ян. 09 2007

Пелопонес – част 2

Продължение от първата част: Пелопонес – начало

Арголида-Ахеа

Станах рано, за да не пропусна възможността да направя една последна разходка в Навплион. Собственичката на хотела ми обясни, че има два начина да се стигне до Патра – през Триполи и през Коринт. Тъй като идеята ми беше да стигна до Диакофто /градче на северния пелопонески бряг/, откъдето да взема атракционното влакче до Калаврита, предпочетох пътя през Коринт.

Сбогувах се със собствениците на хотела и в 11,00 потеглих за Коринт /Истмия/. По пътя имах възможността да “преговоря” маршрута Тиринс-Аргос-Микена. В Коринт пристигнах преди 12,00. Гарата на Исмия е доста противна, но за щастие имах бърза връзка за Диакофто. По-точно до Захлоритика – селище, което е на около километър от Диакофто. За жалост мястото ми в автобуса беше доста назад, което пречеше да гледам двете страни на пътя едновременно.

Нафплион – островчето Бурци

Пътят е много живописен. От дясно е Коринтският залив с множество селца и градчета /много често едното започва непосредствено от края на другото/. От ляво е планина. Клисурата Вурекос се простира между Диакофто и Калаврита. В края на 19 век италианци построяват теснолинейката /0,75м е разстоянието между релсите/ за пренасяне на руда. Днес “Калаврита Експрес” е предназначен за атракционни разходки. Някои сравняват достойнствата на клисурата с тези на критската Самария. В отзивите на други пътешественици се забелязват предпочитания в полза на отсечката Белград-Бар, че дори и на Банско-Септември или София-Мездра.

Слязох на нещо като автобусна спирка над Захлоритика, шофьорът ми показа накъде да вървя и автобусът бързо изчезна. Около километър е разстоянието между двете селища. Скоро крачех по тесните улички на Захлоритика, спирах често да снимам планината, къщите с цветни градини и цитрусови дръвчета, покривите с един много специфичен детайл на комините – ламарина във формата на патица или друга птица, която е защита срещу вятъра и средство за запазване на керемидите от опушване. Надолу се усещаше морето. Местни хора ми посочиха пътя за Диакофто.

Нафплион – Арголидския залив

Скоро бях там и извървях още около километър, за да стигна до гарата. За мое най-голямо неудоволствие “Експресът” нямаше да пътува. Другата седмица, каза продавачът на билети. Домъчня ми страшно много, че пропускам тази възможност. Купих си билет за Патра и седнах да пия кафе. Беше слънчево и много топло. Снимах релсите на теснолинейката, любувах се на пейзажа /имаше прекрасна видимост/ и чаках влака. Той пристигна и потегли в 14,45. Гледката към залива е прекрасна, успях да видя моста Рио-Антирио и малко преди 15,30 слязох в Патра. Оставих багажа си в “залата” за багаж и веднага потърсих информационния център на града.

Патра е много лесен за ориентиране град.

Това става ясно със самото пристигане. Железопътната гара, автобусната гара и пристанището са на една линия. По крайбрежната са и повечето транспортни и туристически агенции. Инфо центърът е много добре обзаведен, предлагат се материали “на кило”. Снабдена с план на града, успях бързо да забележа, че по една от основните перпендикулярни на крайбрежната – “Агиос Николаос”, се достига както до центъра на града, така и до градската крепост. Центърът впечатлява с многото арки и колонади. Помислих си, че в този град не е необходимо да носиш чадър – тротоарите навсякъде са защитени. Помните “Еспланадата” в Керкира, нали? “Риволи” в Париж? “Колоните” на “Графа”? Е, всичко това, умножено Х пъти дава основния облик на Патра.

В 17,30 позвъних на момичето от CouchSurfing-а, при което щях да нощувам. Атанасия се появи със скоростта на светлината – млада, усмихната, интелигентна. Апартаментът й се намираше близо до централния площад “Георгиу”. Вечеряхме и се опознавахме. Към 23,00 направихме вечерна разходка и пихме по бира в един изискан ресторант-бар, характерен с това, че там се слуша само Сачмо.

Следващите два дни бяха изцяло заети с работната ми програма и можех само за малко или само късно вечер да поразгледам града и да направя някоя и друга нощна снимка.
Освен с арките, сводовете и колонадите, Патра си има крепост, римски одеон, множество зелени площадчета и площади, изящен театър, строен през 1872 година /приблизително по това време Париж, Барселона и Виена се “сдобиват” със своите театри също/… Уникална е черквата “Св. Андрей”. Местните туристически брошури я представят като най-голямата черква на Балканите. Дали е така – не зная. Но, че е изумителна – изумителна е. Мраморни дантели украсяват не само фасадата и цялата външна част, от фино резбован мраморен са много елементи от интериора.
Две неща са интересни лично за мен. Първо тленните останки на св. Андрей, върнати в Патра от папата през 1964 г. Говори се, че черепът на св. Андрей е бил даден на Пий II от Тома Палеолог /последният византиец, напуснал Патра преди турците да завземат града през 1458 г./. Палеолог искал от Папата годишна рента в замяна на черепа. Второто интересно нещо е изображението на детето Христос в скута на Богородица над централния олтар. Исус е изобразен в космическа капсула. Ако си спомняте, църквата в Добърско има именно тази слава – притежава Исус в “космически кораб”. Още няколко църкви претендират за същото. До тях се нарежда и “Св. Андрей” в Патра.

Нафплион – площадът през декември

Благодарение на моята симпатична домакиня успях да надникна в ежеднението на местните хора. Патра е град, в който се правят много пари и тези пари се “показват”, ми обясни Атанасия. Покани ме да отида заедно с нея на откриването на една изложба в сградата на театъра. Красиво облечени хора, раздърпани художници, леко коктейлче с по чаша вино – мила, родна картинка. Светски разговори, журналисти, снимки. Приятелите на Атанасия много настояваха да ми преведат имената на всички картини. Когато научаваха, че съм от България, се опитваха да се сетят за свои познати от София, Пловдив или Бамборово /гърците често озвучават беззвучните съгласни/ или за някоя българска дума /”здраве” или “бирзени картофи”/. Мило и симпатично.
Последната вечер направихме късна вечеря в едно село над Рио, за да можем да гледаме празнично осветения мост. По време на вечерята моите нови приятели ми разказаха кои са hot местата по гръцките острови. “Ти явно пътуваш често в Гърция, не е лошо да знаеш къде е “по-горещо” и да избягваш тези места”, казаха те. Тези места са:
Kavos – Корфу – юг;
Malia-Hersonesos – Крит;
Kastraki – Родос;
Lahana – Закинтос.

Към тези координати се добавят наркоманските сборища на о.Самотраки; мигриращите групи, които имат сборен пункт на о. Кос и “запазените” за хомосексуалисти места на о. Миконос.

Нафплион – в центъра

Следвайки навика си да “живеят”, хората от компанията на Атанасия продължиха към заведение на юг от Патра, където имаше “жива” музика и танци. Разделих се с моята първа couch домакиня с отлични впечатления. Стачката в Атина попречи на срещата ми с Ирини, но и двете споделяме приятелски чувства. Престоят ми в третия по големина и важност град в Гърция наближаваше своя край. Хората тук бяха ведри и спокойни. Градът блестеше в коледна украса. Всички местни се вълнуваха и започваха подготовката си не само за коледните празници, но и за прословутия пролетен карнавал. Той се провежда всяка година към края на януари или началото на февруари. Седмица, в която всичко е възможно!
Преди връщането си в България предприех пътуване до древна Олимпия.

Илиа-Фокида

Рано сутринта съм на автогарата. Три възможности бяха привлекателни за мен в този ден: да отида до остров Закинтос; да разгледам Делфи и близкото село Арахова; да посетя Олимпия в областта Илия на Пелопонес.

Закинтос /Занте/ се оказа реалистична перспектива. Любезният служител от агенцията “Килини” /това е пристанището западно от Патра, от което има воден превоз за Закинтос/ предложи да се включа в еднодневно пътуване /автобус от Патра до Килини + ферибот до острова и обратно срещу около 25 евро/. Всичко това добре, но връщането се очертаваше късно, а аз трябваше да поемам обратния път в 21 часа. Билетите за ранния автобус до Амфиса /град, който е близо до Делфи/ се оказаха изчерпани. Можех да пътувам след 10,00, но това правеше програмата напрегната, трябваше да се уцелят подходящи връзки Амфиса-Делфи, да се бърза много и пр.
Ето защо поех по третия маршрут:

Патра-Пиргос-Олимпия

Пътуването до Пиргос трае около два часа и половина. Не съм от невротиците, но малко се поизмъчих в този автобус, който спираше на всяка керемида. В това не би имало нищо лошо, ако крайпътните гледки са приятни. В описвания случай те не са нищо особено.

Северните гърци казват, че хората от Пиргос били най-кофти от цяла Гърция. Не можах да се убедя в това, защото 20 минути след пристигането ми в града имах връзка за Олимпия. Пътят е по-малко от 20 км, но се повтори историята със спирането във всяка срещната махала.
Трима японци и аз се запътихме към останките от най-известния стадион в света. Билетът за посещение на археологическия обект е 6 евро. Толкова е и за музея. За двете заедно – 9 евро. Асфалтовият път, който водеше към мястото, беше заобиколен от пищна, зверски зелена растителност. Беше топло, май около 20 градуса.

Олимпия

Мястото се открива сякаш изведнъж. Първото, на което попада погледът, са колоните, оформящи пространството за дискусии. Тук е моментът да отбележа, че колкото ме впечатли самият стадион, повече ми взе акъла цялото “предстадионно” пространство. Ще избързам да кажа, че 45 000 са можели да се съберат на стадиона. Представете си този народ, разпръснат в култовата и светската част на комплекса. Отсъствието на туристи беше много приятно, защото можех да добия реална представа за пространствените измерения на всичко това. Игрите са траели 7 дни. По време на първия ден спортистите са давали клетва пред статуята на Зевс /останките от храма са внушителни/, че ще играят честно. Правени са жертвоприношения и други ритуални изпълнения. Освен храма на Зевс, ясно са очертани местата на храмовете на богините Хера, Рея, Кибела. Клетвопрестъпниците са лишавани от права да се състезават и са плащали глоби. С парите от тези глоби са правени бронзови статуи на Зевс, които са се намирали в непосредствена близост до входа на стадиона. Пиедесталите на статуите са запазени и внушават потрес. За тези общоелински събития са пристигали поети, художници, оратори, търговци. Близо до алеите за дискусии са запазени “хотелите” за знатните гости. За Нерон е била построена специална вила. Имало е бани и какво ли още не. Подробно описание на всички останки няма да давам – планчето го има във всеки гид. Но именно тази “предварителна” част за мен беше най-интересна.

Самите игри са се провеждали в продължение на пет дни. На седмия ден са раздавани наградите – венци от маслинови клонки. Победителите са били смятани за особена категория хора. Древните са вярвали, че победата ще отиде при този, който е не само физически силен, но при този, който освен това е и избран от боговете. Затова на победителите се е гледало като на изключителни хора и в двата аспекта – физически сили и божие покровителство. Победителят в 22 спортни състезания /не само в Олимпия/ – Теоген от Тасос, е бил обожествен. Игрите в Олимпия /датирани към 776 г. пр. Хр./ не са били единствените спортни състезания на Пелопонес и в днешна Централна Гърция. Почти е сигурно, че са провеждани във връзка с религиозни празници. Най-много хора са били привличани в Олимпия /Олимпийски игри/, в Делфи /Питийски игри/, в Коринт /Истмийски игри/ и в Немея /Немейски игри/. Били са така организирани, че на практика големи състезания е имало всяка година – в повечето случаи през лятото, а в други – през пролетта.

Мястото позволяваше да се отдадеш на съзерзание. Зелено, топло. През повечето време единствената ми компания бяха малките гущерчета, разхождащи се по каменните блокове и останки.
Японците очевидно искаха да заснемат всеки сантиметър от обекта, защото бързо ги изгубих от поглед. Два часа по-късно, когато тръгнах към изхода, ги видях да се снимат в началото на алеята за дискусии. Отправих се към автобусната спирка. Музеят беше затворил вече /през зимата работи до 15 часа/. Автобусът скоро дойде и аз потеглих обратно към Пиргос. Направих един късен обяд в закътано ресторантче близо до централния площад. Пристигнах в Патра по тъмно. Направих една последна обиколка на центъра. После тръгнах към автогарата, за да взема автобуса до Солун. Избрах този маршрут, защото щях да мина през моста Рио-Антирио, през Нафпактос и Итеа. След като преминах през Атика, Коринтия, Арголида, Ахеа и Илия, сега щях да премина през Централна Гърция и Фокида. Итеа е пристанището южно от Делфи. Оттам пътят към севера губи Коринтския залив, за да достигне до море едва при Ламия.
Мостът беше празнично осветен /само в почивните дни и на празници свързващите конструкции – горна част на моста, светят в синьо, а самият мост – в бяла светлина/. Ясно се виждаха позанемарените крепости на двете селища Рио и Антирио, които са имали тежката задача да защитават залива.
На около 8-10 км. от Антирио се откри невероятна гледка – градът Нафпактос! Тази гледка ме съкруши и ме накара да мечтая и да страдам. Автобусът прекоси града по централната тясна улица, изви към старото пристанище с уникалната крепост, после пак се върна в града. Това е мястото, казах си. Това тук трябва да се види отблизо, за повече време и туй то. Заливът и северният бряг на Пелопонес се виждаха отлично. Дадох си сметка, че ако искаш да виждаш добре и двата бряга на залива и самия залив /особено, ако пътуваш през деня/ трябва да вземеш този път. Останах будна до Амфиса. Малко на югоизток е Делфи. На изток е планината Парнасос. Още малко на изток е Ливадия /Лебадия/, където минава реката Лета.

Автобусът спря на автогарата “Македония” в Солун. В 06,16 часа вече пътувах за България. Посрещна ме мъгла и студ.

Приказката свърши.

Автор: Росица Якимова

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пелопонес – част 2”

  1. […] личната ми класация по наличието на арки и колони (още за Пелопонес и Патра), но не! Торино е този град. Общата дължина на улиците […]

Leave a Reply