февр. 19 2007

На среща с приятели: Солун

Гърция, Солун

Кой нееходил вСолун икой незнае занего?!

Емил иазпристигнахме вграда към обяд исенастанихме вхотел „Капсис“. Хотелът сенамира много близо дожп гарата, наул."Монастиру" 18. „Монастиру“ енещо като продължение или край наосновната пътна артерия награда „Егнатия“.
Тръгнахме наразузнавателна разходка, чиято цел беше дапроучим хотели ихотелчета врайона. Бяхме обещали това напознати— пътешественици. Неоткрихме нищо по-евтино от40евро завечер. Изключение беше хотел „Акрополис“, където стаята струва 22евро, нопък няма собствена баня— обща баня сеполага нацели четири стаи.

Ръмеше дъжд ибеше леко неприятно, нопродължихме към „Капетанрията“ или към внушителната сграда напристанищното управление., откъдето започва крайбрежната „Никис“. Внепосредствена близост дотази сграда има бивши складове, превърнати сега вуютни кафе-ресторанти. Пихме кафе вKitchenбар, откойто гледката към солунския залив егарантирана. Тук сиспестявате ишума отколите, който щевиотрови живота, ако предпочетете крайбрежната.

Поразходихме сепотесните улички между „Никис“, „Цимиски“ и„Ерму“. Втази част награда съжителстват стари /неосвежени/ инови сгради. Разговаряхме заспешно нуждаещите сеотреставрация къщи встарите софийски квартали. Прекосихме „Егнатия“ всеверна посока. Видяхме руски видеотеки имножество магазинчета, вкоито можеш дасикупиш бира „Балтик“ задребни пари, говорейки наруски език.
Разгледахме ималките квартални пазарчета севтини цветя иарпаджик.

Достигнахме дочерквата „Дванайсет Апостоли“ /под закрила наЮНЕСКО/, която успяхме даразгледаме само отвън, апосле позяпахме менютата наресторантчетата наоколо. Емил потрадиция сеинтересуваше отцената напорция рибка „Гаврос“. За по-малко от7евро нямаше дамусеуреди въпросът. Отдостоверен източник бяхме научили, ченашкембе чорбата тук казват „паца“ /вероятно "пача„/. Неоткрихме никъде врайона лечебната супа.

Към 17,30се върнахме вхотела, където трябваше дасесрещнем схората, скоито щяхме датърсим място завечеря. Пристигнаха скола, вкоято имаше идруги гости. Запознахме севдвижение итръгнахме.

След едночасово обикаляне втърсене намясто запаркиране сеозовахме встария град, известен като „турския квартал“ или като „Цинари“. „Цинари“ всъщност е„чинар“. Името едадено оттурците заради запазените идоднес дървета нацентралното малко площадче.

Домакините низаведоха в„тайното“ заведение „Кипос“ наулица „Димитриу Полиокриту“. Понищо нямаше даразберем, четова място заслужава внимание. Пред заведението стои самотна масичка сдве столчета. Витрините саизрисувани със „златна“ боя и е по-вероятно човек дасипомисли, четова емалък китайски ресторант. Само след няколко крачки обаче сеозовахме вмного приятна градина сбар посредата иуютни разностилни маси, столове идивани. Заведението небеше случайно подбрано. Тук можеше дасечуе гръцка, турска, критска икаквали още немузика. Това беше важно запредстоящата среща— среща набалканджии, чиито семейства саразделени иразпръснати насам-натам врезултат наняколко войни. Обединяващата идея между всички нас беше желанието зазаравяне натомахавките, обявяването натолерантността като качество №1 занас— съвременните хора отрегиона. Можеби последното изречение звучи доста декларативно. Сигурно етака, нотова небеше нито режисирана или подготвяна спокани среща, нито опит засъздаване на„партия“. Познавахме сесмладите хора задочно, чрез интернет игрупите поинтереси, които споделяме.

Самата среща беше едно отнай-веселите ивълнуващи преживявания, които сме имали впоследните години. Към компанията нисеприобщаваха местни юнаци, които настояваха дапочерпят „красаки“ /червено винце/, защото виждали внашата компания истински мъже /особено Емил, понеже есмустаци/. Чуваше секритяни даговорят заЕсенин иМаяковски, амен меобявиха заАна Ахматова. Младо турче сеопитваше даговори гръцки, руски исръбски едновременно, докато отпиваше „социално“ биричка ивинце. Гъркиня пееше „Честит рожденден“ натурски, защото някога работела като клоун задетски увеселителни партита исеналагало дапоздравява дечицата навсевъзможни езици. Баба йпък говорела български език. Някои отновоприсъединилите серазказваха истории запътувания вБългария нагръцки, без дагиегрижа, чеполовината отприсъстващите несагърци.

Абе май всички серазбирахме понякакъв странен начин. Никой неискаше даситръгва, местните заключиха вратите ипродължиха дапоръчват кани вино, дасебъркат задребни сувенири, кибритчета ипр. Смного мъка успяхме дастанем иданапуснем заведението.

След полунощ сепренесохме вбар „Кардю“ някъде вцентъра. Именно там разбрахме, ченякои отсолунчаните саидвали заКоледа вСофия. Неспряха дасеоплакват отгръцката туристическа агенция, която „гиизлъгала завсичко“. Споделихме, чепоподобен начин сасечувствали доста българи, отишли дапразнуват всъседните страни.

Рано наследващия ден сеотправихме надневна експедиция отново встария град. Отидохме дочерквата „Св. Димитър“ ипродължихме нагоре постълбите. Озовахме сепред черквата „Профити Илия“ /"Пророк Илия„/, която, освен чеестара изабележителна, има наклонен централен купол. Понеже синямаме снимки пред Пиза, снимахме сепред „Пророк Илия“.

Продължихме към стария град сидеята даоткрием чинарите иединствената запазена отопожарявания стара кръчма „Цинари“. Домного скоро кварталът ебил беден изанемарен. Впразните турски къщи през 20-те години сабили настанени предимно малоазийски гърци. Напоследък саусвоени доста пари отфондове встил „Красива България“ сцел освежаване насградите ивъзстановяване напаважа.

Достигнахме доплощадчето иведнага разпознахме старата синя кръчма, построена през 1885г. Като повечето кафенета отонова време, някога вътре еимало ибръснарница. Старият-нов собственик седеше допечката сдърва иведнага започна даниразказва заминалото накафе-узерията. Впрочем, наедна отстените можеше дасевидят стари снимки идаже материали отпресата. Наедна малка черна дъска стебешир беше написано: „1885—2007. 122години „Цинари“.

Младото сервитьорче донесе кана свода още при сядането ниипрепоръча давземем узо „Бабадзим“, печени сардини и„Смирнейка“. „Смирнейката“ представлява кюфтета вдоматен сос поизмирски/смирненски. Към 14,00—14,30 заведението сенапълни.

Отлична храна нанапълно прилични цени. Впрочем повечето заведения втози квартал саевтини. Според гръцките стандарти основно блюдо за5евро сесмята заевтино.

След обяда серазходихме докрепостната стена икръстосахме малките улички скрасивите свежо боядисани иизмазани къщи. Заговаряха нивсякакви местни хора, снимахме сесмного оттях. Питаха низалични неща посъвсем естествен начин— загърците енормално даразпитват заличния живот— брак, деца, работа. Така тесмятат, чепроявяват интерес към вас ивашето семейство. Вкъсния следобяд сеприбрахме вхотела, задасеподготвим запредстоящата сватба. Имахме итакова събитие впрограмата.

Оттук нататък историята еясна— сватбата продължи доразсъмване.

На следващия ден направихме разходка вкрайбрежните квартали, посетихме позабравени отнас забележителности ичеркви. Предстоеше ивторият тур на„балканската“ среща, който мина изамина също толкова трогателно, колкото ипрез първата вечер.

За срещата беше избрано много приятно малко ресторантче, което сенамира зад „вкопаната“ черква „Преображение“. Черквата енабул. „Егнатия“, срещу известната стена наГалериус— Камара.

Последната сутрин използвахме заразходка иснимки наголемия пазар „Модиано“, откъдето купихме екстра върджин зехтин. Научихме, чеголемите сезонни намаления вече сазапочнали. Похвалиха нинай-вече веригата магазини „Carefour“. Последно фрапе накрайбрежната. Слънце. Прекрасна видимост ичуден изглед към Олимп. Наколко километра сабили боговете отСолун? Май настотина посуша… Последен поглед към „Св. София“ иАристотелевия площад.

В 17,47часа шареното влакче вече летеше към България.

Автор: Росица Якимова


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version