февр. 14 2011

Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки

Продължаваме с новогодишния пътепис на Мая за Йордния. Вече търсихме Светия Граал в Петра,  посрещнахме Нова година и обиколихме из пустинята Уади Рам. Днес ще продължим към река Йордан, Мъртво море и Мадаба

Приятно четене:

Йордания – приказка за цветове и хора

Част трета

Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки

02.01. – 03.01.2011

На следващата сутрин беше най-изтощителната екскурзия от цялата програма – река Йордан, Мъртво море, планината Небо и Мадаба.

Мъртво море, Йордания

За тези които не знаят какви са последните две места – планината Небо е мястото, от което на Моисей е било позволено да погледне към Обетованата земя, преди да умре, а Мадаба е един от населените предимно с християни градове. Йордания има около 10% християнско малцинство. Гръцко-православни. Нямат проблеми и си живеят мирно.

Така. Сутринта ни подбраха в едни нечовешки ранни часове. Нашият хотел беше най-късно по график, в 7 сутринта. Проблемът е, че пътят от Акаба до Мъртво море е малко под 300 км. Взема се за четири, четири и малко часа. Хвала на хотелите, отвориха ни ресторантите на всички преди началния час за закуска. Натоварихме се по автобусите, два автобуса – към 80 души и последва спокоен 4 часов преход през пустинята,

на север към Мъртво море

Пътят към Мъртво море се движи през Уади Араба /Арабската долина/, плътно по границата с Израел. Много беше интересно. Голяма, абсолютно празна равнина, осеяна със златни пясъци /направо ме сърбяха ръцете, да си заровя пръстите в пясъка/ и някъде по средата – границата. Не че с нещо се виждаше, че там има граница. Нямаше огради, тел или нещо такова. Много отчетливо обаче се виждаше къде започва /поне по моя преценка/ Израел. От нашата страна – пустиня, от тяхната страна зелено и гори. Хората са започнали да променят пустинята. Не им е полезна и я превръщат в обработваеми площи. Да живее капковото напояване.

Река Йордан – границата между Израел и Йордания

Това, разбира се, е малко преувеличение. Просто

между Йордания и Израел, Израел го раздава Големият Брат.

И успява да отклони, заедно със Сирия, между другото, към своята територия и малкото вода, която постъпва от река Йордан. Така, на йорданците им остава да се молят за дъжд. Не че, и те не развиват земеделие насред пустинята. Правят го. И тя започва да се променя и да позеленява, малко по малко. Просто, Йордания наистина има много сериозен проблем с недостига на сладка вода. Затова са принудени да събират в изкуствени водохранилища дъждовната вода. И с нея си напояват земеделските земи. Което не им пречи да вадят по две реколти домати годишно, които да изнасят за … България, например. В един от големите столични хипурмаркети съм виждала домати, внос от там.

О, един много интересен факт от местния бит. В Йордания има голяма популация цигани. Които, йорданците си наричат цигани. Не … по разни други измислени начини.

Та, тези цигани … работят! Представяте ли си!!! Всъщност, оказа се, че те се главната прослойка, заета в селското стопанство. Те са тези, които отглеждат селскостопанската продукция на страната. Значи все пак можели и да работят.

Сблъскахме се и с местният … КАТ, по липса на по-удачно сравнение. 🙂

Иначе казано, хванаха ни, че се движим с превишена скорост. Оказа се, че в Йордания нарушенията на правилата за движение са голяма рядкост. А за превишение на скоростта /която по магистралата е 100 км/ глобата започва от 300 динара. Към 320-330 евро. И няма измъкване. Хващат те на радара, спират те и глоба. И няма – а сега какво правим. Не знам как са го постигнали. Сигурно има нещо общо с факта, че прилагат елементи от шариата в иначе доста модерното си законодателство.

Е, нашият шофьор се спаси от глобата де. 🙂 Обаче не защото сме подкупили полицаите. Европейките взехме да гледаме жално през прозорците на автобуса и ни се размина. Иначе, човекът щеше да си плати глобата от джоба.

Така доста весело стана единадесет часа и

неусетно пред нас изникна Мъртво море.

Бяхме слезли от морското равнище до -417 метра под него. Както знаете Мъртво море е най-ниската суха точка на Земята.

За съжаление, човешката дейност нанася чудовищна вреда на Мъртво море. В следствие на почти пълното пресушаване на река Йордан, морето се свива и вече се е разделило на две. И всяка година намалява с един метър. Има много голям проект за прекарване на канал от Червено до Мъртво море, но заради кризата, шейховете стиснаха кесиите и още няма осигурено финансиране. Ако този проект не се осъществи, прогнозата е, че до 2050 година, Мъртво море ще се стопи.

Много се надявам това да  не се случи. Мъртво море е природен феномен, който си струва да бъде запазен, въпреки човешката алчност и глупост.

Жената на Лот – Мъртво море, Йордания

На първата спирка ни показаха … жената на Лот.

Нали се сещате, тази дето се превърнала в сол, когато погледнала назад, при унищожението на Содом и Гомор. Йорданците твърдят, че Содом и Гомор са се намирали в тяхната половина от Мъртво море. За което нямат абсолютно никакво доказателство, разбира се. 🙂

Още двайсетина километра хубав път, малко обикаляне и изваждане на открит лист за автобуса

река Йордан е граница, все пак

и се паркирахме близо до

мястото на кръщенето на Исус от Йоан Кръстител.

Целият комплекс на кръщенето е голямо място с мащабно строителство на изцяло православни църкви. Само българска не се строи, естествено. Не можах да разбера защо другите деноминации не са се доредили, обаче фактът си е факт. На където и да се обърне човек, православна църква, до православна църква. В един момент започнах да се чудя, какви глупости ни набиват в главите за фундаментализма и човеконенавистничеството на мюсюлманите. Някой от вас да си спомня какво забраниха швейцарците да се построи на тяхна територия? Или на кое вероизповедание французите забраниха да се облича в традиционните си одежди? А тези хора нямат проблем с факта, че масово се стоят църкви на тяхна територия.

В целия комплекс, най-незабележимото място е … река Йордан.

Поради тоталното използване на водите й от Сирия и Израел, до устието й в Мъртво море, където е и мястото на кръщенето, достига една кална локва от има-няма 5-6 метра ширина. Самото място на кръщенето на Исус отдавна не е на речния бряг, ами е на около 50 метра над речното корито. Името на реката означава „Бурна вода”. Може би е била, някога. Сега е просто, жалка, кална малка рекичка, лениво влачеща се към умиращото Мъртво море.

Въпреки това, стигайки до водата настана голяма суматоха. Народът масово си събу обувките и взе да джапа във водата. Което е … предизвикателство, имайки предвид, че това е границата между Йордания и Израел. От другата стена имаше стена, ограда, патрулна кула и войници.

От нашата страна – тумба невъзпитани туристи, съвсем не само българи, които без да им мигне окото, нагазиха границата. Войничетата обаче, явно са навикнали. Даже блед интерес не проявиха към нас. Нито към факта, че взехме да щракаме като обезумели тяхната страна на границата. 😉 ) Голям цирк беше.

Следващата спирка от екскурзията ни беше самото Мъртво море.

Тъй като изоставахме от програмата, вместо предвидените два часа за обяд и евентуално къпане ни отпуснаха един. За всичко, заедно с пазаруването на кал. 🙂 Обаче ние се справихме с достойнство.

За един час успях да обядвам, да се съблека, да се спусна до морето, да се изкъпя в него, да си измия солта, да се облека и да напазарувам! Голяма съм работа! 🙂

Но, поред. Хапнахме набързо и се юрнах да слагам банския, за да се изкъпя в морето. На брега на морето вече са построени доста хотели. И освен туристите, които почиват там, приемат и пристигащи групи. Срещу съответната сума имат грижата да ви нахранят /ммм, вкусно!/, да ви предоставят съблекални за преобличане и бани за изкъпване след морето, и да ви осигурят съответния магазин, в който да оставите поредната безумна сума за кал и соли от Мъртво море.

Бях обещала, най-тържествено, че въпреки че не мога да плувам, и щях да се удавя в Червено море, тук ще се потопя. И си изпълних обещанието.

В Мъртво море, Йордания

Преди да влезем ни предупредиха, че водата е студена – към 17 градуса. Да ви кажа, това бяха някакви други 17 градуса, не нашенски. Водичката си беше топличка и съвсем добра за мокрене. 🙂

И да, наистина не се потъва. Аз изпитвам див ужас от вода. И се отпуснах с триста зора и много окуражения от хора от групата на брега, че все пак няма да потъна. Успях, чак след като усетих, как водата много силно ми повдига краката. Така че, беше по-лесно да се отпусна и да изскоча като тапа отгоре, отколкото да се опитвам да стоя клекнала. Така че, да, не можете да се удавите в Мъртво море. Ставането след това обаче, може да е малко трудничко. Водата не ви позволява да стъпите на дъното. 🙂 )

И колко е соленоооо. И лигаво. И щипе! Слава Богу, не ми влезе в очите, но имах раничка на крака. Брррр, докато не се измих така ми щипеше. А когато излезете от водата, имате чувството, че са ви залели с белина. Толкова ви е лигава кожата. И в момента, в който започнете да изсъхвате, започва да ви опъва и сърби от солта и минералите. И всъщност – солено не е точно. Горчиво е. Има 30% сол и други минерали, така че, вкусът е доста оттатък солта. Горчи.

Цялото преживяване обаче си заслужава. Много беше весело. Хората се топяха и се носеха по повърхността с вестиници в ръце, за да се види, че не потъват. На брега бяха извадили от прочутата лечебна кал и можеше да се намажете. Само че, за съжаление съхненето на калта и миенето след това отнемаха повече време отколкото имахме. Иначе и това щях да направя!

След като ме снимаха и се измъкнах от лапите на морето, се юрнах нагоре да се измия и преоблека. След което естествено – шопинг. Мисля, че успях да купя за фамилията от почти всички налични артикули козметика от Мъртво море. То не беше кал за глава, кал за лице, кремове, пилинги … голямо пазаруване падна. За момента нямаме негативен отзвук от използването им. И станахме толкова неотразими, че чак … огледалата не ни ловят. 🙂 )

Само с 15 минути закъснение от определения час и след скоростно събиране на заплеси от магазина се отправихме към третата спирка от екскурзията ни,

планината Небо.

Mt Nebo, Йордания

Планина е силно казано. То е един хълм на около 800 м. над морското равнище. Ама ние бяхме на 400 под него. Тоест за няколко километра минахме една денивелация от 1200 метра. Ей, как ми пукаха ушите! Все едно си се изкачвахме сериозно нагоре в планината!

На самата планина няма кой знае какво. Освен зашеметяваща гледка надолу към река Йордан, Мъртво море и Израел.

Снимахме се, разбира се. Казват, че в особено ясни дни от там се вижда Йерусалим. Затова и Господ е изпратил там Моисей да погледне към Обетованата земя преди да умре. Легендата гласи, че е погребан някъде в околностите. Гробница обаче, като на Авраам например, не е намерена.

На планината Небо, Йордания

Мястото е обявено за свято за християните от папа Йоан-Павел II през … 2003 година, ако си спомням добре. Самият папа го е посетил и благословил.

В този момент, в мен започна да се надига един въпрос. Ако сте забелязали, през по-голямата част от историята дотук често споменавам герои от Стария Завет. Даже има легенда, че над хълмовете на Петра е гробът на брата на Моисей – Аарон. При река Йордан ни разказаха, как там пророк Илия е наредил на Иисус Навински да превземе град Йерихон.

Започнах да се чудя, как ли възприемат евреите цялото това … „заемане” на историята им от съседите.

Слушайки ги, оставам с впечатлението, че йорданците доста се гордеят с участието на тяхната земя в историята на Израел. Ще трябва да се разходя до Израел, за да проверя, как стоят нещата от другата страна на границата. 🙂

Последната спирка за деня, вече след четири, беше

почти изцяло населеният с християни град Мадаба.

Интересен е с факта, че в неговите православни църкви има много мозайки от римско време. Там е и най-голямата оцеляла карта-мозайка на древния свят. Въпреки, че доста голяма част от нея е разрушена през годините /все пак е на почти 2000 години/, от останките може да се прави заключение, че древните хора са имали доста добри познания за това, как е изглеждал техният свят.

Самата църква, където се намира мозайката се нарича Св. Георги. Освен мозайката, това което ми хвана окото бяха иконите по стените. Всяка от които, освен надпис на гръцки, имаше и такъв на арабски. Което е още едно доказателство за толерантността и широтата на възприятията на местните хора.

Тъй като Мадаба е нещо като център на индустрията с мозайки, ни заведоха, малко насила наистина, в един от местните цехове за производство на мозайки. В този момент, вече бяхме доста уморени, минаваше 6 часа и беше ясно, че с тези темпове преди 11 вечерта по хотелите няма да се приберем. Но, мир да има, а и в името на комисионната на екскурзовода, се оставихме да ни заведат и да ни покажат как се правят мозайки. А и да си купим, естествено. 🙂 Е, аз не си купих. Имам си такава от Тунис.

Последва дълго и вече откровено мъчително пътуване на обратно. Крайно уморени и изтощени след 10.30 започнаха да ни стоварват по хотелите.

Бих могла да кажа няколко „мили” думи, за хората, които мрънкаха, че закъсняваме, но се нахвърлиха на сувенирите като невидели, та заради тях закъсняхме с още час, обаче … ще се въздържа.

С Мадаба завърши и програмата ни.

На следващата сутрин – 3.01. в девет сутринта трябваше да освободим стаите си, за да се отправим към летището и България. Обаче … ядец!

Трети се превърна в поредния приключенски ден

благодарение на кого … познахте, благодарение на „България Еър”!

Ставам аз сутринта, събирам рано-рано багажа, отивам, закусвам, правя последни снимки и мрънкам, че няма да мога да си направя плаж – а денят беше разкошен. И в 9 отивам на рецепция да сдавам стаята. И докато се обяснявам с момъка, влетява една от водачките ни. И ми обявява, че няма да излетим в 1, както е по програма, ами в 3, защото имаме закъснение на самолета от предишен полет. Тоест, имам време до 12 на обяд.

Е, няма лошо, нали са ни казали на време. Вземам си обратно картата от стаята от кикотещият се младеж на рецепцията, довлачвам куфара, разопаковам банския и юруш на басейна.

Такъв разкошен плаж си направих.

В 12 вече сме се строили всички на рецепцията. И започват залагания дали все пак ще успеем да стигнем до България този ден или ще си нощуваме на летището. Пристига автобуса, натоварваме се, тръгваме към летището и … хоп!, втора изненадка! Самолетът няма да излети от София преди два и половина. Тоест няма да кацне в Акаба преди пет. Което лееееекинко започва да ни изнервя. Заформя се неизненното скандалче с водачките от агенцията ни.

Жените обаче, реагират адекватно и вместо да ни оставят да висим като прани гащи на летището, ни връщат обратно в града, за да убием още няколко часа.

Следва поредното мрънкане от страна на парвенютата,

защо не ни били оставили по хотелите. Ами сигурно, защото трябваше да напуснем до 12 часа, което и направихме, ама кой да мисли. Нали трябва да се демонстрира лошо възпитание.

Както и да е, убихме ощи три часа в обяд на открито, под мекото слънце в Акаба. Възползвах се от последната възможност да се насладя на арабската кухня. Част от групата се позабавлява с вездесъщото в арабския свят наргиле. В Йордания му казват шиша /няма хашиш в него, да не се объркате/ и по мои наблюдения към тютюна добавят различни аромати. Дават ти меню и си избираш какъв аромат да ти сложат.

Когато стана време да се отправим отново към летището, дойде момента и за последния грандиозен скандал. Когато напускате Йордания, на летището заплащате местна държавна такса, в размер на 20 динара. В Аман може да се плати и в долари. Поради миниатюрният размер на летището на Акаба се оказа, че може да се плати само в динари. Което не беше страшна драма. Защото го разбрахме предварително, а и около нас имаше множество обменни бюра. Еййййй, каква драма, каква трагедия, какъв скандал стана! Имаше обвинения, нападки, един двуметров … „мъж”, да ме прощават мъжете за обидата, се беше извисил над високата към 1.60 водачка и и крещеше в захлас, коя била тя, че му казвала, че няма да успее да напусне страната. Абе цирк ви казвам. И това за едното нищо. Направо не мога да повярвам, какви хора има. Отиваш някъде, даваш една торба пари, защото Йордания, да сме откровени, е скъпа дестинация, и единственото което правиш е да критикуваш абсолютно всичко свързано с местните, или спретваш скандали за дреболии, които изобщо не би трябвало да забелязваш. А, и през цялото време не забравяш да размахваш, парите които си платил и правата, които имаш. „Нови българи”, какво да правим! Простотия до шия, че и отвъд!

Само с един час допълнително закъснение, или общо 7 от първоначално обявеното по програма, към 7 вечерта успяхме да се отлепим от йорданска земя.

Нов тричасов полет и кацаме на Летище София в снежна буря.

Точно при кацането ни, на летището действително сериозно валеше. Което моментално събуди кошмарите ми от предишни години с по три-четири часови висенета за багаж.

Този път обаче, летището ме изненада. Кацнахме в 10 вечерта, в 10.30 вече бях излязла от него. Необичайно експедитивна и професионална изява. Искрените ми поздравления, по този повод. 🙂

Та така. С това, общо взето, приключението завърши. На следващата сутрин, при минус пет в автобуса за работа си мечтаех за плажа и мекото пустинно слънце.

Ще добавя още няколко приказки за заключение. Все пак така са ни учили в училище. 🙂 Благодаря на всички, които са издържали да прочетат чак до тук.

Много се радвам, че отделих средства и време да отида до Йордания. Така имах възможността да се запозная с една красива страна и едни прекрасни хора.

Йордания е малка страна, вклинена между големите политически играчи в този регион.

Нямат си природни богатства. Те може би са единствената държава на Арабския полуостров /без да имам претенции да съм права/, която няма петрол. Ама никакъв. Даже ние имаме повече от тях. Всичкият си петрол го внасят от Ирак. Нямат вода. Събират дъждовната и се молят на Аллах за мокра зима, за да развиват земеделие. И въпреки това развиват земеделие и изнасят продукция. Развиват туризъм и привличат все повече туристи от цял свят. Хората са мили, доброжелателни и спокойни. Винаги ще ви помогнат. Животът тече спокойно и без излишни истерии.

Мисля, че доста бихме могли да се поучим от тях.

И съвсем откровено бих препоръчала. Отидете в Йордания. Запознайте се със страната. Запознайте се с историята и. Запознайте се с хората. Опознайте ги. И така ще сте се запознали с една приказка. Приказка за цветовете и хората.

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йордания – на картата:

Йордания

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки”

  1. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov, St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво мор http://f.ast.ly/4qKWs […]

  2. Ема каза:

    Аз съм от хората, които не проявяват никакво, ама никакво любопитство към тази посока и към тези земи. Нямам ищах. По-скоро към Антарктида бих тръгнала, отколкото към пустинята.
    Това няма нищо общо с интереса, с който чета разказите на хората имали смелостта и търпението за пътуват и да ни разкажат след това. Мая, много ми беше интересно и да чета и да гледам снимките ти. Благодаря ти за удоволствието.
    А за това, че понякога ядем и зеленчуци, внос от Йордания, научих от телевизията през последните два дена.

  3. Росица каза:

    Мая, в края на февруари минахме през доматените и банановите плантации на Йордания – успоредно на Мъртво море. Толкова търкалящи се и натоварени на камиони домати не съм виждала от студентските си години в КК „Витамина“. Нашият шофьор нарече работещите просто „фермери“, така и не разбрахме дали са цигани или не, въпреки че по палатките им можеше да се предположи.

    Изходящата такса от Йордания към момента е 8 JD = 8 евро, ако го направите по суша и 20 JD – по въздух.

    Билетът за Петра вече е 50 JD за един ден, 55 – за два и 60 – за три.

    Бакшишите продължават да са задължителни, дори и когато сте уговорили твърда цена за каквото и да било.

    Нощувахме в Уади Муса две нощи и направихме самостоятелно посещение на Уади Рум с такси и закрит автомобил, което беше важно предвид вятъра:-))
    За четири дни собствена програма /влизане и излизане през Сирия/ посетихме Аман, Петра, Уади Рум и Кралския път със замъка Шобак, панорама към Дана, завой към Мъртво море и планината Небо, Мадаба, Аман – Дамаск.
    От Дамаск до Аман и обратно се движехме с „колективно“ такси – 4 човека; цена на човек между 14 и 17 долара.

  4. […] същата история слушах и в Йордания. И там ни показаха точното място, където е кръстен […]

Leave a Reply


Switch to mobile version