мар. 26 2011
Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр
Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра и Нотр дам, а сега тръгваме към Сакрекьор и Монмартр.
Приятно четене:
Париж през май
част трета:
Сакре Кьор и Монмартр
На върха на хълма, видима поне от половината Париж си стои
Сакре Кьор – голямата бяла църква
с непривичен за Париж вид и с една от най-големите камбани в света.
За мен обаче
Монмартр,
ще си остане убежището на рисуващите бохеми, с тесните улички, старите къщи, с бистрата, с галериите, с навалицата.
бул. Монмартр, Париж, Франция
Това са моите любимци ! Не са ли готини? А ?
Продължението:
Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
Автор: Пламен Петров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Париж – на картата:
Париж
Related posts:
Париж през май (4): Улиците и градините на Париж
Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
Париж през май (5): Возила и ходила!
Париж през май (6): Малко ретро за маниаци
Париж през май (7): Paris by night
Париж, обичам те!
Разходка из Монмартр
Назад към Париж (4): Монмартър и мостовете на Париж (с кораб по Сена)
И отново Париж
Париж през май (1)
До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж
Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
9 коментара
Пламене, невероятно удоволствие ми достави да видя ти какво си видял. Пак ще се върна да погледам. Архитектурата, оживлението туристическо ваканционно, всичо е интересно, ама на мен най-много ми допадна фотосът, на който се вижда в каква техника рисуват портретите си художниците в Монмартър. Това, което се вижда на сивите картони е прелестно. С голяма лекота, много грамотно, с пестеливи средства, безкрайно нежно и красиво работят портретистите и съм сигурна, че и на прилика с модела го докарват пак така майсторски. Много им се кефя.
Ема, наистина се радвам, че ти е интересно.
Що се отнася до двамата художници, дето са ти харесали, мен ме впечатли абсолютно еднаквата им техника, нищо че единия, левия, беше азиатец, а десния европеец. Използваха сухи пастели и по-скоро правеха снимка, а не портрет, което разбира се е абсолютно разбираемо! За около час, час и нещо се справяха! Идеята на такива етюди според мен е точно добрата прилика с оригинала! Тези двамата бяха добри!
Мен ме изкефиха онези двамата на масата, и ако някой ми поиска определение за бохем, точно тях ще покажа!
Пламене, сега ги загледах. Тези двамата с артистичното облекло, не ще да са като другите. Може би са някои мастити творци, които рисуват за кеф. Седнали са си на масата и рисуват нещо си , обект някакъв, който им е нужен или им е направил впечатление. А онези, портретистите, рисуват с хъс и съсредоточено и сигурно на ум си представят парите, които ще им дадат “моделите”, та да си платят сметките и да имат за храна и материали за рисуване.
Прав си, че рисуват в една техника и с едвакви материали. Карали са една и съща школа, галиба. Ама добре са се изпедепцали, та постигат много приятен за окото резултат. Всеки ще иска да се види толкова идеализиран и красив. Преди се рисуваше върху светла подложка с тъмни графични материали, креди, въглени, моливи, тушове, гвашове и каквото там се сетиш, а тези ги гледам, “вадят” формата със светъл цвят, от сива подложка и постигат много нежни портрети.
Атмосферата, която се излъчва от снимките е невероятна. Жалко, че в БГ вече няма подобно оживление с усмихнати хора 🙁
Ема, не ми се вярва да са чак пък мастити творци! 🙂 И те, като другите се оглеждаха да намерят някой желаещ, между чашите с вино! Обаче пък не им пукаше ако не могат ! 🙂
@ Пламене, на мен просто фантазията ми така работи. Ако можеше да си поприказваш с тях, може би част от истината за битието на тези мъже , щеше да стане по ясна. Важното е, че каквито и да са те, идеално си пасват със средата, в която си ги видял и снимал. Тък може и в момента да са в творчески антракт и да си почиват с чашата вино, с неангажиращи разговори на масата, която е по-скоро като реквизит от театрална сцена, отколкото като маса за консумация в заведение. Много са интересни и човек може да си изгради цяло разказче “по картинка”.
Разглеждах Монмартр преди две години с една позната българка живееща повече от 25 години в Париж. Тя ми каза ,че всички, които рисуват в този квартал минават през художествена комисия ,която преценява дали са на достатъчно ниво за да ги допусне там.Не зная корупцията в тази комисия на какво ниво е ,но ,ако съдя по художниците ,които рисуват там корупцията е нищожна.
Подобно нещо съм чувал и за уличните музиканти: явяват се на конкурс в общината как свирят и чак тогава си получават разрешителното. Конкурсът е публичен и не бих се учудил, че и за художниците е така. В крайна сметка те са част от градската среда и е нормално общината да има глас в това
[…] Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр. […]