сеп. 08 2008

Ваканция в Рим (1)

Пътеписът днес ще ви разходи из града на градовете — Рим. Но не започвайте спорове, че и Константинопол (Цариград, Истанбул) не заслужават това название — напротив, заслужава го:-) Но авторът е ходила до Рим, Италия през лятото. Приятно четене:

Ваканция в Рим


Вижте по-голяма карта

Италианската ни ваканция започва и завършва тук.

Колизеумът

Древното лице на Рим, което днес спокойно наблюдава шумните тълпи туристи, искрите на фотографските светкавици, забързаните коли и автобуси. Арена на живот и смърт, на „хляб и зрелища“, на отдавна забравен триумф със засъхнала по него кръв…

Ден първи, понеделник. Затаявам дъх, преди да изляза от мрака на метрото, защото зная — още миг и ще го видя, вечен в своята гордост, безразличен към развитието на света. Колко пъти съм го виждала на снимки, картички и календари; колко пъти съм гледала „Гладиаторът“ и историите за Рим по History Channel„! Силната светлина на парещия ден ме заслепява, и през присвитите от болка очи виждам малка част от каменното тяло. Няколко крачки… и ето го пред мен!

Някога сцена за гладиаторски битки и жадни за кръв тълпи, днес Колизеумът тихо пази своите тайни. Огрян от слънцето през деня, погален от луната нощем, потънал в светлини, застинал в едно друго, заличено време… Всъщност споменът за величието на империята сякаш никога не е напускал Рим, „Вечният град“ на владетелите и робите. Тук се намират античните останки на арки, храмове, дворци, запазили в своя каменен хлад стъпките на Траян, Цезар, Август. Останал е и Колизеумът, символът на Рим. Да, в италианската столица има още много забележителни места, но античният амфиатеатър заема челно място в моята лична класация. Неслучайно древните мъдреци казвали, че Колизеумът е сърцето на Рим и докато той стои, ще го има и Вечния град…

Най-красив е рано сутрин, когато огромните тълпи туристи като по чудо са изчезнали. Слънчевите лъчи бавно проникват през пролуките на каменните блокове и закачливо се сливат в сноп светлина. Все още е хладно, но към обяд въздухът ще изгори от топлина. Августовските дни в Рим са толкова горещи, че всяка минута се превръща в час. Върху огромните каменни блокове пред Колизеума скоро ще разпънат хавлии афроамерикански емигранти, които продават сламени шапки, чанти-менте с марката „Prada“ и стативи за фотоапарати. Някъде към 11—12 часа опашката от желаещи да влязат в Колизеума започва да придобива застрашителни размери. Стотици хора търпеливо чакат под палещото обедно слънце, екипирани с шапки и китайски чадърчета. Японците и корейците са истински стоици — не се опитвайте да се конкурирате с тях.

От опит знам, че българинът не обича да чака на опашка:) Така че гледайте да се изхитрите без да пререждате всички останали — просто станете по-рано. Най-добре бъдете пред Колизеума към 8—8.30 сутринта. Отварят го в 9 часа, но тъй като във всички гайдове пише същото, освен вас там със сигурност ще има още десет-двайсет човека. Входът (комбиниран с посещение на Форума) е някъде към 9 евро.

След като най-накрая сте успели да влезете, вече можете да се отпуснете и да снимате на воля. Ранният час ви дава предимство — пристрастените към фотоапаратите си орди японци няма да ви пречат поне до след половин-един час, така че можете спокойно да се насладите на гледката и да намерите точния ъгъл за снимане. Да, японците наистина са невероятни — сякаш виждат Рим не с очите си, а с обектива на фотоапарата!

Въпреки че е трудно да си представиш как точно е изглеждал в миналото,

мащабите на Колизеума са впечатляващи

Не спирах да се питам как ли е издържал през вековете и преходността на собствения ми живот ме връхлетя с пълна сила. Звучи като клише, но не е, защото единственото, което чувствах там, бе спокойствие. Усещане, че нищо на този свят, с неговата велика история, не зависи от теб. Някои неща остават, други — не, но единственият смисъл на живота е да го живееш щастливо и в мир със себе си, като опознаеш поне малка част от вечните места на света.

Дълго се взирах в мрачните подземия и арената над тях, опитвайки се да си представя битките на гладиаторите. Странно е как мястото, където се е проляла толкова кръв, където всяка битка е била съдбовна, а римляните са се забавлявали с прехода между живота и смъртта, все още е запазило притегателната си сила. Този античен амфитеатър побирал 50 000 души, но и днес през него преминават милиони хора от цял свят.

А вечер Колизеумът е новият Вавилон — тук можеш да чуеш всякаква реч.

Английският се прелива в руски, после някъде до теб зазвучават испански и португалски, дочуваш и френски, докато японският бързо ги измества… Всеки е полудял да направи „снимката на живота си“ и измисля всевъзможни пози, в които да застане. Общото между хората обаче е щастието, усмихнало се на лицата им, както и възхищението, което прелива в очите им. Сякаш говорим на един език и не спираме да повтаряме: „Боже, боже, ние сме в Рим“:)

Римският форум

е следващата точка от задължителната програма. Обедното време, което сме избрали за обиколката, се оказва крайно неудачно. Ширналата се огромна територия, която трябва да пребродим под лъчите на жаркото слънце, би било твърде голямо приключение дори за Индиана Джоунс (но не и за упоритите туристи!). Това, което ще видите във Форума, са

останките на Древен Рим — храмове, базилики, арки…

Аз запомних арката на Траян и руините от постройките на Август, както и красивата Ботаническа градина с изглед към целия град.

Върху най-високите части на Форума са се намирали домовете на аристокрацията и на самите императори. Всъщност Древен Рим не се е отличавал съществено от градовете днес — имал е канализация, паркове, фонтани, храмове, библиотеки, бани… Твърди се, че голяма част от умението на римляните да строят своите пътища, канализации и домове, се дължи на наследството на етруската цивилизация. Въпреки че били завладени от Рим и напълно изчезнали като народ, етруските оставили силен отпечатък върху нравите и развитието на своите завоеватели. Поради фатализъм и крайното си миролюбие, етруските не се съпротивлявали на римляните. Те вярвали, че краят им е дошъл и затова трябва да се предадат на съдбата си.

И така — след двучасовата обиколка на Форума и литрите изпита вода, дойде време да похапнем:-) Все пак

италианската храна и кухня

заслужава да бъде описана не само в няколко изречения, но и в цяла отделна глава…

Не познавам човек, който да не обича пица и спагети, но обичайната представа, която имаме, съвсем не е достатъчна.

Разнообразие е думата, която описва най-точно италианската кухня.

Свикнали сме да асоциираме Италия със спагети болонезе и пица Маргарита, но всъщност има толкова много други типично италиански неща, които могат да бъдат открити, вкусени, запомнени…

Ризото, лазаня, всевъзможни видове паста с ароматни сосове, пица с морски дарове, питки с пълнеж от моцарела, домати и рукола, задушени патладжани, салата с риба тон, тирамису, тортелини и изобилие от плодове за десерт…

Разнообразие — другото име на италианската кухня

Най-често се хранехме в ресторанти, където можехме да изберем храната си и да видим как точно я приготвят. Удобно е, защото винаги има различно меню с току-що сготвени ястия. Избираш си каквото пожелаеш, а после плащаш на касата. Цените са разумни — например салата, паста и малка бутилка вино струваше около 14 евро.

Италианците наистина ценят храната, хубавато вино и спокойствието да им се насладят. Дори когато са на работа, отделят време за дълъг обяд, придружен с чаша вино.

Изглежда, че добре си похапват, защото обикновено започват обяда си с лазаня или паста, след което ядат основно (например пиле с картофи), а десертът е огромен резен диня или други плодове. Всичко това е полято с вино, а след самия обяд идва ред на едно бързо еспресо. Така и не свикнах с навика им да пият кафето си на крак. Прекрасно е на вкус, плътно, силно и ароматно, но къде е удоволствието, след като просто трябва да го изгълташ за няколко минути? Италианците нямат навика да седят, докато пият дори сутрешното си кафе. Просто го изпиват почти на екс, със или без кроасан…и това е!

Вечерята също се състои от паста или ризото, придружена с месо или риба като основно ястие. Странно е, защото аз не бих могла да ям два пъти на ден толкова тежко меню, но… въпреки обилната храна и „джелатото“, което сякаш ядат непрекъснато, италианците не изглеждат никак пълни! Затова пък са пълни с енергия и се усмихват много повече от нас. Явно средиземноморската диета е ключът към вечното щастие:-)

А моментите на моето пълно щастие в Рим бяха в прекрасния

квартал „Трастевере“

Намира се близо до река Тибър и днес е едно от най-романтичните за туристите места. Това е артистичният квартал на града, мястото, където ще се загубите в лабиринт от улички, ще разгледате магазинчета на занаятчии и ще вечеряте на свещи в някое от многото бистра. Добре е да посетите Трастевере вечер, защото денят тук започва следобед — заведенията бавно се събуждат, местните излизат с кучетата си на разходка, слънцето омеква, а кварталът се подготвя за поредната нощна фиеста.

Туристите идват, за да търсят забавления, защото в Трастевере има изобилие от барове и семейни ресторанти. Когато за пръв път откриваш тази част на Рим, попадаш във феерия от звуци и цветове, докато просто се разхождаш из непознати тесни улици.

Хей, погледнете нагоре! Може би ще видите прозорци, приютили простор за пране с накацали по него дънки, тениски и бельо — почти като в Средновековието, ама не съвсем:-)

Преди в Трастевере са живеели търговците, както и част от евреите. А днес… Кой знае? Може би само възрастни хора като тази баба, наблюдаваща туристическия поток под терасата си…

Очаквайте продължението

Автор: Елина Цанкова

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Ваканция в Рим (1)”

  1. Бай Асен каза:

    бива ама може и йоще среден 3

  2. […] с обиколката на Елина из Рим. Оставихме я в квартал Трастевере (Ваканция в Рим), а сега продължаваме […]

Leave a Reply