мар. 26 2011

Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр

Published by at 10:00 under Париж,Пламен Петров

Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра и Нотр дам, а сега тръгваме към Сакрекьор и Монмартр.


Приятно четене:

Париж през май

част трета:

Сакре Кьор и Монмартр

На върха на хълма, видима поне от половината Париж си стои

Сакре Кьор – голямата бяла църква

с непривичен за Париж вид и с една от най-големите камбани в света.

Сакре Кьор – Париж, Франция

Сакре Кьор – Париж, Франция

Сакре Кьор – Париж, Франция

Сакре Кьор – Париж, Франция

За мен обаче

Монмартр,

ще си остане убежището на рисуващите бохеми, с тесните улички, старите къщи, с бистрата, с галериите, с навалицата.

бул. Монмартр, Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Това са моите любимци ! Не са ли готини? А ?

Това са моите любимци ! Не са ли готини? А ? – Монмартр, Париж

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Монмартр – Париж, Франция

Продължението:

Париж през май (4): Улиците и градините на Париж

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Париж през май (3): Сакре Кьор и Монмартр”

  1. Ema каза:

    Пламене, невероятно удоволствие ми достави да видя ти какво си видял. Пак ще се върна да погледам. Архитектурата, оживлението туристическо ваканционно, всичо е интересно, ама на мен най-много ми допадна фотосът, на който се вижда в каква техника рисуват портретите си художниците в Монмартър. Това, което се вижда на сивите картони е прелестно. С голяма лекота, много грамотно, с пестеливи средства, безкрайно нежно и красиво работят портретистите и съм сигурна, че и на прилика с модела го докарват пак така майсторски. Много им се кефя.

  2. Пламен Петров каза:

    Ема, наистина се радвам, че ти е интересно.
    Що се отнася до двамата художници, дето са ти харесали, мен ме впечатли абсолютно еднаквата им техника, нищо че единия, левия, беше азиатец, а десния европеец. Използваха сухи пастели и по-скоро правеха снимка, а не портрет, което разбира се е абсолютно разбираемо! За около час, час и нещо се справяха! Идеята на такива етюди според мен е точно добрата прилика с оригинала! Тези двамата бяха добри!
    Мен ме изкефиха онези двамата на масата, и ако някой ми поиска определение за бохем, точно тях ще покажа!

  3. Ema каза:

    Пламене, сега ги загледах. Тези двамата с артистичното облекло, не ще да са като другите. Може би са някои мастити творци, които рисуват за кеф. Седнали са си на масата и рисуват нещо си , обект някакъв, който им е нужен или им е направил впечатление. А онези, портретистите, рисуват с хъс и съсредоточено и сигурно на ум си представят парите, които ще им дадат „моделите“, та да си платят сметките и да имат за храна и материали за рисуване.
    Прав си, че рисуват в една техника и с едвакви материали. Карали са една и съща школа, галиба. Ама добре са се изпедепцали, та постигат много приятен за окото резултат. Всеки ще иска да се види толкова идеализиран и красив. Преди се рисуваше върху светла подложка с тъмни графични материали, креди, въглени, моливи, тушове, гвашове и каквото там се сетиш, а тези ги гледам, „вадят“ формата със светъл цвят, от сива подложка и постигат много нежни портрети.

  4. Хороскопи каза:

    Атмосферата, която се излъчва от снимките е невероятна. Жалко, че в БГ вече няма подобно оживление с усмихнати хора 🙁

  5. Пламен Петров каза:

    Ема, не ми се вярва да са чак пък мастити творци! 🙂 И те, като другите се оглеждаха да намерят някой желаещ, между чашите с вино! Обаче пък не им пукаше ако не могат ! 🙂

  6. Ема каза:

    @ Пламене, на мен просто фантазията ми така работи. Ако можеше да си поприказваш с тях, може би част от истината за битието на тези мъже , щеше да стане по ясна. Важното е, че каквито и да са те, идеално си пасват със средата, в която си ги видял и снимал. Тък може и в момента да са в творчески антракт и да си почиват с чашата вино, с неангажиращи разговори на масата, която е по-скоро като реквизит от театрална сцена, отколкото като маса за консумация в заведение. Много са интересни и човек може да си изгради цяло разказче „по картинка“.

  7. brum каза:

    Разглеждах Монмартр преди две години с една позната българка живееща повече от 25 години в Париж. Тя ми каза ,че всички, които рисуват в този квартал минават през художествена комисия ,която преценява дали са на достатъчно ниво за да ги допусне там.Не зная корупцията в тази комисия на какво ниво е ,но ,ако съдя по художниците ,които рисуват там корупцията е нищожна.

  8. Стойчо каза:

    Подобно нещо съм чувал и за уличните музиканти: явяват се на конкурс в общината как свирят и чак тогава си получават разрешителното. Конкурсът е публичен и не бих се учудил, че и за художниците е така. В крайна сметка те са част от градската среда и е нормално общината да има глас в това

  9. […] Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра,  Нотр дам,  Сакрекьор и Монмартр. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version