сеп. 03 2008

До Румъния и назад (2)

Продължаваме със следващите две части на пътеписа на Мартин за Румъния и град Яш. Началото е тук: До Румъния и назад (1)>>>

А сега продължаваме с уроците по сръбски. Приятно четене:

До Румъния и назад

Глава трета:

Братя србе, волим ви!

Колкото повече отивахме на север, толкова повече Румъния се цивилизоваше. Пътищата ставаха по-широки, с по-хубава маркировка, шофьорите каращи в ляво с 20 реагираха на присветвания с фаровете и се прибираха в дясно — усещаше се цивилизация.

Вижте по-голяма карта

Както си напредвахме накрая на едно малко село, движението беше спряно, след като полицаите го възстановиха видяхме и причината — тежка катастрофа на ван и лек автомобил — труден за идентифициране вече, може да е бил голф или Дачия, но сега приличаше на хармоника, встрани на пътя видях бял саван, явно водачът на смачканата кола е загубил живота си на място. Цялото село се беше събрало на местопроизшествието и се суетяха около линейката и полицейските коли, с повишено внимание продължихме одисеята си.

Започна да се стъмва обаче, някъде на около 120 километра от Яш в поредното село през което минава пътя и в края на което поне според присветванията на фаровете от другите шофьори ни чакаше полиция „Politia Rurale“ си позволих една огромна глупост, изпреварих една Дачия насред селото със 120, като за жалост точно тогава срещу мен профуча една друга Дачия — полицейска и ми присветна бая заплашително, викам си край… след малко ще ни догони и ми отиде книжката. Да, ама не – хич и не обърнаха, още по-добре! Обаче спешно ми трябваше антирадар — тоест кола, която да се движи приблизително с моята скорост и да е малко по-голяма от Саксото — антирадарът беше открит — Дачия Логан Ван, много читав автомобил, Саксото му стана сянка и след като съзрях и регистрация IS — Яш, ясна работата, това е моят човек.

Стъмни се, благодарение на моя антирадар успях да избегна удар в каруца, дърпана в дясното платно и започвах да разбирам защо румънците карат в ляво. Антирадарът летеше напред, а аз се возех по него за по-сигурно.

Градовете преди Яш — Раман и Пашкан

бяха просто върха на румънската цивилизация, пешеходните пътеки имаха светкащи лампички, за да не се улисват шофьорите а маркировката и табелите в градовете беше на световно ниво.

Хотел Гуадеамус, Яш, Румъния

Хотел Гуадеамус, Яш, Румъния

Изключително Ентелегентния ГПС на Алекси, нямаше подробна карта на Яш, а не знаех дали антирадарът ми пътува за хотела ни — Гаудеамус (Gaudemus). Хубаво име, точно като първата част от студентския хим:

Gaudemus igitur, iuvenes dum sumus.

Да се радваме докато сме млади.

Спряхме на една улица в Яш

и реших да питам в един денонощен магазин за пътя до хотела. В това време една Дачия паркира зад нас и сметнах да тормозя шофьора ѝ. Разбира се, той не знаеше много английски, но успях да разбера, че на едно кръгово движение след 3 километра приблизително трябва да завия наляво. Хубаво, но както писах в предните 2 глави, в Румъния е пълно с кръгови движения и Дачии! Питам го на кое кръгово, първото ли, второто ли, третото ли… Отговор не получих — кръговото, хубаво! За щастие се оказа, че в тази посока за голяма наша изненада има само едно кръгово движение.

Веднага ни направи впечатление чистота на Яш, светлите улици, зеленината, мирисът на липа… много хубав град, хареса ни много повече от Букурещ.

След завоя пред нас се изправи осветената сграда на университета на Яш — Александру Йоан Куза. Доста прилича на ректората на СУ:

Усещането за цивилизация се допълни и от англо–говорящи девойки, насядали по пейки по тротоарите до университета. С последни въпроси и напътствия стигаме пред широкия паркинг пред хотела. Широк паркинг, пред една П-образна сграда, обгърната в зеленина. Май ще ни хареса.

Влизаме… мрамор, рецепция. Представяме се… Алекси и Боби са в списъка и получават ключ от стаите си, аз обаче не съм част от курса и май ще спя в Саксото.

Завръзваме пантонима с рецепционистката, ама моля Ви дайте ми една стая ще Ви платя.

Не можело, нямало ме в списъка… бля, бля…

Точно когато сме съвсем отчаяни, покрай нас минава един човек с очила и ни поздравява на сръбски.

Ела Другарю, аферим комшу! Оказва се, че е сърбин от румънско потекло и с негова помощ успяваме да убедим лелката да ме пусне в стаята на Боби, като обещаваме да спим на едно легло, за да бъде другото чисто за евентуалната ѝ съквартирантка, ако се появи някога. Другата част от офертата е, че трябвало да си тръгна преди 6 сутринта, за да нямало някаква проверка, кой, как, къде, защо…

Бе кажи го сръбски или на бугарски – да те разбере свето! възкликвам аз и благодаря на човека! Няма да се спи в Саксото!

Качваме се в стаята — лукс! Килим, антре със закачалка и шкафче, телевизор, хладилник, секция с гардероб, нощни шкафчета, нощни лампи всичко на световно ниво. Балконче, пердета, баня с вана, чиста тоалетна. Изобщо не прилича на студентско общежитие, затова и си го нарекох хотел по-горе. С Боби проверяваме хладилника за алкохолни запаси — всуе — празен е. Нищо, утре ще го напълним, като бай мангал – кака мангалка (с тризнаци) 🙂

Полягам. След няколко часа поставам и се оттеглям в Саксото, където изчитам всичката преса, която сме си взели от България, а какво се случва по-натам, четете по-нататък…

Уроци по србски!

Глава четвърта

Първото ми утро на Румънска земя, беше тежко. Бях обещал на лелката от рецепцията да излезна от хотела преди 6, така и сторих, но това ми костваше сън от едва 4 часа и събуждане в 5.45!

Повъртях се до към 7 в Саксото и реших да се поразходя, щом първите слънчеви лъчи започнаха да милват космите по краката ми… Трябва да призная, че поради северната си локaция, Яш не е от най-топлите градове и сутринта не е най-подходящото време за бермуди на бръснат крак.

След като напуснах Саксото видях исторически трамвай, подобен на този:
С още по голяма изненада се радвах на кошничките с цветя, които висяха от всеки стълб или всеки навес на кафене. Зеленината те обгръща отвсякъде.

Близо до хотела има и един много хубав парк, в който от ранно утро момчета и момичета се бяха заели да се гушкат и да се топлят. Направи ми впечатление, че румънците са доста влюбени, нямат акне, а жените пък са доста сладки, слаби и масово не носят сутиени, последното приветствах горещо!

Боби се пробуди, аз взех единствената чаша от колата и се качих при нея да пием кафе…

Всеки етаж в хотела/общежитието си има обща кухня и баня напомнящи за соц. времената, когато е било типично спартанско общежитие. Кухнята е леко глупаво направена, няма контакти, няма къде да включиш един фрапе шейкър…

Чрез много пантомима и подрусване на бурканчето с нескафе, успяхме да покажем на една от чистачките в хотела, че се нуждаем от канче за вода и чаша за кафе. Жената отвори стаята си и услужливо ни ги подаде. Трябва да отбележа, че румънците са доста търпеливи и услужливи (поне тези които срещнахме) и макар и трудно винаги се оправяхме успешно с комуникацията и с постигането на исканията си.

След кафето слезнахме на рецепцията, където се опитахме да разпитаме за интернет. Аз носех облеклото на непукиста:

Като си мислех, че в Румъния, никой не ще разбере за какво иде реч.

Да обаче се оказа, че във въпросния езиков курс има и сръбско участие… и то какво! Една от сръбкините в последствие се оказа професионален фотомодел:) Сръбкините бяха в същото това време във фоайето на хотела и доста радушно приеха закачливия надпис.

Оказа се, че едната от тях — Аница — фотомодела, е наполовина румънка и с нейна помощ успяхме да се разберем с румънците за интернет.

Последва закуска и обяснение, кой как е дошъл.

— Ами аз карах 12 часа почти, казвам гордо аз.

А Боби виждайки учудените им погледи го посърбизира:

Мартин ни возил на машину.

В последствие чак разбирам, че карам и е*а са синоними, а пък глаголът за шофирам на сръбски е „возим“. Сега си обяснявам и учудването на момичетата, те действително са си представили, че съм правил нещото между влюбени хора 12 часа и то в Саксото — интересен поглед:)

Сърбите имат още една хубава дума за полово сношение, и тя е курим, аз стигнах до това познание, след като ми бе изяснено, че курим, не е с руското си значение — пуша, а е по-тривиално и принизено до първите три букви от думата.

Дотук добре, знам вече основните три сръбски думи, закусил съм безплатно наместо съквартирантката на Боби и може да отидем до университета.

Аз не останах за тестове и приветствия, ами направих

една разходка из Яш

Трябва пак да подчертая — много хубав град. Прилагам снимка от едно много приятно място срещу Университета — Медицинския Факултет:

Много зеленина, много фонтани, много приятен град за разходка.

Очаквайте продължението:

До Румъния и назад: Банки, Сервитьорки, Влакове и Букурещ>>>

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “До Румъния и назад (2)”

  1. fen каза:

    „изпреварих една Дачия насред селото със 120“

    БЕЗ КОМЕНТАР

  2. Ivo каза:

    Интересно! :))
    Да добавя за сръбския нещо.
    Сръбкините гледаха учудено, когато българките казваха…“Отивам да пуша“….и то защо…щото при тях това било „френска любов“ …бе свирка направо :))

  3. […] проследихме пътуването му из Румъния, а го оставихме в град Яш. Сега ще прочетем повече […]

  4. Martin каза:

    „#
    # fenon 08 сеп 2008 at 17:21

    “изпреварих една Дачия насред селото със 120″

    БЕЗ КОМЕНТАР“

    Много километри оставаха, а и селото имаше четирилентов път, затова си позволих тази волност.

  5. Моите впечатления от Румъния, ето тук:
    http://bulpete.wordpress.com/2008/12/26/bucuresti1/

Leave a Reply