сеп. 08 2008

Ваканция в Рим (1)

Пътеписът днес щевиразходи изграда наградовете— Рим. Нонезапочвайте спорове, чеиКонстантинопол (Цариград, Истанбул) незаслужават това название— напротив, заслужаваго:-) Ноавторът еходила доРим, Италия през лятото. Приятно четене:

Ваканция вРим


Вижте по-голяма карта

Италианската ниваканция започва изавършватук.

Колизеумът

Древното лице наРим, което днес спокойно наблюдава шумните тълпи туристи, искрите нафотографските светкавици, забързаните коли иавтобуси. Арена наживот исмърт, на„хляб изрелища“, наотдавна забравен триумф със засъхнала понего кръв…

Ден първи, понеделник. Затаявамдъх, преди даизляза отмрака наметрото, защото зная— още миг ищеговидя, вечен всвоята гордост, безразличен към развитието насвета. Колко пъти съм говиждала наснимки, картички икалендари; колко пъти съм гледала „Гладиаторът“ иисториите заРим поHistory Channel„! Силната светлина напарещия ден мезаслепява, ипрез присвитите отболка очи виждам малка част откаменното тяло. Няколко крачки… ието гопредмен!

Някога сцена загладиаторски битки ижадни закръв тълпи, днес Колизеумът тихо пази своите тайни. Огрян отслънцето през деня, погален отлуната нощем, потънал всветлини, застинал ведно друго, заличено време… Всъщност споменът завеличието наимперията сякаш никога неенапускал Рим, „Вечният град“ навладетелите иробите. Тук сенамират античните останки наарки, храмове, дворци, запазили всвоя каменен хлад стъпките наТраян, Цезар, Август. Останал еиКолизеумът, символът наРим. Да, виталианската столица има още много забележителни места, ноантичният амфиатеатър заема челно място вмоята лична класация. Неслучайно древните мъдреци казвали, чеКолизеумът есърцето наРим идокато той стои, щегоима иВечния град…

Най-красив ерано сутрин, когато огромните тълпи туристи като почудо саизчезнали. Слънчевите лъчи бавно проникват през пролуките накаменните блокове изакачливо сесливат всноп светлина. Все още ехладно, нокъм обяд въздухът щеизгори оттоплина. Августовските дни вРим сатолкова горещи, чевсяка минута сепревръща вчас. Върху огромните каменни блокове пред Колизеума скоро щеразпънат хавлии афроамерикански емигранти, които продават сламени шапки, чанти-менте смарката „Prada“ истативи зафотоапарати. Някъде към 11—12 часа опашката отжелаещи давлязат вКолизеума започва дапридобива застрашителни размери. Стотици хора търпеливо чакат под палещото обедно слънце, екипирани сшапки икитайски чадърчета. Японците икорейците саистински стоици— несеопитвайте дасеконкурирате стях.

От опит знам, чебългаринът необича дачака наопашка:) Така чегледайте дасеизхитрите без дапререждате всички останали— просто станете по-рано. Най-добре бъдете пред Колизеума към 8—8.30 сутринта. Отварят гов9часа, нотъй като във всички гайдове пише същото, освен вас там със сигурност щеима още десет-двайсет човека. Входът (комбиниран спосещение наФорума) енякъде към 9евро.

След като най-накрая сте успели давлезете, вече можете дасеотпуснете идаснимате наволя. Ранният час видава предимство— пристрастените към фотоапаратите сиорди японци няма давипречат поне дослед половин-единчас, така чеможете спокойно дасенасладите нагледката иданамерите точния ъгъл заснимане. Да, японците наистина саневероятни— сякаш виждат Рим несочитеси, асобектива нафотоапарата!

Въпреки чеетрудно дасипредставиш как точно еизглеждал вминалото,

мащабите наКолизеума савпечатляващи

Не спирах дасепитам какли еиздържал през вековете ипреходността насобствения миживот мевръхлетя спълна сила. Звучи като клише, нонее, защото единственото, което чувствахтам, бе спокойствие. Усещане, ченищо натози свят, снеговата велика история, независи оттеб. Някои неща остават, други— не,ноединственият смисъл наживота едагоживееш щастливо ивмир със себеси, като опознаеш поне малка част отвечните места насвета.

Дълго севзирах вмрачните подземия иарената надтях, опитвайки седасипредставя битките нагладиаторите. Странно екак мястото, където сеепроляла толкова кръв, където всяка битка ебила съдбовна, аримляните сасезабавлявали спрехода между живота исмъртта, все още езапазило притегателната сисила. Този античен амфитеатър побирал 50000 души, ноиднес през него преминават милиони хора отцял свят.

Авечер Колизеумът еновият Вавилон— тук можеш дачуеш всякаквареч.

Английският сепрелива вруски, после някъде дотеб зазвучават испански ипортугалски, дочуваш ифренски, докато японският бързо гиизмества… Всеки еполудял данаправи „снимката наживотаси“ иизмисля всевъзможни пози, вкоито дазастане. Общото между хората обаче ещастието, усмихнало сеналицатаим, както ивъзхищението, което прелива вочитеим. Сякаш говорим наедин език инеспираме даповтаряме: „Боже, боже, ние сме вРим“:)

Римският форум

е следващата точка отзадължителната програма. Обедното време, което сме избрали заобиколката, сеоказва крайно неудачно. Ширналата сеогромна територия, която трябва дапребродим под лъчите нажаркото слънце, би било твърде голямо приключение дори заИндиана Джоунс (нонеизаупоритите туристи!). Това, което щевидите във Форума, са

останките наДревен Рим— храмове, базилики, арки…

Аззапомних арката наТраян ируините отпостройките наАвгуст, както икрасивата Ботаническа градина сизглед към целия град.

Върху най-високите части наФорума сасенамирали домовете нааристокрацията инасамите императори. Всъщност Древен Рим несееотличавал съществено отградовете днес— имал еканализация, паркове, фонтани, храмове, библиотеки, бани… Твърдисе, чеголяма част отумението наримляните дастроят своите пътища, канализации идомове, седължи нанаследството наетруската цивилизация. Въпреки чебили завладени отРим инапълно изчезнали като народ, етруските оставили силен отпечатък върху нравите иразвитието насвоите завоеватели. Поради фатализъм икрайното симиролюбие, етруските несесъпротивлявали наримляните. Тевярвали, чекраятим едошъл изатова трябва дасепредадат насъдбатаси.

И така— след двучасовата обиколка наФорума илитрите изпита вода, дойде време дапохапнем:-) Всепак

италианската храна икухня

заслужава дабъде описана несамо вняколко изречения, ноивцяла отделна глава…

Не познавам човек, който данеобича пица испагети, нообичайната представа, която имаме, съвсем неедостатъчна.

Разнообразие едумата, която описва най-точно италианската кухня.

Свикнали сме даасоциираме Италия със спагети болонезе ипица Маргарита, новсъщност има толкова много други типично италиански неща, които могат дабъдат открити, вкусени, запомнени…

Ризото, лазаня, всевъзможни видове паста сароматни сосове, пица сморски дарове, питки спълнеж отмоцарела, домати ирукола, задушени патладжани, салата срибатон, тирамису, тортелини иизобилие отплодове задесерт…

Разнообразие— другото име наиталианската кухня

Най-често сехранехме вресторанти, където можехме даизберем храната сиидавидим как точно яприготвят. Удобное, защото винаги има различно меню с току-що сготвени ястия. Избираш сикаквото пожелаеш, апосле плащаш накасата. Цените саразумни— например салата, паста ималка бутилка вино струваше около 14евро.

Италианците наистина ценят храната, хубавато вино испокойствието даим сенасладят. Дори когато санаработа, отделят време задълъг обяд, придружен счаша вино.

Изглежда, чедобре сипохапват, защото обикновено започват обяда сислазаня или паста, след което ядат основно (например пиле скартофи), адесертът еогромен резен диня или други плодове. Всичко това еполято свино, аслед самия обяд идва ред наедно бързо еспресо. Така инесвикнах снавикаим дапият кафето синакрак. Прекрасно енавкус, плътно, силно иароматно, нокъде еудоволствието, след като просто трябва дагоизгълташ заняколко минути? Италианците нямат навика даседят, докато пият дори сутрешното сикафе. Просто гоизпиват почти наекс, със или без кроасан…и товае!

Вечерята също сесъстои отпаста или ризото, придружена смесо или риба като основно ястие. Странное, защото азнебих могла даямдва пъти наден толкова тежко меню, но… въпреки обилната храна и„джелатото“, което сякаш ядат непрекъснато, италианците неизглеждат никак пълни! Затова пък сапълни сенергия исеусмихват много повече отнас. Явно средиземноморската диета еключът към вечното щастие:-)

А моментите намоето пълно щастие вРим бяха впрекрасния

квартал „Трастевере“

Намира себлизо дорека Тибър иднес еедно отнай-романтичните затуристите места. Това еартистичният квартал награда, мястото, където щесезагубите влабиринт отулички, щеразгледате магазинчета назанаятчии ищевечеряте насвещи внякое отмногото бистра. Добре едапосетите Трастевере вечер, защото денят тук започва следобед— заведенията бавно сесъбуждат, местните излизат скучетата синаразходка, слънцето омеква, акварталът сеподготвя запоредната нощна фиеста.

Туристите идват, задатърсят забавления, защото вТрастевере има изобилие отбарове исемейни ресторанти. Когато запръв път откриваш тази част наРим, попадаш във феерия отзвуци ицветове, докато просто серазхождаш изнепознати тесни улици.

Хей, погледнете нагоре! Можеби щевидите прозорци, приютили простор запране снакацали понего дънки, тениски ибельо— почти като вСредновековието, ама несъвсем:-)

Преди вТрастевере саживеели търговците, както ичаст отевреите. Аднес… Кой знае? Можеби само възрастни хора като тази баба, наблюдаваща туристическия поток под терасатаси…

Очаквайте продължението

Автор: Елина Цанкова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Ваканция в Рим (1)”

  1. Бай Асен каза:

    бива ама може и йоще среден 3

  2. […] с обиколката на Елина из Рим. Оставихме я в квартал Трастевере (Ваканция в Рим), а сега продължаваме […]

Leave a Reply


Switch to mobile version