Забелязал съм, че разказите за Белгия и Англия (по-спевцилно Лондон) предизвикват сериозни полемики в коментарите. Днешният пътепис от Белгия имам някакво подозрение, че може би, вероятно, няма да е такъв 😉

Сега ще  видим дали разказ за Националната ботаническа градина в Мейсе може да предизвика остри коментари 😉

Приятно четене:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Защо „превю” ли? Ами защото бяхме там „целево” 🙂 Да видим само цъфнало най-голямото цъфтящо растение /в смисъл с най-голям цвят/. Като се запролети още, живи-здрави ще отидем по-официално и ще напиша „ревю” 🙂 . Обещавам. /Стойчо, обещавам, че и за Трир, и къщата на Маркс ще напиша 😉  … както се казва – само обещавате…*  /.

А защо е национална, а не е кралска? По тия кралства нали всичко им е „кралско” – библиотека, опера, и т.н. и т.н. Аааа споко! Има си и кралска ботаническа градина. В двореца в Лаекен. Нея я отварят за малко – докато бай Албер смени резиденциите лятна–зимна. Стават там сериозни опашки. Може би защото съм закърмен с републикански ценности, но кралската нещо не ми хареса толкова. Не е лоша ама не е и „Уау!”.

Та за националната. Една тиха мартенска вечер по новините на белгийската първа програма, чичко Ян Бекаус /легендарен говорител по телевизията, нещо като чичко Филипов/ обяви, че правителство все още няма, но  за сметка на това е цъфнал Гигантския Арум в Националната ботаническа градина, че той /арумът/ ужасно мирише и че ще прецъфти за 72 часа. Следващият ден беше работен, но на сайта на градината пишеше, че заради събитието, работното й време е удължено до 21 часа. И така. На следващата вечер, двамцата с мефрауто, заредени с ботанически ентусиазъм се запътихме

към Мейсе, за да видим цветето със закачливото название Amorphophallus titanum .

По пътя слава богу нямаше задръствания, не случихме да вдигнат моста на Вилвоорде и да чакаме някоя барджа да мине по канала и след като се насладихме на къщите на легендарната със заможността си Гримберхенска община /за които къщи наскоро един приятел каза, че не били прогимназии, ами направо полувисши институтчета/ паркирахме малко преди входа на Ботаническата градина.

Мейсе, Белгия

Още от касата имаше табелки със стрелки  „към най голямото цвете” хихихх …ден година храни… Все още беше светло и направихме снимки по пътя към оранжериите.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Паркът на градината изглеждаше много обещаващ, но ние се насочихме направо към заветната цел. Друг път ще му отделим цял един ден.

На път към оранжериите.

И воала. Цветето.

Аморфофалус титанум

В интерес на истината не миришеше толкова много, хем аз с балканска любознателност се опитах тъй хубаво да навра носа си. Хората чинно седяха на опашка за да се снимат с Арума. Имаше две каки, които обясняваха на френски и на фламандски на желаещите и отговаряха на въпроси. Хихих поради високата влажност и температура в това отделение на оранжерията на всички обективите на фотоапаратите се запотиха и всеки пишман фотограф наизваждаше разни кърпички да бърше. И ние също де. 🙂

За сравнение на големината спрямо човек.

И така – поснимахме, поразгледахме цветето, попослушахме обясненията и зер пари сме дали – тръгнахме да обиколим из другите отдели.

Тук въздухът беше по хладен и сух.

Упражнения по макроснимки.

Упражнения му е майката!

Опитите продължават.

Мда, определено пак ще дойдем. Мнооого интересни неща има.

Някой желаещ да се катери по това дърво?

Цвете подслушвач. 🙂

Приличат на извънземни от детски анимационен филм.

Идваме с мир!

Това пък какво е любопитно.

Някои от залите бяха вече със загасено осветление, което правеше преживяването още по автентично… нощем в джунглата… шибащи лицето ти клончета … мммм…. страннни звуци… /всяка зала се озвучаваше ненатрапчиво с характерни шумове/. Както би казал Влаамсбрабандера – Яко! 🙂

Тук се чуваха леки приплясвания. Какво ли дебне от папирусите?

Текила, пури и небръснати мексикански бандити. 🙂

Има и интересна зала пресъздаваща еволюцията на растенията. От разни жабуняци в хранителния бульон през мъхове и лишеи до класическите цъфтящи дървета. Хихихи познайте какво се чува в сектора на юрските хвощове, гинкота и папрати…

Прото-шишарки или извънземни дървояди?

Ех този макрорежим бееее...

Ами това е засега. И Честита Пролет!

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Съгласен съм с автора – само обещавате! 😉 Записвам си :)– бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Please follow and like us:

Related posts:

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/ Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис) Бирена разходка из Белгия (2): Бирите в Брюж и Гент Белгия и белгийците Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ Като в приказките: Гент в Белгия Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия) Белгия – едно сравнение с Холандия Карнавалът на Бенш, Белгия (Mardi Gras – Пепеляна сряда) Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира

   Изпрати пътеписа като PDF