ян. 26 2011

Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Ако си спомняте по празниците тази година имаше доста затворени летища из Европа, включително и лондонското Хийтроу. На фона на снежния хаос, Таня ще ни разкаже как е изкарала празниците в снежния Лондон. А за тези, които не знаят, сняг в Лондон, означава, че в София е метър 🙂 Приятно четене:

Сняг в Лондон

по Коледа и Нова година 2010/2011

Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.

Британският национален музей

е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.

В Националната галерия на площад “Трафалгар”

видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и“Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.

Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt”

– под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.

В Лондон снегът е изключение.

Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете – в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци.

Гринуич край Лондон

Гринуич край Лондон (ала Бройгел)

В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.

Гринуич, Greater London, Великобритания

Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани.

Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата „Hispanola“ на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекохаTiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.

So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени

– панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!

На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras

имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова

успях да вляза на неделната служба в Уестминстърското абатство.

Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие – communion.

Гринуички меридиан

Гринуички меридиан

На малкото летище Лутън,

където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.

Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!

Автор: Таня Мангалакова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Великобритания– на картата:

Великобритания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)”

  1. Vlaamsbrabander каза:

    Ииииии….. нека дискусията за Лондон и англичаните започне СЕГА!
    🙂

  2. Напълно споделям описаните впечатления на Таня от Лондон и лондончани! Таня, усетила си излъчването на английската столица и духът на хората там, макар и за краткото време от 4 дни. Винаги се вълнувам, когато чета нещо за Лондон, та било то и отрицателно, като последния пътепис за него тук. Поздравления и дано скоро пак да го посетиш, и за повече време!

  3. Ема каза:

    Таня, прекрасна си! И това дълго палто е точно такова, каквото си го представях от разказа ти, преди да стигна до снимката.
    Много харесвам написаното в пътеписа ти. Не съм била в Англия, може и никога да не ми се случи да отида и затова „пътувам“ с разкази като твоя. Просто е като разказване на приятни преживелици от пътуване и показване на снимковите „доказателства“ пред приятели. Почувствах се като част от тях. Пак да пътуваш и пак да разказваш.

  4. Milena каза:

    Споделям възгледите ти за позитивното мислене. Все пак някой бе казал, че бъдещето са нашите мисли в настоящето.
    На мен ми се случи нещо подобно по време на вулканичната пепел над Европа. Тогава беше пълен хаос и отменени полети навсякъде. Казвах си, не моя не може да бъде отменен. Това означаваше провал на цялата почивка, тъй като по-нататък почивката ми беше навързана с още няколко полета. И в наша чест в деня на заминаването ни пепелта изчезна и отвориха въздушното пространство. На връщане – летището в София било затворено цял ден заради някакъв инцидент, но за нас вечерта го отвориха и се прибрахме само с някакви си 3 часа закъснение, които не се броят.
    Така, че напълно те подкрепям – да мислим позитивно.

  5. morrt каза:

    Много ми хареса, благодаря.
    Напоследък не пропускам материали от и за Острова, защото смятам(най-после) да го посетя на 31 май и да остана четири дни. Като човек влюбен във всичко британско, това е може би една от големите ми мечти. Комбинирано е и с посещение в Роял Албърт Хол на 1 юни, за да сбъдна и друга своя мечта.
    Затова всеки такъв разказ от първо лице ми е особено приятен и полезен и ме потапя в плануване на предстоящия екстаз.
    Благодаря отново.

  6. Бо каза:

    „Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. “

    Все пак в България оф. религия е православно христянство и нашите църкви: първо, че нямат органи, второ – не знам каква е акустиката (едва ли особено добра). Но в католическата катедрала в София – Св. Йосиф, често се изнасят различни концерти, така че и тук го има. Просто не е популярно…

  7. таня каза:

    Миналата година слушах Матеус Пасион в петък преди Великден в аулата на Софийския университет – два големи хора, музика на живо. Концертът се прави всяка година, финансира го известен архитект. С нетърпение очаквам и тази година да отида.
    Преди Коледа миналия декември имаше концерт в Археологическия музей, чиято акустика е по-добра от на зала „България“. Даже е издаден и диск. концертът беше по инициативата на диригентката Боряна Найденова, която сама намери спонсори и организира всичко. Платен е огромен наем за залата. В България за съжаление хората са настроени твърде комерсиално. Ние не сме свикнали, първо, да дадем, а после да получим.
    Интересни събития има и в България, но те са изключение. В Лондон и Париж редовно се правят концерти. Въпрос: Какво пречи в „Ал. Невски“ петък, събота и неделя да се организират концерти?
    Отговор: Мудността на православния клир, нежеланието духовните ценности да стигнат до обикновените хора. Акустиката в „Невски“ е много добра, но редовни концерти там не се организират. Дъщеря ми е тинейджърка,мрази чалга, но ходи на дискотека с приятелите си, където се слуша чалга. Въпрос: Какво пречи на тази женица кметицата Фандъкова да направи инициатива за такива концерти в София…

  8. extravaganz каза:

    Благодаря за реалистичното пресъздаване на лондонската атмсфера.От 2.5год живея в това интернационално село.Атмосферата е неописуема,особенно петък и събота вечер по залятите в светлини улици.Градът не спи!!

  9. Йоана каза:

    Православната църква не е място за концерти. Там се извършва БОГОслужение, а не човекослужение. Има си концертни зали, отивайте там и не смейте да искате да превръщате православните храмове в такива! Освен че е пошлятина, това е и проява на провинциализъм и дълбоко неразбиране на Православието. Западният свят отдавна е отхвърлил Бога и сега се чуди как да запълни празнотата с ето такива глупости като концерти в храмовете. Много важно, че на някакви празноглави младежи не им е интересно в собствените им църкви и не знаят какво да правят там. Концерт в Православен храм = КИЧ! Дано не бъде!

Leave a Reply


Switch to mobile version