мар. 26 2007

Австралия: Mungo Adventure (1 част)

Една събота като си четях Sydney Morning Herald попаднах на тази снимка:

Беше на първата страница на секцията “Travel”. Обикновенно не чета тази секция, но снимката прикова вниманието ми и ме накара да прочета внимателно статията. Имаше и други снимки, които допълнително възбудиха интереса ми.
В следващите дни бях много натоварен както винаги и сякаш забравих за това място, но седмица или две по-късно започнах да усещам странна празнота. Имах чувството че нещо ми липсва. Не бях в добро настроение, в работата не ми вървеше а и отношенията с нежната полyвинка се обтегнаха както никога до сега. Дали не изпадах в кризата на средната възраст?
Открих отговора на моя проблем след като странен импулс ме накара да изровя въпросната статия от буклука и да я прочета отново. Вече знаех със сигурност – на всяка цена трябва да видя това място!
Единствения проблем: Mungo National Park се намира на около 1500 км от Sydney, в пустиня с температури достигащи до 50º, в район отдалечен на стотици километри от всякакво населено място.
Така започна моето малко пътешествие до Mungo National Park.

Част 1: Трябва да замина на всяка цена!

Не знам защо, но дълго време не споделях с никого плана да замина. Страхувах се някой да не ме разубеди или просто Mungo си беше мое откритие и касаеше само мен. Също нямах представа как ще реагира нежната полувинка.

Първо: трябва да намеря подходяща кола, която да издържи тежкото пътуване. До там няма шосе, има за минаване около 300 км черен, или по-скоро червен път (какъвто е цвета на земята в Австралия). В период на дъжд, който се случва рядко, този път е непроходим без 4WD.
Проверката в Avis и Budget (бюра за коли под наем) е почти безмислена, но все пак опитвам – големите, тежки коли с мощност 4 до 6 литра не са по джоба ми, а и си мисля за моя приятел Пешо и неговата Honda CRV, която макар и само 2.4 литра е доста висока и все пак е 4WD. Само не знам как той ще реагира да се лиши от колата за около седмица. Знам, че я използва за бизнес, като товари разни неща отзад.

Пешо е пич, с него няма проблем, но трябва да му кажа за какво точно ми трябва колата. Ентусиазмът му се стапя бързо като научава, че съм решил да шофирам около 4000 км, част от които в пустинята, но стоически се съгласява да ми я даде. Все пак му оставям моята, която ще му свърши работа докато ме няма. Усещам че Пешо приема с недоверие обясненията ми че в даден момент от живота човек има нужда да направи нещо странно за да усети че е жив. Трудно ми е също да му обясня защо и как съм запленен от това място. Пешо само мълчи и клати глава. Усещам го леко засегнат че не го каня да тръгнем заедно или пък може би си има някакав свой еквивалент на моите проблеми. Не мога да бъда сигурен. Каквото и да е, знам че трябва да замина сам и най-важното – колата е осигурена.

Хондата на Пешо – достатъчно висока, макар и само 2.4 литра 4WD.

Второ: Палатка, спален чувал и множество други неща необходими за бивакуване в пустинята. Това е по-лесно – намирам всичко което ми трябва в K-Mart на много допустими цени. Приготвям също инструменти, лопата, брадва и т.н. (представям си какво бих направил, ако заседна някаде в пясъка). Опитвам се да си представя всички възможни опасни ситуации, но знам че не е възможно. Трябва ми и хладилен бокс (60 литра) в който ще слагам лед и напитки. Допълнително вода – 15 литра бидон ще ми стигне за трите дена които планирам да бъда там.

В Road Atlas of Australia ясно е написано: ОПАСНОСТ! Районът е изключително сух, носете достатъчно вода и гориво.
Чудя се, дали ще ми трябва допълнителна туба за бензин. Хондaта има 50 литра резервоар с който могат да се минат около 450 км. Правя си сметка, че ако напълня от последната бензиностанция бензина ще ми стигне за последните 350 – 400 км и да се върна. Решавам да спестя 50 долара за нова 20 л. туба, за което горчиво ще съжалявам по-късно. Както винаги сметките ми излизат криви без кръчмаря…

Всичко, което си мисля, че ще ми трябва е готово и складирано в гаража. Изчаквам по-спокоен период в компанията и заявявам на шефа, че си вземам една седмица отпуска. Няма проблем – в последните месеци съм работил достатъчно напрегнато за да си позволя този break.
Остава само нежната полувинка.
За мое най-голямо учудване няма драми или сцени. Няма дори анализиращи въпроси. Има само обещание да се обаждам по телефона два пъти дневно. Тя се тревожи за мен. Обещавам, но си мисля как в целия район там няма покритие. Нежната полувинка реагирва на следващия ден след като разбира къде точно съм решил да ходя, но вече е късно, аз съм готов за тръгване, нищо повече не може да ме спре…

Край на първа част

Следва част 2: Go west young man! Канбера – столицата на Австралия.>>>

Автор: Веско Петров


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version