сеп. 04 2008

Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)

Тия дни получих един пътепис под формата на мейл. Разказът е предизвикан от едно доста разочароващо преживяване в Париж, разказано на нашия сайт преди известно време. Радвам се, че все още предизвиква интерес — а сега: Приятно четене:

Здравейте!

Попаднах на блога Ви и по-специално на едно негативно мнение за Париж (Париж — едно огромно разочарование), което според мен беше израз по-скоро на разочарованието, което дамата е претърпяла от авиокомпанията и всички последствия от това. Хората сме различни и съвсем нормално е да имаме различни мнения. Освен това всеки пътува по различни причини, с различни очаквания и нагласи. Ето защо реших да споделя с Вас и моята гледна точка, разказвайки Ви за нашето пътуване.


Вижте по-голяма карта
Аз от дете

бленувам за Франция,

без някой да е възпитавал у мен това специално отношение към тази страна. Но винаги ми се е струвала толкова далечна и недосегаема, та дори не съм и сънувала, че мога да отида. Съпругът ми знае за моите копнежи поне от 20 години(откак се познаваме), но никога не ми е давал повод да се надявам дори… и изведнъж… просто явно е дошъл моментът и той да го пожелае.

Аз не можех да повярвам, до момента,в който не се качих в автобуса. Потеглихме. Първата спирка за отсядане по програмата беше

Будапеща

Пътят до там през Сърбия ми беше познат, скучен и това още повече засилваше нетърпението ми. Около 23ч пристигнахме и ни настаниха в хотела. Сутринта дойде местен екскурзовод, който ни пое и ни разведе из Будапеща-автобусна обиколка. Около обяд

тръгнахме за Виена,

която е на около 300—350 км(не помня точно) от Будапеща. Когато пристигнахме там следобяд, отново ни пое местна екскурзоводка, за да ни разведе из Виена и да ни разкаже за града. Тези местни екскурзоводи са българки, омъжени в чужбина със съответното образование.

Виена много ми хареса и ме впечатли с чистотата си. Клинично чист град. Това между другото важи за цяла Австрия. Не говоря за това, че липсват летящи найлонови пликчета, хартии, фасове и всякакави боклуци. Това е най — елементарното. Говоря за това, че когато се разхождахме по улиците и в парковете, всички алеи светят, а декоративните храсти, борчетата, ги пипах с ръце, за да се уверя, че са истински, защото по тях няма прах и паяжини — те просто блестят на слънцето. Имаш чувството, че някой току-що ги е измил. И, ако не току-що, то според мен със сигурност някой се е погрижил за това, макар и сутринта да е било.

Разгледахме двореца „Белведере“,

от който се открива прекрасна гледка към града и двореца Шонбрун. Те са с барокова архитектура — уникални паркове, градини и интериор. Такова великолепно съчетание на цветята никъде не съм виждала. Така са подредени по височина, вид и цвят, че образуват фигури и орнаменти като на персийски килим.

Вечерта имахме възможността да посетим някакъв техен празник, на който в един огромен парк имаше много заведения, от които се продаваше вино, бира и вместо кебапчета — някакви техни специалитети. Паркът беше пълен с виенчани на различна възраст, които бяха излезли да се повеселят. И почти щях да си помисля, че е същото като у нас, ако не беше огромната видеостена, на която вместо
полуголи фолкзвезди, кършещи снаги в ритъма на чалгата, звучаха арии от известни опери, оперети в изпълнение на известни певци. Не че това изкуство е близко до мен, не че го познавам и разбирам, но просто ми доставяше удоволствие да гледам как младо и старо, хванало чаша бира или вино в ръка, отправя поглед към видеостената,гледа и слуша с истинска наслада. Това са хора, закърмени с тази музика и притежаващи съответната култура.

Нощувката ни беше в хотел, близо до летището, което предизвика недоволство у някои от групата. Само че се оказа, че той е така обезшумен, че е по-тихо отколкото на нашата улица.

На следващата сутрин потеглихме отново на път. Заветната цел беше Париж, но трябваше да прекосим Австря и Германия. Пътуването през тези две държави е истинско удоволствие, защото магистралите им са хубави, а малкото населени места, край които минавахме са чисти, подредени, накипрени.

Късния следобед пристигнахме във Великото херцогство

Люксембург

където имахме престой от няколко часа за почивка (на шофьорите основно), а ние — да разгледаме.

Природата на местността, в която е разположено Великото херцогство е много красива и живописна. Освен това там се оказа, че има повече банки на глава от населението, отколкото в Швейцария. Там почти всяка сграда е банка.

Видяхме и двореца на херцога, който не ме впечатли особено. Великият херцог не се показа да ни поздрави — не знае какво изпусна.;-)))

Тръгнахме отново и не след дълго бяхме във

Франция

Наближаваше полунощ,когато спряха на бензиностанция за почивка. Това беше първото ми докосване до френска земя. От тук насетне вълнението ми става голямо и ще нараства с всеки ред, обратно пропорционално на думите, с които мога да го опиша.

На пустата бензиностанция нямаше никаква разлика с другите, дори въздуха, небето и звездите над Франция се оказаха същите като у нас. Но за мен нищо не беше същото — на всичко бях сложила ореол, дори звездите бяха по-големи, по-красиви и по-близки.

Имахме още 2 часа

път до Париж

Беше вече след полунощ и всички в автобуса заспаха. Не можех да проумея как могат да спят??? Как ще допусна аз съня да ми открадне първия поглед към града??? И наистина си заслужаваше: Той беше целият облян от светлина, прекрасен и величествен.

Настаниха ни веднага в хотела и поради късния час, определиха по-късна среща и за сутринта. Само че аз бях толкова превъзбудена, че отново не можех да заспя. Дремнала съм малко и като кукуряк бях цъфнала в 7,00ч сутринта — готова да прегърна Париж!

Следващите дни минаха като сън. Бях потопена изцяло в атмосферата на този забележителен и уникален град, който, ако не е столицата на света, то е столицата на Европа със сигурност — поне за мен!

Когато е започнал да го строи, Наполеон е казал, че иска да създаде изящен и прекрасен град, достоен за неговите прекрасни жители. Дали жителите му са толкова прекрасни не знам, но изяществото на града определено е постигнато. Всички сгради са построени в еднакъв стил, с еднаква височина и едновременно с това, всяка е уникална и различна, сама за себе си. Всички тераси са опасани с перила в еднакъв, така наречения ориенталски стил, като всяка е с различни и неповторими орнаменти. Когато погледнеш в далечината, имаш чувството, че сградите са обгърнати с дантели.

Посетихме много места — повечето забележителности и туристически атракции. Бяхме на хълма на художниците и писателите Монмартър, видяхме Парижката Света Богородица, Триумфалната арка, посетихме музея на модерното изкуство „Орси“ и „Лувъра“, имаше разходка с корабче по Сена, от което се потапяш в озарения от светлини нощен Париж.

Не липсваха и удоволствия от сорта да се разходим по прословутия булевард „Шан-з-Елизе“ и да пием кафе в едно от многобройните кафенета, да видим едни от най-известните кабарета „Лидо“ и „Мулен Руж“, с възможност да ги посетим срещу 100 евро, от която не се възползвахме, дори най-скъпия хотел „Риц“, в който също отказахме да отседнем.;-))). Бяхме на площад „Конкорд“, на който за пръв път е издигната гилотината, на който са обезглавени Мария-Антоанета и съпругът и крал Луи ХVI, а също така по ирония на съдбата и самия изобретател на гилотината.

Разходихме се до новата част на Париж — модерния град „Дефанс“, който е изграден от нови модерни сгради, приличащи на небостъргачите в Америка целите облечени в стъкло и лукс. А какво да ти кажа за символа на Париж? Тя —

Айфеловата кула

е истински шедьовър на техниката, изкуството и инженерната мисъл. Отначало парижани изобщо не са я харесвали и са я възприемали негативно,защото според тях тя изобщо не се вписвала в стила на Париж. С годините обаче са и отдали нужната почит, както и всеки, който я види. Винаги съм смятала,че една купчина желязо не може и няма с какво да ме впечатли. Обаче съм се лъгала. Когато застанеш в основата ѝ и погледнеш нагоре към нейните 320 метра ти просто се чувстваш нищожество, прашинка. Когато се качиш в първия асансьор, който те отвежда до 2-ро ниво, бавно се издигаш нагоре и си казваш -„какво толкова?“. Слизаш, виждаш сглобките на тези огромни елементи, които са без заварки — само с нитове, леко потръпваш от това как е направена тази многотонна конструкция и продължаваш нагоре с 2-рия асансьор.

Когато слезнеш там — на третото ниво, и погледнеш от терасата, чувството е неописуемо. От там виждаш целия огромен и прекрасен Париж, в целия му блясък и във всички посоки. И той е в краката ти. Там се чувстваш голям, значим и величествен, готов да полетиш. Всъщност, може би, наистина летиш. И когато после стъпиш на земята и обърнеш поглед нагоре, за да я погледнеш отново, вече виждаш колко изящна и елегантна е всъщност тази купчина желязо. Като целия град. След като мръкне,тя цялата се облива в светлина. На всеки кръгъл час, освен постоянното осветление, започват да мигат хиляди многоцветни лампички и тя заприличва на Коледна елха. Прекрасно е!

Наистина,каквото и да се опитам да напиша повече, то ще е бледо отражение на истинското преживяване. Многолик и пъстър, Париж е град,който трябва да се види, усети, почувства! И макар да не се разплаква всеки като мен на тръгване, съм убедена, че всеки отнася частица от него със себ е си.

След 4 прекрасни и незабравими дни в Париж, екскурзията продължи по програмата си. Имахме още един ден във Франция, за да разгледаме

Версайлския дворец и няколко замъка по течението на река Лоара.

Двореца във Версайл е строен от Луи ХIV- Кралят Слънце и е много красив и внушителен, както с архитектурата си отвън, така и с пищните зали, спални и салони вътре. Само ще вметна, че кралят и кралицата са имали отделни спални, всяка от които е толкова огромна, че едва ли са спинкали самички горките. А за огромните градини с цветя и изкуствени езера, фонтани и каквото там се сетиш още — няма да говоря. А бе живуркали са си хората и преди векове, а ние се заблуждаваме, че сме открили топлата вода.;-))).

После посетихме

замъците Шамбор, Блоа и Амбоаз, разположени по течението на Лоара

в близост до едноимени малки градчета.

Това са средновековни замъци, строени преди много векове от различни крале на Франция и са също много внушителни. А малките градчета до тях са толкова кокетни, накипрени, чисти и уютни. Малките къщички и всички сгради са точно като извадени от приказките. Този ден наистина имах чувството,че съм влязла в приказките на Шарл Перо.

През нощта тръгнахме за Швейцария-нощен преход. Сутринта

пристигнахме в Женева

Много красив,луксозен и скъп град, но остана студен за моето сърце. Разходиха ни с корабче по Женевското езеро, което е много голямо и около него са разположени много градове, най-големият от които е Женева. От там наричат така езерото, с иначе географското название Леман. Там забележителното беше огромен фонтан сред езерото, който изхвърля водата на височина 130—140 метра −7 тона вода в секунда.

Разгледахме града и продължихме за малкото градче Веве, в което са минали последните години от живота на Чарли Чаплин и има негов паметник. После продължихме за курортното градче Монтрьо, за което казват,че е Швейцарската ривиера. То се намира на брега на езерото, а над него величествено се издигат Алпите. Един от скъпите им курорти,който привлича много туристи,особено за ски през зимата. Там има паметник на Фреди Меркюри.

Късния следобед започнахме да се изкачваме в Алпите. Нощувката ни беше в хотел, намиращ се на 2800м височина. Почти колкото нашата Мусала, с тази разлика, че до там пътя е идеален, почти магистрален.

Тази страна

Швейцария

ме очарова с природата си.

Това е красота, която също се затруднявам да опиша. Там горе,на билото, гледката е фантастична. Тя се променя за минути — като детски калейдоскоп. Отсреща виждаш по-високите върхове, които докато са потопени в мъгли и облаци, в следващия миг са се издигнали и са залени от слънчева светлина. Навсякъде тучни ливади, на които пасат крави, без обаче да припарват до пътя, защото мястото е обточено с едва забележими проводници на високочестотен ток. Вечерта, когато се разходихме в месността само в далечината се чуваха хлопките на Милките(кравите) и… после… тишина.

И там, на тази височина, построени много хотели, вили(според мен частни), малки къщички на
1, 2 или 3 етажа, които не знам как да нарека — може би хижи, но прекрасно изглеждащи и отново всичко блестящо от чистота.

На другата сутрин потеглихме да превалим Алпите и слезнахме в

столицата Берн

От нея изобщо не съм впечатлена. Истината е, че след Париж, освен божествената природа в Алпите, нищо друго не ме развълнува. Малко са градовете в света,които са съизмерими с Париж…

След Берн посетихме

Цюрих

Той заслужава внимание — красив град, интересна архитектура, разположен също на езеро, чието име не запомних, но без особено обаяние. Там е кулата с най-големия часовник в Европа-5м е дълга голямата стрелка. През него тече река, която се влива в езерото. Красив град! По-красив от Берн, а може би и от Женева — не мога да кажа.

Разбира се, моите оценки са изключително субективни и неангажиращи.

Последната спирка по маршрута беше

Люцерн

известен със средновековния си квартал, в който сградите са запазени и реставрирани, фасадите им са целите изрисувани и уникални. За тези последни два дни, ние обходихме 6 швейцарски града на бързи обороти за по 3 часа, но това е хубавото на този род екскурзии, че екскурзоводът е винаги на разположение и те води на най-интересните и забележителни места, а не се луташ и не губиш време сам да ги търсиш.

Вечерта потеглихме за България през Италия, Словения, Хърватска, Сърбия и след повече от 24 часа си бяхме на родна земя. И сега мога да кажа-„Конец! На турнето славно аз слагам венец!“ Не усетих нито глад, нито липса на сън, нито умора. Прекарах 10 дни в един друг свят. Свят много по-различен от нашия. Свят на приказки, дворци, замъци! Свят на цивилизация! Това беше едно от най-прекрасните и вълнуващи преживявания в моя живот. Пътувайки за моята България, която има 13 вековна история, не спирах да се питам защо и с какво сме по-лоши от другите народи. Аз съм възпитана и научена да обичам Родината си, да ценя красотите и да се прекланям пред героите ѝ, но защо тази обрулена от чужди нашествия страна никога не е била силна държава? Или почти никога. Може би точно това е причината -докато нас векове са ни тъпкали, мачкали и поробвали, докато са рушили и изгаряли домовете ни, там, в Западна Европа, люлката на цивилизацията, хората са градили дворци и замъци и са правили изкуство. Това обаче не обяснява защо сега, когато управляващите ни обикалят света, отново нямаме държава и тънем в мизерия. Обичам Родината си, защото тук са най-скъпите ми хора, тук съм родена и тук съм родила детето си, но презирам държавата, която не ми позволява да му дам всичко,от което то има нужда,която не повишава стандарта на живот, а опропастява всичко. Но това е друга тема.
Е, това беше моят разказ. Не знам дали Ви е харесал или Ви е отегчил. За мен това беше материализирането на един блян, който след това бавно се превръща в сън! Приключвам своя дълъг разказ с надеждата и желанието ми да Ви предам поне една малка частица от моето многоцветно настроение, позитивизъм и еуфория!

Това писмо написа едно развълнувано, емоционално, по-детски чисто, не много пораснало момиче: Маргарита


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)”

  1. rado каза:

    да, страхотен си е париж, добре че опровергахте предния възмутителен разказ. а за въпроса откъде идва разкоша: крали са, много, от цял свят. mais c’est la vie…

  2. Златомир каза:

    Зависи кой какви очаквания има… Слизайки от влака на Gare du norde имах чувството, че съм попаднал в столицата на Зимбабве (примерно), а не в столицата на европейска Франция, но като цяло съм с положителни впечатления от града и атмосферата му!
    П.п. И вече спя спокойно, защото знам, че има град по-мръсен от София:)))

  3. Стойчо каза:

    @златомире, не думай! 😉

  4. Златомир каза:

    Хехехе! Не ме разбирайте криво – пътеписът на Маргарита е написан много готино и го прочетох с кеф, просто след доста „стерилната“ Холандия, Париж ми се видя меко казано „екзотичен“-мръсни улици, много скитници и просяци (някои от тях добре говорещи български), преобладаващо население с неевропеидни черти, навсякъде реклами за полети до места повечето, от които изобщо не ги знам къде са (но не са екзотични острови в Тихия океан) и т.н.
    И нека повторя – на мен Париж ми харесва! Доста!

  5. epistemic murk каза:

    Следващите дни минаха като сън. Бях потопена изцяло в атмосферата на този забележителен и уникален град, който, ако не е столицата на света, то е столицата на Европа със сигурност — поне за мен!

    Когато е започнал да го строи, Наполеон е казал, че иска да създаде изящен и прекрасен град, достоен за неговите прекрасни жители. Дали жителите му са толкова прекрасни не знам, но изяществото на града определено е постигнато. Всички сгради са построени в еднакъв стил, с еднаква височина и едновременно с това, всяка е уникална и различна, сама за себе си. Всички тераси са опасани с перила в еднакъв, така наречения ориенталски стил, като всяка е с различни и неповторими орнаменти. Когато погледнеш в далечината, имаш чувството, че сградите са обгърнати с дантели.

    о.0
    много странно, хора
    имам дежа-ву
    все едно и преди съм чула от някой или съм чела АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ думи!

  6. Чудесен пътепис! Браво! Още повече, че е напълно обективен. И Будапаща, и Виена, и Париж са между най- красивите градове в света. Лошото е, че Маргарита май не е разполагала с достатъчно средства, за да се потопи и в прелестите на френската кухня. Тогава щеше да бъде трижди по- доволна.

  7. Sonic каза:

    Имам две забележки:
    1. Какво е това ВерсайЛ? Не се ли пише на български Версай?
    2. Ми дай снимки, де! 🙂

  8. В Париж е страхотно, с изключение на наглите продавачи на сувенири, колито се навъртат около Айфеловата кула. Не стига, че продават сувенирите скъпо, ами и ти се залепят по 5-6 наведнъж, и е трудно да се откачиш…както нашите цигани дето продават чаршафи…като дойде френската полиция – не видях как потънаха „вдън земя??“

Leave a Reply


Switch to mobile version