мар. 22 2011

Будапеща – зимни впечатления (2): Някои забележителности в Будапеща и Сентендре

Published by at 9:00 under Стойчо,Унгария

Нали съм с връзки, та мога да  си позволя лукса в дава последователни дена да пускам мой разказ 😉 Днес продължавам с посещението си в Будапеща. Общите впечталения четохте вчера, а сега – малко забележителности. Приятно четене:

Будапеща – зимни впечатления

част втора:

Някои забележителности в Будапеща и Сентендре

След това въведение да обърнем и малко внимание и на конкретно ми ходене до

Будапеща

Миналата година имахме достатъчно хора и не се наложи да пътувам командировка по Нова година, но тази, както и по-предишната (когато ходих до Братислава) се наложи веднага след речта на резидента Гоце още на следващия ден да съм в чужбина – при ваденето на клечките на мен се падна Будапеща. Лошо няма – преди години бяхме ходили за едно посрещане на Нова година (тогава като туристи), но тогава така и не успях да си довърша разказа и той си остана само с първата си част. Бях ходил и един път за две дена през далечната 1993 година (ей, имаме читатели, които са родени тогава!).

Будапеща и Дунав

Будапеща и Дунав. Нагоре, нагоре и скоро сте въ Виена 🙂

Градът ми беше харесал при това повече от Прага – а защо, мисля, че мога да ви кажа сега:

Прага можем да я по я оприличим на средновековен замък с топлоизолация и ПВЦ-дограма (идете и вижте;), докато

Будапеща е по-истинска

– фасадите са в доста по-истинско, за да не казвам доста по-кинематографично състояние. Това, подкрепено и от специалната политика на Унгария (освобождаване от някои данъци за кино-продукции) прави така, че за миналата 2010 година в Будапеща (в града, не просто в някакво студио) са снимани 52 (!!!) холивудски (едва ли са Боливсудски, но във всички случаи са чуждестранни) филма!

Петдесет и два! Батко Арни, Робърт Редфорд и мнозина други са снимали в унгарската столица
И не само филми, но и музикални клипове:

Днешната звезда Кати Пери (горе), както и бъдещата звезда Селена Гомес (долу) са снимали клипове в Будапеща. При това – градът се вижда 🙂

Доколкото знам подобна политика има и Франция за Париж – така че не се чудете, че толкова често виждате Будапеща или Париж по филмите. Крушката си има опашка 🙂
Този външен вид на сградите, фасадите и цялостното устройство в центъра са довели до това, че крайбрежните улици покрай Парламента, както и огромен участък от улица Андраши са обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Мда! И вместо с Голф тройка и пристройка, Будапеща се хвали с туристопоток и филми. А културата и имиджа създават симпатии у хората, които се докосват до съответния град 🙂

Андраши води от Площада на героите до центъра,

подминавайки с малко Свети Стефан. Улицата е наистина интересна като излъчване, там някъде се вее и трикольорът на българското посолство, но по-интересна е една пряка, в която се намира и будапещенския Мулен Руж. Пряка е силно казано, по-скоро прилича на мини-площад и ако случайно, като мен – търсейки пътя към хотела без карта – попаднете там ще бъдете очаровани от симпатичността (да не казвам атмосферата) на мястото. Май доста филми са снимани и там 🙂

В единия край на Андраши е

Площадът на героите,

т.е. основателите и строителите на Унгария. Забавно ми беше, че те водят основаването на държавата си от момента на покръстването си, когато всъщност са получили корона от ръцете на папата (или поне такава е версията), за разлика от прабългарските си събратя, които броят основаването на държвата си от първия мирен договор, подписан с врага. Е, маджарите пристигат в Панония, вероятно най-равната и плодородна част от поречието на Дунава, приблизително по същото време, в което и прабългарите пристигат на Балканите – без да го твърдя, но май по времето на Кубрат за били даже заедно, като едно от двете племена е било подчинено на другото, но какви ли не книги съм чел, така че може и да се бъркам. Във всеки случай унгарците се насочват право на запад, където в продължение на два-триста години се опитват да позавоюват нещо от преди тях дошлите германски племена, които даже си имат и държава (Карл Велики, известен кат’ Шарлероа 😉

Опитите им „спират“, когато получават кралска корона и собствена династия през X или XI век (не помня точно). Първат им столица е в Естергом, а историята на кралски унгарски династии и истински верни католици продължава, докато един ден обединената османска армия не решава, че ще стига до Виена. Мда, тук историята наподобява известния виц, когато Полша обявява война на … Китай. Китай разбира се превзема Полша, но за целта минава два пъти през Русия (отиване и връщане ;-), което е и целта на всеки полски патриот ;-). Та докато се опитва да превземе Виена, Османската империя остава към 150 години в Унгария – те си местят столицата в Братислава междувременно (по тоя повод много се имат със словаците ;-), а турците научават унгарците да ходят на баня. (Следва питанката: а нас кой е отучил? Или все пак е градска легенда, раздухвана от магарето Чърчил? Всъщност замисляли сте се защо в България няма нито една улица, кръстена на Чърчил или Рузвелт? При все, че на доста места в Източна Европа и на Балканите има подобни улици. Даже и в страни, които са били на страната на Тристранния пакт – даже в Будапеща има площад Рузвелт, а май мернах и улица Чърчил. В България обаче нямаааа, не е заслужил. И с основание не е заслужил)

Зад Площада на героите се намира и

градската баня на Будапеща

– така де, сега му викат SPA, но не си мислете, че има нещо общо със Софийската баня. Мястото напълно заслужава посещението ви, но все пак си носете и банския. Моя милост няма този навик и затова не ходи до там, но пък колегите ми бяха много доволни от посещението – още повече, че банята работи до десет часа вечерта, а билетите след пет следобед са съществено по-ниски 🙂 Абе, нещо като пистата за нощно каране на Витоша 🙂 Наблизо има и станция на метрото, което прави банята много лесно достъпна от центъра.

Унгарски парламент, 1055 Будапеща, Kossuth tér 1, Унгария

Парламентът

е друга забележителност, която според мен е добре да видите. Много е лесен за намиране – изобщо град, в който има голям воден басейн (река, море, пролив) е лесен за ориентация. Та Парламентът се намира на левия (по течението) и десен (ако гледате карта, на която северът е горе 😉 бряг на Дунава по средата между Верижния мост и моста Маргит (Мостът Маргит е този, който минава през остров Маргит – така да се каже градският парк на Будапеща). Сградата сте я виждали отвън хиляди пъти на картички и, както казват унгарците с гордост, е най-големия Парламент на континента (Британският бил по-голям). Няма да се втеляваме и да припомняме, че румънците пък с каква гордост показват Двореца на Чаушеску като втората по големина (след Пентагона) сграда в света. А тези, които са забравили – днес в двореца на Чаушеску се помещава… румънският парламент, така че математически погледнато румънският би трябва ло да е най-големият Парламент в света изобщо, а в частен случай – и на континента 😀

Котки край Парламента, Будапеща

Парламентарните мацки обикалят забранения за хора периметър. За да посетите Парламента трябва да се обадите на охраната да ви пусне, за да си вземете билет. Обиколки  с водач има по няколко на час в работен ден и на различни езици. За граждани на ЕС, билетът е безплатен.


Ташак да става, няма да се заяждам за националните митове на разните народи, но винаги е приятно да се чете много 🙂

(и съвсем няма да се заяждаме, че най-голямата сграда в света все пак не е Пентагонът, ами производственото хале на Боинг 😉

Парламентът, Будапеща

Та да се върнем на унгарския Парламент – строен в края на XIX и началото на XX век и е бил избран след конкурс, като, за да няма сръдня, проектите заели второ и трето място също са построени (абе, имали бол пари – строили) – това са двеминистрества, точно зад Параламента. Иначе екскурзоводът в Парламента разказваше, че в днешни пари, средствата, похарчени за Парламенита биха били достатъчни за построяването от-до на един днешен 50 хиляден град.

Всъщност, ако искате да разгледате унгарския Парламент във всички случаи ще трябва да ползвате екскурзовод – предлагат се на всякакви езици (вкл.руски и японски, но без български). Групите са достатъчно начесто през деня, като може би в неделен ден може и да няма група на японски (ако държите). Когато искате да го посетите – задължително си носете паспорт, лична карта или шофьорска книжка: билетите се дават само срещу представяне на такъв документ. Е, ако НЕ СТЕ европейски гражданин – пригответе си и някъде към 4-5000 форинта. Обаче ако сте европейски гражданин (пояснявам: на личната ви карта пише Европейски съюз) – входът е безплатен 😛

Парламентът заслужава посещение

В Лабиринта

Нещо друго интересно, което може да изпуснете, а не бива е:

Лабиринтът

Рибарските кули всеки е виждал и ходил, а Лабиринтът не е толкова популярен, а напълно си струва да се види, ако че се намира буквално на 50 метра от Рибарските кули.

„Конникът“ в Лабиринта, Будапеща

„Конникът“

Изворът на виното – Лабиринт, Будапеща

Изворът на виното

Останките от днешната цивилизация в Лабиринта

Останките от днешната цивилизация в Лабиринта

Археолози откриват остатъци от култа в Лабиринта

Та Лабиринтът практически е мазето на Кралския дворец – влиза се поне през два различни входа, като единият е в уличките зад Рибарските кули. А вътре е една страшно (буквално) интересна художествена инсталация – движите се в тъмното, мотапт се сенки, бумка странна музика, и … няма да ви разказвам повече, идет го вижте, като си отделите поне час за това. Вземете и децата със себе си – и на тях ще им допадне.

Парламентът. От мястото, от което е правена снимката тръгват влаковете за Сентендре 🙂

И понеже бях за няколко седмици в Будапеща успях една събота да ида и до едно малкоизвестно в България, но много хубаво селце (градче?) близо до Будапеща

Сентендре (Szentendre)

Градчето се намира на около 40-45 минути път с крайградската желзница. А тя тръгва за Сентендре от може би най-лесно за обяснение място: точно срещу Парламента, на острещния брпг срещу главната фасада има нещо като площад, който е първа/последна спирка на маса автобуси и трамваи, както и първа/последна спирка на две линии на крайградската желзница. Всъщност станцията е отдолу (под площада), влизате просто с един ескалатор. Нужната ви линия е означена с думата Szentendre, така че трябва да сте пълно магаре, за да сбъркате 😉

Сръбски православен кръст на центъра на Сентендре, Унгария

Сръбски православен кръст на центъра на Сентендре

Билетът отиване и връщане беше от порядъка на 1400 форинта и 45 минуто по-късно слизате на последната станция в Сентендре. За да стигнете до историческия център от гарата (станцията) продължавате напред, минавате през подлеза и се оставяте улицате да ви заведе. Аз нямах никаква карта и идея къде е центъра и все пак го намерих без грам лутане, така че не вярвам и вас да затрудни.

Сръбска православна църква – Сентендре, Унгария

Сръбска православна църква


Иначе Сентендре е добър пример какво може да се направи с Несебър

без това да наруши интересите на кафеджиите, търговците на сувенири и художниците, продаващи картините си в истински галерии. Мястото е туристическо, но изглежда голяма част от местното население са сърби, защото освен двете сръбско-православни черкви, в градчето има и сръбски църковен музей.

Сентендре, Унгария

Сентендре, Унгария

Аз пък пих едно кафе в една Посластичарница (Konditorei) или казано с други думи сладкарница, на масата ми седнаха и две баби-германки, тръгнали по живот – лаф-моабет си направихме с тях: от Източна Германия бяха, някакво градче на Балтийско море до полската граница, но вече от години живеещи в Палма де Майорка. Хвалиха хубавите пътища и магистрали на Испания, и много лошо се изказваха за корумпираността на полтииците там (в Испания) и че немските политици били същите 😉 Аз пък им разказах, защо Черно море е Черно („я го вижте през януари и ще разберете“), те изразиха съмнение в думите ми като казаха, че за тях България е много топла страна и че сега (януари) сигурно не е толкова студено (то беше минус 14 по Целзий тия дни ;-), за което си мислех по-късно, че предразсъдъците на всички нас – хората – винаги са много интересни : )

На последнате реплика с гордост отговорих, че България е място, на което има всичко* :).

А нима не е така?

Послепис:

Летището на Будапеща е единственото, в чийто във Free Shop-а се продават люти чушки, но след виенското е второто, в което се предлагат както салами така и шунки;-)

*А аз имах предвид, че зиматата е студена, а лятото – топло, че вали и дъжд, и снях, и суграшица и че когато е слънчево е наистина слънчево, а когато вали сняг е наистина снежно

Други разкази свързани с Унгария – на картата:

Унгария

Всички снимки – във ФБ


Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Будапеща – зимни впечатления (2): Някои забележителности в Будапеща и Сентендре”

  1. Vlaamsbrabander каза:

    Корупция! Корупция!
    Два пътеписа един след друг! Аааааа! Връзкарство и въпиюща шуробаджанащина! 😉

    Този лабиринт изглежда много як! 🙂 Ще ни мотивираш да направим една Будапеща, май.

  2. Снимките са страааашни!!! 🙂 *bow*

  3. Стойчо каза:

    Не просто корупция, ами истински конфликт на интереси! 🙂

  4. много им се старах 😉

  5. много им се старах 😉

  6. с какво снимаше?

  7. Зока каза:

    Наскоро Те похвалих за снимките и казах че си майстор, но сега вече влизаш в категория на грос майсторите…;-))

    P.S.

    Преди време в Сентендре (Сент Андреја) имаше 7 православни храма.Три от тях са продадени (предадени) през последните петдесетина години на други християнски вероизповедания.
    Днес в градчето живеят само около 50 сърби.

  8. Олимпус 530 ли? (не съм сигурен за номера, но нещо такова) с фабричния му обектив (още не съм си купил нещо по–специално)

  9. Стойчо каза:

    Зока, много благодарско за инфо-то 🙂 А иначе снимките не са лоши, защото са избор от прекалено много опити 😉

  10. Пиши ми се приятел 🙂 (Галерията май ми е в личния профил )

  11. Ema каза:

    Стойчо, евала! Всеки път – отличен резултат!
    У тебе сиренйето, у тебе ножо. Кога и колко отрежеш, толко! Властелинът на patepıs.com си ти. Ще снимаш, ще си пишеш и ще си публикуваш колкото си искаш. А ние ще си те четем, ако и колкото си искаме. Снимките ти са блилянтни и прелъстителни, а разказът – интелигентно увлекателен.

Leave a Reply