Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
Може би съм ви разказвал, но в девети-десети клас ето как ни обясняваха идеологическата диверсия: „Ети, вие сега сте млади, ходите на кино и все гледате повече американските филми. А американците, не са прости, и ви показват разни красиви пейзажи по филмите и вие си мислите колко е хубаво там. А там цари загнил империализъм…“
Та днешнията пътепис е типичен пример за идеологическа диверсия – Румяна ще ни води из красотите на Америка.
Приятно четене:
Из Щатите надлъж и шир
(2-30 септември 2010)
I част
Каньоните на Юта
5 септември.
Старт от
летището JFK в Ню Йорк сити,
откъдето с Дорка летим
към Солт Лейк сити
Полетът ни е около 6 часа, пристигаме там късно следобед (часова разлика с Ню Йорк – 2 часа). На летището веднага вземаме кола под наем – една хубава бяла KIA – която ще ни е като дом през следващите двайсетина дни. От летището – в хотел (Rodeway Inn), близо до центъра на града, а после – на вечерна разходка из града. Отиваме до основната забележителност – големият мормонски замък, а после се отдаваме и малко на кулинарен туризъм – попадаме в доста добър индийски ресторант (специалистите, дето са били в Индия, казаха, че е добър 😉 )
6 септември. Преди обед – разходка по едно
близко курортно градче – Парк сити
Солт Лейк Сити е в подножието на високи планини и той, както и местата около него, са известни зимни курорти (преди 8 години там имаше даже и зимна олимпиада). Парк сити е такова курортно място, много шарено и весело. Случваме на празник – Labor day. Уличките на града се изпълват с хора, организират се някакви игри и състезания. Следобед се връщаме в Солт Лейк Сити, качваме се на един баир (Ensign Peak), от който има хубава гледка към целия град, вижда се и Голямото Солено Езеро (Great Salt Lake). Апропо, Солт Лейк Сити е основан от мормоните и досега е основно тяхно средище. Прави впечатление на много чист и подреден град, с хубава гледка към високите планини наоколо. Дълго се мотаем по улиците му.
7 септември. Рано сутринта отпрашваме на юг-югоизток. Отначало се движим по магистрала (I-15) и понеже часът е пиков, тя е почти задръстена . По-късно обаче отбиваме по един страничен път (Hwy #6), който върви през планината, и навалицата са стопява.
В ранния следобед стигаме до целта си –
Арки, Моуаб, Юта 84532, Съединени американски щати
Националният парк Arches (Арките)
Пътят се вие между страхотни червени скали с причудливи форми. Гледката е извънземна и не може да се опише.
Пътят през парка е доста дълъг, спираме на много места и щракаме в несвяст. Тъкмо когато стигаме края на асфалтирания път, откъдето има да се върви пеша, за да се стигне до някои от забележителните арки, завалява дъжд. Мокри, червените камъни изглеждат още по-прекрасни! Пробваме да вървим с чадъри, но по някое време пътеката продължава през мокрия червен пясък и не е лесно… решаваме, че сме видели достатъчно за днес. Продължаваме към
градчето Моаб, където ще спим в един Super 8 мотел.
Продължаваме да развиваме и кулинарния туризъм с посещение в мексикански ресторант – много шарен и весел. А мивката в тоалетната е направо замечателна 😉
8 септември. Сутринта дъждът е спрял и решаваме да пробваме да си довършим обиколката из Арките. Слънцето пробива през облаците и гледката е много красива.
Не било писано да стигнем до края, обаче – тъкмо се приготвяме да тръгваме по пешеходния маршрут, когато дъждът отново ливва. Е, здраве да е, продължаваме към следващата точка по маршрута –
паркът ‘Dead Horse Point’ (Мястото на мъртвите коне)
Паркът представлява високо плато, в което река Колорадо е вкопала поредния дълбок каньон (затова и този парк е известен като ‘Големият Каньон на Юта’; истинският Голям Каньон е в Аризона). Особено впечатляваща е гледката към един над 180° завой на реката. Много красиво! Апропо, на това място е сниман финалът на филма “Телма и Луис” – нали си спомняте, дето излетяха с колата…
Продължаваме на юг към следващия пункт:
Националния парк Canyonlands (Земята на каньоните) …
не бях и чувала за него, а той се оказа невероятен! Този парк се състои от три части, които се разделят от реките Колорадо и Зелената река (Green River – наистина е зелена!) и затова нямат директна връзка помежду си, та трябва доста да се обикаля. Е, ние отиваме в южната част, която се казва Needles (Иглите). Първа забележителност – Скалата-Вестник (Newspaper Rock) – камък, изпъстрен с петроглифи. Има фигурки на хора, животни – кози, коне, крави и други, трудни за идентифициране; човешки стъпала; хора с лъкове, ловуващи елени и всякакви други чудесийки. Пише, че датирането им е трудно, но вероятно са рисувани през дълъг период от време.

Петроглифи
Продължаваме нататък по пътя и пейзажът отново става извънземен – пустинен, с конични хълмове, от които стърчат високи остри скали… в далечината се виждат редица остри скали, раирани в червено и белезникаво – въпросните Needles. Небето се смрачава и добива много драматичен вид, завалява. Омагьосано място…

Скалите Needles (Игли)
Връщаме се обратно на основния път (#191) и скоро се отклоняваме по едно шосе (#95), специално обозначено като живописно (scenic byway). Ама наистина е живописно! Високи червени скали са надвиснали над пътя, много е красиво. Минаваме през още един парк – Natural Bridges – ама много набързо, че денят преваля, а имаме още доста път. Здрачът вече се спуска, когато минаваме по моста над река Колорадо, а малко след това и покрай езерото Пауъл.
Последните 30-40 мили караме в пълна тъмнина, ама пък какви звезди се блещят! Като палачинки! Преспиваме в мотелче (Red Sands Inn) в градчето Torrey.
Продължението:
Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
, а за да разберете, че наистина става дума за идеологическа диверсия с пейзажи, още отсега ще ви кажа, че следващия път ще посетим ето това място: USA_IMGP9325_Antelope.jpg!!! 🙂
Автор: Румяна Койнова
Снимки: авторът
Други разкази свързани със САЩ – на картата:
САЩ
Великолепно! Опознай света, за да го обикнеш :-)))
Точно така е 🙂 нали точно за това го крЕпим тоя сайт 🙂
Прекрасно!!!
Много ми беше интерсено да чета.Била съм на всички места,които описвате до тук,но така и не написах пътеписи за тях.
Само да добавя страхотни снимки!
Мариета, имаш още шансове да се поправиш и да напишеш 🙂 (сериозно казвам)
Обещавам ,Стойчо ще ги напиша.
Щатите са необятни за тези, които обичат природните красоти. Имам задочен приятел (цивилизован руснак), който е учил и 9 години работил като програмист в Япония и е станал половин японец. След това 6 месеца работи в Австралия, не му хареса и отиде във Винипег (родното място на Мечо Пух) и най-накрая се установи в Редмънд (предполагам много хора не знаят – целия град в построен около главната квартира на най-големия враг на човечеството Майкрософт).
Та той е маниак на тема природа – всеки уикенд е или на някой връх или сред някоя пустиня или край някое езеро където на обикновения турист ще му трябват 3 дена път с камила за да стигне. И след няколко няколко десетки уикенда е успял да отиде само на мъничка частица от местата, които е запланувал да посети.
Има ли 2-ра част?
Естествено! 🙂 Даже са повече 😉
Къде може да се прочетат?
на сайта 🙂 Имай малко търпение, втората част още не е излязла – надявам се за утре да успея да я кача, защото има доста снимки 🙂
Ще сложа линк и тук, във ФБ 🙂
Добре, ще чакам търпеливо!
Провери сега да не е излязло днес продължението 😉
Ето и продължението: http://patepis.com/?p=22250
🙂 Намерих го.Прочетох го!Супер!
Чакам продължението….
Хехе, радвам се че ти харесва 🙂
Ето продължението: http://patepis.com/?p=22250