мар. 14 2011

Нова година в Истанбул, за втори път (1)

Днешният пътепис отново ще ни разкаже за едно посрещане на Нова година. Емата ще ни води до площад Таксим, за да посрещнем заедно с турците Новата 2011 година. Приятно четене:

Нова година в Истанбул, за втори път

част първа

Онези, които  са чели моите по-стари пътеписи за Истанбул, (още, и още, и още – по обратен хронологичен ред)може би си спомнят, че семейството на  мои добри приятели и моя милост, в позицията на „барабар Петко с мъжете”, имахме щастието да   посрещнем миналата  Нова 2010 година  в Истанбул .

На 31-ви декември вечерта, наш приятел българин, служител в холдинга, чийто шеф ни беше домакин в Истанбул, дойде да ни вземе с кола, за да  ни заведе  до мястото, за което имахме подарък, предплатени от холдинга куверти за новогодишната нощ. То пък се оказа едно място!!! Водеше се”Клубен бар”, на брега на яхтеното пристанище във „Фенер Бахче”. Ама не беше „бар”, а по-скоро хамбар  или още по-точно хангар, със стъклен покрив, с прости ниски правоъгълни маси и до тях  дивани с възглавници.  Интериорът беше под всякаква критика, постен и  стил „Сам ли си го правИ или некой ти помагА“.  Масите тип”щъркел” представляваха груби дървени  плотове, заковани  върху върху вертикално побити, вапцани с алкидна бяла боя дървени бъчви. Много евтино като решение и възнеприятно като въздействие си беше.  В цената на куверта бяха включени някакви напитки и  вариететна програма, ама никъде не видяхме подготвено за сцена пространство, което означаваше, че програмата щеше да се разгърне на пътеката пред масите.  По стените през няколко метра имаше монтирани електрически отоплители,  но те не бяха затоплили помещението, а отнякъде до нас  достигаше ледено студен въздух.  При това се усещаше течение, подобно на вятър.  Ние бяхме едни от първите посетители. Седнахме на канапето си, свихме се, гледахме сърдито и не  помислихме да си свалим палтата.

Поогледахме се и над главите си видяхме два толкова големи отвора в стъкления покрив, че  през тях можехме да броим звездите на небето. Повикахме  келнерчето е като се кривяхме неистово, с ръце и мимики и жестове, средства  на изкуството „пантомима“,  му показахме, как треперим от студ, дори и облечени с палтата си. Помолихме го да приплъзне капаците, за да затвори пробива към небето. Момчето кимна разбиращо с глава, завтече се чевръсто нанякъде и се върна с дълъг прът, завършващ с метален ченгел. Отиде до отсрещната стена на хамбара и с енергични движения отвори още два такива капака от стъкления покрив. Въздушното течение стана още по-силно, като да бяхме застанали във ветровитата нощ на кея, за да ни надуха морският вятър. Усмихвахме се външно, но иначе подскачахме от напрежение и желание на мига „да вдигнем „горно до”. Вместо това  тихо съскахме и взаимно се убеждавахме, че трябва да си налягаме парцала и че не иде в нощ като тази да вдигаме ”биг мама, при това интернешънъл,  скендъл”, защото сме тръгнали да се веселим, а и другите хора са там за същото и не са длъжни да ни гледат сеира. Като не ни харесва, никой не ни е вързал с вериги за дивана и най-добре ще направим да си тръгнем.

Дойде едно друго момче с поднос и донесе някакви  стъклени „напръстници” с  гъсто греяно питие с тежки подправки и отделно малка паничка с някакви „мешани“ ядки. Опитахме от греяното „нещо” за пиене, взехме си по малко от ядките, защото си бяхме гладни вече. Когато идвахме насам, не знаехме какво ни чака,  предчувствахме хубава празнична вечеря,  ама този хамбар  бил само „клубен бар”с питиета, а не и ресторант.

Толкова се разбързахме да изчезнем оттам, че дори и една снимка не се сетихме да направим. Обадихме се по телефона на българина, който ни докара до това място, за да му кажем, че си тръгваме от „маренския клуб”.  Той се притесни и веднага  доприпка, като се чудеше какво сега да направи за нас, за да не останем разочаровани и без празник тази нощ. Жена му го чакаше у тях, а ние два часа преди полунощ, се сетихме да  капризничим.  Помолихме го да ни заведе някъде, където и да е, да се нахраним поне, а после сами, да си вземем такси и да се  приберем вкъщи. Имахме си  в хладилника достатъчно и напитки  и мезета, с които щяхме да си спретнем екстра празничната маса. Момчето ни качи в колата си, пообиколи няколко улици да търси ресторант, в който да ни настани, докато ние се превивахме от смях, като си припомняхме как онова келнерче отиде да отвори още два прозореца на покрива, вместо да затвори първите два.

Влязохме без резервация  в едно рибно ресторанче, чийто собственик беше приятел на „нашето” момче. В салона имаше не повече от десетина празнично подредени маси, които вече бяха заети от хората с новогодишни куверти.

Настаниха на една хубава маса, която беше резерзервирана за други хора, но за тях веднага извадиха и подредиха друга маса. За нас приготвиха същия новогодишен куверт като за останалите. Нямаше никакви ограниченията в броя и количеството на питиетата. И не видяхме  нито един, който да се е „наквасил”, да приказва на висок глас глупости или да търси как да създаде скандал от нищо.

Нова година в Истанбул

Салончето беше уютно украсено и без излишен блясък. Най активната част от украсата бяха едни опънати между колоните кабели, на които бяха навързани цветни балони.

Нова година в Истанбул

В неголемия  салон  на ресторанта имаше и малък подиум, на който една красива певица с  още по красив глас пееше известни на хората в салона  песни, а те се радваха, пляскаха с ръце в такт с песните, пригласяха на висок глас  и често ставаха да танцуват.

Нова година в Истанбул

Поръчваха си всички и всичко,  но забележете, без да й дават каквито и да било пари за да изпълнява пожеланите от тях песни. Такова „чудо“ май не съм виждала. По едно време тя се обърна към мен и попита попита, защо само нашата компания  не си поръчваме какво да ни изпълни?  Усмихнах се и отговорих,  че много сме щастливи да я слушаме, но понеже сме чужденци,  не познаваме  репертоара й. Това си беше самата истина.

По едно време отнякъде дойдоха момче и момиче, облечени спортно с дънки, така както си ходят по улицата. Носеха  едни малки ударни инструменти и  още с  влизането си, се включиха в общата  веселба, засвириха и запяха, а момичето даже  и излезе да танцува с гостите на заведението. Повеселиха се час-два с нас, и си отидоха, а после, на път към стоянката на такситата, ги видяхме на близкото площадче да се веселят с други,  като тях самите, младежи.

Започнаха  „обратното броене” и като удари дванайстият час, всички скочиха  да си честитят, да се прегръщат и целуват познати и непознати. Нямаше пищови, пиратки или други джепанета.  Някои мъже палеха клечици „бенгалски огън” и с тях докосваха окачените балони. Това беше всичката пукотевица.

Нова година в Истанбул

Пееха си хората с пълно гърло, танцуваха и се радваха, а келнерите продължаваха да поднасят още и още блюда. Нямаше изяждане. Ние си тръгнахме към два и половина, а половината  от хората останаха и продължиха да се веселят.

Уникална и незабравима 2010-та новогодишна нощ си беше.

Докато се прибирахме с приятелите ми,  не спирахме да се смеем , като си припомняхме как само  започна нощта в онзи скучен ветровит хамбар на яхтеното пристанище и контрастът с уютната вечеря и веселбата  после, в рибното ресторантче. Въпрос на късмет си беше, а ние го извадихме. Разбира се, че накрая си платихме по 80 лири на човек, такъв беше кувертът за всички. Можеше и повече да ни поискат и пак щяхме да ги дадем с радост, защото наистина беше прекрасно и си заслужаваше.

И така със спомена за миналогодишното посрещане на 2010 година, доста преди да наближи поредната, решихме да отидем отново в Истанбул. Един месец по рано си бяхме резервирали стаи в хотели, близо до бул. „Истиклял”. На приятелите ми „се падна”  хубав хотел в близост до площад „Таксим”. Аз обаче, изтеглих „късата клечка”. Включих се в търсенето на хотел по-късно от тях. Попаднах на един долнопробен хотел, „Сен Палас” му е името. Такава мизерна стая ми дадоха, за по 50 евро на вечер! Нямаше нищо общо със снимката, която показваха в офертата на хотела по интернет. Не ми се говори. Добре, че бях там само четири нощи.

Нова година в Истанбул

Това е уличката с хотела. Светлият правоъгълник, отдясно, където свършват светещите гирлянди е светещата табела на Hotel Şenpalas ,  Asmalı Mescit Caddesi 30, Istanbul , Turkey.

Не случайно помествам именто и адреса му тук. На когото му се случи да попадне там, трябва предварително да изиска детайлна информация за какво ще си даде парите, за условията в хотела, етажа, стаята, изложението, сутрешната закуска, обзавеждането и състоянието му, за да се убеди, че няма да го набутат в някоя „килия”, в която на пода има място само да си остави пътните чанти и пантофите.

Нова година в Истанбул

На уличката с хотела –  младежи,  които посреднощ се забавляват и се снимат с кучето си.

Единствено хубавото нещо свързано с въпросния хотел, беше това, че се намираше в една от пресечките на бул.” Истиклял”, в далечния край,  почти до последната спирка на малкото червено трамвайче.  В този квартал „Пера” , на две минути пеша от хотела се намира луксозната картинна галерия „Пера”

Нова година в Истанбул

Музей-картинна галерия „Пера”. По това време имаше гостуващи две живописни изложби. Едната на Фрида Кало и Диего Рибера, а другата на руски живописни шедьоври, главно платна на передвижниките, които аз  съм виждала в „Третяковската галерия“.

От хотела,  по малките улички, за 5 минути  отивах от хотела до площадчето, на което се издига кула „Галата”.

Нова година в Истанбул

А пък тази изумително красива кула и денем и нощем е „обсадена“ от хора, които не спират да й се възхищават.

Нова година в Истанбул

Срещу  билет от 10 лири, с асансьор, човек може да се качи до горните етажи. Предпоследният етаж, с високите прозорци е салон на кафе, с много приятен интериор, а  последния  етаж, около който е тарасата за зяпачи и  „фотографи“ на Истанбул „от птичи поглед“, в централната си част е оформен като изискан ресторант с уникална панорамна гледка през прозорците. В следващ пътепис,  имам идея да напиша кратък текст и да покажа много снимки  от вътрешността на кулата и множество панорамни снимки на уникалния град,  които направих през лятото на 2010.

Осветлението  по главните улици през нощта беше достатъчно да не се страхувам да се прибирам и след полунощ, защото по „Истиклял” си беше пълно с хора и всички магазини бяха отворени до много късно през нощта.

Нова година в Истанбул

Ей такива магазини работят до късно през нощта и винаги има пазаруващи или „зяпащи“

Нова година в Истанбул

А това е витрината на галерия за модерни изобразително изкуство и това което виждате на фотоса  е някаква художествена творба-инсталация , наречена „Шапките”.

Нова година в Истанбул

Случи ми се да си купувам  книга, посред нощ от една прекрасна книжарница,  която „се пукаше по шевовете“  от хубави книги, репродукции и музикални дискове!  Много хора си купуваха книги и дискове в късните часове на нощта. Истинско щастие е да се ровиш по щандовете и да не си сам в кижарницата по това време на нощта.

Нова година в Истанбул Нова година в Истанбул

Търговска витрина, празнично декорирана с оригинална новогодишна „елха“, конична форма, постигната от натрупване на  червени обувки и витрина на магазин за красиви сувенири.

С приятелите ми решихме си

да посрещнем новата 2011 година навън под открито небе,

но не искахме това да ни се случи  на най-големия площад „Таксим”, а се запалихме от идеята да отидем в квартал „Нишанташъ”. Бяха ни казали, че кметството на този квартал, по традиция организира  много красива и „богата” заря, а там масовите прояви преминават по-спокойно и няма опасност тълпата да ни повлече нанякъде. До този квартал може  да се отиде, като от площад „Таксим” се вземе метро за една доста дълга спирка. Цена та на билета  е 1.75 т.л.

Taksim, 34398 Beyoğlu/Истанбул, Турция

Вечеряхме в един невзрачен на външен вид , но пък с изключително уютен интериор ресторант с името „Хаджи Баба”. Той  се намира в първата пресечка от лявата страна на бул. „Истиклял” ако се върви от пл. „Таксим” по посока към „Кула Галата”.  Менюто  е много богато, без да е безбожно скъпо. Входът на ресторанта е направо „залепен” до входа за гръцката църква в този квартал.

Нова година в Истанбул

Ето го ресторантчето „Хаджи Баба“. Вдясно е входът за Гръцката църква.

Салонът на ресторанта е в сградата отляво, но ние са настанихме на остъклената тераса на втория етаж.   Остъклената вече  тераса е идеално отоплена и  дори  през зимата,  предоставя възможност човек да се отпусне  наслади на прекрасната и много богата кухня и перфектното обслужване.

Нова година в Истанбул

Ето това е гръцката църква, чийто вход е до ресторанчето.

Поръчахме си  хубава вечеря, без да имаме  куверт въпреки изключителната вечер. На съседните маси имаше много компании от чужденци, главно гърци, италианци и французи. Надничаха  яко в нашите чинии, за да си изберат какво да ядат. То не че и ние не опъвахме преди тях  врат към съседните маси, за да се уверим, че не сме сбъркали в избора на това, което сме си поръчали от листа с менюто.

Излязохме от ресторанта в 23 .00 часа. Мислехме си, че разполагаме с достатъчно време да се придвижим към квартал „Нишанташъ”, за който  Орхан Памук  е писал в своя  прекрасен  роман „Истанбул”.  Да, ама не!  Сметките ни излязоха от типа „без кръчмар“. Нямаше никакъв вариант да успеем да се придвижим дотам. Улиците бяха блокирани от полецейска автомобилна техника. Градски транспорт никакъв. Улиците водещи към пл. „Таксим“, бяха така задръстени от хора, че за да минем няколко крачки напред, трябваше да се провираме един по един като внимаваме да не се изгубим, ако натиска на хората ни отдалечи. И таксита не се виждаха наблизо. Нямаше начин приятелите ми да изкарат тяхната кола от гаража на хотела и да се придвижим към квартала, в който искахме да отидем. Може би щяхме да успеем, ако се  бяхме „пренесли“ натам няколко часа по-рано.

Нова година в Истанбул

С такива полицейски автомобили,  бяха препречени улиците , при сливането им с площат „Таксим“.    Нова година в Истанбул

А той беше задръстен от хора, плътно запълнили целия огромен площад. От мощни тонколони  гърмеше някаква монотонна модерна ритмична музика , небето се озаряваше кръстосващи се мощни прожекторни лъчи.

Нова година в Истанбул

Заобиколихме  площада по периметъра му и отидохме до входовете за метрото, но те се оказаха затворени с плътни метални врати, сигнализирани с пластмасови ленти  и охранявани от полицаи. С метрото да се придвижим, не стана. И тогава единствената  ни възможност да посрещнем тази 2011-та година под открито небе, беше да си останем на площад „Таксим”, колкото и да не ни се искаше.

http://www.youtube.com/watch?v=YSP9Ze2XBCg

Ама голяма гъчкана беше. И докато търсехме удобно място, се промъкнахме леко през един тесен процеп  в металната ограда на едно повдигнато над основното ниво, подобно на тераса място, в дъното на площада. Цяло чудо е, че не ни изгониха оттам, защото това беше мястото, на което бяха поставени камерите на няколко телевизионни канала.

http://www.youtube.com/watch?v=cGW4bA6mIN4

Ние се залепихме направо на сантиметри зад тях.  И си останахме там, и броихме с  всички хора там „на обратно” и така преминахме  в новата 2011г. Фойерверките се „разцъфтяха”, направо над главите ни. Гледахме вертикално нагоре към небето и в очите ни падаха доста едри „прашинки”.

http://www.youtube.com/watch?v=AXQSXtrGfPQ

Тук е моментът да помоля за извинение за ниското качество на клиповете. Наложи се да снимам с простия си  фотоапарат, защото камерата „Сони”, която бях купила специално заради това пътуване, се оказа толкова „нефелна”, че се наложи да я оставя в сервиза на магазина, от който я купих. Апропо, тя я и досега си е там, в сервиза на въпросния магазин . С нищо не се промени лошото качество, но пък работниците в сервиза се подсигуриха някакъв „Констативен протокол“, в който пише, че камарата била работела.  Ама констативен протокол,  от Луната да го доставят, качество на изображението не може да подобри.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Полицейското присъствие на площада. Можех като нищо да си изкарам боя докато се приближавах на метър от тях, за да ги снимам. Другите не постъпваха като мен.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Когато свърши зарята, хората на групички тръгнаха да се разотиват кой откъдето е дошъл. От автобусната пиаца на площада един след друг тръгваха редици от автобуси, с които хората от площада си отиваха към кварталите , от които бяха дошли. Ама нали нашите хотели бяха наблизо? За никъде не бързахме.  Тръгнахме да се разхождаме по празнично  украсените пешеходни зони около култовия най-голям истанбулски площад „Таксим”.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул Нова година в Истанбул

И пак, дори и в този момент, имаше магазинчета, които не бяха затворили. Човек можеше да си купи,  както готова храна, бакалски стоки, така и куфар или чанта за пътуване, чадър, чехли и каквото още се сетиш.  А на мен ми стана смешно, когато видях в една тъмна пресечка, отворено магазинче и два часа след настъпването на новата година на извадена на тротоара сергия, да се продават хавлиени   кърпи и чаршафи.

http://www.youtube.com/watch?v=0Fd39CipHPw

Разхождахме се в  отлично настроение, търсехме къде да седнем да изпием по нещо, когато в една от уличките едно усмихнато  момче ни покани да влезнем в кафенето, до което се стичгаше по стълби, защото беше на втория етаж в една стара къща. Разбира се, че не пропуснахме да се почерпим не само  поради

току що настъпилата 2011година а и поради факта, че първи януари е   Василовден.

Салонът беше малък, с интересен интериор. Освен нас имаше една група весели италианци.

Нова година в Истанбул

Нова година в Истанбул

Тръгнахме си след като се почерпихме с чай и баклава. Изпратиха ни с много приятелски пожелания за щастие и с големи цветни балони в ръце.

Нова година в Истанбул

Ето така изглеждаше камерното кафене отвътре. Идеално място за сладка приказка на чаша чай, кафе и разбира се порция баклава с приятели .

Нова година в Истанбул

Никъде не срещнахме шумни или пияни младежи, нито размирици, нито хулигански прояви. Но пък  и на всеки десет метра имаше малки групички от полицейски служители с мотори и без мотори, въоръжени с всички екстри, облечени в красиви черни костюми с червени декорации и бели светлоотразителни ленти. Всички те бяха младежи, със стегнати фигури на спортисти и правеха прекрасно впечатление. Хората минаващи покрай тях ги поздравяваха усмихнати.

Нова година в Истанбул

По бул „Истиклял” на всички пресечки, от двете страни на улицата  имаше спрени полицейски мотоциклети и до тях бяха полицаите, въоръжени с всякакви видими и покрити от дрехите , средства за „респектиране“ и готови да реагират светкавично  ако се породи съответна ситуация.

Нова година в Истанбул

Приличат малко на напети филмови герои.

Нова година в Истанбул Нова година в Истанбул

Освен това по дължина на цялата улица „Истиклял“, през цялата нощ, можеха  да се видят облечени в нови топли, блестящи от чистота„парадни”работни облекла служители на тамошната „Чистота на община Бейоглу“. И автомобилна почистваща техника от всякакъв вид беше излязла. Тези двамата ми направиха много приятно впечатление  ги поздравих за празника и те веднага застанаха в поза за снимка. Видимо беше удоволствието и гордостта им от това , че са ги избрали точно тази нощ  те да са на работа. Горди и доволни  и от начина , по който в момента си вършат работата. Сега се загледах, в тъмното се вижда в какав декориран „празничен“ чувял събират боклуците

Нова година в Истанбул

Независимо от хилядите хора, събрани на това място, през цялата нощ,  на сутринта „Истиклял” беше чист, измит и приветлив. Идеална организация по опазване на реда и чистотата са създали хората.

Нова година в Истанбул

Разходката по тази „култова“ улица , „Истиклял“, е винаги приятна, независимо от сезона.

Нова година в Истанбул

Това засега. Във втората част на този разказ , ще покажа и други улици и друг квартал, който много харесвам и до който, в новогодишната нощ, не можахме да се доберем.

Продължението:

Нова година в Истанбул, за втори път (2)

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът

Още разкази за Нова година по света от нашите автори – на картата:

Нова година

tools.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


15 коментара

15 коментара to “Нова година в Истанбул, за втори път (1)”

  1. Вили каза:

    Ух, Емчооо… Докато те четох и ми се дощя да претърча до Истанбул – хем сигурно улиците и парковете му вече ще са „залети“ от иглики и лалета 😉
    Ама баш сега – тц, не става 🙁
    Тешекюр едерим, за споделеното, Ема ханъм 🙂

  2. svetlozar каза:

    Хубав разказ, зареден с положителни емоции и чувство за хумор!

  3. Ema каза:

    @ Вили и Светлозаре, благодаря за добрите думи. Дано да сте почувствали, че аз в Истанбул когато отида, го правя не за да разглеждам описаните в справочниците обекти , които трябва непременно да се видят. Това направих при първото ми пътуване. А сега вече отивам натам, само да се скитосвам нагоре-надолу, да не спирам да гледам и да дишам въздуха на града, чиито красоти виждам дори и със затворени очи, когато заспивам или се събуждам.

  4. Ели каза:

    Никакво притворство. Никакво изхвърляне…Илюстриран разказ със снимки и „живи“ емоции.

    БРАВО, Еми!…за пореден път.

    Р. С. „А сега вече отивам натам…. да не спирам да гледам и да дишам въздуха на града, чиито красоти виждам дори и със затворени очи, когато заспивам или се събуждам.“

    Еми, обезпокоително звучи признанието, че заспиваш и се събуждаш с Истанбул 😉
    Да не би да възнамеряваш да пишеш пътеписите от тук на татък от леляния град???!!! :))))))

    Поздрави!

  5. Ема каза:

    @ Еличка, държа да отбележа, че имаш много хубав аватар. Винаги това ъгълче на постовете поглеждам първо и се усмихвам. Браво на художника. Аз и моя аватар си харесвам много, намирам го за уникално точен, баш като за мен.
    Да си призная, с удоволствие бих поживяла в Истанбул малко повече дни или седмици, ама-а-а -а, не ми е по джоба. А и пак не ми познаха числата от тотото. Ама знам, че пак ще успея да отскоча дотам за някой уикенд поне, когато му дойде времето.

  6. Ани каза:

    ЕМА, БЛАГОДАРЯ, ЗА ПОДРОБНИЯ И ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ, ЗА ХУБАВИТЕ СНИМКИ И ВИДЕО КЛИПЧЕТА! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СПОДЕЛИ С НАС ТЕЗИ ЗАБАВНИ И ХУБАВИ МОМЕНТИ! ЩЕ ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!

  7. Генко каза:

    Хехе… „Хаджи Баба“ винаги е бил много добър ресторант. И много известен. По тази причина няма и нужда от голяма и бляскава витрина. Единствения му проблем е че обикновено има само по 2-3 бутилки от вид вино така че ако някой се поттопусне малко виното което си е харесал няма да стигне доникъде.

  8. Ема каза:

    Генко, Благодаря. Да си призная , този ресторант ни беше препорачан от приятел. Казя ни, че понякога там си прави срещи с гости на фирмата ила на семейството си и винаги остават доволни от обслужването, а и цените са умерени.
    И без друго всеки ден по няколко пъти минавахме по тази уличка на път за хотела на приятелите ми. По средата на деня преди новогодишната нощ, се спряхме да поговорим с човека, който посреща хората на входа и той ни каза, че няма проблем за вечерта и че можем да вечеряме и без да се налага резервация, защото имат много маси. Така и стана.
    http://media.snimka.bg/8248/022751557-big.jpg?r=0
    Това е стената на сградата, в която е основната зала на ресторанта
    http://media.snimka.bg/8248/022751559-big.jpg?r=0
    Така изглежда интериорът на остакланата част, на която се настанихме ние.
    http://media.snimka.bg/8248/022751555-big.jpg?r=0
    Това им ги е „Чобанската салата“
    http://media.snimka.bg/8248/022751554-big.jpg?r=0
    А това се казва „Султански фаворит“.
    Аз си бях поръчала някаво дста по-просто меню от типа на пилешки шишчета на скара с гарнитура. Нямам оплаквания, защото беше много пресно и много вкусно. Чобанската салата беше възкисела, може би от доматите. Абе, това да му е кусурът. Изкарахме си чудесно.
    Меню е много богато, а за вината, не знам. Ние пихме бяло вино. Най-хубавото и най-екзотично на вкус от менюто беше онова, което си поръча съпругът на приятелката ми. Казваше се „Султански фаворит“, на цена 17 лири, доколкото си спомням.

  9. Генко каза:

    Лично на мен ми се иска да видя как е ресторанта който е на кулата насред Босфора. Но едва ли ще успеем това лято:-(
    Въпросната кула (доколкото си спомням) беше част от построените от турците с помощта на Венеция укрепления за да бъде обсаден Констаинопол и откъм морето. Въобще много хора предполагам че не знаят но Венеция е изиграла основна роля за падането на Констатинопол. По принцип турските са нямали флот и всъщност са успели да превземат града единствено благодарение на Венецианския флот.
    Въобще много често се чудя как щеше да се развие историята и какво щеше да стане с България ако арогантния, самовлюбен и алчен за власт констатинополски патриарх не беше разделил християните на две през 1054-та година.

  10. brum каза:

    Благодаря на Ема за дългия ,но за сметка на това хубав разказ и за многото,на за сметка на това хубави снимки.Когато бях в Истанбул.,турци ми казаха ,че кулата Галата е построена от генуезците.Знаете,че Генуа е била мощна република за дълъг период както и Венеция.

  11. Ема каза:

    @Генко, ако можеш , погледни какво съм сканирала като текст от един пътеводител, който много хора имат, възможно е и ти да си го имаш. Нейсе, прощавай , ако се повтараям.
    http://media.snimka.bg/8274/022802898-big.jpg?r=0
    Знам, че има начин от хотела да си поръчаш резервация и да посетиш ресторанта. Сигурно е шик , а знам, че цените са такива, че не всеки може да си го позволи, ама пък ще е много нестандартно и незабравимо. Пожелавам ти да го посетиши да се насладиш, пък после и да разкажеш, та да се накефим и ние. Има лодки, които обслужват превозването от брега до островчето. Аз съм го виждала само от разстояние.

  12. Ема каза:

    @ Брум, благодаря ти за краткия, но в замяна на това много дружелюбен коментар.
    Сега ти пускам кратък, но в замяна на това, съвестно преписан от един справочник, който си купих за 5 евро от площад „Хиподрума“, за да спра досадното врънкане на един мургав амбулантен търговец, който бръмчеше около нашата туристическа групичка, докато се мъчехме да чуем какво разказва местният екскурзовод.
    „Името на кулата”Галата”, която се намира северно от „Златния рог, попада в хрониките след заселването на генуезците тук. След нашествието на генуезците , те разширили границите на своя квартал и в 1349 г. построили тази кула. Във византийските хроники се среща под името „Меголас Пургос„ /Големият зодиак/, а в писмените източници на генуезците се нарича „Кристеа Туррис” /Кулата на Христос/.
    Изградена върху масивни каменни стени и носи белезите на средновековната военна архитектура. В приземния етаж кулата е с диаметър 8.95 м. Стените са с дебелина 3.75м. Височината е 69.90м. След 1874 г.кулата се използува като наблюдателница за пожари. От края на 19-ти в. се използува за туристически цели. Поради опасност от срутване през 60-те години на миналия век е направена реставрация и заздравяване. В наши дни в ъв вътрешнастта е прокаран асансьор и се използува като ресторант” /това го пише в справочника/
    Аз имам много снимки от вътрешността на кулата и от двата етажа, долният на кафето и горният с терасата на ресторана, както и панорамни снимки, но тях ще ги пусна в следващ пътепис, защото наистина има много подробности и интересни неща.
    А сега ще ви покажа една снимка, която не е правена от мен. Не знам името на автора, от един фотоалбум на „Стария Истанбул” съм я запазила в архива от снимки с обща название „сбироток“ като нещо действително интересно.
    http://media.snimka.bg/8274/022802385-big.jpg?r=0

  13. Vlaamsbrabander каза:

    Ема благодарско за пътеписа! Не съм ходил в Истанбул все още. Като знам как се ядосвам, когато видя тука из запада някоя сграда или артефакт от да речем 1300 и някоя и като си помисля в България колко такива чудеса можеше да има, ама няма щото… Както и да е де…
    Продават ли верно по улиците дюнери, на които пълнежа им е плитка от агнешки чревца, запечени в масълце?

  14. Ема каза:

    @ Vlaamsbrabander, не си ходил в Истанбул, ама не е болка за умирачка. Там ходят хората със скромни парични възможности, защото все пак там нито ще останат гладни, нито ще ходят пеша. Това си е самата истина. Там ходят и хора , за които този град е „старата ракла“, от която колкото и да вадиш, все не си стигнал до дъното, има още интересни неща, които не си видял. Мечтая си някой ден да не изпитвам притеснение или срам, да си седна на някое сгодно местенце и да си порисувам с пастели, или само с молив или с каквото ми попадне в ръцете. Не съм го правила досега, но нищо чудно и да го направя. Това го слагам в графа“осъществими мечти“.
    А сега, да ти призная, такова нещо за ядене, каквото ти описваш , не съм видяла, ама то и няма начин толкова много да съм видяла. Сега ще ти пусна фотоси, на които се виждат „улични“ неща за ядене и много дюнери. Ама „твоите“ ги няма.
    http://media.snimka.bg/8278/022810822-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810820-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810781-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810779-big.jpg?r=0 Туршийки всякякви.
    http://media.snimka.bg/8278/022810777-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810773-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810772-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810770-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810769-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810766-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810765-big.jpg?r=0
    http://media.snimka.bg/8278/022810764-big.jpg?r=0
    Там човек гладен не може да ходи, дори и да е беден. Другите, се справят повече от добре.

  15. […] посрещане на Нова година в Истанбул на Емилия. Самото посрещане беше на площад Таксим, а сега ще напривим… новогодишнаразходка по […]

Leave a Reply