сеп. 02 2008

Санкт Петербург – живата приказка за един амбициозен цар

Забелязвам в последно време, че след летните горещини ме тегли към по-студени дестинации. И така днес ще открием за пръв път на нашия сайт старата столица на Русия: Санкт Петербург. Приятно четене:

Санкт Петербург

живата приказка за един амбициозен цар

Няма друг такъв град. Почти 3 десетилетия не бях стъпвала там, обаче в Санкт Петербург времето е много относителна категория. Впрочем, това се отнася за хода на времето, не за времето като климат – почти няма питерец, който да не започва деня си със синоптичната прогноза.

Вижте по-голяма карта
Съвсем логично – там боговете на слънцето, дъжда, снега, мъглата, облаците, водата и вятъра провеждат постоянни съвместни заседания. При това, дневният им ред явно е много конфликтен, защото постоянно някой от въпросните богове се разкрещява или направо откача. Един пример – за 6 априлски дни там, нямаше нито един, който да е еднакъв от сутринта до вечерта. Поне по 4 пъти на ден валеше, ту сняг, ту дъжд, ту и двете, температурите в отрязъка 10:00 сутринта – 7:00 вечерта се движеха между 5 и 18 градуса, а който не вярва, че 18С в Питер е повече от 25С в София като усещане, да иде да провери лично. Определено не е много забавно да излизаш с дебело палто, след час да си по блузка, без нито една свободна от дрехи ръка и да мечтаеш за заведение с климатик, а като излезеш полу–разсъблечен от заведението, вече да те вали лапавица и да замръзваш.

Ледоходът току-що се беше изчистил и в последната нощ от престоя ми там /10 срещу 11 април/ за пръв път вдигнаха мостовете и корабите потеглиха по Нева. Обаче точно тази нощ такава яка мъгла и дъжд беше затиснала града, че не си и помислих за снимки – какви ти снимки, на 2 метра от моста виждах само някакви мъгляви очертания и мъждукащи светлинки…

Малко от историята на Санкт Петербург

Петър Велики явно се е мислел за по-велик от климата,

когато е решил да построи своята мечта точно на това място. 600 кв.км блата, езера, пясъчни наноси, гори, реки и Фински залив, и всичко това на 59°57’ северна ширина и 30°19’ източна дължина. Това е най-северният милионен град в света и определено – един от най-красивите. Всички знаят историята на влюбването на Петър в Амстердам и мечтата му да направи свой, руски такъв. Това, което по-малко хора знаят, е размахът на усилията, за да стане мечтата реалност.

Мойка

Мойка

В самото начало на 18 век, в разгара на Северната война, Петрова Русия отнема от шведите Ингерманландия – парче земя, оградено от Финския залив, река Нарва, Чудското и Ладожкото езера. На 27 май 1703-та година Петър поставя основния камък на бъдещата Петропавловска крепост – на Зайчия остров, най-ключовото и стратегическо място в делтата на Нева. Именно около тази замислена като непревзимаема крепост, великият цар решил да осъществи най-грандиозния архитектурен замисъл, появявал се някога в царска глава – да превърне тази неуютна, студена и почти непригодна за живот част от света в най-красивия град, който Европа на 18-ти век е виждала.

Архитектурата на Санкт Петербург

13 години след основаването на крепостта, един гениален архитект, Жан-Батист Льоблан, претворява в действителност идеите си за европейски град, строен по единен план.

Музеят на Петропавловската крепост

съхранява факсимилета от първоначалните планове, с бележките, направени лично от ръката на Петър – композиция във вид на грамадна елипса, във вътрешността на която се разполагат площади и системи на взаимно перпендикулярни улици. Тази планировка всъщност претворявала ренесансовите идеи за „идеалния град“. В плановете на отделните улици лично царят поставил границите – най-високата сграда е Зимния му дворец, 3-етажните сгради са за придворни и аристокрация от първа ръка, 2-етажните – за „средния мениджмънт“ и генералите, едноетажни – за администрация и прочие важни люде. Влюбеният в идеята за град на канали Петър забранил да се изграждат мостове над Нева – всички жители на неговия град трябвало да се придвижват с лодки. Така, наред с гигантското за времето си отводняване, пресушаване на блата и отвоюване на територии за строителство на масивни сгради, било осъществено и огромно инженерно мероприятие по изграждане на канали, променящи руслото на съществуващите потоци и рекички и свързващи отделните части на града. Няма да говоря за сградите, всяка от тях е прекрасно известна, а общото впечатление оставя човек без дъх от това, което вижда.

Петропавловска крепост

Петропавловска крепост

Другото велико постижение на архитектите, изградили Питер, е зеленината. 73 големи парка, около хиляда градинки и малки паркове, над 900 озеленени улици и,разбира се, чудото, наречено Летен дворец с прилежащия му парк. Човек направо не може да повярва на очите си, че в началото на тамошната пролет, която си е чиста българска зима, парковете в Питер изглеждат по начин, който прави чест на всеки парк в по-южни и западни части на света: дърветата са грижливо защитени и подрязани, там, където ще никне буйна трева, е изумително чисто и обработено, всички по-чувствителни елементи на парковете са в специални дървени кутии, изобщо, от 18-ти век насам хората в Питер се грижат с любов за своите паркове. Как това се случва в почти арктически условия, не ми се разсъждава.

Невски проспект

Невски проспект

Пътуването ми до Питер

беше със самолет и с прекачване в Москва. На отиване всичко беше от лесно по-лесно – на летище София ми обработиха багажа директно за Петербург и нямах други грижи, освен тричасовата скука между двата полета, обаче на връщане…. Една сърдита на живота леля ми се накара, как се осмелявам да искам такива работи като директна обработка на багажа за София, като полетът Питер-Москва бил вътрешен! Тя откъде да знаела дали тоя багаж не е пълен с контрабандни стоки, тя не била митница! В резултат, кацнах в Москва на Шереметиево-1, нарамих си куфарчето и тръгнах да търся къде е шатълът за транзитни пътници към Шереметиево-2.

Медният конник

Медният конник

Руските труженици-информатори определено не са най-любезните хора на света. Информация дават с такова изражение, като че ли им искаш да ти подарят ключа от къщата с парите. При това, ако видят, че си чужденец и не ги разбираш добре, започват да ти говорят със скоростта на картечница и с най-мъглявите възможни обяснения. Преди мен двама нещастни индийци с около 5 изречения руски в запас се мъчиха към четвърт час да изтръгнат инфо за същия този шатъл, който интересуваше и моя милост. Лелята упорито отказваше да проговори на английски и на молбата им да обяснява по-бавно на руски реагира с изкрещяване на същите изречения, които бе употребила, естествено, със същата скорост. Според нея, въпросният шатъл бил оранжев, стоял пред вратата на терминала и нямало начин да бъде пропуснат. Както и да е, помъкнах индийчетата към изхода и хоп!изненадааа – отпред стояха поне 20 превозни средства тип автобус, всичките оранжеви и нито един не проявяваше желание да е шатъл до Шереметиево-2. Можехме, ако искаме, да попаднем на която и да е от московските гари, да стигнем до всякакви предградия, обаче не и до международния терминал. Накрая се оказа, че шатълът е син, има си спирка и изобщо не стои пред входа, ама нейсе, намерихме се с него.

Дворцовият площад

Дворцовият площад

Едно от най-приятните неща, които човек може да направи за себе си в Питер,

е да се разходи с корабче по Нева и каналите. Корабчетата стоят под Невския проспект, разходката е час и половина и е съпроводена с прекрасен екскурзоводски разказ, който се чува еднакво добре и на закритата, и на откритата палуба. Удоволствието струваше 130 рубли, тоест, беше и евтино, и много приятно.
Тъй като Петър е мечтал в неговия град всички да се возят с лодки, архитектите са го построили така, че да е най-красив, гледан от водата. Наистина прилича на приказен град, всяка сграда е абсолютно различна от съседните, отделно, че зад кажи-речи всяко здание стои дълга и любопитна история.

Веднъж обиколил центъра с корабче, човек вече може да си избере в кои музеи, църкви и прочие забележителности да иде за по-обстойно разглеждане. А те са ужасно много и определено си заслужава да бъдат видяни.

Освен Ермитажа, който всеки го знае и е един от най-известните и богати музеи в света, твърдо не трябва да се пропускат Исаакиевский и Казанский собор, църквата Спас на крови, къщата на Пушкин и, разбира се, Петропавловската крепост, както и Петерхоф.

Който е решил обаче да разглежда обстойно

Ермитажа,

трябва да си отдели минимум един цял ден за него, ако иска да се наслади поне частично на невероятните колекции, събрани там. Ако пък вечерта реши да посети и някоя постановка в Мариинския, Александринския или Големия драматичен театър, удоволствието му ще бъде наистина пълно.

Ермитаж

Ермитажът

Билетът за главната експозиция на Ермитажа е 18 долара, но по-удобно е да се купи единен билет за всичките му експозиции, които, освен в петте свързани сгради на двореца, се разполагат в още 4 двореца. Той важи 2 дни и е 26 долара. Един съвет – не си струва да се ходи на балет в Ермитажния театър. Трупата е нова, състои се от неопитни млади балетисти, кор-де-балетът бяха ученички от 2 местни балетни училища и беше жива мъка да ги гледа човек как се упражняват върху горкото Лебедово езеро. Иначе самият театър е страхотно красив – както може да се очаква от личния персонален театър на Техни Императорски Величества и придворните им. Залата е само за 250 зрители, а целият театър, дело на Джакомо Кваренги, е истински шедьовър на изкуството.

Неколкодневно пребиваване в Санкт Петербург

не бърка чак толкова дълбоко в джоба, колкото Москва, но все пак си е доста скъпо. Най-разумно е човек да си потърси хотел близо до някоя от линиите на метрото – това значително облекчава достъпа до забележителностите, а и позволява да се резервира по-отдалечен и, съответно, по-евтин хотел. Карти на града и метрото се продават във всяка вестникарска будка или книжарничка, а въоръжен с такава карта, един разумен турист може да си планира наистина супер интересно и полезно деня.

Яденето по ресторанти не е особено препоръчително – 1 ястие с гарнитура и бира на обяд ни излезе някъде по около 30 евра на човек, но добрата новина е, че градът е пълен с булочные и кондитерские, в които се предлагат всякакви печива от типа на нашите баници, гигантски сандвичи и най-различни пицоподобни ястия, всички много вкусни и позволяващи човек да се нахрани предоволно за около 7-8 евра.

Автор: Мая

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Санкт Петербург – живата приказка за един амбициозен цар”

  1. Ира каза:

    Благодаря за завладяващия разказ, Мая!

  2. LAri каза:

    Blagodaria za informacijata, 6te ni e ot goljama polza 🙂

  3. Георги каза:

    Благодаря за коментара.Заминавам на 10т.м.,ще ми бъде от полза.

Leave a Reply