На среща с приятели: Солун

Гърция, Солун

Кой не е ходил в Солун и кой не знае за него?!

Емил и аз пристигнахме в града към обяд и се настанихме в хотел „Капсис“. Хотелът се намира много близо до жп гарата, на ул."Монастиру" 18. „Монастиру“ е нещо като продължение или край на основната пътна артерия на града „Егнатия“.
Тръгнахме на разузнавателна разходка, чиято цел беше да проучим хотели и хотелчета в района. Бяхме обещали това на познати — пътешественици. Не открихме нищо по-евтино от 40 евро за вечер. Изключение беше хотел „Акрополис“, където стаята струва 22 евро, но пък няма собствена баня — обща баня се полага на цели четири стаи.

Ръмеше дъжд и беше леко неприятно, но продължихме към „Капетанрията“ или към внушителната сграда на пристанищното управление., откъдето започва крайбрежната „Никис“. В непосредствена близост до тази сграда има бивши складове, превърнати сега в уютни кафе-ресторанти. Пихме кафе в Kitchen бар, от който гледката към солунския залив е гарантирана. Тук си спестявате и шума от колите, който ще ви отрови живота, ако предпочетете крайбрежната.

Поразходихме се по тесните улички между „Никис“, „Цимиски“ и „Ерму“. В тази част на града съжителстват стари /неосвежени/ и нови сгради. Разговаряхме за спешно нуждаещите се от реставрация къщи в старите софийски квартали. Прекосихме „Егнатия“ в северна посока. Видяхме руски видеотеки и множество магазинчета, в които можеш да си купиш бира „Балтик“ за дребни пари, говорейки на руски език.
Разгледахме и малките квартални пазарчета с евтини цветя и арпаджик.

Достигнахме до черквата „Дванайсет Апостоли“ /под закрила на ЮНЕСКО/, която успяхме да разгледаме само отвън, а после позяпахме менютата на ресторантчетата наоколо. Емил по традиция се интересуваше от цената на порция рибка „Гаврос“. За по-малко от 7 евро нямаше да му се уреди въпросът. От достоверен източник бяхме научили, че на шкембе чорбата тук казват „паца“ /вероятно "пача„/. Не открихме никъде в района лечебната супа.

Към 17,30 се върнахме в хотела, където трябваше да се срещнем с хората, с които щяхме да търсим място за вечеря. Пристигнаха с кола, в която имаше и други гости. Запознахме се в движение и тръгнахме.

След едночасово обикаляне в търсене на място за паркиране се озовахме в стария град, известен като „турския квартал“ или като „Цинари“. „Цинари“ всъщност е „чинар“. Името е дадено от турците заради запазените и до днес дървета на централното малко площадче.

Домакините ни заведоха в „тайното“ заведение „Кипос“ на улица „Димитриу Полиокриту“. По нищо нямаше да разберем, че това място заслужава внимание. Пред заведението стои самотна масичка с две столчета. Витрините са изрисувани със „златна“ боя и е по-вероятно човек да си помисли, че това е малък китайски ресторант. Само след няколко крачки обаче се озовахме в много приятна градина с бар по средата и уютни разностилни маси, столове и дивани. Заведението не беше случайно подбрано. Тук можеше да се чуе гръцка, турска, критска и каква ли още не музика. Това беше важно за предстоящата среща — среща на балканджии, чиито семейства са разделени и разпръснати насам-натам в резултат на няколко войни. Обединяващата идея между всички нас беше желанието за заравяне на томахавките, обявяването на толерантността като качество № 1 за нас — съвременните хора от региона. Може би последното изречение звучи доста декларативно. Сигурно е така, но това не беше нито режисирана или подготвяна с покани среща, нито опит за създаване на „партия“. Познавахме се с младите хора задочно, чрез интернет и групите по интереси, които споделяме.

Самата среща беше едно от най-веселите и вълнуващи преживявания, които сме имали в последните години. Към компанията ни се приобщаваха местни юнаци, които настояваха да почерпят „красаки“ /червено винце/, защото виждали в нашата компания истински мъже /особено Емил, понеже е с мустаци/. Чуваше се критяни да говорят за Есенин и Маяковски, а мен ме обявиха за Ана Ахматова. Младо турче се опитваше да говори гръцки, руски и сръбски едновременно, докато отпиваше „социално“ биричка и винце. Гъркиня пееше „Честит рожден ден“ на турски, защото някога работела като клоун за детски увеселителни партита и се налагало да поздравява дечицата на всевъзможни езици. Баба й пък говорела български език. Някои от новоприсъединилите се разказваха истории за пътувания в България на гръцки, без да ги е грижа, че половината от присъстващите не са гърци.

Абе май всички се разбирахме по някакъв странен начин. Никой не искаше да си тръгва, местните заключиха вратите и продължиха да поръчват кани вино, да се бъркат за дребни сувенири, кибритчета и пр. С много мъка успяхме да станем и да напуснем заведението.

След полунощ се пренесохме в бар „Кардю“ някъде в центъра. Именно там разбрахме, че някои от солунчаните са идвали за Коледа в София. Не спряха да се оплакват от гръцката туристическа агенция, която „ги излъгала за всичко“. Споделихме, че по подобен начин са се чувствали доста българи, отишли да празнуват в съседните страни.

Рано на следващия ден се отправихме на дневна експедиция отново в стария град. Отидохме до черквата „Св. Димитър“ и продължихме нагоре по стълбите. Озовахме се пред черквата „Профити Илия“ /"Пророк Илия„/, която, освен че е стара и забележителна, има наклонен централен купол. Понеже си нямаме снимки пред Пиза, снимахме се пред „Пророк Илия“.

Продължихме към стария град с идеята да открием чинарите и единствената запазена от опожарявания стара кръчма „Цинари“. До много скоро кварталът е бил беден и занемарен. В празните турски къщи през 20-те години са били настанени предимно малоазийски гърци. Напоследък са усвоени доста пари от фондове в стил „Красива България“ с цел освежаване на сградите и възстановяване на паважа.

Достигнахме до площадчето и веднага разпознахме старата синя кръчма, построена през 1885 г. Като повечето кафенета от онова време, някога вътре е имало и бръснарница. Старият-нов собственик седеше до печката с дърва и веднага започна да ни разказва за миналото на кафе-узерията. Впрочем, на една от стените можеше да се видят стари снимки и даже материали от пресата. На една малка черна дъска с тебешир беше написано: „1885—2007. 122 години „Цинари“.

Младото сервитьорче донесе кана с вода още при сядането ни и препоръча да вземем узо „Бабадзим“, печени сардини и „Смирнейка“. „Смирнейката“ представлява кюфтета в доматен сос по измирски/смирненски. Към 14,00—14,30 заведението се напълни.

Отлична храна на напълно прилични цени. Впрочем повечето заведения в този квартал са евтини. Според гръцките стандарти основно блюдо за 5 евро се смята за евтино.

След обяда се разходихме до крепостната стена и кръстосахме малките улички с красивите свежо боядисани и измазани къщи. Заговаряха ни всякакви местни хора, снимахме се с много от тях. Питаха ни за лични неща по съвсем естествен начин — за гърците е нормално да разпитват за личния живот — брак, деца, работа. Така те смятат, че проявяват интерес към вас и вашето семейство. В късния следобяд се прибрахме в хотела, за да се подготвим за предстоящата сватба. Имахме и такова събитие в програмата.

Оттук нататък историята е ясна — сватбата продължи до разсъмване.

На следващия ден направихме разходка в крайбрежните квартали, посетихме позабравени от нас забележителности и черкви. Предстоеше и вторият тур на „балканската“ среща, който мина и замина също толкова трогателно, колкото и през първата вечер.

За срещата беше избрано много приятно малко ресторантче, което се намира зад „вкопаната“ черква „Преображение“. Черквата е на бул. „Егнатия“, срещу известната стена на Галериус — Камара.

Последната сутрин използвахме за разходка и снимки на големия пазар „Модиано“, откъдето купихме екстра върджин зехтин. Научихме, че големите сезонни намаления вече са започнали. Похвалиха ни най-вече веригата магазини „Carefour“. Последно фрапе на крайбрежната. Слънце. Прекрасна видимост и чуден изглед към Олимп. На колко километра са били боговете от Солун? Май на стотина по суша… Последен поглед към „Св. София“ и Аристотелевия площад.

В 17,47 часа шареното влакче вече летеше към България.

Автор: Росица Якимова

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.