ян. 14 2011
Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш
Преди време един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. Малко по-късно направихме едно приближение (Етрополе и Правец) Днес ще се качим на влака и по Искърското дефиле ще докоснем даже и Враца 😉 Приятно пътуване с
Железопътно приключение из Искърското дефиле
Мездра и Черепиш
Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.
Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана.
След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към “Уважаемите пътници”.
Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.
На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.
Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.
И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.
Мездра, България
Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на “Бутик”
Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки – идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор… По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори
Пердетата на “Началника” не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години…
Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние
Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив
Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца
Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи
И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално
Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа
Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир
Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш
Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите – такава е ситуацията като цяло в БДЖ
Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо – те си остават пъстри и красиви
Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва
Автор: Огнян Ковачев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Стара планина– на картата:
Стара планина
10 коментара
Отворените разстояния м/у релсите са си съвсем необходими – компенсират температурното разширение. Не са дефект.
страхотни снимки, гледах ги сутринта! 🙂
а плочките са здрави, не защото по соца са работили(ако бяха работили нямаше да се срине), а защото никой не паркира по тях.
Не мен пък ми е интересно защо българския влак звучи: ту-ду-ту-дуп, а немския, че даже и румънския: сссссссссссссссссссс ?
Може все пак нашите луфтове да са по-широки?
@Стойчо – вероятно разлика в стоманата на релсите.
неее, нещо в снадките не е добре –то е ясно, че трябва да има луфт (то и мостовете се клатят и е нормално да го правят), но явно видът луфт или някаква сходимост на релсите не е наред, за да трака така
Стойчо, немските и други влакове првят: Сссссссссссс, защото железният път , по който се движат е така нареченият “безнаставен път”, те. използват материал с много малко линейно разширение, няма наставяне на релсите с връзка, а се заваряват една с друга и няма какво да трака при търкалянето на колоосите по релсата. То и при нас ги има от доста време такива релсови пътища, но не навсякъде – пари трябват!
В Румъния и Германия има специална сплав с която се пълнят луфтовете между релсите, чието температурно разширение е по-малко от това на стоманата, така че при всякакви температури да няма луфт.
Снимките са страхотни. Браво!
Прекрасн снимки, наистина