февр. 10 2011

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (2)

Published by at 10:38 under Вили,Другата Франция

И така днес ще завършим серията на Вили за обиколката ѝ край Лоара, като част от голямата ни поредица за Франция. Дамския гамбит започна в Шатобриан, а днес ще се оптаме да стигнем Анжер.

Приятно четене:

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара

част втора

Между другото, докато се шматкахме из улиците на Шатобриан с двете мадам, стана дума, че после ще се отправим към Анжер. Те ни казаха, че имало два пътя. Единият след двайсетина километра ставал магистрала, а другият до Анжер си бил „обикновен“. И разстоянието било горе-долу едно и също…

Я да видим сега, ще отгатнете ли ние по кой път минахме? 🙂 🙂

Който каза „по ни единия“, позна!

Що ли? Ами щото сме кухи лейки! 😉

Тръгнахме си, значи, по „обикновения“. Там, в края на града, от едно кръгово и с един болюк табели към всяка улица, която влиза/излиза от кръговото. Ей, много си падат франсетата по кръговите, да знаете! Мернахме табела за Анжер и – газ по стрелката.

Пътища, табели... на изхода от Шатобриан

Пътища, табели… на изхода от Шатобриан 😉

Нали на тебелата пише

Нали на тебелата пише „Анжер“? Значи посоката е вярна 🙂

Ама 300 м по-натам пътят се дели на два и, и двата еднакви на хубост. Яяя… че кой е нашият?
Озъртаме се и ето ти една кола иде отзад и се плъзна по левия; десет секунди след нея – айде още една, и тя натам. Е, ясно. И ние след тях. И след има-няма 2 км – хоп, цъфнахме пред една фабрика за нещо си. Ония коли там се паркираха. А ние, унесени в сладки приказки – напред. По едно време се светваме – бе що така никой няма по пътя? Ако не броим ония крави преди малко де.

Френските крави /които в северната част на страната са само бели/  :)

Френските крави /които в северната част на страната са само бели/ 🙂

Минахме така още няколко километра и чуденките взеха да стават все по-големи – де що поглед види, само ниви и ливади. А и пътят съвсем отесня… Еее, някъде в далечината 2-3 ниски сгради на някаква ферма имаше и туй-то. Да беше изникнало някое село, че да питаме на прав път ли сме…

Селският път през ливади и ниви

Селският път през ливади и ниви

Тъй и тъй няма никой, спряхме да навестим едни храсти край канавката 😉 И облаците се пръснали, грейнало слънчице, стоплило се. Гот.
Айде и малко консултация с картата пак. М-даа, явно сме хванали някакъв селски път. Ама къде н’ги са селата им, бе?…

И тия красавци, щръкнали в ливадите - хубави са, нали?   :)

И тия красавци, щръкнали в ливадите – хубави са, нали? 🙂

Еее, споко де, нали някой беше казал, че не е важен пътят, важна е посоката. А ние сме сигурни, че посоката ни е правилна и би трябвало до час някъде да стигнем в Анжер 🙂
Да, ама не. За втори път тоя ден!

Анже, Франция

Минаваме, значи, няма километър и ооп-оп-оп – поднесе, занесе, отнесе… Добре, че се влачим по пътя!… К’во? Гума, к’во!
Ходихме 50 метра пеш назад в разгънат строй, сканирахме пътя, но така и не разбрахме откъде ни дойде. Вероятно полека-лека можеше и да стигнем до цивилизацията и там по цивилизованому да я оправим. Ама де този късмет друг път да ти се спука гума на селски път насред Франция 🙂 Та наша Блонди /Вики/ веднага се „изходи“ по въпроса, че „не е толкова сложно, я, и саминки ще си я оправим“. Бе не е, та. Особено като не си сама. Разчекваме возилото, почваме да вадим багатерии и да правим план на акта „смяна на гума с резервна“. Ваня се завира почти цяла в багажника да търси ръкавици, понеже „не може то така“. И ето ти, по пътя към нас пърпори някаква, очевидно селска машина, не знам, не им разбирам. Тъкмо споделям, че ми е мнооого любопитно тоя сега как ще мине и той спира. Скача един рошльо отвътре и правим контакт: Ббоо жжур!… А?? … Ааа… Ами, бон жур /щом си рекъл/ 🙂
И се почна еднааа – ооох, да се смееш ли, да плачеш ли…

Никоя от нас нищо не му разбира. Пробваме с английски – тц, пробваме с италиански – тц, не че го знаем толкова, но все пак една идейка повече от френския; даже и на руски опитваме, на български. Цъ и цъ. Йок, мама! 🙂 Опитваме се да му обясним, че няма проблем и сами ще си сменим гумата, но той се поби пред нас и размахва ръце: ннно-но-но… ссссс…иву… ппле… ррр…йен …ву… ззз… Айн момент! – Ха! Те това, последното, изведнъж му дойде нацяло отвътре 🙂 Немски! Говори немски? Или реши, че сме германки? Ама ние – баш немски – ич хабер си найн! 🙂 Ми сега?
Та след айн момент-а, мосю трактористът запретва ръкави и чучва да диагностицира. А после… хм, после никой няма да се сети какво направи! Тоя „запецващ“ сладур успя „на една боя“ да мине пред нас, после изкара едно въже с червен парцал, върза го за колата, а другия край за трактора /или каквото му е там/. Пак каза „айн момент“… бббо… ттт..тре-тре-тре-бб-бо! И даде знак да се качваме. Ние – шаш. И, овци, послушно се качваме.
Пър-пър-пър… те ти след малко иззад дърветата се яви едно село. И се чудим, и се маем. Тоя сега на гумаджия ли ни води, на автомонтьор ли? Колко ли ще ни одрънкат? Що не го отсвирихме, па да си се оправяме сами? Гледаме часовника – времето лети, по мръкнало ще сме в Анжер сигурно, кога ще се настаняваме, кога ще разглеждаме? Офф… Вече шитнахме Нант, не ни се ще още да орязваме програмата.
Вмъква ни франсето в един голям двор, води ни до една пергола, окичена с бръшлян и грамофончета, и ни настанява около масичката. Вече контактуваме почти като глухонеми. От къщата идва една усмихната мадам, с която също продължаваме със знаци и някоя случайно позната ни думичка. Жената донася един панер череши, с жест ни кани и изчезва. Рошавият също го няма никакъв. Минават 10 минути… 15… 20. Взеха пак да се купчат едни сиви облаци… пробваме черешите… чудим се к’во става, к’во да правим… И те ти го нашият човек, иде още по-ухилен и води един красавец. Мммм – муци! 😉 Следва запознанство. Трактористът бил Жорж, пък хубавецът – Гийом… Уаауа… кой му тури това име? Ми хич не му ‘оди! Обаче Гийом говори инглиш и се представи за доктор. Отдъхваме си.
Следваща сценка: трите с доктора пием кафе, ядем сладкиш с череши, плюс ония черешки от панера и сладко си масалуваме, докато нашият добър ангел ни оправя возилото. Мадам Силви се оказва сестра на бай Жорж, който, забелязваме, както и на нея, че не можем да му определим възрастта – в един момент прилича на младеж, в друг – на чичка. Изобщо, от малко над 30 до малко под 50. Не че е важно. Междувременно дойдоха двама мосюта с шапки-дебилки и ботуши, и донесоха една кофа риба. Рекоха нещо и Гийом ги упъти към зад къщата. Не се явиха повече.

Де да знаем, че ще е невъзпитано, ако веднага си тръгнем, след като мосю Жорж посочи оправената ни кола и ухилен рече „ввв-воала“ 😉 Предложихме да му платим, но той чак, аа-ха, да се обиди. Ама щял да ни прости, ако останем за вечеря с тях. На риба и вино. Негово. Подчерта, че сам го е правил. Та, щял да е щастлив… ннн-омбб…ссс…иву…пппле 😉
И за по-убедително, една грандиозна и ослепителна светкавица раздра небето, изтрещя страховито… че като се продъни… Mамма мия!

Та те така пожертвувахме Анжер. /Виж заглавието./

Сигурно трябва донякъде да благодарим за вечерята и на Стоичков /футболиста/ 😉 Понеже се оказа, че и тримата са му големи фенове. Още щом чуха, че сме от България, плеснаха възторжено с ръце „Стоичков! Браво! Оле, оле!“
Хмм… Често ми се е случвало в чужбина да свързват името на България с това на Стоичков или Бербатов. Не че имам нещо против тях, напротив. Но ми става леко тъжно – а къде е розата, къде са манастирите, къде са София, Търново, Слънчев бряг и Златни пясъци, Мелник, Копривщица, Трявна, Созопол, златните съкровища, Перперикон, Пампорово, пилците в Сребърна? И още, и още… Еех…
Е, уважихме новите ни френски познати, изядохме им рибата, изпихме им виното. И си изкарахме добре. Хем много добре 🙂
А през това време валя, та валя.
Впрочем, още щом приехме поканата им, помежду си се разбрахме – ами Ваня изтегли късата клечка да бъде шофьор до Анжер 🙂 Т.е., когато Жорж понечи да й налее вино, съответно тя отказа. Но според превода нa убавия доктор: Ааа, не може така, ама той /усмихва му се сладко/ си е правил сам виното, от естествено грозде, натурално! Еликсир! И виж как вали! Няма проблем, ще останете да нощувате тук, канят ви, я каква голяма къща имат, за всеки – отделна стая. Хайде да не ги обиждаме, си ву пле, пардон – плийз…
Така нашето май стана арменско гости /с преспиване/ 😉 Но при тоя порой навън, 35 км /казаха било/ до Анжер, после тепърва да дирим хотел
И с условието, че ще ни паркират в една стая и трите, се навихме. Тогава Блондито отърча, наметната като Фантомас с една мушама, до колата, та извади една бутилка „Шардоне“ от нашите си запаси 🙂
Нали знаете какво само няма в една дамска чанта? Ред. 🙂 Е, нещо подобно е и в една дамска кола – всичко има! Т.е. намираше ни се още някоя бутилка бългериан винцо. Ми, отсрамихме се 🙂 Дружно и него го изпихме.
Помежду си на Ваня често й казваме „Ванюшка“, но рошавият Жорж , като удари едно вино, я кръсти „Анушка“. И изобщо, излезе й май късмета – все такова едно, хм… „с интерес“, да го кажем, я поглеждаше сякаш още от пътя там, сред нивите, после все да й помогне, все да й подаде нещо 🙂 Току я поднасяхме после, щото тя е „законно“ омъжената и трябваше да прави специални поклони на нейния, та да я пусне с нас; ние с Блондито сме само със законни деца /които са по-по-най, естествено!/ 🙂
Тъй де, ама пък може и така да ни се е сторило, щото… айн момент, ще кажа 😉
Последна сценка: Гийом замина, всички ще си лягаме. Силви ни води на горния етаж и ни „дислоцира“: мен и Вики в една стая, а „Анушка“ – в съседна. Ние, обаче, сме категорични: неее, и трите на едно място, и трите! /дядо попе 🙂
Мадам Силви се провиква нещо през стълбите, после слиза, а бай Жорж идва, казва пак нещо, ама кой ли му разбира – клатим глави и пак се обясняваме с жестове. Той излиза и след малко тътрузи един грамаден стар фотьойл, трапосва го насред стаята и започва да се бори с него. Седем минути. Е, Блондито твърди, че случайно си е погледнала часовника 🙂 Накрая Жорже, запъхтян и с лъснало от пот чело, ама доволен, тържествено обявява: ввв-воала! … М-даа, наистина е супер, фотьойла се превърна в нормално и удобно легло.
Лягаме си, но дъждът вече беше спрял и даже луната се показваше измежду пръскащите се облаци, та си отворихме единия прозорец. И тъкмо се унасяме, навън някаква грозна птица почва да надава позивни. Бухал ли, сова ли, друг дзвер ли – хич не им разбирам.
Понеже съм до прозореца, ставам да го затворя и… се облещвам надолу у тъмницата. Спонтанно ми излиза едно „Ай’ стига, беее!“. Двете ми дружки се отзовават на мига и следва дружно ново „Ай’ стига, беее!“ … Насред двора, под бледата луна, доктор ти Гийом и бай ти Жорж като се награбили и като се целуват – искри хвърчат, амаа… Ама истина, бе! 🙂
Блондито шепне „те ти, булка, XXL некодиран“ 🙂
Ааа, без коментар 😉
… С общото заключение „Бе, френска им работа!“, едва удържащи смеха си от забележката на Вики, се пльосваме на фотьойленото легло и то… се разпарчетоса. Малееей, ми сега?!
Е, оправихме го. Не, не бяхме го счупили, но понеже му се тръшнахме и то се разглоби. Но ние трите го сглобихме за 5 мин., да се отбележи! 🙂
Такива ми ти работи.

Абе, к’во да ви разправям – емоции, емоции из тая Франция 🙂

Естествено, че на сутринта всички бяхме ни лук яли, ни мирисали 🙂 Любезните ни домакини не ни пуснаха преди да хапнем поне по кроасан и кафе. Доктора, който всъщност бил ветеринарен, също дойде да ни пожелае хубав престой във Франция и да си даде телефона, за ако заимаме нужда от нещо – представяте ли си?! Да не е посмял някой да ми каже, че французите били негостоприемни! Разменихме си и мейли, благодарихме си взаимно и този път без никакви произшествия след около 40 минутки бяхме в Анжер. Според плановете ни трябваше да спим там, да го разгледаме, но Господ мислел друго, както се оказа.

Е, нов ден, нов късмет - пред нас вече е истинският път за Анжер :)

Е, нов ден, нов късмет – пред нас вече е истинският път за Анжер 🙂

А Анжер е общо-взето голям град

и ние практически се разходихме набързо само из най-центъра му. И видяхме… всъщност след секунди ще видите и вие какво видяхме 🙂

Така. А с френските приятелчета от време на време си пращаме по някоя мейл-картичка 🙂
Те това беше. После отпрашихме за Тур и последваха два чудесни дена из няколко от замъците в долината на Лоара. А там просто се телепортираш в приказките! 🙂
По-нататък от програмата си изхвърлихме само Сен Тропе, защото планирахме да останем там 2 дена и просто да се измързелуваме на плажа, където Луи де Финес преследваше нудистите 🙂 Ама не. Е, Сен Тропе ще е другия път. Нали знаете, винаги трябва нещо да не успееш да видиш, за да имаш стимул по-скоро да се върнеш отново.

А Франция си заслужава. Много си заслужава!

Ето още няколко пейзажа от френската провинция и няколко кадъра от Анжер. Приятно гледане 🙂

Селски пейзажи

Селски пейзажи

Селски пейзажи

Селски пейзажи

Селски пейзажи

Селски пейзажи

Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора.

Къщата на Жорж, снимана откъм пътя. Ние спахме на втория етаж, но от другата страна, към двора.

В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно - не знам,

В центъра на селото, ама дали е църква или нещо друго църковно – не знам,

Лоара, Франция

защото малко по-натам, от другата страна на реката това очевидно е църква 🙂

Анжер, Франция

Имат си и класическа поща дори 🙂

Анжер, Франция

Съвсем в края на селото – тук направо си ми прилича на парк, макар да имаше преди това табела „Moulin“, което би трябвало да значи „Мелница“… Хмм, френска мелница 😉

Анжер, Франция

Анжер, а французите му викат Анже. Отпред е река Мен, която почти в края на града се влива в Лоара. Насреща е шато Анже и най-отзад катедралата Сен Морис.

Анжер, Франция

Над реката имаше поне шест моста. Този беше с най-много цветя по него 🙂

Анжер, Франция

Сен Морис, снимана с приближение от площадчето с фонтаните между катедралата и крайречния булевард.

Анжер, Франция

И с още по-голям зум, снимана от терасите на шатото.

Анжер, Франция

В подножието на шато Анже.

Анжер, Франция

В градините на замъка Анже. Красоти 🙂

Анжер, Франция

И бившите ровове сега не са пълни с вода, а с красоти 🙂

Анжер, Франция

Тук с по-малко китки, но пак красиво 🙂

Анжер, Франция

И една гледка към булеварда долу и реката, от терасата на шатото 😉

Анжер, Франция

Тези къщички като от детска приказка май бяха някакъв музей.

Анжер, Франция

И сградата на театъра.

Автор: Вили

Снимки: авторът

Други разкази от Другата Франция– на картата:

Другата Франция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


14 коментара

14 коментара to “Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (2)”

  1. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov, St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (2) http://f.ast.ly/4YxFx […]

  2. rumiana каза:

    Браво, чудесни снимки!

  3. Бат`Владо каза:

    Много свежо! И ми напомни за една книга, в която се казваше, че няма значение жената как държи картата и я гледа – просто винаги стига. Докато за мъжете това е невъзможно. Но този напън – и трите в една стая!? Защо бе джанъм си ограничавате възможностите за …хубав сън, например!?

  4. valy каза:

    Скъсах се от смях :))))))) браво! много добро!

  5. Вили каза:

    Благодаря на всички 🙂

    Владо, ами нали ако бяхме се отдали на „хубав сън“, както казваш, нямаше да видим хомофренска целувка наживо, нито щяхме да разпарчетосаме фотьойла, нито щяхме да скъсваме от смях онези, на които си разказваме перипетиите 🙂

    П.П. Все пак Жжжж..оорж май е „би“, ако се съди от е-картичките, които после е пращал на наша „Анушка“ 🙂

  6. Стойчо каза:

    Добре де, кажи как все в такива истории се натрисаш? 🙂

  7. Вили каза:

    🙂 Охо, хич не ми е сложно, Стойчо, особено ако съм с подходяща компания 😉 /разбирай „дамска“ – мъжете в повечето случай действат ограничително и създават проблеми, да ме прощавате 🙂 /

  8. Еma каза:

    А-а-а-а, Вили, Пак си на ниво! Толкова увлекателно разказваш! Представям си ви и тричките, даже на моменти се изживявам като една от вашата весела компания. Снимките ти са великолепни. Благодаря за прекрасното преживяване!

  9. Vlaamsbrabander каза:

    Ахахахахаха!!!

    Желязна както винаги!
    Случката направо си е за сценарий за филм за възрастни. Хахахаха… Но хайде да не правим разбор, че ще загубим /спечелим?/ детската аудитория. 🙂

    Давай още такива! По нашиот край 😉 не сте ли „гамбитствали“?

  10. brum каза:

    И аз бях ухилен през цялото време докато четях разказа.Авторката е със чудесно чувство за хумор и съм сигурен ,че може да напише по-смешен сценарии за нашите телевизии от сегашните ни „смешни“ предавания.Пожелавам и на трите ви приятни пътувания и още повече приятни изживявания.

  11. Вили каза:

    🙂 Благодаря ви, драго ми е, че ви е харесало 🙂

    Ема, не каза как посрещна Новата година в Истанбул. Или не ти е дошла музата още ли? 😉

    Vlaamsbrabander, и ти уж щеше да разкажеш тук-онуй за Бретан… И твойте муза ли е в зимен сън.

    Айде бе, хора, всички дет’ сте дали отзив по тия мои френски истории, всички пишете ‘убаво, чела съм ви, знам го. Айде бръкнете в торбата с вашите спомени и разкажете и вие нещо 😉

  12. Стойчо каза:

    Всички да вземат пример от ВИЛИ! 🙂 не скромничайте излишно!

  13. Lilia Ivanova каза:

    И аз се смях с глас!
    Ама на вас тричките много ви върви!
    Скандирам: Вили – майстор на късия разказ! И на хубавите снимки!
    🙂

  14. […] да ходи по разни селца и паланки! )))“ имайки предвид последните приключения на Вили из Франция И така, нека прочетем какво може(ше) да се случи и с […]

Leave a Reply


Switch to mobile version