февр. 12 2007

Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”

Джордж Клуни ще ни води днес из китната ни родина – тръгва на обиколка през Родопите към морете, но за начало трябва да мине покрай Рила и Пирин. Приятно четене:

Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно“

Какво трябваше да се случи:

  • • София — Бистрица — Железница — Сапарева баня — Дупница — Благоевград (3h)
  • • Предела — Банско (обяд) (2h)
  • • Гоце Делчев (2h)
  • • Огняново: басейн, преспиване (1h)

Какво се случи в действителност:

След много вълнение и мечти за това пътуване, дойде жадувания миг. За нещастие организацията не сработи така както беше предвидено. Людете изявили желание да се присъединят към мероприятието бяха леко или сериозно възпрепятствани от технически, финансови, служебни и т. н. проблеми. Оказа се, че обиколката ще осъществим всичко на всичко двама души — верни приятели от деца. При това се наложи да пътуваме само с един мотор. Това обаче не свали ентусиазма нито на йота. Даже напротив. Отдавна не бяхме полудявали заедно. Последните уточнения бяха приключени делово и без много приказки. Багажа беше събран и натоварен на мотора. Участниците бяхме на лице, в добро разположение на духа и измъчвани от нетърпение. Преди да поемем по пътя обаче предстоеше нещо много важно. Трябваше да науча бат Славчо какво се очаква от него като съвестен пасажер. Някога в детските ни години разбръмчавахме заедно мотретките си. От тогава обаче мина много време. Още повече, че въпреки огромното си влечение и искреното желание да си купи мотор, той отдавна не беше се качвал на две колела (не броя колелото).

Започнахме с теоретичната част. Яхнах се пръв и наченах да разтягам локуми. Обясних му как трябва да се качва и слиза, ползвайки задната степенка. Трансалпа е доста висок, а имайки предвид, че беше натоварен с куфар и раница върху му, задачата ставаше още по-трудна. Обърнах му особено внимание да ме предупреждава за намерението си да слезе или качи с потупване по рамото за да мога да държа мотора стабилен. Подробно засегнах необходимостта за накланяне в завоите и колко е важно то. Помолих го в ляв завой да поглежда през лявото ми рамо, а в десен през дясното. Уговорихме как да поиска аварийно спиране ако стане нужда и как да показва, че всичко е ОК.

Направихме серия „сухи“ тренировки. Бат Славчо е добър ученик. Направо отличник! Схвана всичко веднага. Още в първите няколко завоя след потеглянето усетих, как изпълнява всичко точно и навреме. Браво бат Славчо! Явно натрупания опит, макар и от детските години, не се забравя.

Изкарахме мотора на стартова позиция и се върнахме в къщи да изпием по едно кафе и да нахлузим екипите.

От Бистрица потеглихме в посока с. Железница, Ярема, Самоков.

Времето беше чудесно. Карахме бавно и се радвахме на красотите. Бързата адаптация на пътника ми, беше изненада и удоволствие за мен. В с. Ковачевци отбихме за да видим нашите приятели Маргарита и Румен. За съжаления малкия Данчо спеше и не можахме да му се порадваме, но все пак успяхме да усетим удоволствието да се срещнеш с близки познати, когато си на път. Макар изминатото разстояние да не беше голямо, в главата ни се въртяха стотици и стотици километри планове и тази близка, първа спирка ни се струваше на край света. След сладките приказки и сладките череши домакините ни изпратиха развълнувани почти колкото нас самите. Пожелаха ни приятен и безавариен път и всякакви хубавини от тоя род. Да сте живи и здрави Марги и Румба! Благодарение и на вашите пожелания изкарахме наистина чудесно.

Продължихме към Дупница.

Благоевград. Пристигнахме около обед. Жегата беше страхотна, хората ходеха едва наметнати, а ние пръхтяхме под дебелите дрехи.

Паркирахме мотора под дебела сянка на края на централния площад и се изстреляхме към най-близкото кафе.

Звукове и гледки от Благоевград. Ще си изкривя душата ако премълча, че останахме очаровани.

В този град има много „матрял“.


И още.


Абе с какво ги хранят тия моми? Решено е вече категорично. Ще записваме Благоевградския университет — задочно. А ще го посещаваме редовно. Никой не може да попречи на желанието ни да се „образоваме“.

Ммммммм хубаво е в Благоевград. Спор няма. Отпочинахме приятно. Пийнахме по някоя лимонада и хайде пак на път.

За нула време минахме

прохода Предела

и се озовахме на кръстопътя между Банско и Разлог.

Почти едновременно и то в движение споделихме, че в Банско сме ходили, а в Разлог не. Я давай да отиваме в

Разлог

тогава. Изнамерихме стар приятел от там — Сандрината. Паркирахме на центъра, срещу читалището. Чудесна, тиха уличка успоредно на която минава малка, бърза рекичка.

Сандрината и Петя ни чакат заседнали стабилно. Заседнахме и ние. Няма да се дърпаме я. Напълнихме масата с бира и мезе. Както често обича да казва стария ни познайник бат Смит: „Хубав край, хубави хора“. Опънахме снагите, отпуснахме душите, напълнихме стомасите и помолихме домакините да ни поразведат малко из китното градче. Оставихме дебелите ямурлуци в кафето и тръгнахме по прашки.

Голям и много чист площад.

Всъщност чистотата беше нещо, което ни се набиваше на очи през цялото пътуване. Първото, което ни правеше впечатление навсякъде, където спирахме беше това. Не ми харесва, но извода се налага от само себе си. Живеем в кочина! София е най-мръсния град в България. Толкова съм се увредил, че в тези чисти градчета ми се струва, че съм в друга държава. Кмете Борисов, вземи мерки бре човек! Срамота!

На входа на пешеходната зона ни налегна асоциация. Разлошкият Лъвов мост. Само реката беше малко встрани Всъщност историята на тези лъвове ми се стoри интересна и ще Ви я разкажа. Преди време са красели военното поделение в Разлог. В годините на „реформа и преструктуриране на армията и привеждането и в съответствие с изискванията на НАТО“, въпросното поделение било разформировано. Лъвовете осиротяли. Общината решила да ги осинови и спаси и ето какво се е получило. Не знам за Вас, но на мен ми харесва. При всички случаи е по-добре отколкото да заминат на вторични суровини, нарязани от мургави сънародници.

Пътят между Банско и Гоце Делчев.

От толкова багаж и екипировка горкото моторче не се вижда. Важното е, че служи вярно. До тук беше с бързото придвижване. От тук нататък се почна едно спиране, едно снимане, едно наслаждаване на красотите, природни, необятни, български…

Добре дошли в 

Гоце Делчев!

Още едно от местата, които препоръчваме да посетите. Намира се в котловината между Пирин и Родопите. От всякъде се виждат зелени върхове. Паважа на който е паркиран мотора ни, представлява градския площад, който е ограден с колци и предлага услугата платено паркиране. Ние като добре сложени и недобре възпитани млади мотористи, минахме между колците и си спряхме като пичове без дори да поглеждаме към чичковците които късат билетчетата. Естествено и те проявиха достатъчно здрав разум и се направиха, че не ни виждат. Тези обстоятелства позволиха на по-късен етап, когато решихме да си тръгнем, приятелски да си кимнем едни на други и да се разделим с най-добри чувства без да е станало нужда взаимно да си полазим по нервите. Да пием за мъдростта на Г. Делчевските пазители на паркинги.

Разлог, България

След чудесния ден, изпълнени с впечатления пристигнахме на финалната точка от пътуването —

Огняново (Гоцеделчевско).

Първото ми впечатление беше ужасно. Обикновено село със свръх разбита централна улица, мръсно и прашно. Какви ти басейни каква ти минерална вода, какъв ти курорт… Ужас. Оказа се обаче, че курорта е обособен в местност в страни от селото. Всъщност той няма нищо общо със самото село. Като пристигнахме там си отдъхнах. Все пак има красота наистина. Не сме били подведени. Започнахме да търсим хотел и естествено се набихме на най-големия.

На снимката горе виждате х-л „Виктория“ Бъдете внимателни!!! Бягайте от там като дявол от тамян! Добрия външен вид на хотела лъже. Вътре е див соц. реализъм. Ограден е с табелки „Не паркирай тук“. Отношението на лелката ме изуми. Попитах има ли къде да прибера мотора за през ноща, а отговора беше повече от категорично гостоприемен: „Не, няма. А тази вечер няма охрана, така че и вън не можете да го оставите. Освен това имаме екскурзия деца, които вдигат много шум“. За тона нищо няма да кажа. Е това на мен лично ми беше повече от „в повече“. Моя съвет е ходете другаде! Има много хотели.

Преди да отбиете към курорта, още преди мостчето има бетонен път стръмно нагоре. След 200 м става черен и после пак бетонен. Хванете по него има няколко добри хотела. Беше събота и нямаше места в по-евтините, затова отидохме в „Делта“. Откровено Ви го препоръчвам. Нямам никакви забележки. Хотела е супер.

Така в шеги и закачки завърши първият ден от обиколката „Родопите, морето и обратно“.

Продължението:

Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”-ден 2-ри>>>

Автор: Джордж Клуни

Снимки: авторът

Пълният текст на пътуването из Родопите и до морето се намира в линка на загалвието или на автора — има и много други снимки

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно””

  1. христо костадинов каза:

    здравейте !! прочетох с интерес пътеписите и с нетърпение очаквам следващят увлекателен разказ за турция !!! с удоволствие ще ви предложа помощта си ,ако желаете да посетите израел . казвам се христо костадинов и от 10 години живея в израел. gsm +00972 503340132

  2. вършец каза:

    Интересна статия и чудесен блог!

Leave a Reply


Switch to mobile version