофьорът ни показва къде да си купим изходна виза и всичко става учудващо бързо.

Йорданските митничари са по–добре облечни,

по–интелигентно гледащи и мнооого по–мудни. Приказват си със нашия водач,без да стават от пластмасовите столове и после отегчено един става да имитира задълженията за които му плащат. Правя асоцияция с други техни колеги, но това е друга тема.

Йорданската митница е чиста, подредена,  с табели на английски.

Гишетата са разделени на: араби, чужденци и… сирийци. За „белите” хора  всичко става тихо, любезно и с усмивка. За сирийците – с „въпроси и отговори” на висок глас, ръкомахания…  Явно нещо не се долюбват комшиите. А, и най–учудващото – арабин не може да влезе в Йордания без да му сканират ретината! Само арабите, нас ни посрещат с  „wellcome”. Направо паднах! Уредите са като тия за нощно виждане, със светещи сини и червени светлинки. Поставени на удобно стойки за всеки пол и възраст. За забулените си има дори и специална стая.

Бедуини в пустинята, Йордания

Бедуини в пустинята

Добре дошли в Йордания!

След границата пускаме SMS на рент–а– кара кога и къде ще сме в Аман. Още от БГ се бяхме уговорили по мейла с фирма за коли под наем , че ще ни чакат и ще ни изведат извън  града за да не се „бавим”. Дрън–дрън. Просто ме е страх дали ще се оправя с посоките, правилника и… с техния им начин на каране. Спътниците в таксито  се опулват като разбират че сме си поръчали кола под наем – А бе,  вие закъде сте? Съвсем сами? Ама наистина за първи път ли идвате? Повече никой не казва нищо. Всеки си остава със собствените си мисли.

Всъщност общественият транспорт в Йордания

не е на същото ниво като в Сирия и връзките не са толкова удобни и бързи. За да спестим време и пари, сметките показаха че е по–удобно с кола под наем. А и отначало си искахме това пътуване да бъде с кола.

На „автогара” Абдали ни чака самия шеф на фирмата. Все още е празник и почти нищо и никой не работи. Поздравява ни учтиво и учудено за добре дошли. Излизаме почти извън Аман и пописваме документите за колата – шкода Фабия, комби, бензин, механична скоростна кутия. Човека ни пожелава приятно изкарване  със свито сърце. Дори ни дава още няколко телефонни номера – „за всеки случай”. Имам чувството че за първи път карам автомобил, толкова съм се стегнал. Излизаме извън града  и спираме да изпушим по цигара. И за пореден път да се разкрещим от радост и кеф, че сме стигнали до тук, по нашия си начин!!!

Град Мадаба през нощта, Йордания

Мадаба през нощта

Стигаме рано–рано

Мадаба,

градче на около 25–30 км от югозападно от Аман, и решаваме че има време да посетим планината Небо. От тук Мойсей видял

Обетованата земя

Чудим се, след 40 години скитане точно това ли е намерил и какво толкова са му харесали.

Обетованата земя

Обетованата земя

Голи байри и камънаци. Ако бяха продължили стотина километра на изток, сега щяха да продават нефта, а не да го купуват.

Мъртво море

Мъртво море

Продължаваме надолу към

Мъртво море

просто защото имаме достатъчно време за скитане, а и да се насладим на лунния пейзаж. Тук там по баирите се виждат бедуини – големи палатки, големи стада овце и пикап вместо камили.

Връщаме се в Мадаба за да намерим

Мириам хотел.

Само че упътването от сайта им не струва, никой по улиците не само не е чувал, ами и не разбира за какво питаме – Мириам е тяхното име на Дева Мария. Всеки с когото се опитаме да комуникираме по някакъв начин, прави съвсем различна асоциация с името. След час лутане съвсем случайно го намираме – естествено че не е като в сайта. Изглежда като жилищен блок, ограден с високи огради, с басейн в двора. Пълно е с чужденци, което е малко разочароващо, но пък какво толкова – тук сме за малко. А и си има свободен нет. И може да се плаща с електронна карта. Баня, вечеря и… айде да лягаме, че утре ни чакат нови емоции

Продължението:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йордания – на картата:


Йордания

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба”

  1. […] Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, какти и в Маалюла и Палмира в Сирия, за последно влязохме  Йордания и градчето Мадаба. […]

  2. temp1e каза:

    Mozhe li da dadesh malko po-podrobna informacia za kolata pod naem. Kakwa cena beshe, ot koia firma, imashe li po-ewtini vyzmozhnosti, ima li niakakwi iziskwania kym shofiora

  3. jeniruseva каза:

    да няма проблем, ще потърся координатите на фирмата, някъде из мейлите. За цената мисля, че това общо взето беше най изгодното. Изисквания за шофьора нямаше.

  4. stefanrusev каза:

    цената беше около 55$ на ден с вкл. застраховки ( дай да не се скрънзим за някой $ , все пак сме на чуждо място), депозит 200$ , валидна шофьорска книжка ( не че успя да прочете какво пише в нея на български). Договора го подписахме директно в колата.Тъй като нямахме повече от 200$ кеш ( имахме обаче Жени се направи на … а там щом жената каже нещо, е закон) а на арабина не му се разкарваше до банкомат ( бяхме почти извън Аман) всичко на всичко му дадохме 200$. След 3 дни закъсняхме с няколко часа но въпреки това ни върнаха , без да удържат за забавянето. А бе , всичко си беше точно. Това е сайта http://www.reliablerentacar.com/ , не се притеснявай да пишеш , йорданците са бързи в интернет-комуникирането. Бензина през ноември 2010 беше около 1$/л. Но … зареждай догоре, че нямат бензиностанции ! Няма по удобен транспорт и никакъв проблем с трафика. Не слушай че било голяма анархия – пишат го за да се изфукат. Не е по-страшно от София.
    Ако има въпроси, питай – с питане някой ходиха до ‘Акаба и обратно.

Leave a Reply


Switch to mobile version