сеп. 01 2008

До Румъния и назад (1)

Днес ви представям едно пътуване до Румъния. Авторът е минал с кола от Дунав мост през Букурещ до северния град Яш. Приятно четене:

До Румъния и назад.

Глава първа — Камикадзета и кръгови

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт:)
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара — сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Вижте по-голяма карта

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на „Дунав Мост“:

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова — асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Вече сме в Румъния:

Нищо не се променя в пейзажа — мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата, приютяваща румънските граничари.

Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села — тесен, осеян с дупки и без маркировка. Първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу, след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка: ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:

„Румънската маркировка като я има е много готина“

След няколко километра, преди

влизането в Гюргево (Джурджу),

ни очаква поредното кръгово движение. Всяко едно кръстовище в Румъния, особено ако теренът позволява по дефиниция ще е кръгове движение, въртенето в кръг и правенето на обратен завой по натоварен булевард сигурно са основни части от румънския шофьорски изпит като обратният завой, мисля че е издигнат до национален спорт. Кръговите движения пък са толкова често срещани и на такива абсурдни места, че мисля че първо строят тях, а после ги свързват с път, нещо като съедини точките:)

Първите впечатления от румънските водачи

не са много положителни, карат Дачиите си в лявото платно макар и с 50 километра в час, други пък ги изпреварват отдясно без да им мигне окото. Еми, като сме в Румъния, да правим като румънците, след 60 километра кръгови движения по магистралата им за Букурещ и изпреварвания на Дачии от всички възможни страни, започваме да влизаме в

малкия Париж (Букурещ)

Напразно търсим табели за Плоещ (Ploesti) или за околовръстния им път, не съм сигурен, но околовръстен път в Букурещ май няма, жалко, можеха да си го направят като едно огромно кръгово движение и да се въртят там до полуда.

В Букурещ си имат трамваи, много прилични на нашите и шофьори, които се качват на релсите им, макар и малко издигнати от останалата част от пътя, като след като покарат малко там им писва и решават да направят един обратен завой или да завият в някоя пряка за предпочитане наляво и разбира се без мигач, ако се завива на дясно мигачът се пуска чак когато предницата на колата е навлязла в пряката и маневрата е почти извършена.

В началото си мислехме, че просто в предградията карат малко по-агресивно — ала пернишки, хранехме надежда, че към центъра нещата се оправят. Уви — не, паркиращи коли започват да се включват директно в движението без да чакат, други слизат от релсите пак без мигач, а пък трети се качват дори на все още строящи се релси, за да завият нанякъде.

Стигаме до заключението, че дачиите са направени от специален материал и имат аура, която ги пази от катастрофи, ние обаче сме със Саксо, а аз съм се стресирал максимално, вадя си от багажа една кърпа и започвам да бърша капките пот дето се стичат от челото ми, хващам волана с две ръце и приближавам седалката максимално до предното стъкло, нечовешка концетрация се изисква да предвидиш всички възможни изненади които те очакват по пътя от страна на румънците.

Ако гаджето ви мрънка, че карате опасно, заведете я в Букурещ, заведете и полицаят дето Ви глоби за неправилно престрояване, ще Ви върне книжката, пък може и някой лев да изкара от румънците.

И тримата непрестанно се учудваме на нови невиждани от нас до днес маневри и дързости на румънските шофьори.

Вече от 30 мин. сме се загубили в Букурещ и все не намираме табелата за Плоещ. Вече отчаяни съзираме спасението — полицаи. Боряна слиза от колата, пооправя си полата и ги запитва за пътя. Оказва се че полицаите в Румъния са полиглоти, нашите знаеха руски, английски, немски, френски… Ако закъсате за нещо в Румъния, спрете полицай — той ще Ви помогне. Упъти ни чичко полицай и след още 5—6 кръгови вече бяхме на пътя за Плоещ, където пък имаше нечовешко задръстване, защото явно аурата на някоя Дачия не беше издържала и беше ударила една друга Дачия точно пред нея.

След като се измъкнахме от задръстването продължихме към Бузъ, Бъзау, Базау (все още не знам как точно се казва този град, пишат го: (Buzau)

Глава втора — Нуждозадоволение

Забравих да спомена за последните ни покупки от българска земя: освен бензин, настоях да се снабдим с касетка с последните чалга хитове, защото все още не бяхме готови да се изправим пред румънското радио. Друга важна покупка беше една чаша на дукати, която в последствие ще се окаже единствената ни посуда, в коята на смени пием кафе, но за това друг път.

Докато аз карах, най-често се слушаше следната песен:

Емануела — „Да си плащал“

С голяма радост разбрах след прибирането си, че Емануела се е снимала за FHM, прилагам материал:

Но нека се върнем към покоряването на румънската държава от пернишкото ни Саксо:)

Някъде след едночасово лутане в Букурещ съзряхме МакДоналдс.

На МакДоналдс в чужбина гледам като на спасителен остров. Знаеш, че храната не е кой знае какво, но си и свикнал и няма да се изненадаш неприятно. Плюс това всичките ми опити да прочета нещо на румънски завършваха в езикосплитане и бурен смях от спътниците ми пък и единственото румънско ядене, дето знам е мамалига (качамак), но не ми се ядеше точно сега, така че отиваме в Макданолдс.

Разбира се, на входа на ресторанта, дадохме път на един румънец, които традиционно по румънски сметна, че знаците са само за чужденците и излизаше през входа, но вече бяхме свикнали на това поведение…

МакДоналдс в Румъния е сигурен пристан за чужденеца, плаща се с кредитна карта и има безжичен интернет. Какво повече може да очаквате, освен служители-полиглоти? Щом дочуха английска реч от сладката уста на Боби трима младежи и една девойка се наредиха да ни обслужват. Почувствах се като в харем:) После се оказа, че младежите освен английски владеят и руски и имат знания в още няколко езика… направо кеф.

Напапкахме се и задоволихме още една телесна нужда. В Румъния хостесите в МакДоналдс ти отсервират подноса и доста странно ни гледаха като си почистихме сами -просто явно рядко срещат такава учтивост, размехихме си по една усмивка и продължихме пътя си през румънските поля.

Лошото на полето, е че много духа, а когато много духа — напречно на празен ТИР с ремарке е доста опасно. Първо, гледайки как ремаркето се поклаща и усуква ту на ляво, ту на дясно, си мислех, че е оптична измама. Обаче после Боби и Алексис потвърдиха, че не е илюзия и ме обзе доста страх. Не само, че пътят е пълен с дачии-камикадзета, ами и сега и ремаркето на тира пред нас е готово да се преообърне — ужас! Изпреварих го, оставяйки поне 2 метра разстояние между нас и продължихме да цепим вятъра.

Румънците за разлика от гърците

присветват с фарове, ако има полицейска опасност напред и това доста улеснява шофирането. Първоначално си мислехме, че нещо с колата не е наред, защото присветват дори на пет километра от куките, но после свикнахме да не се оглеждаме, дали сме още с четири гуми и дали фаровете още светят.

Тъй като влезнахме доста късно на румънска почва, не успяхме да обменим леи и така бяхме принудени да избираме само заведения и бензиностанции, където може се плаща и с кредитна карта. Спряхме в едно крайпътно заведение, отговарящо на горните изисквания и аз и Боби се заехме да поръчваме кафе и нормална минерална вода чрез редица от сложни жестове и гримаси, придружени от Не, Да, Охии (не на гръцки) ръкомахания, сочения с пръсти и редица други подобни изморителни речеви дейности.

В това време Алекси отиде то тоалетна, върна се посърнал след 20 минути неуспешна борба с касиерката на кенефа, която не искала да приема евро-монети и държала на леи. Слава Богу, жената от бара ни разбра и ни даде някакви картончета, които ни позволяваха да пишкаме без пари, щом сме клиенти на заведението. Изпишкахме се, пийнахме кафенце и продължихме.

Трябваше да излезна с колата на задна, но да Ви кажа — беше ме страх, затова с редица сложни маневри застанах успоредно на пътя и се включих с дискретна маневра, а не както би постъпил румънеца с отпускане на колата на задна по наклона и включване без мигач в насрещното.

Някъде по средата на пътя между Букурещ и Яш,

Алекси със сложното си ГПС устройство успя да хване поне три сателита, за да ни позиционира на пътя и да слушаме гласа на една англичанка „След 500 метра на кръговото у лево“. Същият този ГПС не можа да намери три сателита в Букурещ и затова и се загубихме, но сега за оправдание откри цели 13. Бяхме позиционирани тотално.

Iaşi, Romania

След като вече бяхме поуспокоени, че може и да не се загубим втори път, решихме да хапнем в ОМВ и там станахме свидетели на част от кодекса на румънците за влизане и маневриране в бензиностанция.

Ако си голям камион то е по-добре да влезеш през изхода и да препречиш пътя на останалите коли към него. Също така, после ти е позволено да излезеш през входа, като за предпочитане е да направиш и обратен завой в същото време. Мигач не се пуска, защото само натоварва акумулатора излишно. Видяхме тази гледка докато похапвахме сандвичи, и благодаряхме на ОМВ, че го има, както и апарата му за четене на карти. В същото време преговаряхме и новите чисто румънски думи които научихме: Салам, Шунка, Багета

Перцата на чистачките на Саксото не бяха първа младост и само зацапваха предното стъкло, така че се наложи да спрем още веднъж за малко автокозметика.

Понечихме да пикаем отново, но румънците се оказаха непоклатими —

не плаща — не пикае. Ну бан — ну пиш.

Няма по-коравосърдечна нация, трябвало да си купим нещо или да му платим там 20—30 леи за едно пикаене. Ние не притежаваме дори една лея, тоя иска 20. Айде, ще пазаруваме, обаче не приема кредитни карти и не ни иска еврото. Аз си му говоря:

Ще ти сера пред магазина бе селянин, аре зимай тука 20 цента и ме остави да се изпикая — той ми се усмихва. Мрънка нещо на румънски, аз си продължавам. Ще ти пикая в кофата за боклук бе мамалига мен (мамалига е тяхното национално ястие — качамак демек). Заканите не дадоха ефект, да ти пикам на бензиностанцията казахме всички в тон и се ометохме…

Продължението за Другата Румъния — Яш:

До Румъния и назад (2)>>>

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът, ако не е указано друго

   Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “До Румъния и назад (1)”

  1. Защо поне няма линк към сайта на марфи?

  2. Стойчо каза:

    Поправено. Благодаря за напомнянето:-)

  3. lunna_neti каза:

    Абсолютно вярно е и трагично забавно изживях всичко това в Румъния. Събрах доста емоции. Най-интересното е, че малките циганета дето просят разбират от нашенски… като му кажа „чупката от тука“ и ме разбира, иначе на други езици ме гледат умно… И другото което ме впечатли е,че до летището в Букурещ няма нито една табела, добре е, че го казват по руски „айропорт“… Абе, европейци сме си … 🙂 🙂 🙂

  4. […] и да разгледаме Букурещ. В началото проследихме пътуването му из Румъния, а го оставихме в град Яш. Сега ще прочетем повече […]

  5. Martin каза:

    @lunna_neti може и да не разбират много, много ами ти да си използвала по-агресивен тон 🙂

  6. Аз как пътувах до Букурещ, ето тук:
    http://bulpete.wordpress.com/2008/12/26/bucuresti1/

  7. plamen2299 каза:

    Първо да питам какво търсите на кръговото-има директен път,по който минават тировете за Букурещ. Второ-на Жилава се качвате на околвръстното,има табели,а за Яш не е необходимо да минавате през Ploesti-пътят се увеличава с 50 км. Трето-къде сте тръгнали без леи-в Русе почти всяко чейндж-бюро продава леи,в Giurgiu всяка банка приема Евро?! Четвърто-30 леи са 15 лв-не зная в Румъния да има такава такса за WC,a съм живял в Bucuresti 8 год.(съпругата ми е от Букурещ) и сме от 15 г. заедно. Пето-доста има да гоним румънците по отношение на качеството на първокласната ни пътна мрежа,а пък сравнение на автопарковете изобщо не може да има. Шесто-сигурно ще минат години преди нашенският шофьор да се научи да уважава пешеходците като техните шофьори.И мн.мн.други разлики,повечето не в наша полза. Сещам се за А.Константинов и неговия Бай Ганьо,че и вашата работа. Или пък всичко е написано тенденциозно,може би,а?

  8. Stela каза:

    Пламен, прав си за всичко… и аз се забавлявах от например твърде честото споменаване на Dacia (по мои наблюдения дори новите Дачии не са преобладаващите коли в Румъния). Но случайно знам, че Марти не е тенденциозник, така че си премълчах.
    Не всички попътни и възприятийни грешки са непременно с умисъл или байганьовщини. Аз например с все подплатен опит в пътувания, си самосъздадох прекрасна лудница във връзка с предварително получаване на виза за Армения, която въобще не ми е била нужна. Пак уж-непредразсъдъчната аз възприех погрешно един мил жест на една мароканска камериерка и реагирах идиотски. И това далеч не са единствените глупащини, които съм извършила. Инак високото ми ниво на интелектуална и емоционална зрялост даже може би дори допринасят да върша простотии по-успешно и по-забелязващо се.

    Впрочем, Румъния си обичам като „втора родина“ (клишето- с оглед понятност) и я познавам добре. Но съм сигурна, че ще има място за уместна критика и към моя пътепис (когато го завърша или позволя да бъде публикувана вече готовата част).

  9. Стойчо каза:

    Стела, 🙂

  10. Valeri каза:

    Пътувах до Букурещ с лека кола, искам да споделя някои практически неща, които ако знаех предварително, щях да избягна неприятни изненади:
    1. Не купувайте винетка от първата бензиностанция на ROMPETROL след самата граница (Дунав мост). Влезте в Гюргево (то така или иначе Ви е на път), обменете леи и с тях си купете едноседмична винетка. Тя струва около 3 евро, но ако понечите да я купите с евро, ще дадете 5 евро и няма да Ви върнат ресто. Не помагат напомняния, ще Ви отговорят, че иначе няма да Ви продадат винетката. Т.е. винетката ще ви излезе с около 70% по- скъпа.
    2. Не обменяйте пари на чендж- бюра, ако не Ви е наложително. Те не се различават много от нашите, само методите им са по-различни. Ако подадете 10 евро, например, ще Ви дадат леи само цяло число, но не и стотинките им, под предлог, че не работят със стотинки. Обратно, ако опитате да продадете леи за евро (които са Ви останали, например), в 100% от случаите ще Ви кажат, че в касата им няма евра. Съветът ми е- обменяйте валута само в офисите на банки, дори и курсът да е по- неизгоден. Там искат, обаче, личната карта и я сканират, но това е дребна бюрократична процедура, иначе ви изплащат всичко до стотинка и без комисионна.
    3. Ако имате дебитна карта от наша банка, пазарувайте с нея там, където може( в повечето магазини може!). Обменният курс ще бъде най- изгодният възможен за Вас!

  11. Стойчо каза:

    На първата бензиностанция не приемат ли кредитни/дебитни карти като начин на плащане или е само в брой?

  12. Valeri каза:

    Там дори да приемат дебитни карти, картата ти няма да проработи (това е редовен трик в Румъния, когато не искат да плащаш с карта- казват ти, че картата ти не е в ред). То там това си е бизнес- купуваш винетка, но оставяш 2 евро за продавача. Така или иначе трябва да влезеш в Гюргево, ако не влезеш ще пътуваш около 10 км по много лош път, иначе от самото Гюргево започва хубав път, почти магистрала, за Букурещ. В самото Гюргево вече имаш много възможности за покупка на винетка. Между другото- никъде на ма провериха, дали имам винетка. Но трябва да имаш и да я пазиш заедно с касовата бележка, защото на излизане от Румъния ти я искат.

  13. […] след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК […]

  14. Nely каза:

    Вчера – 19.06.2011г., бодра българска група от 33 – ма любознателни туристи, тръгнали без кой знае какъв ентусиазъм, се върнахме от северната ни съседка – Синая, Брашов, Букурещ. За парите си (150лв.) получихме много повече от очакваното – бяхме очаровани от дворци – конкретно Пелеш, градове – Брашов и Букурещ и природа – Карпатите. Препоръчваме на всички да посетят Румъния (или поне маршрута, по който се движехме ние). КРАТКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, (основано на двукратен опит за три дневен престой) – когато плащате сметка или такса НЕ ДАВАЙТЕ ПАРИТЕ, докато не получите касов бон, квитанция или разписка. Иначе ще си платите два пъти!

  15. Стойчо каза:

    Това е сериозно предупреждение!

Leave a Reply