ян. 13 2011

Англия и англичаните – кратко и пристрастно

Знаете, че на нашия сайт сме  твърди привърженици на пристрастността и личния поглед, та ако ще и този поглед да се отличава драматично от общо-приетото. Аз пък съм забелязал, че има страни, разказите за които винаги предизвикват, ако не скандал, то поне мнооого пристрастни коментари. Днес ви представя точно един такъв пътепис, който освен личното мнение на автора се отнася и за една от най-спорните страни на нашия сайт – Великобритания (само Белгия се приближава като страстност на нашия сайт). И така: през блога на Ангел Грънчаров (той е автор на следващото въведение) ви представям краткият и пристрастен поглед на Апостол Мушмов.

Приятно четене:

Англия и англичаните – кратко и пристрастно

Британският парламент – Лондон, Великобритания

Британският парламент

снимка: patepis.com

При всяко нещо лесно може да се говори „за” и „против”. Никой не мрази и не обича никого, нито англичаните, нито американците, нито руснаците (като изключим особено неприятния руски политически елит, който усилено продължава да конспирира срещу свободния свят), тук място за емоции няма. Просто приемаме нещата за сведение такива, каквито са.

Паралели между Англия и България по ред причини са неуместни – тези страни са прекалено различни като история, демографски потенциал, география, природа, климат и т.н. Самият аз нямам нищо против някои аспекти на английската култура, а във философията съм поклонник на британския емпиризъм. От това обаче не следва, че съм наивен апологет на Англия и англичаните. Вече не сме преди 1989, знаем го добре и „Запада” и сами сме се убедили, че там не всички са „красиви, богати и щастливи”. И там в действителност „готвят само с вода”.

Ако все пак трябва да сравняваме Англия дори с посткомунистическа България, сравнението в крайна сметка няма да е в полза на Англия. А Лондон въпреки голямата си фирма, лъскавите витрини, финансовото сити и безсмислено високите цени не издържа никакво сравнение с Пловдив. Не дай си Боже някой ден България да стане като Англия или Америка!

Да, Америка е велика демокрация и пазителка на свободния свят от руския и китайския комунизъм. Ако не бяха САЩ, Русия и Китай набързо биха се разправили с демокрацията по света. Вярно е, че европейците съществуваме само благодарение на американската военна мощ, защото Европа във военно отношение е пренебрежима величина. Това е, така да се каже, доста нахално от страна на Европа, защото нищо не пречи на ЕС да отделя повече пари за военни цели.

Англия, Великобритания

Но както и да е, благодарим на Америка! Клишетата за the american way of life не са съвсем верни, там има много различни форми и стилове на живот. Освен това Америка е екстензия на Европа и западната култура и цивилизация. Но Европа все пак си остава Европа, стара, велика, изтънчена култура. Пак повтарям – живееща, така да се каже, на гърба на Америка. Факт.

Ето и няколко реда е подкрепа на горното, именно откъси от книгата на Апостол Мушмов:

„Виза за Англия? Не, благодаря!”:

Вместо предговор

Здравейте читатели!

Тази книга е първи по рода си опит да се разсеят или поне провокират за истинност някои заблуди, грижливо насаждани сред средния българин от т.нар. псевдодемократи през последните 13 (20) години. Това, което сме чували от тях е, че трябва да искам да стане у нас като на Запад. Че там хорат живеят по-добре, че са по-щастливи, че всичко е наред. За мен лично това е поредната Голяма лъжа… Не след дълго ще се окаже, че и това „Светло бъдеще” е било илюзорно… и за пореден път ще ни превърне в послушни роби на системата.

Книгата е и опит за реабилитиране на позагубената ни национална гордост… Нима ви се струва случаен фактът, че в последно време англичаните започнаха да се прескачат презглава, за да дойдат на почивка в България, да купуват жилища в България, да се женят за българки, да изкупят утре и земята ни и т.н. Не, не е случайно… Ние сме по-добри! Битът ни, ценностите ни, душевността ни и най-вече силата ни са такива, че те искат да избягат при нас. Да се почувстват хора поне на старини или дори само за седмица-две. А как се отнасят, когато ние имаме нужда от тях? Спират визите, пускат кепенците, тръшват вратата и ни казват: „Оправяйте се.”…

Виза за Англия? Не, благодаря! Визи за англичаните – да!

За консервите и консерватизма

… По време на първото ми посещение в Албиона непрестанно се чудех и главоблъсках защо ли нещо си е наопаки на нормалното и каква е логиката да бъде така… Има консерватизъм, който е болестен и тормози същите тези „консерви”, които го създават… Запазването на статуквото е желано най-силно от тези, които са облагодетелствани от него. Останалите според мен го искат по навик или в резултат на пропагандата. По друг начин не бих могъл да си обясня например феномена с двете чешми на мивката в почти всяка английска баня… от едната тече топла, а от другата студена вода… Така е било преди 200 години. Тогава водата не достигала и за да се пести, се е пълнела мивката с топла и студена вода и после се миеш, бръснеш и т.н. в гьолчето. Днес това изглежда малко абсурден вариант, но традициите са си традиции…

Ами така наречената традиционна английска къща?

С изключение на централната част почти целият Лондон се състои от двуетажни къщи. Цял живот катериш тесни, но за сметка на това стръмни стълби, за да отскочиш до тоалетната или да поразгледаш какво има в хладилника. Докато бях в болницата (в Лондон), ежедневно виждах хора, предимно възрастни, със счупен крак или друго, на които предстоеше да бъдат затворници в собствените си домове. Ако ги оставят горе в спалнята, няма как да стигнат до кухнята долу… Ако пък са долу, трябва да забравят за обедна почивка в леглото без нечия помощ… В резултат на липсата на високо строителство градът толкова се е разраснал, че е нещо обичайно сутрин да вземеш колата си, да попътуваш 20-ина минути до метрото или влака от от там с 2-3 прехвърляния по гарите – на работа. Общо от един до три часа. Не се учудвайте, че и спирките са на обратно… на спирките платното за движение не се разширява, а се стеснява…

По Коледа в Англия

По Коледа

снимка: http://img.webme.com/

В събота и неделя основното забавление е организирането на битаци. Стоката е върху колите. Цени народни… А народът купува ли, купува…

Малко за чистотата и някои други вредни навици

Дааа, наистина изглежда чисто по английските улици, особено около градските центрове и особено сутрин. Всъщност тя, чистотата, в случая е два вида. От една страна е прахта по улиците, а от друга – всички останали хартийки, кутийки… Ако все пак си мислите, че улиците са чисти, защото съзнанието на хората в достигнало необходимата висота… или поради страх от скритите камери… отговорът е не… Улиците са чисти, защото непрестанно се почистват… А гражданинът… изхвърля малкото боклуче директно на земята, защото плаща данъци. При това положение кошчетата малко или много са излишни. Отредени са им предимно почетни фукции край спирки… А за да няма прах… няма откъде да дойде… Зелените площи в сравнение с който и да било град в България са в пъти по-малко, т.е. асфалтът и паветата са изяли почти всичко от пейзажа… У нас обикновено пръстта излиза отгоре и се лее по асфалтовите пътеки при всеки дъжд… Като се добавят и армията чистачи, които ползват широки четки вместо древните метли, получаав се еко-ефектът… Що ли не вземат тия англичани да си изхвърлят отпадъците в кошчетата?!

Найт Бас – Нощен автобус

… Едно редовно практикувано преживяване, сравнимо по адреналин с бънджи или пого, което, от друга страна, е съдба на всеки студент, бачкатор или просто средностатичстически млад лондончанин е пътуването с нощни автобуси… след здрав купон…алтернативните по посока на заветното леговище са 40 лири за такси или найт бас…

Културата на тъпото

… Културата на тъпото… на тъпия начин на живот, както и много други неща на Запад, е умело насърчавана от всесилните медии. Защо ли? Отговори много… Ако целта е да се произвеждат тъпаци… Рекламите заливат постоянно ефира с послания от типа, че да си дебил е секси, че неуспехът е нещо нормално, че е по-добре да си тъп и безгрижен, отколкото успяващ хипертоник…

Безправието на правилата

Всичко е регламентирано… В кафе „Рандеву” например изрично е написано на всяка маса, че можете да останете точно половин час… Ден след ден хората в Англия са притискани от все повече нови правила, все по-безсмислени и превръщащи ги в безлични нищожества, но Западът е нарекъл това ДЕМОКРАЦИЯ.

За светлото бъдеще

… Тук ценността е само една. Нарича се „пари”… И тук могат да се намерят неверници и еретици, опълчващи се срещу тази висша форма, но те са малко и определени като чудаци, бездомни… Истината е, че обикновените хора в уж „светлото бъдеще” са неимоверно жалки и положението на повечето от тях относно правата и свободите им не се е променило съществено в сравнение с това на крепостниците от ХVI в. Или малко по-късно оформилите са пролетарии.

Средният англичанин също живее на тясно, студено, блъска се като добитък в транспорта, не харесва работата си, затънал е в заеми… 42% от нетната заплата на собственици, купили жилища със заемни средства, отиват за погасяване на техните ипотеки. Е, у нас с оплакваме, че подобен процент от доходите ни отиват за храна, но човек без покрив над главата си няма… От друга страна, наистиан си заслужава да се види един двустаен английски апартамент. В 80% от случаите едната спалня е малко по-голяма от необходимото място за двойно легло, а втората е с размери 2 на 3 метра. И това е представата на развития Запад за „светлото бъдеще”… Парното е на газ, пуска се само вечер… защото в противен случай разходите биха били непосилни. Сутрин в мегаполиса Лондон обикновено са пътува около час до работа. Повярвайте ми, висящите хора от вратите на автобусите не са патент само на „развития социализъм” или щрих от Третия свят. Задръстване по 2-3 часа, изнервени хора и мачкане до последно са ежедневие за т.нар. средна класа. Да, в Англия е като едно време у нас… Всичко е пряко свързано, разбира се, със следващия компонент на „светлото бъдеще”. Животът на кредит. Системата фунционира така, че за да живееш нормално, си задължен, ама много, на самата система… Средният човечец има жилище, кола, пералня, хладилник, мебели и др., но те всъщност не са негови. Пералнята ще стане негова след 5 години, когато ще се развали и ще трябва нова. Мебелите след 10, когато ще са остарели… жилището след цели 30, когато ще трябва тлъста сума за ремонт… И всичко това… докато си на работа. Ако изпаднеш от системата, оставаш на улицата… Нима при това положение бихте си позволили да роптаете пред шефа си за заплатата или дългия работен ден? Ами ти губиш всичко, ако той си мръдне пръста и те уволни. Тогава живуркаш с каквото ти се даде и имитираш, че си щастлив. При това работиш колкото може повече, защото пенсиите в Англия се формират по много проста формула. Умножаваш заплата си по трудовия стаж в години и разделяш всичко това на 80, т.е. получаваш между една трета и една четвърт от дохода си, докато си работил. И английските пенсионери се жалват като българските, че пенсиите им стигат само за хляб и кисело мляко…

Провинциална Англия

Провинциална Англия

снимка: http://www.infozoom.ru/

Английската точност

… Съвременният англичнин не е чувал обаче за английската точност…

Епилог

В следващата книжка може и да ви разкажа за „Големия брат” – за „американската мечта” – и живота отвъд Океана. Ако питате мен, там всъщност е най-зле, но не забравяйте, че и пропагандата, твърдяща обратното, е най-силна… В добрата стара Европа хората още не са се роботизирали така напълно, че да нямат време да се замислят за нищо, а това в крайна сметка дава повече хармония в живота им…

… Преди време един приятел, работещ като системен администратор в САЩ… твърди, че изкарвал до 100 000 долара годишно, ми каза, че животът там не го кефел и шял да бяга в някое по-„топло” местенце. Ако го беше казал на някои друг, сигурно нямаше да му повярва. Аз обаче го разбирах напълно. По свой път той беше стигнал до същите прозрения като моите.

Едно време проф. Марко Семов… пишеше хвалебствени книги „За Америка като Америка”, „За Япония като за Япония” и т.н. Надявам се с тази книга поне отмалко да съм успял да балансирам изкривените представи на повечето хора за т.нар. Запад. Пък ако трябва ще отида и до Япония…

Ако имате близък или приятел, който се кани да напусне страната, подарете му тази книга, може пък да размисли. А на тия, които вече са там, вдъхнете сили и вяра да се върнат, защото съвсем скоро икономико-социалният октопод ще се вкопчи в тях така, че ще бъдат безвъзвратно загубени за близките си тук, в родна България, за възможността да съградим заедно едно по-добро общество, учейки се от собствените, както и от грешките на другите. Амин!

Искрено Ваш, Апостол

Автор: Апостол Мушмов

Второ въшедение: Ангел Грънчаров

През блога на Ангел Грънчаров

Снимки: указани са под снимките

Други разкази свързани с описанието на други национални характери – на картата:

Народи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


24 коментара

24 коментара to “Англия и англичаните – кратко и пристрастно”

  1. С доста от нещата, за които сте написали сам съгласен, но мисля, че черните краски за живота в Англия са доста преекспонирани от Вас! Не твърдя, че познавам живота там в детайли, макар доста често да отскачаме до Лондон, защото децата ми живеят там от 11 години почти. Но ще Ви кажа само, че правя сравнение какво са постигнали те там за 10 години следване и работа, в сравнение с това , което съм постигнал аз на 51 години тук в България. Нещата са несравними материално! За духовен и щастлив живот съм съгласен с Вас – от тук по-добро място няма на света за мен!То затова и те, когато могат, винаги се прибират тук – поне 3-4 пъти годишно! Но за работа, развитие и кариера- не и в България. Тук не се гледа на специалиста какво може и умее, а на кой е човек и кой и отгоре се застъпва за него! То и затова сме на това дередже – пословична простотия и некадърност по средните и високи етажи на властта! Примери за това – много !
    Те затова и младите не се задържат тук и бягат навън!
    Убедете ме, че не е така!

  2. […] Ако ви се чете цялото – ей тук е […]

  3. Мая каза:

    Имам приятел, който миналата година избяга с писъци от Англия. Обратно в България. След като две години изкара там, спечели пари и говореше абсолютно същите неща като Вас. Винаги съм мислела, че малко драматизира. Явно обаче човекът е прав.
    Благодаря Ви за този разказ, помогна ми. 🙂

  4. Стойчо каза:

    Моя милост още не е ходил в Англия, а и в Белгия съм бил само транзит, но наблюденията ми са от разказите в сайта: и за двете страни ВИНАГИ се пишат силно дискутируеми (за баба Пена от Бусманци: споряеми) разкази.

    Например за Германия или Италия разказите никога не стигат до отричане на местните навици, но за Белгия и Англия разказвачите и коментиращите винаги влагат хъс. И ми е много интересно какво толкова има в тези две страни, че го прдизвикват?

  5. радо каза:

    не искам да коментирам, само това ми направи впечатление:

    >> Мая: Имам приятел, който миналата година избяга с писъци от Англия. Обратно в България.

    защото аз имам приятел/и които избягаха с писъци от БГ обратно в Англия, въпреки че са съвсем наясно и с недостатъците й. 🙂

    интересни ще са ми коментарите на други читатели… поздрави

  6. Жоро каза:

    Живота, който се описва (доста сполучливо) е на средната даже по-скоро тая под нея (разбирай – ниската) класа в Англия. И той наистина е така, така е и в Щатите, така е и във Франция и в Германия. Факт е, че навсякъде в развитите държави ниската класа живее по този начин. Това което го прави обаче лукративен е, че поне могат да живеят, вярно задлъжнели, вярно затъпели, ама имат храна, техника, дом и възможноста да си ги купят (дори на кредит). Докато в нашата мила татковина, точно тази класа (тъй като ние почти нямаме средна такава) едвам живее, ако това може да се нарече живот изобщо. Ето затова хората предпочитат да са ниска класа в Англия/Германия/Щатите, вместо такава в България. И реално – те живеят наистина по-добре, или пък успяват да спестят пари, живеейки като скотове – нещо, което никога не могат да постигнат в БГ.

    А миража, за прекрасния живот навън идва от прословутото мерене на чурки – дори да живееш като скот в Лондон, разправяш на всичките си приятели, колко е готино, защотото иначе ще излезеш най-големия загубеняк (по нашенски – балък). И ако някой от тях дойде и той в кюпа, почва и той да разправя същото, и тн.

    Иначе Ганю Балкански има 2 възможности:
    а) остава там, приспособява се (вярно – мрънка, че били такива и онакива, ама си трае), живее малко по-добре от БГ, даже му остават пари и да праща на роднините, идва си 2 пъти годишно и е много доволен – той е постигнал много повече отколкото може в БГ.
    б) не му понася реда и не успява да се приспособи, прави парички и се прибира в БГ където спокойно може да си хвърля боклука през терасата, да паркира на тротоара и за всичко това да са виновни останалите.

    Жоро

  7. Стойчо каза:

    Е, Радо, то това е като новината, че куче ухапа човек 😉 Ясно е че от България бягат с писъци, по-интересно е аз защо не го правя 😉 – беше само вметка, приятно спорене, затова съм го сложил разказа тука 🙂

  8. Kaenni каза:

    Да отидеш до Англия и да видиш само негативното. 🙂
    Аз живея в Лондон, преди това съм живяла 5 години в София и 5 години в Пловдив, така че мога само тези градове да ползвам за сравнение.
    Дразнещите неща в Лондон са малко, и общо взето свързани с навалицата от хора на някои места, също така и мръсотията извън Зони 1-3 (крайните квартали – „boroughs“).
    Обилните снеговалежи се случват тук само в последните 2-3 години и затова се случи и кризата с почистването и извозването на снега – хората тук просто нямат опита и техниката да реагират на промяната в климата. Тротоарите бяха порити с лед около седмица, ходенето пеша не се практикува тук.

    Нещата, които ми допадат тук, са толкова повече, някои от тях автора е листнал като негативни, което или е липса на информация, или душевна слепота.
    Градския транспорт е много удобен и много редовен, автобусите си имат специално платно и се пътува сравнително бързо. И повечето хора със здрав разум избират работата и жилището да са на удобно разстояние, никой не иска 3 часа commute. Автобусите не губят време и да спират излишно на спирки, ако искаш да слезеш натискаш бутон, ако искаш да се качиш – махваш на шофьора да спре.

    Английската къща е страхотно нещо, и е чудесно че англичаните никога не биха отстъпили домовете си в замяна с бетонни чудовища. Колкото до мивките, повечето къщи имат смесители сега. Чудно как автора не е споменал тоалетните и как се пуска водата. 🙂 направено е с цел икономия на вода и не виждам нищо лошо в това.

    Колкото до зелените площи, автора е абсолютно неинформиран – Лондон е на едно от първите места в света в съотношение популация/зелени площи. Има стотици паркове и още повече заградена зелена земя, която не се ползва за нищо, защото е част от „The Green Belt“ – прочетете малко за Англия преди да пишете глупости.

    Културата – ех, културата. С указ на кралицата всички музеи и паркове са със свободен вход, защото принадлежат на народа. Националната галерия (намира се на площад Трафалгар), е също безплатна. Разходките по брега на Темза, излежаването в Хайд парк, разходките в Сейнт Джеймс парк (намира се срещу Бъкингамския дворец), всичко това е толкова достъпно и лесно.
    Естествено има и удоволствия, за които трябват доста пари, но пък за тях винаги може да се спести и те да се изживеят също.

    Възможностите са много, човек само трябва да иска да ги види.

    А за живеенето на кредит, моят кръг познати са всички около 25-35, англичани и по-малко азиатци, никой от тях не е затънал в кредити, това са някакви митове отново, че всички живеят на кредит.

    Това е Англия каквато я виждам аз, има си и позитивни и негативни неща, като всяко място, няма да тръгна да идеализирам нито Лондон, нито София.

    Поздрави и пожелавам на автора да не бъде такъв кон с капаци когато пътува в чужбина, красота има навсякъде.

  9. Vlaamsbrabander каза:

    Ех тази Белгия беее…

    Ха за Мноого години!!! Както се казва да свършат празниците, че да си починем /и да почнем пътеписописането/ !

    Относно пътеписа – Хм. Говори се за Англия, а се омаскарява основно Лондон. С право естествено. И не съвсем. Зависи с какви очи и какво и къде гледаш…

    Да. Лондон е: тълпи неучтиви пакистанци, които си мислят, че оригиналният английски език е ТОВА, което ТЕ шпрехат и да не ги разбереш е проява на висша варварщина и обида към британската ИМ същност; Ужасно нелогичен, юзърНЕфрендли /за баба Пена от Бусманци: хм… сега ме хванахте… давайте предложения…/ транспорт; неоправдано мега хипер ултра скъпи туристически атракции и храна; покъртително дразнещата британска мания всичко да им е наобратно и различно /движение, чучури на мивките, контакти/ спрямо „континента“ и т.н и т.н.

    Има естествено и харни неща. Както навсякъде. Идеята е да ги видиш и да ги осмислиш за себе си. Важно е и спрямо какво сравняваш /волно или неволно/.

    Хм. За наблюдението на Шефа за хъса, който предизвиква Белгия. Имам си аз едни теории. Може би защото тук минава границата между две сериозни културно–цивилизационни системи. Романо–средиземноморската и германската. Всеки си има пристрастия към една от двете, които когато си в страна изцяло принадлежаща към едната или другата, някак си се притъпяват. Е, неволно не може да не забележиш това-онова, но не е определящо за общата картина. Като си във Франция може да се подразниш от ммммм примерно магарешки бодил, буйно растящ в неокосения банкет на пътя, но това за Бога е Франция, може да се очаква подобна ориенталщина и мързел 😉 Респективно да се подразниш от мммм прекалената подреденост и до кичозност украсеност на немско селце, но това си е Германия, бюргерска работа /а както казва един приятел ти пък порното им да видиш/.

    Тук в Белгия двете системи и светоусещания се сблъскват. И то яко. А да! И добавете на фона на този гигантски сблъсък в Брюксел малко /бе не е малко то хич ама нали се разбрахме – без расизми!/ северноафриканска, централноафриканска и турска нотка и айдееее…. що имало после разнопосочни мнения и хъс…. 🙂

    За Англия се случва нещо подобно явно. Между Англосаксонския модел и Континенталноевропейския. Колкото и да са различни немската и романската култури и модели все пак са си отвсякъде континенталноевропейски /нашенския модел също си е изконно в това семейство, все повече се убеждавам, че тия приказки за Източна Европа и Балканите са ала бала – в същността си европейците са еднакви навсякъде и разликата между един българин и един фламандец не са по-големи и същностни от разликата между датчанин и португалец/. Британците обаче са различни. И те така се стремят да бъдат и така ги възприема и континенталоевропееца.

    Оххх много се отплеснах… Май, май по-добре да седна да напиша някой пътепис, а не да лея културосоциални мудрости. Но сванахте идеята де… надявам се.

  10. Стойчо каза:

    За баба Пена: „юзърНЕфрендли“ = кофти 🙂

    Както знаете аз също съм твърд привърженик на българския език

    „тия приказки за Източна Европа и Балканите са ала бала“ – съгласен съм, има разлика в кухнята и донякъде в начина на изразяване не емоциите, но не и в самите емоции. А тези две разлики са имат чисто климатичен произход

  11. Kaenni каза:

    Аз само да вметна, може и да е от помощ на някой, който ще пътува насам – транспортната система на Лондон е всъщност много проста след като веднъж я осмислиш. Ето този сайт много помага за планиране на транспорта – http://www.tfl.gov.uk/ (Transport for London, официален държавен сайт). Метрото пък е много логично също, като почнем от платформите и табелите и стигнем до „Keep left“ и „Keep right“ (което аз отначало не забелязвах, кой да ти очаква такава дисциплина и уредба).
    Може и аз да съм твърде пристрастна, макар че аз колко съм си патила от бюрокрацията в тая държава. 🙂
    Има една глупост, наречена Proof of address, която първоначално се изкарва ужасно трудно, и без тоя Proof не можеш да направиш нищо тук, все едно не искат да признаят съществуването ти.
    Явно Англия е acquired taste, също като така популярния тук Marmite и слогана му – „Love it or Hate it“, няма средно положение. 🙂

  12. Iordanka каза:

    Живея в Западна Европа от 20 години и съм сменила 3 страни, а доста от останалите съм посещавала многократно по работа и за удоволствие, така че претендирам да имам някаква достатъчно обективна представа за живота тук.
    Разказът на Апостол е много далеч от реалната картина. Да, има бедни навсякъде, включително в Лондон. Това са хората без образование, без талант, мързеливите или алколоците. И те живеят както е описано по-горе, но техният процент е пренебрежимо малък. Средната класа, която представлява огромното мнозинство от населението има стандарт, който в България могат да си позволят само преуспели бизнесмени, и качество на живота, което в Родината никой не може да си позволи. Каквито и пари да имаш в България не можеш да се спасиш от грозотата на градовете, мърсотията, липсата на човешки и безопасни пътища, неграмотността, ниското ниво на образованието, липсата на квалифицирано медицинско обслужване и ниската средна продължителност на живот, но най-вече грубостта, злобата и завистта.

    Завистта е това, което кара много българи в чужбина да търсят и виждат само факти, които потвърждават техните предразсъдъци и им затварят очите за истината. Познавам страшно много българи, които живеят в чужбина. Първите години срещат трудности и си мечтаят да се върнат. След 2-3 години се научават да работят както трябва, повишават си стандарта и забравят завинаги за България. Гарантирам, че тези, които се връщат са единици. Аз лично познавам само студенти, които не са в състояние да си взимат изпитите на Запад и отпадат от университетите.

    Това за англичаните, които си трошат краката, за да живеят в България е мит. Преди време имаше статистически данни и се оказа, че броят на къщите купени от британски граждани е 6000. Мои роднини продадоха къща с голям имот, на 80 км от София, на англичани за 12000 евро. Купуват заради ниските цени, като инвестиция, а не за да живеят там. Доскоро са купували в Испания, и то милиони къщи, не няколко хиляди. Купуват много в Индия, но това не значи, че е най-прекрасното място на света.

    Апостол просто е от тези носталгични комунисти, които не могат да се примирят с факта, че капитализмът процъфтява, а социализмът доказа, че е една корумпирана анти-хуманна система, която произвежда само мизерия и трагедии.

  13. Стойчо каза:

    Понеже си говорим за народи – аз пък, най-сърдечните хора, които съм срещал са били германци. Факт.

  14. Росица каза:

    Да се включа и аз, ако може?! Предложенията ми са няколко:
    1. Делението на манталитетите в Европа е по-добре да се прави в посоката север-юг, а не изток-запад – т.е. средиземноморски /в т.ч. е и балканската/ и северни култури. Зная, че ще бъда захапана скоро, но средиземноморската култура е майчински доминирана, т.е. силно се забелязва отсъствието на правила и асиметричност на семейството. Религията не е от най-съществено значение, макар католиците и лутераните по правило да са по-подредени;

    2. Отсъствието или наличието на ясна вертикална структура на обществото /йерархия, кастовост, класи, както ви харесва/ е по-надеждният критерий за сравняване на културите. Според историците на българския език, България навлиза в периода на автономното си развитие преди 130 години практически ЕГАЛИТАРНА, с разпадната или забравена система за номиниране на социалния статус по вертикалата, та така си продължава и до днес – чорбаджия, директор, шеф, бос, премиер, президент… У нас социалните роли са с размити граници, всеки потенциално смята, че може да заеме мястото на всекиго – както на равния по социален статут, така и по вертикалата. Именно това създава условия за завист и омраза на втора степен. Не казвам, че съм в изключителна защита на кастовите системи /Франция, Англия, Италия…и Изтока пък съвсем/, казвам само, че по-опасно и взривоопасно е обществото, в което социалните роли са „опасно нееднозначни“.

    Струва ми се, че ако човек поживее по-дълго в някоя от изброените западни страни, ще се сблъска с проблема за практическата невъзможност да прескача именно нива по вертикалата; а за онези, които ги посещават временно /като туристи/, възможността да изпаднат във възторг или в депресия, както и да се плъзнат по повърхността на външното описание на нещата, са по-възможните реакции.

    Поздрави!

  15. iaia каза:

    Ако авторът е д-р Мушмов, който аз по случайност познавам, но не съм виждала от сто години, хич, ама хич не се учудвам на бомбата, дето я метна тука 🙂
    Обаче, сорри, с мноого малко от нещата, които е написал, съм съгласна. Твърдя, че имам представа не само от Лондон, а и от Англия. Плюс това, сестра ми работи като лекар в болница в Англия и е омъжена за англичанин. Т.е. имам лични впечатления. От „извора“, хем 😉
    И, за да не напиша ей сега, на прима виста, една статия в отговор на днешния пост, ще кажа само подобно на Vlaamsbrabander , пък и друг път съм го казвала /писала де/, че навсякъде си има плюсове и минуси. Зависи с какви очи гледаш и, особено, какво искаш да видиш 🙂

  16. Стойчо каза:

    @Росица, добро наблюдение 🙂

  17. Искам да уточня, че т.н. въведение не е писано от мен, а от постоянен коментиращ в моя блог, който предпочита да бъде анонимен. Длъжен бях да направя това изрично уточнение, тъй като не споделям твърденията, съдържащи се във въпросното въведение.

  18. Исках да кажа, че не споделям само някои, а не всичките твърдения в това въведение, но от бързане съм написал друго. Що се касае до самия текст за Англия и англичаните, съм настроен твърде критично към всичките му твърдения и внушения, понеже по мое мнение се дължат на предубеденост.

  19. Стойчо каза:

    @Ангел, да го поправя тогава в текста, защото съм останал с грешно впеателние

  20. Маринов каза:

    Здравейте,приятели!Всеки има гледна точка за живота и за това къде се намира и какво прави.Живях и работих 3 години в Лондон,реших да избягам:).Адски тъпо е да бачкаш,да бачкаш за някого,защото системата е такава,да бачкаш и да нямаш право на платена отпуска,болничен или каквито и да било соц.придобивки в иначе социалната UK.Според мен Англия далеч не е най-доброто място за живот,вярно-има паркове,места за отдих,редовен транспорт……но все пак сме в Лондон,а не в Луковит:)!Преместих се в Норвегия,и тук нещата не са гладки,но далеч по-добри.Работя,знам какво ще получа и че ще го получа навреме,имам 6 седмици платена отпуска и спокойствие.Тук черната паплач все още не е успяла да дойде на тълпи и да видиш черен си е направо атракция:).А България,всеки един от нас знае какво е да се прибереш,да усетиш онази тръпка още при стъпването на летището,където и да сме,България си е в нас и мислим за роднини и приятели.

  21. […] каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че […]

  22. На гости в чужд блог каза:

    Интересно четиво. За някои от нещата мога да се съглася по принцип, но като цяло наблюденията на автора като че ли са леко повърхностни, от гледната точка на външен наблюдател. Аз самата бях много близо да тези впечатления, когато посетих Англия за пръв път.

    Сега живея в малко градче, на около 40 мили от Лондон. Не познавам добре столицата, защото рядко ходя там, но се съгласявам с коментарите на Kaenni за зелените площи и безплатния вход в музеите. Ще добавя още, че тъкмо поради типа строителство почти всички си имат зелени дворове, почти няма имоти без „задна“ градина.

    Не мога да коментирам пенсиите на хората като цяло, но давам пример с жена, която получава по 100 паунда на седмица над пенсията си като помощ за отопление, защото живее сама. Не знам в България пенсионерите да се радват на такива бонуси. В този ред на мисли – лесно се прави сметка на парите за газ и електричество – аз зареждам карта с ваучери и във всеки момент знам колко ми излиза отоплението и тока.

    Що се отнася до затрудненията на възрастните със стръмните стълбища – за това си има решение. Наскоро инсталирахме мини- асансьорче – стол, който джитка нагоре- надолу, а баба се вози като за световно. Прочее, смесители за топла и студена вода се продават не само в България – въпрос на личен избор е 🙂

    Към г-н Маринов: да не би да сте работили на черно? В тези случаи работодател наистина може да злоупотреби. Вярно, че глобата за наемане на хора без работна виза или право на пребиваване е 10 000, но има и такива, които рискуват. Ако сте работили с редовни документи, защо не сте си потърсили правата?

  23. […] няколко седмици публикувах тук един доста критичен разказ за Англия и англичаните. Хубавото на критичните или, нека го кажем така, […]

  24. Еузебио каза:

    Тази книга е първи по рода си опит да се разсеят или поне провокират за истинност някои заблуди, грижливо насаждани сред средния българин от т.нар. псевдодемократи през последните 13 (20) години… Правилно ли разбирам, че това е нещо, написано преди 7-8 години и ако е така, какво ли мисли днес автора за написаното тогава от него?

Leave a Reply


Switch to mobile version