мар. 30 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира

Published by at 14:22 under Жени Русева,Сирия

Ако ви се стори, че прекалено често имаме разказ за Сирия и Близкият изток, то просто се дължи на факта, че там очевидно назряват сериозни събития. Първата част на днешния разказ ни заведе до Халап и Хомс, а днес отиваме към Маалюла и Палмира.

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

втора част

Маалюля и Палмира

Събуждаме се към 6.30 . Оглеждаме се за полагащата ни се закуска , обаче в хотелчето няма жива душа. Момчето от рецепцията си е опънало дюшек и спи непробудно до заключената врата. Няма как – събуждаме го с хиляди извинения за да ни отключи.

Навън улиците са празни.Както по-късно се констатира, не е заради празника, просто арабите обичат да си поспиват.Спираме такси и след няколкоминутни обяснения  и консултации със стоящият наблизо полицай за посоката, се качваме, за да ни закара до Maalula karaj срещу 1,50$.

С автобус из Сирия

Автогарата е най-обикновен паркинг,

на който са се наредили в очакване на първите си пътници стари, раздрънкани маршрутки. Никой не говори английски , но самото име е достатъчно за да ни разберат. Сочат ни с пръст на кой край е автобуса, чийто шофьор с пръст ни сочи към задължителната стаичка, в която цивилен полицай ти записва данните от паспорта и ти дава хвърчащо листче , нещо като разрешително , единственно срещу което ти продават билети.В маршрутката освен нас има няколко мъже и забулена жена, а свободното пространство е запълнено от щайги с пипер, карфиол, домати , краставици…

Maaloula, Сирия

След час стигаме Маалюля и след като всички слизат, шофьорът ни качва над селото, пред

манастира на Св.Текла

Разглеждаме църквата, запалваме свещички и си правим снимки за спомен с усмихнати и любезни йорданци. После поемаме по пътя по който се е спасила Текла –  цепнатина , през която се изкачваме чак на върха. Отгоре изгледът е невероятен!

Манастир Света Текла край Маалюля, Сирия

Манастир Света Текла

Пред нас , на ръба на скалите , е застинала 7-8 метрова Богородица! Вляво, над манастира на Св.Текла, е разперила ръце голяма статуя на Исус, а срещу нея, на отсрещния хълм, е поставен огромен кръст! Красиво, величествено, уникално място!

Долу ,от джамията в селцето , през половин час се чува празнична молитва.За два дни толкова свикнахме с тях , че вече дори и не ни правят впечатление.Но ни прави впечатление религиозната търпимост по тези места, въпреки че мюсюлманите са 10 пъти повече от православните.

Прибираме се в Дамаск

и отдъхваме малко в хотелчето.После решаваме да разгледаме отново „стария Дамаск” , и по-точно християнския квартал.Тук е чисто и подредено , хората са по-спокойни и любезни. Винаги съм си мислил, че реда и  хигиената по обществените места зависи от религията на хората  – колкото пó на изток и на юг отиваш , толкова по-мръсни и хаотични стават градовете. Или  може би само на мен ми се струва така …

Старият Дамаск – Сирия

Старият Дамаск

Красиви и интересни магазинчета , великолепни осветени църквички, но … като повечето православни по света – затворени. Започва да ни доскучава и правейки огромна обиколка из малки и криви улички се връщаме в мюсюлманския квартал. Тук е „купона” – щумно , пъстро  и мръсничко. А и много по-многолюдно.

Ама на кой му пука! Защото си е готино.Заприказваме се със младо семейство руснаци които са тръгнали с още непроходилото си момченце да пообиколят като нас тия част на света.Дори са решили да минат и през Египет. Трябваше и ние да сме по-смели и да включим и Египет в маршрута. Но и това си е постижение за нашите предубедени и недоверчиви мозъци

Ден4

Палмира

Както винаги , ставаме рано и бързо-бързо се изнасяме до автогарата за Дамаск – Harasta karaj. Следва познатата процедура – минаваш през стайчката на полицая , записва ти всички данни от „пашапорт” , дава ти „разрешителното” изписано на хвърчащ лист на „някакъв странен език” и чак тогава си купуваш билета за желаната дестинация. На входа на автогарата има скенер за багажа и метал детектор за пътуващите. Колкото и спокойно и безопасно да изглежда , явно си познават хората и се стараят да си ги държат по-изкъсо.

Древният град Палмира, Сирия

Колонадата в Памира

Палмира – град отпреди Христа, стигнал апогея си по времето на кралица Зенобия , решила и тя да се прави на Клеопатра. Само че римляните си имали вече едно на ум и… го срутили за една нощ. Така поне пише в пътеводителите.

Палмира – 207 км , 3 часа и половина , 4$ на човек. Автобусната спирка е на противоположния край на града.Таксиметровите шофьори , който ни чакат , услужливо ни информират че днес е неработен ден и автобуси за Дамаск оттук няма да има ,а и руините са много далече.Само че вече дори не ми се говори с тия и ги отминаваме!  Ние сме дошли на разходка, не бързаме за никъде и въобще не ни пука.След 45 мин  пеша стигаме до другия край , след като сме се допитали до местните за посоката, въпреки че цитаделата се вижда от километри. Мамка му, какви ги върша и аз! Заради 1$ толкова бъхтене под изгарящото ( за нас ) слънце ! В почивката , на разбора , отнесъл доза критика от мълчаливата ми съпруга , обещавам да променя отношението си към „бакшишите” и стигаме до консенсус оттук нататък да се възползваме максимално от таксиметровите услуги. И без това са „без пари”.

Руините на Палмира , най-вече колонадата , наистина са впечатляващи и си заслужава да бъдат видени.

Палмира, Сирия

Палмира

Връщането си е по-емоционално. От най-близкия ресторант намираме желаещ , който срещу 1$ да ни закара до „автогарата”. Всъщност автогара няма. Спирката е пред едно кафене-магазин извън градчето. Автобус ще има след час и половина , билета е с 1 – 1,50$ по-скъп , а и места за сядане за чакащите няма.Пием вътре по един чай и сядаме вън , на мръсния бордюр, сред прах и щъкащи и разглеждащи ни  араби, оглеждайки се за други чужденци. Други чужденци означава че си на прав път или място.Естествено , че се появяват – семейство възрастни белгийци , които също като нас се оглеждат недоверчиво. Щом ни забелязват кимат за поздрав и успокоени , започват пазарлъка за по-скъпия билет.Не че има друга алтернатива.После , след продължително оглеждане ,  сядат до нас на бордюра.

Пътя обратно до Дамаск

го проспиваме. Вечерта решаваме да пообиколим Дамаск в северна посока – „цивилизованата“. Лъскави ресторанти и кафенета , модно облечени хора , посолства ( вкл. и българското)- културно … и леко скучно…

Модерният Дамаск – Сирия

Дамаск

Изпиваме поредния прясно изтискан сок и приятно уморени си лягама рано. Защото утре продължаваме надолу към Йордания ( Джордан ) и крайната цел на това пътуване – ‘Акаба ( с ударение на първото А )

Продължението:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът

Още разкази за Сирия  – на картата:

Сирия

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира”

  1. И аз съм обиколил Сирия….и много ми хареса тази страна…сега следя с напрежение случващото се там…
    Поздрави!

  2. Росица каза:

    Жени, поздравления за продължението!
    Да споделя малко опит със затворените християнски черкви на изток – те винаги са затворени, трябва да се чука/тропа на вратата много здраво и упорито. Стояхме разочаровани като вас в стария Дамаск пред черквата, от която св. Павел е бил спуснат в кошница, за да избяга от гонителите си. Малко преди да си тръгнем се появи една бабичка, разбра какво сме си помислили и започна да блъска и да удря едни шутове по вратата, та чак ни стана неудобно. Но пък ни отвориха. В сегашното пътуване това се повтори почти навсякъде – чукане и блъскане.
    Хрумна ми, че при пътуванията посещаваме толкова черкви, колкото тук за години не ни се събират. Не знам с вас как е и защо заработва този културен рефлекс когато сме другаде?

  3. srefanrusev каза:

    Най-впечатляващото място, свързано с християнството, беше манастира Мар Муса. Съжалявам, че не останахме да преспим там. Ако някой ходи по тия места , обезателно да го посети и да пренощува ! Никой няма да Ви задължи да плащате . Единственото условие е да помагате при чистенето и приготвянето на храната. Усещането е много специално.

  4. Росица каза:

    За Мар Муса многократно вече е говорено тук. Дарения в кутията срещу църквата също са добре дошли – кой колкото иска и може. Хубаво е посетителите да допринесат за общото препитание с хляб, вода, плодове и пр., ако са решили да нощуват и да се препитават там… И ако никой българин „минава“ оттам и има желание, нека подари една Библия на български. Библиотеката на манастира е впечатляваща.

  5. Росица каза:

    някой българин, а не никой българин – извинявам се!!!

  6. […] пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, какти и в Маалюла и Палмира в Сирия. На ред вече е Йордания и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version