авг 21 2008

Почивка на Тасос: Една много приятна изненада

От днес вдигам чуковете за седмица-две от София, та реших да ви подготвя един разказ за една почивка на о. Тасос, Гърция. Приятно четене и чакам още разкази за лятната ви почивка:

Тасос, Гърция: една приятна изненада

Това е разказ за пътуването ми до о. Тасос, Гърция и малко впечатления от хората, страната и природата: пътепис един вид.

Всички сте чували истории за Гърция и гърците. Неизбежно сте: все някой познат е работил или работи или е ходил в Гръция. И аз съм така. И да си призная: не бях чувал добри неща. Така че колебанията ми дали да заведа там семейството си на почивка бяха големи. Не ми се искаше да открия поредното залюхано място тип Българско черноморие.

Но реших да дам шанс на съседите ни и да резервирам малко семейно хотелче на о. Тасос. Да си призная имаше и друг елемент: нали си смених колата наскоро и ми се караше (и още ми се кара) на дълъг път :-)

Речено, сторено. Потеглихме към 7:00 от Пловдив в посока

Свиленград -> Дедеагач (Александропули) -> Керамоти -> Тасос->скала Рахони.

Пътя Пловдив-Свиленград няма да го коментирам: хубав си е. Номерът е в Свиленград да не се изпусне отбивката за Гърция (щото табелите са доста мънички) и да се запраши за Цариград(Истанбул). Това ни даде повод да спрем за почивка в

Свиленград

Странен градец е Свиленград: няма какво да се види освен джипките на митничарите (?) :-)

След поразпитване тук там (нищо че имам GPS: този път GPS-a не го знаеше и настояваше да мина през Турция за Дедеагач) стигнахме до КПП-то. Това ми беше първото преминаване на Шенгенска сухопътна граница и се бях подготвил много: актове за раждане на децата, квитанция за данък на колата, паспорти пълен комплект и зъбна картина на всичките ми роднини. Каква беше изненадата ми да намерим само един човечец в една будка (сами бяхме на пътя), който ни провери паспортите и… това беше. Няма втора проверка, няма ровене в багажи, няма напъни да изглеждаш надежден! Света се променя явно. И ще трябва да си променяме митовете които разказваме на маса.

Вече бях в чужда държава с кола! Тук се задейства друга част от митологията на която се бях наслушал: хвана ме страх от вездесъщите и много строги чужди пътни полицаи. Бях прочел предварително че ограничението в Гърция е 80 извън града и не смеех да вдигна повече от 80 нищо че табелите си пишеха 90. И така 100-на км: докато се отърся и от този мит. А полицаите така и не срещнах никъде по пътя в за целия ми престой в Гърция. Може и наистина да са били страшни! :-)

След като ми мина първоначалния културен шок започнах да забелязвам, че:

  • Пътищата са много добри (независимо че не са магистрала и т. н.): правилни наклони на завоите, мантинели и т. н.
  • Няма (толкова) дупки: количката ми е със спортно окачване и това много ме мори в България
  • Много добре са обозначени пътищата: знаци навсякъде, но само такива които имат смисъл. Примерно има ограничение 50 10-на метра преди остър завой, маркировката е направена така че да те улесни и да те предпази, а не да те забави.
  • Указателните табели са там където ти трябват, големи са и винаги има и (читаем) надпис на Английски.

С две думи: приятно беше да се кара. Трябваше да спрем за малко на една бензиностанция на средата на пътя до магистралата защото пътя беше с доста завои и малкия не ги понесе много добре.

От границата до магистралата Цариград-Солун има нещо като 60-на км. Пътят не е лош, но има много завои и средната скорост не е висока. На мен ми отне около час (със почивката). Няма как да се пропусне магистралата: табелите са перфектни. Дори и GPS не ти трябва.

След това е 2 часа на круиз контрол (120 км.) до отбивката за Керамоти.

Няма начин и това да се изпусне: това е пътя за летището и има много табели. След като се отбие от магистралата има табели ферибот на всеки завой. Има един участък на магистралата дето е още в строеж точно преди отбивката за Керамоти.

Керамоти

е малко селце с много наскоро построени къщи на които на чист български има надписи: „Продава се“ и се мъдрят сателитни антени на БулсатКом. Наредихме се на опашката за ферибота, която се виеше през уличките на селото. И тук видях първата разлика между нещата в България и Гърция: на всеки ъгъл имаше полицаи, които следяха някой да не се прережда и не правеха изключения дори и за местните.

На тази опашка прекарахме около 2 часа.

Най-накрая ни дойде реда да се качим

на ферибота за Тасос

Още едно „за първи път“ за мен :-) Там цареше железен ред: няма пререждане, няма блъскане, а напротив: има индивидуален служител който те „поема“ още от входа на ферибота и те направлява така че да паркираш на една боя разстояние там където трябва и то възможно най-бързо.

След това настъпи най-приятната част от пътуването: хвърляне на храна на чайките и гларусите от борда та ферибота. Само да вметна че пътуването струваше към 30 евро за 2-ма възрастни, 2 деца и кола.

След около 1/2 час стигнахме

остров Тасос и гр. Тасос (столицата на острова).

Там ни измъкнаха по същия експедитивен начин и вече бяхме островитяни :-)

GPS-а се притече на помощ (оказа се че има улиците на гр. Тасос!) и много бързо се измъкнахме в посока нашето село. Пътя беше планински и на места надвисваш заплашително над морето, но имаше и места където спокойно се караше с 90 (и тези места бяха ясно обозначени!).

В Скала Рахони

много лесно намерихме хотелчето, което се оказа разположено между една маслинова горичка и брега в близост до един супермаркет.

Посрещна ни управителя Коста (с когото се бях чувал няколко пъти по телефона за резервацията): синеок грък на възрастта на родителите ми. И тук падна поредния отрицателен мит който имах насаден: човекът беше много любезен, гледаше да ни помогне максимално със настаняването и въобще се държеше както всичките си колеги в големите хотели по света в които съм бил. Гърция — Созопол 100:0 (досега) :-)

Стаята се оказа супер: имаше голяма тераса и изглед към морето. Ако се вгледаш по-добре се виждаше Кавала на отсрешния бряг. А между Кавала и нас беше Бяло море.

Ееееех, Бяло море!

Още един мит от моето детство: спомням си как като се бяхме изкатерили на един родопски връх с дядо ми той ми обясняваше как при добро време от там се виждало Бяло море. Представете си как звучеше това в ушите на едно пионерче от 80-те :-) Имаше и други истории: за прадядо ми, който всяка година отивал да продава сиренето и кашкавала в Солун и се връщал без стотинка след гранд тур по Солунските кабарета и напълно заслужено си изяждал боя от баща си, но пак правел същото и на следващата година. Но всички те ми звучаха еднакакво невероятно с това, че има и друго море освен черното :-)

Имаше и друго хубаво нещо за Бяло море: пълно е с живот. Не знам дали сте достатъчно големи да си спомняте как се ловяха раци пустинници, миди, скариди и дори големи раци в Черно море (особено по южното черноморие). Ама аз си спомням. И мога да го сравня с ситуацията в последните години, когато трябваше да отида на сергиите за да мога да покажа тези животинки на дечицата. Е, в Бяло море тези животинки са си там. Дори успях да хвана и жив каламар докато си плувах. Коста после ми обясни че каламарите идвали по това време на годината да снасят яйца. Той явно разбираше доста от тези работи: имаше една лодка закотвена пред хотела и се похвали че това което сервирал в ресторанта си го хващал сам.

Оказа се само че има един специфичен проблем: морските таралежи. В такива количества се бяха навъдили, че с боси крака дори и самите гърци не ти даваха да влизаш. Така че спешно трябваше да снабдим всички със специални морски опинци (подметка от гума или силикон и неопрен отгоре със здрава връзка да не падат докато плуваш). За радост ги имаше навсякъде в най-различни цветове и размери и не бяха скъпи.

И настана едно спокойствие: сутрин късна закуска в хотела и след това плаж до към 15:00. След това мързеливо преместване на около 10-на метра от плажа за да опитаме домашно приготвените гозби на лелята гъркиня (не мисля че беше жена на Коста, но кой знае) или прясна пържена рибка (не пропускайте гавроса ако ходите в Гърция: мноооого е добър!). След това кротка дрямка до към 18:00 и хоп на колата и в гр. Тасос за малко цивилизация и посещение на магазините и таверните. Въобще: мечта. Имаше само един проблем: понеже трябваше да карам към и от гр. Тасос всяка вечер не смеех да си позволя да пия. Така че си взимахме по една бира или бутилка рицина (добро местно бяло винце) от супера в Тасос и си го пийвахме с благоверната на терасата.

Тези от таверните сигурно ни мислеха за сектанти някакви, защото не пиехме нищо друго освен вода :-)

Като казахме таверни: не мога да не спомена две:

  • Най-добрата (според нас) таверна в гр. Тасос: намира се на главната улица в една малка уличка. Ще я познаете по хиперактивната висока 1.90 гъркиня която работи PR там. Викахме и хиената: така те захапва още на ход че измъкване няма. Те всъщност са няколко таверни, но ползват общ PR. Там готвят просто, но мноого вкусно. Задължително пробвайте миди саханаки (миди в доматен сос със подправки и със начупено козе сиренце отгоре).
  • Една от най-лошите в гр. Тасос: бяхме решили да сменим малко заведението и гледаме: на една от таверните има Българско знаме. Това се оказа знак какъв език говорят сервитьорите. От патриотични чувства решихме да седнем там. Оказа се много лош ход: салатата беше завяхнала, нямаше подправките в нея и ястията не бяха толкова пресни колкото при хиената. Оказа се че наличието на българи в един ресторант не е добър атестат.

Имам и три други ярки спомена от Тасос:

  • На аркадата сме (детски игри). На едни сръбски дечица им взе стотинката играта и запецна (не има даде да играят). И те започнаха да блъскат играта на смени. Естествено не продължи пак. Ама голямо блъскане падна. И на нас ни изяде няколко стотинки. Но нито аз, нито децата (или посетителите от другите народности) се сетиха да блъскат! Странен народ са сърбите!
  • Пазаруваме от местния Бенетон. Реших да дръпна дявола за опашката и дадох Diners Club карата. Стана. След 15-на минути (в към 21:30 местно време) получих обаждане от… Diners Club България!!!!! Казаха ми че картата ми е използвана на о. Тасос и ме питаха знам ли!!!!! Впечатлен съм.
  • В Лименария сме. След толкова път седнахме с децата да изпием по нещо студено. Донесе гръка коли и студен чай. И сметката. В малка чашка. Но така стана че едно от децата се завъртя и малката чашка се пръсна с трясък на плочките. Изтръпнах. Викам си „сега ще я платим в троен размер“. Викнах човека. Казах му че искам да платим сметката и че трябва да си сметне счупената чашка. Той махна с ръка и вика „Never mind“!!!

На острова няма някакви кой знае какви забележителности. Има ги естествено дежурните за Гърция няколко камъка в тревясал двор със гръмки имена: храма на Аполон, римския одеон и т. н. Но на мен по ми се гледаха природните забележителности, затова в деня който всички бяхме изгорели решихме да отидем до

гр. Лименария

(най-южния край на острова). Трябва да кажа че градчето не беше по-различно от всички останали. Само дето го бяха залели с повече бетон от другаде. На връщане от там реших да си купя малко зехтин (понеже бях загубил надежда да намеря домашен зехтин). Влязох в една маслинена ферма по пътя и на жестомимичен гръцки (понеже човека зад щанда не говореше нищо освен гръцки) успях да си купя 10 л. от зехтина който произвеждат там.

Бяхме и в самото

Рахони (на 5 км нагоре по склона над Скала Рахони).

Според справочника местните се отказали да живеят до водата (защото имало много и най-различни пирати) и си направили селищата високо в планината, така че да не се виждат лесно от морето.

ЕЕееех планината! С малката няколко сутрини се разходихме из шубраците в подножието й. Да ви кажа накакси се почувствах в къщи в тази планина: не е много по-различна от това което има в България, но в същото време има маслини, розмарин и разни интересни храсти. До толкова ми хареса че започнах да гледам и обявите за недвижими имоти. Не до морето, не! На склона, в някоя маслинова горичка!

Последния ден ходихме и до най-добрия плаж на острова (Хриси Акти в източната част на острова). Не бях очарован, честно казано: плажа е на нивото на селския плаж в Китен (поне както беше когато бях дете). Но пък нямаше таралежи и можеше да се влиза бос! Децата си умряха от кеф.

Малко се бях притеснил този последен ден, понеже трябваше да плащам на Коста за престоя, а бях изхарчил наличните в евро и понеже съм свикнал на български номера не бях сигурен дали ще задейства VISA-та ми. Оказа се че няма никакви проблеми. Бях изненадан приятно.

След това гледам Коста се върти нещо видимо притеснен и гледа към нас. Попитах го какво има и той с половин уста вика: „искаш ли да си купиш от моя зехтин?“ КАК да не искам! Един приятел на който баша му е грък ми обясни че гърците си правят зехтин както ние си варим ракия: купуват си маслини и си ги мачкат на пресите. И разликата е като между домашна и купешка ракия. Купих 10 литра. И се оказах с 20 литра зехтин в багажника ;-) Добре че от фермата бях взел 2 тенекии по 5 литра: отидоха за подарък на бабите :-)

На връщане се „изхитрихме“: хванахме

ферибота Принос (Тасос) — Кавала.

Идеята беше да спечелим някой и друг час и да разгледаме Кавала (и да напазаруваме естествено). И тук жената щеше да ме скалпира: оказа се, че в неделя в Гърция работят само кафенетата. И всички гърци са насядали и чаткат табла там. Нищо! Пустош! Всички магазини затворени! Дори и супермаркетите!

Размина се пазара. Тръгнахме в посока Кулата. Направих малка глупост да мина през

Кавала-Драма-Сяр (Серес)

(там е доста планински пътя). Но пък GPS-а беше сигурен че това е най-краткия път. Веселка се чудеше защо такава плодородна местност като тази покрай Драма е така рядко населена. Ами как няма да е рядко населена като коренното население сега живее в кв. „Кючюк Париж“ в Пловдив.

Както и да е: стигнахме

Промахон-Кулата.

Точно преди границата имаше едни табели за магазин с детски играчки. Не мислех че ще работи, но понеже бях се издънил вече с предложението за Кавала, реших да свърна в 4,5-те км. от пътя до магазина. Това се оказа много добър ход: представете си два магазина Metro един до друг и единия пълен с outlet-и за дрехи, а другия с детски играчки, дрехи и ученически пособия. Загубихме 4 часа и доста евро в този магазин ;-) А после и място в колата. Абе, сещате се :-)

Самият граничен пункт беше доста натоварен (в сравнение с този до Свиленград). Дори ни провериха и документите два пъти: и Българите и Гърците.

И веднага се усети че сме влезли в България: 4-ма ме засякоха на пътя само за 10-на км!

Изкарахме до София и преспахме там, че много бяхме окъснели. И по живо, по здраво се прибрахме в Пловдив.

Поуката от това пътуване

ми беше че са ми пълнили главата с много митове за съседните народи. И макар че имаме някои и други сметки за уреждане не сме толкова различни. И все пак не сме и еднакви!

А в личен план се убедих че комплексите ни като нация са напълно неоснователни: карах по-добра кола от повечето гърци и сигурно печелех по-добре от повечето гърци. Това означава че не живея по-зле от тях. Другото сам си го правя.

Ще завърша с един виц който ми разказа един приятел дето ходи на работа няколко години в Гърция:

Умрял един човечец и отишъл при св. Петър. Светията погледнал че е бил праведен и му казал че има избор къде да отиде: ада или рая. Човечецът поискал да види как е хавата на двете места преди да избере. Завели го в Рая: скучни старци с бели дрех и бели бради играят шах и си говорят. А в Ада: мадами, пиене и як купон! Решил човечеца: това ще е. Св. Петър махнал с ръка и пода се продънил и човечеца хоп, право в казана! И един дявол го ръчка с вилата. Попитал човецеца дявола къде са купоните и мадамите. А дявола казал „Аааа! Да не бъркаме туризма с емиграцията!“

Автор: Жоро Кодинов


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


13 responses so far

13 Responses to “Почивка на Тасос: Една много приятна изненада”

  1. Браво!!! Супер хубав, коректен и точен разказ :) Много ми напомня за моите преживявания и първи трепети в северна гърция и в частност – повечето от споменатите места :)
    Аз живея в Гърция и като един нейн виден фен много се радвам, че сте прекарали добре и разчупвате митовете :)

  2. Жоро казва:

    Абе то не остана май българин (особенно тази година) дето не отиде до Гърция.
    Сега само и ако отворят Смолянския път … :-)

  3. [...] един пътепис реших да им го пратя. А те взеха че го одобриха. Ще сменям професията [...]

  4. Rumen казва:

    Много хубав и точен разказ. Това със затворените магазини го изживях в Солун – празни улици – няма коли, няма моторчета, няма хора…

  5. Elis казва:

    Чудесен, много свеж и забавен текст! Освен интересната информация, на места ме разсмя искрено :)
    И да, наистина няма такъв народ като сърбите – не се учудвам, че са се блъскали. Аз наскоро бях на един стаж и само сърбите не спазваха никакви правила – например редовно се пререждаха, за да се качат на автобуса или крещяха по улиците…

  6. Valia казва:

    Чудесен разказ, много ми хареса! И аз искам да отида да видя о-в Тасос, друто сие като видиш с очите си!Бяхме за един ден на екскурзия до Кавала, но искам да не съм с група, и подчинена на групови изисквания.
    Искам да попитам само и се надявам да ми отговори автора по интернет ли еоткрил семейното хотелче или чрез приятели ? Опитах да се поровя в нета и намерих само скъпи оферти. Благодаря предварително ако получа една точна информация, искам точно да видя и да си почина в Тасос

  7. avi казва:

    С интерес прочетох пътеписа. Още повече, че мъжа ми напира с приятелско семейство да отидем за 4 дни (почивните около 22 септември) на о. Тасос. Прокрадна се и идея за Халкидики, но като че ли Тасос ме грабва повече. Ако е възможно авторът би ли споделил кое е това семейно хотелче, как го е намерил и по какъв начин е възможно да се свържем с него и да резервираме места. То ще се окаже, че ще трябва след време и Туроператорска комисионна да взема, но какво да се прави, като така хубаво е написано, че……

    Поздрави, Ави

  8. Жоро казва:

    Ето го хотелчето : http://www.golden-sunset-thassos.gr/

    И да не забравите да пратите поздрави на Коста от мен ! Обещах му че ще препоръчам хотела му. И го правя от чисто сърце.
    Ааа : зехтина му е приказен ! Вече не си купувам масло : само си заливам филийката със зехтина !

    По интернет го намерих, да. Малко по-яростна работа с google дава изненадващи резултати.

  9. haibul казва:

    За съжаление или пък не наистина се заглеждаме по обявите на Тасос. По коректно ни обслужват, няма простотии, ругатни, правиш каквото си искаш (в рамките и почиваш. Без забележки към материала! и зехтина…

  10. [...] в момента;-) В началото на септември бях пуснал един пътепис за Тасос от Георги Кодинов, пуснах му едно мейлче и той ми [...]

  11. owen20 казва:

    Браво за екскурзийката и текста е мн добре написан.Аз като жител на Свиленград искам само да допълня че наистина не е Жеравна или Рилския манастир но има какво да се види стига да знаеш къде да идеш.Поздрави!!!

  12. Мишо казва:

    Сещам се какво иска да каже автора с вица, а също и с думите за доходите си, но въпросът май е колко българи имат по-добри заплати от повечето гърци? С този въпрос май отговора става по-различен.

  13. Жоро казва:

    Мишо,

    Явно си харесал вица, та ще задам още един метафоричен въпрос : ако видиш хората да скачат масово от моста в някоя река ще скочиш ли и ти ? :)
    Сериозно : според мен чакането някой „да на опраи“ като нация няма да доведе до нищо добро. Затова вместо да сравняваш „средния“ българин със „средния“ грък (и двете са митични животни, щото няма такива хора всъщност) по-добре се запитай какво ти може да направиш за да се чувстваш по-добре. Това е единственото над което имаш контрол лично ти и само ти си отговорен за състоянието му.
    Да се чудиш как да оправиш неща които са извън твоя контрол е гаранция за неуспех.

    И изглежда че отговора си остава същия. :)

Leave a Reply


Switch to mobile version