сеп. 10 2008

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Винаги съм бил привърженик на личния поглед върху страните, които посещаваме. То просто е невероятно човек да посети дадено място и веднага да бъде обзет от желание за „обективност“. Един пътепис не може да бъде статия в Уикипедия… Пътеписът е именно ЛИЧНИЯТ, пристрастен поглед върху една страна.

Цялото това въведение го пиша, за да ви подкрепя и по-нататък да пишете за нещата, които на ВАС ви харесват или не в страните и местата, които описвате. А малтийците — да се оплачат на арменския поп или да пишат и те пътеписи (ако е на български — ще му намерим място, виж условията за публикуване). И така:

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Преди да започна, искам да сложа един disclaimer и да заявя, че впечатленията са си лично мои, не ангажират никого, не претендирам за представителност и обективност, даже напротив: ще приложа до крайност убеждението ми, че в нито един описателен текст не може да бъде абстрахирана субективността на пишещия с цел постигане на обективност. Затова и заявявам без бой: този анти-пътепис е дълбоко субективен, пристрастен, емоционален, ирационален, повърхностен, частичен, избирателен, глупав и неточен.

Малта

Малта е един от онези малки, мръсни и влажни средиземноморски острови, на които човек не би искал да прекара повече от 10 дни. В безпаметно пиянство може и повече. Защо? Трудно ми е да систематизирам мислите си в подточки за нещата, които най-много ненавиждам в Малта:

Да започнем с това, че за няколко години тук нито един път не ми се откъснаха над 100 евро за билет до Сицилия, която е само на 80 км, но транспортът дотам е монополизиран от една компания само и е тотален rip-off (както всичко останало на острова). Същото беше и с авио-транспортът, докато не дадоха лиценз на RyanAir. Просто Малта е остров и ако искаш да излезеш от нея, трябва да си платиш скъпо за липсата на железен и автомобилен път до континента. Пътищата са ужасни, поддържат ги само в северната туристическа част, а в южната, горките, не само път няма, ми и режим на тока има постоянно. Повече за делението север-юг след малко.

— Ако дойдете тук и се позаседите ще забележите, че когато двама непознати малтийци се срещнат, първото нещо, за което се заговарят след като са си стиснали ръцете е местожителството им. „Къде живееш? А, Слима! Ма близо до църквата Стела Марис ли? От лявата страна? А познаваш ли Джовани, дето леля му живее на вашата улица, но има магазин на улица Х? Да, той е син на етървата на сестрата на вторият ми братовчед от бащина линия, който е от Слима, завърши право, но се премести в Мелиха. Добър приятел ми е“ (чети: не мога да го понасям тва гнусно копеленце). Точно както в повечето български села, в които съм била, малтийците не могат да се осмислят едни други докато не се локализират и закотвят във физическото пространство и в мрежите от социално-роднински контакти. На село, когато видят непознат човек, хората питат „този на Х ли е?“ Е, същият фамилен етос царува и в Малта, където никой не съществува сам/а за себе си, а единствено като част от колектива на семейството, църквата, селото и партията. Малта е остров, където всички са роднини и където не е важно какво можеш, а кого познаваш.

Малтийците имат неприятния навик да се крият зад бюрократски език.

Според мен е признак на нежелание за поемане на лична отговорност и инициатива в контекст на свръх-социализирането и потъпкването на личността за сметка на колектива. Малтийците обичат авторитетите и сенките им, в които са защитени от лична инициатива, макар че идеологията на „равенството“ е аксиоматична и никой не признава съществуването на социални йерархии (примерно викат на чистачката вкъщи helper). Например, веднъж се случи да поръчам кафе в едно ресторантче, защото на майка ми рязко й падна кръвното, а келнерката каза „правилото е да не сервираме само напитки, но ще питам мениджъра дали може да донеса едно кафе на майка ви, горката.“ Отговорих й да го пита как да бъде човек и тя се сепна и донесе кафе, без да иска разрешение. Естествено, от една ситуация не може да се извадят генерални заключения, но тази схема на „ще питам мениджъра/правилото не позволява“ се повтаря почти навсякъде, докато не наложите собствения си авторитет или не демонстрирате връзки с някой. Както казах, на Малта най-важното нещо е кого познаваш.

Малта е дуалистична.

Това е единствената страна, в която съм била, където семейната, локалната и партийната индетификации са по-силни от националната. Не че последната я няма — напротив, даже се усилва и придобива кафяви оцветки насред разпалваната параноя от африканските емигранти (за това след малко). Партийната система в Малта е двуполюсна — „Националисти“ и „Работническа партия“ и тя разделя, докато следва динамиките на вече поляризираната Малта. Островът е разделен на „северна“ и „южна“ част, които, въпреки загатването, не са географски райони; всички граници са политически. „Северът“ е националистически, а „югът“ — лейбър. Северът на Малта е с добре уредена инфраструктура, комуникации и пътища; туризмът, бизнесът и услугите са също съсредоточени там. Заслуга, има разбира се, концентрацията на „националисти,“ които от 20+ години насам (с едно кратко изключение) избират националистическата партия на тридневни избори-фиести, където само 0.2% разлика в гласовете решават кой ще управлява държавата. Националистите си го връщат тъпкано на лейбъристите от юга, където освен на дупките по пътищата и режима на ток, туристите и местните се „наслаждават“ на фабрики, затвори за емигранти, електроцентралата, която гори петрол, за да захранва Малта с ток и т. н.
Иначе природата и морето на „югът“ са о’кей — даже по-добре от претъпканите северни курорти. Общо взето Малта може само да мечтае за дългите плажни ивици по Черно море, макар че им съперничи по мръсотия, туристически кич и презастрояване. Малтийците хич не се грижат за природата си: собствените им интереси, конформизъм и клиентелизма в политиката отслабват опозицията срещу безразборното строителство (не важи за две-три досадни хипи-НПОта). Все пак, ако трябва да избирам между инвеститорите и еколозите на острова, предпочитам вторите.

-Климатът в Малта е ужасен.

Заради влажността лятото не можеш да спиш от жега, а зимата умираш от мокър, лепкав студ и вятър дори и при +10 градуса. Няма нищо по-гадно от това сутрин дрехите ти да са студени и влажни. Есента и зимата вали толкова много дъжд, че изпраща малтийската канализация в кома и ниските части на острова буквално потъват във вода. На места дори има аларми по улиците.

-Друго нещо, което не понасям е липсата на добре организирани музеи, театри и галерии.

Болезнено усещам и липсата на не-mainstream парти култура. За една година имаше само 2 свестни партита, за които искат по 25 евро вход и минимум 3 евро за напитки. За сметка на това Мадона, Майкъл Болтън, Енрике Иглесиас, Браян Адамс, МТВ попстарс и подобни музикални извращения имат добра почва. Видно е от свръх-комерсиализираната клъбинг култура на острова, съсредоточена в адската дупка на име Пачевил (Paceville), където пияни тийнеджъри се наливат с алкохол под блудкави евро-ритми, само за да го повърнат след това на улицата.

-Малтийската параноя с емигрантите е страшно досадна.

Интересно е как във въображението на хората дори физическите параметри на острова придобиват гъвкавост. Например, на Малта „има място,“ когато трябва да се застрои поредното крайбрежие с ужасните им хотели (модерната архитектура на острова е много зле), и статистиките за 2+ милиона туристи винаги са жизнерадостни. На Малта, обаче, „няма място,“ когато стане въпрос за емигранти, но това е условно. Заради югославската война, в Малта живеят над 6000 сърби (това са „легалните“ само), но малтийците започнаха да възприемат Малта като „малка“ след 2002-ра, когато са първите вълни на т. нар. „нелегална“ емиграция от Африка (сега на острова по официални данни живеят към 3 или 4 хиляди бежанци от суб-Сахарна Африка). Същевременно, Малта е дом на около няколко хиляди пенсионирани британци и продължава да привлича (богати) пенсионери, рекламирайки се като „идеалното място за пенсиониране.“ Вече споменах, че расизма няма нищо общо с билогията, а с икономиката. Така тук радостната статистика за милионите туристи на острова контрастира с „черната“ статистика, която манипулативно сравнява Малта с Франция („4к афринакци на Малта са все едно 6м във Франция“ или някаква подобна глупост). Тежко и горко ти ако си емигре тук.

-Отношението на малтийците към историята и идентичността им

е изпълнено с напрежение. Малта е независима държава от 1964, а дотогава винаги е била нечие владение. Малтийците обаче изтъкват „европейската“ история на техния остров (основно в лицето на кръстоносния орден на хоспиталиерите и на 160-те години британски колониализъм), докато двестагодишното арабско владичество е потулвано старателно както в учебниците, така и в туристическите брошури. Можете да усетите това напрежение и дори национален срам, когато запитате някой случаен гражданин какъв е малтийския език. Малтийският е смесица от някакъв арабски диалект, сициалиански и английски и ако не чуете неохотното имънкване „еми… семитски е малко,“ ще чуете „латинско/романски език е, а не семитски. И не, Малта не е била ислямизирана!!!!@№$№%$€$№$!!№$№@!“

Фактът за последното е голям срам за малтийците, които са толкова ревностни католици, че чак са забранили абортите и разводите. За сметка на това пък, повечето псувни са религиозни, което в началото ме скандалираше. За разлика от малтийците, обаче, българските атеисти по-скоро имаме бутафорен респект към църквата и религията, докато в Малта дори когато псуват Исус на майка, хората приемат и потвърждават невероятната важност, които Църквата и Католицизмът имат в живота им.

-Интересно е, как възприятието за родния език е често пъти вградено в социалната класа. Например, „северняците“ или говорят на английски, или на малтийски с много повече сицилиански и английски думи и акцент, докато речта на „южняците“ е по-бедна на английски думи. Някои хора на „юг“ дори и не говорят английски, макар че е втори официален език. Не е ли странно как глобалното геополитическо разделение на „развит север“ срещу „изостанал юг“ е възпроизведено дори и в миниатюрна Малта?

-Храната в Малта е голям проблем.

Като започнем от т. нар. „традиционна малтийска кухня“ и стигнем до еднообразното меню в ресторантите (клонирани пица, паста, салати, грил навсякъде), храненето в Малта е скъпо, скучно и безвкусно. Барселона е най-вкусният град в който съм била. Толкова вкусен, че след Барса не можех да ям почти нищо на острова.

Малтийската кухня,

като всяка кухня, е смесица на различни влияния. Примерно, тук италианската кухня е на почит, но малтийците предлагат и собствени интерпретации като пица „Малтия“ с местните наденички и пелмени с рикота, които нямат никакъв вкус. Ядат също печени зайци, охлюви и всякакви морски извращения. Иронично е, че Малта е морска държава, а рибата е скъп деликатес и се яде рядко (обясняват го и с факта, че до идването на британците морето е гъмжало от пирати и хората не са живеели по крайбрежията). Най-ужасни са пайовете с месо и зеленчуци и сладкишите им, в които прекаляват с бадемите и маргарина.

-Фестивалите на „средиземноморската кухня/вино/и т. н.“

с които малтийците проектират имидж на средиземноморски народ, са супер скучни. Диетоложката мистификация на т. нар. „средиземноморска кухня“ е прекалено елитарна и итало-центрична и кара обикновените хора се чувстват задължени да пазаруват скъпи зехтини и сирена (понеже тук почти не правят), ако искат да са истински „средиземноморци.“ Например, преди фабрикуването на средиземноморската идентичност и тра-ла-ла хората са готвили със свинска мас, но от 20 години насам образованите елити и управляващи класи монополизират дефинирането на „истинските малтийски традиции“ и налагат разни „средиземноморски“ идентичности, а също и елитаризирани диетични новости. Все пак „срамота“ е Малта да е в центъра на Средиземно море, а жителите й да не консумират годишно по 300 литра зехтин на човек.

-Едно от най-досадното нещо на Малта за сама жена

са постоянните подвиквания от страна на малтийските гларуси. „Aw, gisem!“ (Ей, тяло!) или „Aw, sex!“ ме изкарват извън релси. Обикновено отговарям с „Aw, hamallu“ (Ay, селяк!) и млъкват. Досега не се е случвало да ме набият, но аз по принцип бягам бързо. Затова не препоръчвам тази тактика на бавни туристки. Въобще, проблемът с досадниците в Малта е огромен. Досега не съм била на нито едно парти или плаж, където да не се е домъквал някой клиширан досадник да ме пита от къде съм и къде съм научила английски. Малтийските мъже обичат да те патронизират и хвалят. Лепки са и, ако не ги отсвириш моментално, ще ти бъде по-трудно да се отървеш.

-Религиозните фестивали могат да са изнервящи също.

Тук всяко лято селата и градчетата на Малта празнуват фестивал на патронните си светци (festa) по особено шумен и милитаризиран начин. Например, няколко дена преди фестата, военни кораби гърмят във въздуха с екот, достатъчено силен, за да извади от кома някой умиращ. Вечерта цялото село празнува с духови оркестри, заря, изкарват статуята на светеца от църквата на шествие, хората припадат в транс, абе, с една дума забавно е стига да не сте ветерани от война, защото целия гърмеж извиква тежки спомени. Това са ми го казвали познати бежанци от Босна, които са умирали от стрес през първите им години на Малта. Освен, че е милитаризирана, фестата е също така „маскулинизирана:“ въпреки че повечето хора, ходещи редовно на църква са жени, които също така изнасят на раменете си голяма част от организационната работа по време на празниците, на последните само мъжете изпълняват представителни и лидерски функции.

-Църквата е доста влиятелна и малко неща стават без нейната благословия.

Миналата пролет университета реши да инсталира машина за кондоми в кампуса, за да направи ползването им по-популярно и по-удобно. Казвам удобно, защото никой в Малта не купува презервативи от собственото си село, понеже всички се познават и ги е срам аптекарите да не кажат на родителите им. Хората ходят до другия край на острова за кондоми, което си е тегаво. Църквата и религиозните организации, обаче, попречиха на инициативата за „кондоматите“ и понеже църковната пропаганда срещу секса преди брака е неуспешна, Малта продължава да бъде една от водещите държави в Европа по тийнеджърска бременност. Църквата също така води жестока идеологическа война с правителството, което се опитва следва директивите на ЕС за промотиране на джендър равенство и увеличаване на заетостта сред жените. Засега правителството губи — Малта е държавата в ЕС с най-много жени завършили университет, които избират да не работят след завършването си.

Сигурна съм, че мога да измисля още 2×15 неща, за да очерня Малта. Все пак има още един остров, Гозо, за чиито кусури не съм споменавала. Ще се радвам, ако съм успяла да те разубедя да емигрираш или пътуваш в острова. Ако си упорито копеле и все пак решиш да дойдеш, можеш да ми драснеш един и-мейл за още несъвети за анти-екскурзията ти:)

PS. ето един линк със смешни снимки от Малта.

Автор: ЕпистемикМурк


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


30 коментара

30 коментара to “Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта”

  1. Поздрави на автора каза:

    Представете си италианец, който е набърчил нос от миризмата на острова (мдаа, почти навсякъде мирише на нещо – риба, животни/тор, пушек, гниещи боклуци), пристъпва с мъка по острите скали на брега и се бори с лошото покритие на GSM мрежата: Пронто! Ми сенти? Пронто, пронто! Ми сенти?

    Харесва ми тънката незлоблива ирония, с която е написан текстът. Всъщност си е остра и унищожителна критика, но избирам така да го възприемам. Бих се засмял, обаче от всяко усилие се потя ужасно и дрехите ми не могат да изсъхнат след прането с дни.

    Уелкъм то Молта! 🙂

  2. Бай Асен каза:

    Евала яка пичка си!Най-после нещо свестно в този форум.Мислех че пишат само пенсионери

  3. Венелин Милев каза:

    Бях в много градчета на Малта за няколко дни и намирам разказа за сравнително обективен. Но… именно в това е чарът на тая страна. Хем прилича на Европа, хем не. А повечето туристи, търсещи различното и екзотичното, не биха се притеснили от нещата, описани по-горе. Тъй че… не се плашете и посещавайте тази странна страна, пълна с Лади, раздрънкани автобуси, боклук и провинциалномислещо население. И ако не искате да ви мирише и да е пълно с повръщащи тинейджъри около вас, идете ранната пролет, когато не вали толкова много. И не се безпокойте за храната, Малта не се посещава от кулинарни интереси.

  4. epistemic murk каза:

    бай асен, you made my day:)))
    :D:D:D

    първия коментиращ: много правилно си написал за смрадта, малта е най-миризливото място на света:) как съм забравила да го напиша?

  5. emakara каза:

    Живяла съм в Кипър 2 години и пътеписът ти удивително ми прилича на моите впечатления от братския остров. Очевидно манталитетът е същият. Бедни селяни, внезапно забогатяли , липса на национална идентичност поради продължителното британско владичество и умишленото неограмотяване на народа…..Особено това с подмятанията по улицата ми е болезнено познато.Комплексари……
    Прекарах миналата година като туристка една седмица в Малта.Тук следва уточнение, че и в Кипър като турист за една седмица човек може да се очарова, но както казват в онзи виц :“Това е демо версия“.Храната ми хареса (може би, защото не съм била в Сицилия, или защото бях бременна…)Нищо не пишеш за Мдина и Валета.Музеите ми се видяха добре уредени, палацо falcon ми е фаворит например.Мегалитните храмове са също доста интересни .Палацо паризо има прекрасна градина-нещо ,с което в софия не можем да се похвалим, въпреки че почвата ни е плодородна,не се налага да я докарваме с кораби и имаме благоприятен климат и много вода за напояване.Валета и Трите града също ме оча роваха. А тези смешни и раздрънкани автобуси дори ми бяха симпатични.Видя ми се достойна за уважение и идеята с наследството от колонизаторите(англ.език) да се развие бизнес (прочутите колежи).За разлика от малтийците,кипърците така и не са се научили да говоят английски. Това са моите субективни впечатления….

  6. symbola каза:

    Ха, ха. Представям си колко ти е накипяло, за да напишеш всичко това.
    Малките, а понякога и средните по размер острови имат чудното свойство да се пропият у човек и после постепенно да започнат да го задушават фино, а понякога и по-грубичко, докато хриптенето намери отзвук в подобен изблик.

    Мен ме изкефиха автобусчетата- неуморни, многобройни и навсякъде, едни сладки банички с нещо като тиква, а може и тиква да е било, мегалитите на Гозо бяха интригуващи, един готин пъб, където пиехме най-прекрасното valpolicella и многото бебета в колички. Хората бяха лежерни и се усмихваха, поне по времето, когато ние бяхме там. Може да е имало фестивал на усмивките, не знам. Иначе съм съгласна, че една седмица е оптимален вариант.
    Всъщност обаче голямата част от критиките може да бъде отнесена към доста други места, защото засяга мисловни модели, заложени в повечето общества – север/юг, ролята на църквата, исторически ценности, храна, идентичност, комплекси и т.н.
    А и напълно си представям, даже дали не ме сърбят ръцете, подобен пътепис, характеризиращ чудните гледки, звуци и аромати из китната ни татковина, пречупени през погледа на човек, който не питае особена емоционална принадлежност/ привързаност към този кът, населен с подобни на малтийците комплексари (мнозинството), но в доста по-брутален вид.

  7. Dr Berch Zaduryan каза:

    Udovolstvie be da se chete-dinamichen, stegnat i literaturen bulgarski. Zavladqvoshto i prikovavashto, informativno i zabavno. Nikak daje ne e ANTI; znaci kato „ostur zavoi“ i „hluzgav put“ sa po-skoro spasitelni, otkolkoto ukazatelni.
    Cenen primer i nujen Protivoves na neizbroimite zaharosano-siropirani ( vij сладкишите им) istorii s „Ah“, „Oh“ i „Aw“.
    Pojelavam ocelqvane i ostavam v ochakvane na „The 15th…To be continued „

  8. Stela каза:

    Как да си поискам още?- тази възхитителна субективност бих я чела с дни… Все едно за Гозо, (нарицателното) Каспичан или Луната
    На всичкото отгоре разпознавам мечтания си тип спътник…

  9. Стойчо каза:

    ЕпистемикМурк позачезна в последно време…

  10. Stela каза:

    мхм, нали знаеш ефекта на едностранно прозрачните стъкла- всички откъм непрозрачната страна спонтанно действат, сякаш от другата страна няма никого…

  11. Ипотпал каза:

    аз никога не съм бил в Малта. Интересното е обаче, че хора които са били се дразнят от същите неща

  12. did каза:

    S nqkoi neshta sum suglasen, no drugi sa pulni izmislici ili prosto avtorkata ne gi e razbrala (ne vqrvam dori da e opitala).
    naprimer – Например, няколко дена преди фестата, военни кораби гърмят във въздуха с екот, достатъчено силен, за да извади от кома някой умиращ. !?!?!? Malta nqma voenna flota i ako si jivql tuk shte znaesh, che vsqko selo si ima fabrika za foierverki.

    Ядат също печени зайци, охлюви и всякакви морски извращения. Иронично е, че Малта е морска държава, а рибата е скъп деликатес и се яде рядко. !?!?! tova ne go razbiram i ne go priemam. Ribata v Malta e skupa samo v skupite restoranti. Nikude drugade. Kuhnqta ne e losha, daje nikak. Imat istinski zelenchuci, a ne kato v evropeiskite strani kuhi i bezvkusni.

    naistina tuk horata se poznavat,no taka e vuv vsqko po-malko naseleno mqsto.

    V Malta nqma sredno polojenie – ili q haresvash ili ne!

    Maltiicite sa dosta alchni, tova e istina, no da ne bi nie da ne sme? az gi misleh za prostaci i bezvkusni, no pri poslednite mi pribirania v Bulgaria se natukvam na sushtata poshla kartina ot zlobni i naduhani individi…

    Koito uspee da razbere nachina na jivot na tezi narodi buro shvashta zashto te sa po-shtastlivi ot nas Bulgarite koito vse sme neudovletvoreni ot neshto i vse iskame da budem tova za koeto ne sme rodeni.

  13. Nasko каза:

    Мисля , че авторката е много зле . Пълни глупости , имам бизнес в Малта от 8 години и мога да ви кажа , че 13 от 15-те неща са измислици.Явно са те били или имаш някакви комплекси за да пишеш такива неща. Рибата била скъпа , морски извращения…ала бала. Само това като прочета и мога да си представя каква селянка си и единствената риба която си яла е скумрия. В барселона храната била най-добре?? Абе ти в час ли си въобще?? Трябва да забраняват на такива като тебе да пишат във форуми !!!

  14. Стойчо каза:

    Наско, крОтни се моля те – този разказ беше написан само защото авторката имаше подобно на твоето мнение по адрес на друг (трети) автор. Най-добре е вместо да обиждаш да напишеш твоята версия на Малта, още повече, че очевидно си запознат. Става ли?

  15. байлин каза:

    Здравейте,

    Имам предложение за работа в Малта и много се чудя. Може ли някой от по дълго пребиваващите да ми пише на личния майл. Имам доста въпроси и бих искала някой наистина живеещ там да ме упъти.

    Благодаря предварително!

    Поздрави

  16. Иван и Dиди каза:

    само накратко мога да харектеризирам този пътепис, като всъщност НАПЪЛНО ПОДКРЕПЯМ ДУМИТЕ НА АВТОРА „…..дълбоко субективен, пристрастен, повърхностен, частичен, глупав и неточен“.
    имам чуваството и сме напълно убедени че авторката не е могла да се установи-да се реализира в Малта и поради това мрази и ненавижда островчето и хората там!!!!!

    нямаме желание да коментираме точка по точка този някакво подобие на пътепис, но има КУП неверни неща, та дори и злоба !!!!!!!
    бас държа, че вие сте доста неприветлива и това ви е дразнило винаги в Малта защото там всички са приветливи…явно и за това не са ви приели !
    непренно сте и от онези българи ( за съжаление ги има тук-там в България), които сутрин мразят себе си, а след обяд другите и всичко наоколо!
    Дори и да бяхте дали тези 80-100 евро за да отидете и до другия Средиземноморски остров Сицилия – и там щяха да ви отхвърлят, и за там щяхте да пишете повърхностните си – НЕЩО КАТО ПЪТЕПИСИ и да заблуждавате хората с глупости и най-вече с неточности

    Просто нямаме желание да продължим да навлизаме в подробности…
    А към всички, които желаят да посетят този остров – нека да го направят без притеснения …за да се завърнат в България релаксирани !

  17. boby каза:

    Много верни неща,за съжаление,има в статията.Пиша“за съжаление“,защото от години работя тук,в Малта,и търпя „културата“ на малтийците с тяхното „ал мадона“на всяка трета дума.Стоя само заради заплатата,която взимам и то защото работя почти без почивен ден(ако работиш 40 часова седмица-в Бг е по-добре)
    На острова наистина няма нищо интерестно,то затова и няма много писано за тази страна.

  18. boby каза:

    Много верни неща,за съжаление,има в статията.Пиша“за съжаление“,защото от години работя тук,в Малта,и търпя „културата“ на малтийците с тяхното „ал мадона“на всяка трета дума.Стоя само заради заплатата,която взимам и то защото работя почти без почивен ден(ако работиш 40 часова седмица-в Бг е по-добре)
    На острова наистина няма нищо интерестно,то затова и няма много писано за тази страна.Относно малтийците-ами като нашите цигани са,само че имат пари,което не ги прави по-симпатични.Поне на мен не ми допаднаха,абе не ги харесвам-нямат никаква култура и всеки втори смята с пръстите на ръцете си
    Това е и още много…

  19. penko каза:

    Браво, това е самата истина за мухливата Малта
    Тей като имам роднини,които работят в Малта реших да отида на почивка там
    И вече знам,че повече няма да стъпя на това отвратително,мръсно и пълно с мухал място
    За един месец престой там разбрах че няма по-алчни и неграмотни хора на света.
    Храната също е отвратителна но това е въпрос на вкус
    Пълен ужас е и пътищата и плажовете ,имат точно 4-ри плажа,които са претъпкани с хора и се гъчкаш за да си опънеш хавлията,защото са супер малки,всичко друго е в каманаци и скали.Казват че в България имало дупки по пътя хаха там имат 5 улици на кръст а трябва да си с джип че да минеш нормално.
    Ако сте решили да пръснете някой лев за почивка изберете някои друго място,там ще ви ограбят тей като е супер скъпо а незнам защо

  20. GORGE каза:

    ne hodete v MALTA jenata e prava dori pove4e mnogo nervi trqbvshe da pohabq za da razbera 4e tova sa pokrasteni arabi pokrasteni arabi na gospod vikat ALA ili ALAh tuka tehnata AL MADONA i ALAH SA PARVI DRUJKI pitam se izobshto dali ima religia misla 4e tuka namerih otgovora MANIPULATCIA i ako idvate v MALTA ne se 6a6kaite vikate po teh zdravo te ne znaqt kak da reagirat te sa mnogo izostanali i glupavi tqh im haresva da sa glupavi taka im e dobre te ne mogat da sa6testvuvat bez da sa GLUPAVi

  21. GORGE каза:

    NAI tcenoto na 1in 4ujdenetc v MALTA E GLADAT takuv glad ne sum bral nikade a poneje unaa bremenata po gore govori za kipar mnogo dobre beh az tam mnogo i daje sajeliavam 4e zaminah za ostrova NA IZOSTANALITE ako sravnqvate KIPAR i MALTA vse 1no da sravnite NISSAN SAS SEAT na4i tova 4e ostanah 6mesetca v MALTA mi dade da razbera 4e bulgarite sa hora koito nqmat samo4uvstvie i to4na pretcenka za sebe si parvo vijte sebe si i posle drugite dokato mislite za drugite vasheto polojenie shte e sha6toto a moje i po zle …..V MALTA RABOTAT SELSKATA KLASSA NA BULGARIA I SE HARESVAT S SELSSKATA KLASSA NA MALTA SELqNITE NE OBI4AT UMNI ZA DA NE GI ZASEN4VAT TAKA SA I MALTIICITE TE MRAZAT TARIKATI NA4eteNI I OBRAZOVANI hORA s opravdanieto 4e 4ujdentcite im vzimali rabotata a 4e tqh gi marzi kolko gi marzi!!!! SELqnina e probiven v na4aloto da se pokaje da go vidat 4e e TAP I BA4kator SELQNINA NQMA MNENIE TOI E ROBOT I E NAU4EN DA SI NAVEDE SELSKATA TAPA TIKVA OBA4E SELQNINA NIKOGA NE MOJE DA NADVIE 4OVEK KOITO ZNAE KAK DA MANIPULIRA SELSKATA DU6A ZA TOVA TRqBVA MALKO KNIGI SELQNINA OBI4A POTTA TOI ISKA DA SE POHVALI 4E MNOGO RABOTI I IZKARVA PARITE SI S POT TAKA E ZA6TOTO SELQNINA MISLI 4E VSI4KO NA TOZI SVQT SE POSTIGA STRUD AZ POSTIGAM SMISAL SELqni KOLKOTO POVE4E SELQNI TOLKOVA POVE4E UMNI HRISTOS OBI4A SElqNITE A NE EVREITE ZA6TOTO EVREITE IMAT MNOGO RAZVITI MISLOVNI PROTCESI A SELQNITE SA LESNO MANIPULIRANI A HRISTOS E SELSKO DETE I OT KADETO SI TAKAV SI HRONIKITE NA 1IN PROSVETEN PRO4ETETE ZA SVETOVNATA KONSPIRATCIA………MALTA E ZA SElqny…..

  22. Стойчо каза:

    GORGE, можеш ли да пишеш на кирилица? Кошмарно е да де чете така…

  23. asqde каза:

    Хм… Май само аз съм доволна от Малта 🙂 Аз ходих да уча там – в Сейнт Джулианс. Но тук трябва да вметна, че не живея в България и ми липсва родината ми и че въобще нямах желание да пътувам до Малта, поради здравословен проблем, но нямаше как да си върна стипендията… Така че малко без желание се впуснах в тази авантюра, която накрая ми се ослади толкова, че не исках да се прибирам от Малта. Защо ми хареса Малта? Заради това, че е най-мултикултирната държава, която съм видяла в Европа! В Малта си си като вкъщи (като в България). От една страна гледаш сърбите и българите седнали на по шопска салата и пуснали чалгата. От друга страна има всякакви ученици и студенти – турци, японци, испанци, немци, иаталианци, руснаци и пр. и всеки „се показва“ на улицата – интересно е да гледаш групичката на японците вс. групичката на испанците :)) . Аз в училище бях в пряк контакт с всички тези култури и съм много доволна, че съм се запознала с най-различни хора. Освен това, рисортната част (пищните хотели с яхтени пристанища и натуралните скални басейни около тях) въобще не ми се сториха мръсни – даже съжалих, че не си бях взела банския с мен (октомври месец). Климатът в началото и на мен ми се стори тегав, но след седмица вече се бях адаптирала на „мократа постоянно бухнала коса“. Първото ми впечатление от Малта, още като слязох на летището беше „малее, какви са тия цигани!“. На летището имаше само черни мъже, които оглеждаха туристите подозрително – от там и първото ми впечатление за „арабската страна“ на Малта. После, понеже и живях две седмици в къща на/с малтийци добих впечатления и за народа им. Малтийците са наистина расисти – не обичат чужденците и се отнасят с пренебрежение към тях (нищо, че именно чужденците ги гранят). После къщите – едни глинени, наречени „вили“. Тия хора, явно за тухли не са чували. Пред прозореца на стаята ми имаше огромен висок зид, който не позволяваше да влиза светлина и най-вече топлина. Много стиснати са малтийците. Понеже хванах някаква изумителна алергия (така и не разбрах дали от „малтийската кухня“ или от буболечки) се преместих на хотел. Там беше вече уникално гладък престоя ми – като изключим че дискотеките под хотела ръмжаха до 4, 5 сутринта. И с шума свикнах – важното беше, че най-накрая можех да си готвя и да спя на чисто. Храната по улиците не е зле – не бие на западно-европейска, ами повече на арабо-турска. Много закуски имат бяло сирене и кайма или друго месо и са тестени изделия, топли. Засищат много – калорични са. Цените в Малта са като в София – „европейски стандарт“. Самите малтийци постоянно се оплакват, че от както им въвели еврото били станали много бедна държава. В китайския ресторант можеш да си хапнеш доста добре пак на евро цени, но трябва да гледаш в ориза да няма живи мравки (на мен ми се случи два пъти). Второто ми впечатление за малтийците е, че „ми те не говорят английски, ами само на техния си език!“ – който, наистина звучи като арабския. Кой каза, че английският бил официален език в Малта? Пълни глупости! Даже ще кажеш, че нарочно не говорят на английски – един вид расизъм, отново. Не сам обиколила целия остров – бях си само в Сейнт Джулианс и в Слиема ходих веднъж, и бих казала, че като цяло си имах всички удобства в Малта. В магазините има много английски качествени продукти, пресни зеленчуци, всякакви изделия. На улицата всичко ти е познато – чуваш българска реч и си спокоен. Не е като в Англия – гледаш като теле в зеле тъпите англичани и не знаеш кой как ще реагира, понеже ти идваш от меко казано „джунглата наречена България“. Аз идвах от Испания и за това, престоя ми в Малта беше интересен и ползотворен. Другото, което мога да кажа, е че съм много доволна от EC Language School – училището, където бях, за разлика от училището в Манчестър, където преди това бях. Ако сте любители на нощния живот – Малта е най-якото място за парти! Ако сте любители на спокойствието – Малта е най-тъпото място, където можете да попаднете. Препоръчвам Малта на нашите български студенти, мисля че ще им хареса! 🙂

  24. Tanya каза:

    Zajelqvam za latinicata…

    Ne sm suglasna s mnogo ot neshata koito statiqta predstavq, no avtorkata sama e utochnila, 4e menieto i e subektivno taka, che shte se vuzdurja ot komentar. Ne bih komentirala izobshto no napisanoto ot George po-gore e tolkova stupisvashto, che ne se sdurjah.
    Stoicho e prav, koshmarno e da se 4ete no ne e samo zaradi latinicata. Glavno zashto lipsva kakuvto i da e pravopis, punktuaciq i gramotnost. Lipsva totalno! Tolkovas, che chak plashi. George, moi chovek na tozi svat sushtestvuva prepinatelen znak nare4en tochka, nadqvam se da izpolzvash Google i da otkriesh neinoto prednaznachenie! Nqma da komentiram kakvo izluchva napisanoto ot teb, samo shte ti kaja, che ako mislish, che Malta e za selqni ti si na tochnoto mqsto!

  25. tom777 каза:

    Ne beh chel nikoga podoben patepis – mnogo omraza, mnogo zloba.

  26. Цветелина каза:

    Хора решила съм да работя в МАЛТА някакви съвети сега има ли работа или се набутвам

  27. тъпа крава, ма не колкото @@@@@@@@@ каза:

    малко ми е закъснял коментара….ама …..та да си кажа…
    т@@@ к@@@@, отиваш на остров насред средиземно море, близо до африка, с население малко на 400 000….. разбира се, че всички се познават, о@@@, и разбира се, че ще п@@@@@ от жега през лятото и ще те отнесе вятър зимата, о@@@@ на м@@@@ си в п@***@@@@, т@@ щ@ т@ е н@@ п@ м@@@….

    (Обидните думи за заманени с @@@@, даже ме мързи вече да пиша отделни предупреждения за неспазване правилата за коментиране. Оставям го коментара тук, за да знаете заради какво подобни коментари заминават в спама. Подписът е оставен без промяна – на знам какво да добавя към първите две думи – бел.цензурата)

  28. Стойчо каза:

    Горният коментар е оставен като методическо средство – за да се знае от всички какви коментари заминват в спама. Първо и единствено предупреждение.

  29. vachera каза:

    Уважаема авторка, Вашият пътепис ме впечатли от една страна с остротата си, от друга страна с академичността си, която рядко се среща в пътеписите. Впечатленията ми от Малта са от преди 30 години и са от много кратко пребиване, но до голяма степен почувствах това, за което пишете и разбирам, че е станало по-зле. За разлика от Вас аз съм по-толерантна. Такива са и толкова. Но се смея като гледам понякога реклами за почивка в Малта. Не бих дала и лев да почивам там. Намирам също и за много глупаво да се ходи да се учи в такива места като Малта и Кипър. Има и достатъчно утвърдени университети в Европа, по скъпи разбира се, но цената според качеството. А колкото до малтийска идентичност. То няма такава. По тези места е само сбирщина от търгаши и слугинаж.
    Бих могла да се изкажа и по-подробно по въпроса, но се опасявам, че след толкова години едва ли някой ще прочете коментара ми.
    Поздрави
    Вахера

  30. Стойчо каза:

    Аз всичко чета 🙂 🙂 🙂

Leave a Reply


Switch to mobile version