Солун през зимата (Нова година)

По повод на жегите днес ще ви пропомня Нова година и зимата. Е, не зимата на Полярния кръг (още нямаме пътепис от там) и не зимата в Алпите (и от там още нямаме пътепис, така че скъпи читатели — стегнете се и напишете по един пътепис от там). Не, днес, благодарение на Николина, ще видим:

Солун през зимата

Някак спонтанно, почти ненадейно, а кой знае — може би напълно осъзнато и търсено, решаваме,че Нова година ’2008 трябва да се превърне за нас в различен и необикновен празник.
Хм! Различен ли, споменах… различен: в смисъл — посрещнат на чужда земя! Е… доколкото Солун може да се нарече чужд… Нали така — самото наименование си е само наше — българско! По карти и пътни табели това е Тесалоники.
Но, има ли значение, името на един град, ако той ще се превърне в мястото, на което се чувстваш добре?!


И все пак, като начален план, решението ни да потеглим към Гърция в последните дни на изтичащата като пясък през пръстите година, е толкова внезапно и шеметно, че на първо време дори не се сещаме как точно ще се осъществи.

Св. Димитър Солунски

След трескаво звънене в офисите на няколко туристически агенции и уточняващи разговори със съответните служители, ситуацията малко по малко започва да се прояснява. Правим предпочетената от нас резервация, но се готвим да пътуваме със собствен транспорт — тогава,така ни се видя най-добре и за предпочитане… По-нататък, предстоеше да разберем,че изборът ни е бил правилен.
Очакваха ни три дни престой на средния ръкав на

Халкидики — Ситония,три дни — нощувки, закуски, вечери, Нова година…

Но на тръгване почти не мислим за всичко това! Ние искаме свят да видим! А преди Халкидики, преди Ситония… преди тях, ли?! Разбира се! Преди тях, всички пътища водят към Солун!

Тук, някой сигурно ще си каже: свят ли?! Че, какъв „свят“ е Солун?!? Но преди празните и безсмислени приказки, човек трябва да се е докоснал дори и само за миг до този град,зареден с необикновена притегателна сила,за да си позволи собствен поглед и мнение!

А Солун, безспорно е хубав град!

Едва ли, с това откривам топлата вода.

Mediterranean COSMOS

Когато пристигаме почти в последните часове на изминаващата година,градът ни посреща неочаквано красив, сияещ, забързан, оживен, динамичен, на места — и по-спокоен, многолик, празничен, различен.
Голям бял град! Морски, при това… Тези, като че ли са първите впечатления, първият спомен, който се запечатва у всеки, пристигнал тук — подредени бели сгради със симпатично надвиснали по терасите раирани тенти, а отсреща — море… Бяло море! Разстлало синьо-бялата си, лъскава като сатен мантия, морето — даже и през зимата, привлича погледите ни като магнит.
Ослепителен,приличащ на перла от току що изхвърлена от морските води огромна седефена мида,Солун блести и краси брега на залив със същото име.

И шейната с елените — нищо,че в Гърция по-рядко виждат сняг…


Крайбрежната солунска алея е толкова широка, че има място както за сергиите на случайни улични търговци, така и за преминаващия бял файтон с насядали в него, ухилени до уши туристи. Тук гъмжи от народ! Но е приятно шумно! Сякаш всичкото местно население в таен заговор с напристигалите българи, румънци и знам ли още какви туристи, се е стекло по-близо край водата. И как няма да е така, когато термометрите карат всеки да забрави, че е зима, защото упорито сочат 9 — 11 градуса! Време, идеално за разходки, за последни покупки, за среща с приятели в някое малко кафене или сладкарничка из лабиринта от тесни и стръмни улички на старата градска част или пък, просто, за да се порадва човек на празничната украса и атмосферата в този многолик южняшки град.

За това пък,накъде без южния полъх на палмовите клони

Движението по крайбрежния булевард, който следва линията на пешеходната алея, е трудно. Бавното придвижване с автомобила, обаче ни помага да се насладим напълно на разноцветната тълпа, която сякаш ни кани да се слеем с нея,да се порадваме на гигантските палми, на примамливата спокойна морска повърхност. Не, че в България си нямаме море! Имаме, разбира се! Но, и днес продължавам да се питам защо там ми се стори магнетично привличащо, някак омайно,вълшебно, така познато и близко?! Защо погледите ни неизбежно търсеха морския безкрай?! Кой знае, дали пък това усещане не беше подсъзнателна препратка към родната история, когато времената са били други — времена на слава и величие за България, разпростряна до три морета?… Сигурно започвах да си внушавам!

Менящите се покрай мен картини ми напомнят къде всъщност съм! Пейзажът, изпълнен с палмови клони и отрупани с мандарини необлагородени улични дръвчета, ме връща в реалността — някъде на юг от България. И какво, като е зима,а няма сняг и времето е приятно топло… Това, определено ми харесва и ме прави щастлива! Щастлива, че съм тук, че съм с хората, които обичам, и че заедно, освен да усетим празничния дух на гръцките ни съседи, ни предстоеше да открием и някои малки истини за тях. Истини, толкова прости! Гърците са хора като нас. Обичат вкусната храна, песните, танците и веселбата… А след новогодишната нощ,съвременните жители на Древна Елада нямаше да оставят у нас никакви съмнения,че умеят да се веселят от сърце и душа както в ритъма на сиртаки,така и под звуците на всякакви неравноделни тактове и музика от цял свят. И как иначе, когато сме на Балканите! Когато тук, всички сме някак тъй еднакви и в същото време различни!?!
История, минало, култура… катаклизми, пожари, възход… Всичко има тука! Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш в Солун, погледът не остава празен. Отпечатъкът на времето, следите от хилядолетна история са на всяка крачка. Древни руини, триумфална арка на римски император, дълги крепостни стени, Бялата кула,внушителни религиозни храмове — всичко в този град напомня за слава, блясък и величие… История!

И така си е — Солун е град с история!

А, освен втори по големина в Гърция, по данни от изследвания — и най-бързо развиващият се град. Мек приятен климат, население от 406 000 жители, с предградията — 872 000.
Това е само част от енциклопедичната справка. Зад нея, обаче остава нещо много по-ценно и важно за нас.

Кула от крепостните стени на Солун

Усетихме го някак близък този град. Сантиментален… Имаше дух и атмосфера тук, някаква магия във въздуха, която те кара да го заобичаш още, щом пристъпиш във вътрешността му. Чувстваш се, сякаш си у дома, сякаш не за пръв път си тук, обгърнат от дружелюбната му прегръдка.
Солун те изненадва! И очарова… Пленява те,както с всяка брънка от миналото си,така и със съвременния си облик. И дори те кара да се почувстваш малко виновен, ако си го подценил в очакванията си за него. Украсените витрини, приканващи към разточителство и щедри покупки с намаления, празничните елхи с мигащи светлинки, цялото настроение и оживлението в този град, бързо те поглъщат и приобщават, скъсяват дистанцията и неусетно започваш да се чувстваш добре,уютно и топло — всеки по свой си начин, само на 300 км от София и няколко часа път.

Дори да нямаш никаква тръпка по историята на големия бял град на брега на Егея, неизбежно ще усетиш пулса му, в който векове наред туптят сърцата на няколко етноса — гърци, турци, българи, евреи… Споменах ли, че ми напомня по нещо за Пловдив?!

Прилича му на Солун да се влюбиш в него от пръв поглед! Смесицата от култура и история,заедно с букета от архитектурни стилове,го правят още по-симпатичен,очарователен и незабравим. Тук,струва ми се,е невъзможно да изпаднеш в скука,нито в отегчение или пък в хамлетово раздвоение: харесва ми…не ми харесва…
Забележителен градоустройствен план! Не ни беше нужна архитектурна мисъл,за да открием този факт и великолепното решение при възраждането на града след унищожителен пожар,бушувал тук в началото на 20-ти век. Архитектурно решение,което позволяваше — независимо в каква посока пътувахме,преминавайки през тихи улици и шумни булеварди,сякаш през тайнствени пролуки,пред нас непрекъснато да се изправят ту величествената Ротонда,ту други стари или по-нови църкви — имаше ги на всяка крачка,ту паметник на древен мислител или национален герой. Старогръцкият мит за Лабиринта,като че оживяваше в съвременна приказка,наречена на името на сестрата на Александър Македонски — Тесалоники.
Да… Солун се превърна за нас в лабиринт,но не смъртоносен,като онзи на цар Минос,а по-скоро провокиращ откривателския ни дух,усета ни за ориентация,любопитството и чувствителността на сетивата ни. А нашите,в тези последни за 2007-ма мигове,със сигурност бяха изострени докрай и с удоволствие поглъщаха,попиваха и запечатваха всяка частица,предложена им от прелестната картина наоколо.
Бавно и полека започвах да се убеждавам в думите на онзи анонимен посетител във форума на един от туристическите интернет — портали,който беше написал, че не е зле по това време на годината да си някъде по на юг и по на топло! Е, винаги има по на юг и по на топло от Солун. Но на нас, този град ни беше някак достатъчен.
Тръгваме си от Солун, Салонико, Тесалоники… или както там, ви харесва, до край отдадени на собствените си емоции и развълнувани,но с ясно съзнание бързаме да признаем помежду си: Този град ни спечели! Завинаги! И със сигурност,още преди да сме го напуснали, вече мечтаем за следващия път, когато той отново ще ни посрещне шумен,жив, слънчев,романтичен, изпълнен с ухания, гостоприемен и щедър на преживявания.
За по-сигурно завръщане хвърляме монета в морето — такова било поверието… И тайничко си мечтаем това завръщане да е колкото се може по-скоро! А,ако случайно, на някой му се сторят силно преувеличени думите ми и се усъмни в тях — нека отиде до Солун — макар и не точно през зимата, за да усети сам бялата магия на белия град с митично име, там — някъде край Бяло море…

Автор: Николина Милкова

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.