ян. 12 2011

Литва (2): Вилнюс

Днес Роси отново ще ни заведе до Литва. Вече бяхме с нея в Паневежис, днес ще разгледаме столицата Вилнюс. И ако някой ви пита кои са столиците на прибалтийските държави, а те са членки на ЕС и е добре да сте подготвени, това са:

Естония – Талин

Литва – Вилнюс

Латвия – Рига

А сега – приятно четене:

Литва

Вилнюс

част втора

Пътуването от Паневежис до Вилнюс беше изключително приятно. Движехме се по широк и добре асфалтиран магистрален път. Наближаваше обедно време, когато започнахме да навлизаме в индустриалната зона на столицата. Много спретнато и чисто, бре! Всичко стои някак опаковано и подредено, ще рече човек, че са се подготвили за мащабна ХЕИ проверка. Това първо впечатление за чистота и подреденост щеше само да се бетонира в следващите часове – съвсем, ама съвсем нищичко, което да те разочарова на тази тема!

А времето! Времето беше изумително ясно, слънчево и приветливо – само днес, само този ден, само за мен и за първата и втората цигулка на операта, които ме чакаха на автогарата. Двете музикантки, млади момичета от Вилнюс, се явяваха заедно и поотделно мои хост-ове от couchsurfing.org. Преведено на човешки език това означава, че те бяха отговорили положително на заявката ми за нощуване във Вилнюс. Понеже е понеделник, а Операта в този ден почива, двете дами бяха свободни и ми предложиха повече от легло и гостоприемство. Студиото, в което щях да нощувам, се намираше съвсем близо до автогарата; предоставяха ми го за напълно самостоятелно ползване. Било им в повече, а те живеели наблизо… Когато ти върви, просто ти върви. Оставих багажа и подарих предвидените за тях подаръци от България, а те на свой ред оставиха кутия с литовска закуска до микровълновата печка. “За утре сутринта”. После ми предложиха, ако не съм изморена, да ми покажат Вилнюс. “Че от какво да съм изморена, имам само този ден за опознаване на града”, отговорих аз.

Вилнюс, Литва

Старият град на Вилнюс няма нищо общо със стария град на Рига, нито с този в Талин!

Официалната туристическа информация е, че той е най-големият архитектурен резерват на Източна Европа (източна в политическия смисъл на думата), но местните хора твърдят, че е вторият по големина стар град след този в Прага. Не ми е работа да го проверявам, споменавам го, заради мащабите. Което и от двете твърдения да е вярното, то не променя съществено факта, че старият Вилнюс е внушителен и прекрасен.

Започнахме едно препускане, обикаляне и оглеждане на безчетните църкви и катедрали – коя от коя по-хубави и изящни, толкова прекрасни, че започваш да проявяваш разбиране към Наполеон, който искал да постави една от тях на дланта си и да я пренесе във Франция. Само за няколко часа е невъзможно да осмислиш и запомниш имената им и на коя религия служат.

Ето една малка храмова панорама, която започва с катедралата, в която се пази чудотворна икона на Света Богородица от 14 век – оживено поклонническо място. Малко преди нея пък е величествената “Св. Тереза”:

Катедрала – Вилнюс, Литва

Тук се пази икона на Св. Богородица от 14 век


После, вероятно от уважение към факта, че съм православна християнка, момичетата ме заведоха да разгледам православния храм “Свети дух”

Църква Свети Дух – Вилнюс, Литва

Църква Свети Дух – Вилнюс, Литва

Свети дух”


Последва спиране пред великата “Света Ана”, която Наполеон е искал да си отнесе във Франция:

Църква Света Ана – Вилнюс, Литва

Света Ана

Малко по-късно тъпчехме площада пред основната катедрала на града – “Св. Станислав и Владислав” (преведено по нашенски). До високата наклонена кула пред катедралата има една плочка, на която заставаш и си пожелаваш желание – обичам го този номер, навсякъде по света го има, но не звучи банално, казваш си: “Ами, ако все пак…” и правиш каквото трябва.

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав

Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав


Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

Това пък е катедралата “Св. Катерина” – една от най-прекрасните в града.

Катедрала Св.Катерина – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Катерина


Готически, бароков и класически стил – всичко хубаво, та хубаво, а общо християнските храмове май са над 40, в допълнение има синагога, джамия…

Оттук нататък им изгубих сметката, направих снимки, можете да ги видите:

http://royak.snimka.bg/europe/vilnius-lithuania-2010.544047

Предпочитам да изпълня следващото пространство с кадри и впечатления от две много интересни (извън екскурзионните планове) вилнюски забележителности: кварталът Ужупис (Užupis) и Улицата на Литературата.

Ужупис!

Квартал на Вилнюс, който от грозно патенце се превръща в красив лебед. Бедният квартал на Вилнюс преди независимостта и демократизирането се превръща в сцена на същите тези събития, а основните участници са интелектуалци и артисти. Сега това е най-шик кварталът на града, най-арт, най-фешън, най-маняшки, както биха се изразили нашите тийнейджъри преди няколко години.

Галерия в Ужупис – Вилнюс, Литва

Ужуписка галерия в декадентски стил

Жилищната част на Ужуписк – Вилнюс, Литва

Жилищната част


Старото и новото строителство в Ужупис – Вилнюс, Литва

Старото и новото строителство в Ужупис


Ужупис и демокрацията имат свой говорител – агитатор – пияница, изобразен тук:

Говорител на демокрацията в Ужупис – Вилнюс, Литва

Говорителят на демокрацията – един от символите на нова Литва и на Ужупис



  • Ужупис има своя Конституция, защото се провъзгласява за „Рeпублика”: http://www.sagen.at/texte/sagen/litauen/uzupis.html.  Ако си направите труда да прочетете правата, описани в тази Конституция, ще разберете целия нонсенс и хумористичен дух на “републиката”. Впрочем, в такъв стил са и много от надписите върху къщите и заведенията в този квартал.
  • Ужупис се родее с парижкия Монмартр от 1998 г.
  • Ужупис има свой ангел, поставен на мястото, на което някога е имало едно голямо яйце. Яйцето сега краси квортала, в който щях да нощувам тази вечер:
Ангелът на Ужупис – Вилнюс, Литва

Ангелът на Ужупис


Яйцето на Ужупис – Вилнюс, Литва

Яйцето, което сега е другаде


Ужупис е място с много бохемски (но скъпички) кръчми;

От високата част на Ужупис може да се наблюдават красотите на Вилнюс, включително двете реки;

Бохем в градината на шик заведение – Ужупис – Вилнюс, Литва

Бохем в градината на шик заведение

Гледка към града от заведение в Ужупис – Вилнюс, Литва

Гледка към града от заведение в Ужупис


Ужупис е място за младите и за младоженците:

Младежи край реката – Ужупис, Вилнюс, Литва

Младежи пийват бира на брега на реката

Статуи в парка – Ужупис, Вилнюс, Литва

Очевидно… 😉

статуи – едната ясна, другата –„ пералня”

Статуи в парка – Ужупис, Вилнюс, Литва

Пералня

В Паневежис обещах да продължа темата с фалическите символи. Тя се (само)продължава най-ярко в Ужупис – виждате колко е недвусмислено произведението вляво. Чудя се откъде таз здрава еротична нагласа у тез хора? Да беше в морално разложен Рим или в нещо по-южно, по-примитивно, а то насред католическата столица на тази хладничка откъм климат страна. Или пък тъкмо заради това? Без отговор.

Заведение в Ужупис –, Вилнюс, Литва

Заведение в Ужупис

Мост в Ужупис – Вилнюс, Литва

На този мост младоженците заключват по един катинар


В Ужупис поседнахме да пием капучино. Почерпих момичетата, първо, защото така е редно да постъпи гостът, който ползва couchsurfing-а, второ, защото все още беше рожден ден на племенника ми. Поканих ги и на вечеря. Преди вечерята обаче поскитахме още в стария град и посетихме

Улицата на Литературата

На тази улица могат да се видят снимките и части от произведенията на известни литературни творци от миналото и от наши дни. Не намирам този културен акцент дразнещ или маниерен. По-важно за мен беше отношението на тукашните хора към явлението. А то беше повече от положително. Момичетата ме заведоха на тази улица, защото самите те изпитваха гордост и намираха улицата за особено ценен обект. Точно затова искаха да ми я покажат, те знаеха, че не мога да прочета стиховете на непознатия за мен език. Затова ме водиха и в Ужупис – защото съзнателният им живот беше свързан с това знаково място, което играеше ролята на разделителна черта между миналото и настоящето. Това му и харесвам на couchsurfing-a – това, че местните хора ти показват значимите за тях неща, онези неща, които не би могъл сам или чрез туристическа агенция да усетиш и намериш.

Улицата на литературата – Вилнюс, Литва

Улицата на Литературата – в дъното

Улицата на литературата – Вилнюс, Литва

Улицата на литературата

 

Улицата на Литературата



Но какво ще е Вилнюс без кехлибара и цепелините? Няма да е това, което е! Браво на мен за мъдрото изречение! Исках да кажа, че не се въздържах нито от едното, нито от другото. Купих си медалион с кехлибар, има си сертификат, нищо, че го продават по улиците. Контролът бил твърде суров. За бижуто дадох… цели 3 евро!!! Кехлибарът е красив – това е несъмнено, но той е безценен и при проблеми с щитовидната жлеза. Балтийците са развили това лечение твърде добре и именно от тях научих преди време как се ползва. Не че имам проблем, но човек не знае… Ето я сергията:

Сергия с кехлибар – Вилнюс, Литва

Кехлибарът е напълно истински, няма ментета!


А ето ги и цепелините – пълнените с месо картофи,

които хапнахме в едно квартално кръчме, в което собственикът беше сам по себе си атракция, а в допълнение продаваше прекрасна домашна бира:

 

Собственикът на кварталната кръчма и цепелините

Един съвет към онези, които ще поискат да похапнат цепелини: поръчайте само един картоф, а не два като мен. Това е храна за северни хора, вкусна, но мазничка, хранителна и засищаща. Не оспорвам вкусовите ѝ качества, другия път пак ще си поръчам, но ще направя както правят местните – първо една супичка от целина, после ЕДИН цепелин (не зная дали това е правилната форма за единствено число?!).

Разделихме се с момичетата, прибрах се в малкото апартаментче точно в момента, в който започна да вали. Какъв ден! Но свърши, както свършва хубав празник – бързо и неусетно! Водих записки за видяното и чутото до късно. Не пропуснахме темата за стандарта, заплатите, емиграцията, безлюдните и рушащи се сгради в столицата; темата за пътешествията, дефицитното свободно време, живота, любовта, брака, мъжете, жените… Не съжалявах за онова, което не успях да видя във Вилнюс и околностите – нямаше време за хълма с крепостта на Гедиминас; за музея на КГБ, за старата столица – Тракай… Друг път. Ето един хубав сайт, който каучсърфърите ми бяха изпратили преди да замина за Литва:

http://www.vilnius-tourism.lt/presentation/site.html

На другата сутрин хапнах закуската и излязох да търся кафе. Купих го от един кулинарен магазин, валеше и застанах под козирката на кооперацията. Точно в 9 часа едното от момичетата щеше да дойде с колата си, за де ме закара на летището. Заснех “моето” място докато чаках:

Квартал във Вилнюс, Литва

В този квартал нощувах


Много бързо се озовах на летището, то е съвсем близо до града! Разделихме се с домакинята ми, обещахме си да си пишем и да се срещнем отново! Пишем си редовно, а и сигурно пак ще се видим, кой знае.

Наблюдавах едно момиченце, което не откъсна очи от книгата си, докато не ни извикаха за полета. Майката – вперила очи в лаптопа, а то – чете ли, чете. Така и ще запомня тази страна и съседите ѝ от Латвия – хора, които естествено и открито задоволяват нуждата си от духовна храна по всяко време и на всяко място.

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Източна Европа– на картата:

Източна Европа

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Литва (2): Вилнюс”

  1. […] Литва (2): Вилнюс […]

  2. Ема каза:

    Роси, прекраксен разказ. И снимките ти са „картинки“.
    Изчетох разказа ти на един дъх, защото специално към Вилнюс имам специален и грижлимво скътан в сърцето ми спомен-сантимент. Преди 40 години, съм била там през лятото няколко седмици включена в групата на гостуващите си на разменни начала студентски групи. Ние във Вилнюс, а те после в София.
    Общежитието , в което ни бяха настанили се намираше на улица „Пятраса Цвиркас“, което за нас беше смешно за изговаряне, а пък то си беше името на някакъв важен техен човек.
    През града минаваше река, в която местните жители се къпеха, ама ние като се пременихме с бански, джапанки и леки хавлийки и тръгнахме да се къпем, ни арестуваха и ни водиха в някакво полицейско управление да пишем кои сме, що сме и защо отиваме да се къпем в река, в която къпането е забранено поради някакви открити във водата причинители на зараза?
    Половината от момчетата, с които се запознахме, бяха стройни руси красавци и носеха името „Витаутас“. Веднаж като се разхождахме с един такъв красавец Витаутас, той ни показа един ъгъл от сградата на техния театър. Обърна ни специално внимание на водосточната тръба, минаваща покрай ъгъла. И разказа как той , преди време, облечен официално с костюм, риза , връзка и официални обувки, по тази тръба е успял да се качи до втория етаж, да влезе през прозореца на тоалетната, за да се промъкне без билет в концертната зала и да гледа представление с участието на великия Борис Христов. Представяте ли си! Това момче се превърна в герой за нас, защото беше рискувал живота си, дрехите си, и кой знае още какво, но беше успял да се наслади на таланта на нашия Борис Христов!
    За църквите, нямам думи. Градът беше препълнен с източно православни и католически храмове, по няколко в квартал и почти всички по онова време бяха в реставрация. Красота! И Костел Света Ана е направо шедьовър.
    Това което сега виждам от снимките на Роси много ме радва, защото си личи грижата сградите да се поддържат чисти, боядисани и красиви.
    Квартал „Ужупис“ е направо прелестен. Аз не помня изобщо да съм чувала за него. С удоволствие бих поскитала из него.
    Преди Вилнюс да стане столица на Литва, столицата е Каунас. Прекрасен град с много красиви сгради, галерии с произведения на изкуството, исторически музеи и уникални заведения за срещи с приятели. Който има възможност, нека непременно го посети. Ще остане с незабравими спомени.
    А Тракай, освен името на много отдалечена във времето средновековна столица е името и на един прекрасен средновековен замък, в центъра на една сложна комбинация от 5 езера, „Зелените езера“, които от птичи поглед имат формата на длан с разперени пръсти.
    Много красив и поддържан в идеално състояние е замъкът. Онова , което мен ме порази, беше наличието на подово отопление в балната зала на втория етаж в замъка. По специални тръби, вградени в тухления под, е пускана да тече гореща вода и така се е затоплял пода, оттам и помещението, така че на танцуващите им е било комфортно.
    И огърлица с кехлибар съм си купила от Вилнюс и още я пазя. Само така, без да я нося.
    Прекрасна направа и идеален спомен.
    Браво Роси! Много хубав пътепис си направила. Пак ще го прочета.

  3. Росица каза:

    Ема! Прелест! Благодаря ти за това описание и всички препратки към неизследвани места в уж малката, но много атрактивна и приятна Литва. Ти написа вече половин пътепис, както би се изразил Стойчо:-))
    Не искам открито да агитирам, но не пренебрегвайте Литва за сметка на аристократичната Рига и почти скандинавския Талин. Сигурна съм, че Вилнюс ще ви очарова!
    Поздрави!

  4. Ема каза:

    @ Роси, и аз ти благодаря за това, че не ми се надсмя за „вехтите“ спомени, които си позволих да разкажа. И е факт, че отпреди 40 години си спомнят ярко много случки и видени места.
    Когато аз бях във Вилнюс, онази църква встрани и над градската порта, която се вижда на твоята първа снимка, беше в реставрация. Ние влизахме вътре по покана на едно момче, Римас, което макар и още студент в Художествената академия във Вилнюс, участваше в реставрацията на стенописите в църквата и се катереше по едни високи скелета, както наивно си го представям аз, се е качвал Микеланджело, когато е рисувал по тавана на „Сикстинската капела“.
    Тогава, в тази църква, видях онази икона, с образа на Богородица, която отстрани на фигурата на Богородица, беше обсипана със стотици от малко до голямо колкото човешка длан, изработени от сребро „сърца“, които различни хора и, с различни по сила надежди и материални възможности са прикачвали към фона на иконата.
    Спомням си, че ни заведоха до едно малко курортно градче със звучното име Друскининкай, подобно на близкото до София Банкя, където е роден литовският творчески гений Чюрльонис. Там има една ниска просторна сграда – музей, в която са изложени постоянно живописни творби на Чюрльонис – национално почитан талантлив поет, художник и музикант. Аз си бях купила грамофонна плоча, / някой ми я взе и забрави да я върне/, с една много красива музикална творба, симфония май беше, с името „Море“ . Стилът на това произведение беше много близък до стила на музикалните творби на Едуард Григ.
    Е и много други неща си спомням, ама те отиват съм по-дребните „ситнежи“. Определено Литва си заслужава да се види.

  5. Rossie A. каза:

    Благодаря за продължението, определено си струваше чакането:)
    И благодаря на Ема за допълнението. Интересна е съпоставката на два разказа за едно и също място, а още по-интересно е когато преживяванията са отдалечени във времето.:)

  6. Росица каза:

    Rossie, благодаря! Права си, много е интересно да се съпоставят два разказа за едно и също място. Силно ми се върти в главата идеята да напиша пътепис за едно пътуване в Егейска Турция, за което ще пише и друг човек от компанията. Ще го обмисля, но може би ще започна реализацията след предстоящото ни пътуване до Турция и Близкия изток. Пък може и по-соро, както дойде!

    Поздрави!

  7. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Литва (2): Вилнюс http://f.ast.ly/xpvNu […]

  8. brum каза:

    Благодаря на авторката за хубавия пътепис и снимките.Както знаем Балтийските страни са малки и би трябвало (ако са като нас ) да чакат някой друг да ги „оправи“. Местните жители (не руснаците) имат съвсем друг манталитет и действат явно в правилна посока.Преди 10 години попитах един китаец живеещ в България -„Колко време трябва на българската икономика за да постигне напредък.Той отговори -Ако попитате един китаец ще ви каже -съвсем малко време -вие сте само 8 милиона.“. След като останем 1 милион ще продължим да цъкаме с език и да обвиняваме турското робство и комунистите за лошото си положение.

  9. […] Заселена с хипита през 60-те и превърната в обиталище на дрогиращи се аутсайдери с претенции за различност и оригиналност. Оказа се, че снимането наистина било забранено, а предишната седмица постоянното присъствие имало стълкновение с полицията и Кристияния била „затворена” за посещения въобще. Едни гръмки надписи към края на зоната обявяват, че „Сега влизате в Европейския съюз”, а от обратната страна се чете – „Добре дошли в Кристияния”. Кристияния с нещо ми напомни „автономния” район Ужупис във Вилнюс, ето една кратка справка тук: http://patepis.com/?p=20290 […]

  10. olga каза:

    благодаря за прекрасен разказ,предстои ми командировка до Вилнюс.

  11. Vlaamsbrabander каза:

    Баааа! Само два пътеписа за Литва и то от далечната 2011!
    Бях си наумил следващите ми писания да са чак за панцермузея /обещаното си е обещано, шефе, :), но сори още не съм стигнал до него 🙁 /, ама междувременно май ще взема да понадраскам нещо за Литва и Латвия, че да не се буздисат впечатленията ми резултат на 10000 км каране това лято /и Италия, и Италия ;)/ 😛

  12. Стойчо каза:

    @Vlaamsbrabander, къде се изгуби бе, човек! Не ме карай да ти казвам, какво си бяхме помислили! (да, не бях само аз угрижения)
    Много се радвам, че се върна!
    А на въпроса – Литва се нуждае от попълване! И Панцермузея – и той 😉

Leave a Reply