Може би съм ви разказвал, но в девети-десети клас ето как ни обясняваха идеологическата диверсия: „Ети, вие сега сте млади, ходите на кино и все гледате повече американските филми. А американците, не са прости, и ви показват разни красиви пейзажи по филмите и вие си мислите колко е хубаво там. А там цари загнил империализъм…“

Та днешнията пътепис е типичен пример за идеологическа диверсия – Румяна ще ни води из красотите на Америка.

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

(2-30 септември 2010)

I част

Каньоните на Юта

5 септември.

Старт от

летището JFK в Ню Йорк сити,

откъдето с Дорка летим

към Солт Лейк сити

Полетът ни е около 6 часа, пристигаме там късно следобед (часова разлика с Ню Йорк – 2 часа).  На летището веднага вземаме кола под наем – една хубава бяла KIA – която ще ни е като дом през следващите двайсетина дни.  От летището – в хотел (Rodeway Inn), близо до центъра на града, а после – на вечерна разходка из града.  Отиваме до основната забележителност – големият мормонски замък, а после се отдаваме и малко на кулинарен туризъм – попадаме в доста добър индийски ресторант (специалистите, дето са били в Индия, казаха, че е добър 😉 )

6 септември. Преди обед – разходка по едно

близко курортно градче – Парк сити

Солт Лейк Сити е в подножието на високи планини и той, както и местата около него, са известни зимни курорти (преди 8 години там имаше даже и зимна олимпиада).  Парк сити е такова курортно място, много шарено и весело.  Случваме на празник – Labor day.  Уличките на града се изпълват с хора, организират се някакви игри и състезания.  Следобед се връщаме в Солт Лейк Сити, качваме се на един баир (Ensign Peak), от който има хубава гледка към целия град, вижда се и Голямото Солено Езеро (Great Salt Lake).   Апропо, Солт Лейк Сити е основан от мормоните и досега е основно тяхно средище.  Прави впечатление на много чист и подреден град, с хубава гледка към високите планини наоколо.  Дълго се мотаем по улиците му.

7 септември. Рано сутринта отпрашваме на юг-югоизток.  Отначало се движим по магистрала (I-15) и понеже часът е пиков, тя е почти задръстена .  По-късно обаче отбиваме по един страничен път (Hwy #6), който върви през планината, и навалицата са стопява.

В ранния следобед стигаме до целта си –

Арки, Моуаб, Юта 84532, Съединени американски щати

Националният парк Arches (Арките)

Пътят се вие между страхотни червени скали с причудливи форми.  Гледката е извънземна и не може да се опише.

Пътят през парка е доста дълъг, спираме на много места и щракаме в несвяст.  Тъкмо когато стигаме края на асфалтирания път, откъдето има да се върви пеша, за да се стигне до някои от забележителните арки, завалява дъжд.  Мокри, червените камъни изглеждат още по-прекрасни!  Пробваме да вървим с чадъри, но по някое време пътеката продължава през мокрия червен пясък и не е лесно… решаваме, че сме видели достатъчно за днес.  Продължаваме към

градчето Моаб, където ще спим в един Super 8 мотел.

Продължаваме да развиваме и кулинарния туризъм с посещение в мексикански ресторант – много шарен и весел.  А мивката в тоалетната е направо замечателна 😉

8 септември. Сутринта дъждът е спрял и решаваме да пробваме да си довършим обиколката из Арките.   Слънцето пробива през облаците и гледката е много красива.

Не било писано да стигнем до края, обаче – тъкмо се приготвяме да тръгваме по пешеходния маршрут, когато дъждът отново ливва.  Е, здраве да е, продължаваме към следващата точка по маршрута –

паркът ‘Dead Horse Point’ (Мястото на мъртвите коне)

Паркът представлява високо плато, в което река Колорадо е вкопала поредния дълбок каньон (затова и този парк е известен като ‘Големият Каньон на Юта’;  истинският Голям Каньон е в Аризона).  Особено впечатляваща е гледката към един над 180° завой на реката.  Много красиво!  Апропо, на това място е сниман финалът на филма “Телма и Луис” – нали си спомняте, дето излетяха с колата…

Продължаваме на юг към следващия пункт:

Националния парк  Canyonlands (Земята на каньоните) …

не бях и чувала за него, а той се оказа невероятен!  Този парк се състои от три части, които се разделят от реките Колорадо и Зелената река (Green River – наистина е зелена!) и затова нямат директна връзка помежду си, та трябва доста да се обикаля.  Е, ние отиваме в южната част, която се казва Needles (Иглите).    Първа забележителност – Скалата-Вестник (Newspaper Rock) – камък, изпъстрен с петроглифи.  Има фигурки на хора, животни – кози, коне, крави и други, трудни за идентифициране;  човешки стъпала;  хора с лъкове, ловуващи елени и всякакви други чудесийки.  Пише, че датирането им е трудно, но вероятно са рисувани през дълъг период от време.

Продължаваме нататък по пътя и пейзажът отново става извънземен – пустинен, с конични хълмове, от които стърчат високи остри скали… в далечината се виждат редица остри скали, раирани в червено и белезникаво – въпросните Needles.  Небето се смрачава и добива много драматичен вид, завалява.  Омагьосано място…

Връщаме се обратно на основния път (#191) и скоро се отклоняваме по едно шосе (#95), специално обозначено като живописно (scenic byway).  Ама наистина е живописно!  Високи червени скали са надвиснали над пътя, много е красиво.  Минаваме през още един парк – Natural Bridges – ама много набързо, че денят преваля, а имаме още доста път.  Здрачът вече се спуска, когато минаваме по моста над река Колорадо, а малко след това и покрай езерото Пауъл.

Последните 30-40 мили караме в пълна тъмнина, ама пък какви звезди се блещят!  Като палачинки!  Преспиваме в мотелче (Red Sands Inn) в градчето Torrey.

Продължението:

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

, а за да разберете, че наистина става дума за идеологическа диверсия с пейзажи, още отсега ще ви кажа, че следващия път ще посетим ето това място: USA_IMGP9325_Antelope.jpg!!! 🙂

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със САЩ – на картата:

САЩ