„Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“

Подкрепям борбата с корупцията. Всички я подкрепяме. Но едва ли борбата с корупцията трябва да се превръща в борба с бюрокрацията, допълнителните банкови такси и удължаване на времето за влизане и излизане от страната…

Днес ви представям пресните впечатления на Мая от въведения наскоро „единен фиш“ на българските граници. Ако искате да наругаете (напсувате) някого или пък имате по-конструктивни предложения за подобряване работата на българските гранични власти, обърнете се най-добре към съответното министерство на Република България. Приятно четене:

„Добре дошли в България“ ли?!

По-скоро „Разкарайте се оттук!“

Вижте по-голяма карта

Петък, 15 август, 18:30 ч., Калотина.

Прибираме се от командировка и след дълго шофиране в 40-градусова жега стигаме сръбско-българската граница. Сърбите ни обработват документите буквално за 5 минути и с един усмихнат „Сречан пут!“ ни вдигат бариерата. Ура, прибрахме се, си мисля в следващата секунда, ноооо…

Kalotina, Dragoman, Bulgaria

Пред нас плътни колони леки коли са се строили пред 3 бариери с някакви кабинки към тях. Увисваме и ние на

опашката и в първите 10 минути сме леко ошашавени

от количеството ревящи деца и изнервени майки и бащи, които ежеминутно отварят и затварят врати на коли и претичват напред-назад. Постепенно се изнервяме и ние, защото:

а/ за 10-те минути опашките са помръднали само с 1 кола напред;

б/ на въпросните кабинки с бариери дълбоко не е ясно какво се случва, защото явно не са паспортен контрол;

в/ от бариерите към кабинките и обратно в тръс търчат шофьори или техни спътници с паспорти и талони в ръце.

Чудейки се за какво е всичко това, си спомняме, че май тук едно време се плащаше прословутата такса „кална локва“, ама нея нали я махнаха.

19:00. Почти ни е дошъл редът.

Зад нас е станало пълно стълпотворение и зоната между двете граници е напълно блокирана от коли. Спътничката ми излиза на проучвателна екскурзия. Връща се с нервен блясък в очите и докладва, че бариерите може и да са три, обаче кабинките със служителки в тях са две. Поради това, пътниците тренират туристическо ориентиране и се опитват да се вредят при работещите какички, които извършват странни манипулации — вземат паспортите и талона на колата, взират се мнооооого дълго в един монитор, чукат нещо на клавиатурата, задават ключовия въпрос „Колко пътници има в колата?“, пак се взират мноооого дълго в монитора, после ти връщат документите, връчват ти една флашка и вдигат бариерата. В този момент приносителят на документите спринтира обратно към колата си, мята се на нея и преминава, за да….се нареди на

следващата опашка. Тя е на паспортния контрол.

Отново от 6 възможни кабинки работят половината, и отново една кола се обработва минимум за 5 до 7 минути. Не че кой знае какво се случва, служителят извършва онова,което е извършвал винаги с паспортите, но в допълнение има да се пребори и с въпросната флашка. Накрая ти я връчва обратно и на въпроса, какво следва сега, те осведомява, че системата е „Предай нататък“.

Трета опашка — митнически контрол.

Мрачен митничар морно мълви: „Откъде пристигате? Нещо за деклариране?“ Отново флашката е обект на повишено внимание и отново „Предай нататък“ — този път към

четвъртата опашка на гишетата за винетни такси

Тя е още по-голяма, защото работят само 2 бариери. Третата бариера е предназначена за колите на служителите, които в този момент се сменят. Естествено, по никакъв начин не е обозначено, че бариерата е за служебно ползване, нито пък на колите някак им личи, че са служебни, поради което след тях се набутват заблудени туристи. Същите се пресрещат от гневен служител, който с обиграни жестове на регулировчик им показва, че трябва да се върнат и да се наредят на другите 2 опашки. Маневриране в зона с още минимум 100 автомобила в непосредствена близост сигурно е забавно упражнение за някого, но определено в района нямаше налични такива. Иначе, нашият престой на тази опашка завършва с въпроса „На вас винетка трябва ли ви?“ Не, благодаря, имаме си. Отново получаваме обратно флашката си и сме натирени

към петата опашка

Петото гише, освен вече познатото дълго взиране в монитор, провежда и обучителни процедури — една служителка виси на главата на втора такава и й обяснява какво да натисне и къде да кликне, за да извърши нещо незнайно какво със заветното USB. Явно не е лесно, защото дори не ни поглеждат, просто ни подават обратно тъй наречения чип и ни пращат на съседното, вече

шесто прозорче

Подаващата се от него госпожа най-после си прибира флашката.

За какво разнасяхме това USB, я питаме ние, каква е тая система, откога я въведоха?

Ааа, системата е от една седмица, правят някаква статистика с нея, ни осведомява последната, шеста поред гранична служителка. Ама това временно ли е или за постоянно? Ами не знам, казва тя, май е за постоянно, ама не мога да ви кажа, и ние още не сме наясно…

Часът е 20:15.

Лилави от нерви и изтощени от повече от час и половина висене, вече сме допуснати в отечеството.

Сещаме се, че преди време Никито Василев нещо много се хвалеше с новата система за плащане „единен фиш“. Явно новите методи за обработка на информацията включват пълно интегриране на туристите в безжичните технологии — за какво са ти жици, като имаш туристи, които кат електрони същи да търчат от гише на гише и да пренасят инфото, стиснали в потна ръка скъпоценната флашка?!

Докато висяхме на петте опашки, обстойно разгледахме приветствените надписи „Добре дошли в България!“, съдържащи телефон за предложения и сигнали, както и странен e-mail, започващ с www. Тъй като дълбоко се съмнявам в използваемостта на посочените канали за обратна връзка, направо ще си дам предложението в открит текст — ако това е начинът ни за радушно посрещане на туристи, имали неблагоразумието да пристигнат тук на почивка, по-добре направо да им напишем „Разкарайте се оттук“. Те, така и така, втори път надали ще се върнат.

Автор: Мая

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

11 Отговори

  1. Vanko каза:

    Минах преди по-малко от седмица от там. много е досадна тая работа с тия флашки. Но нашата кола с четорима човека не се обработва 5-7 минути на паспортния контрол, а много по-бързо. И при нас митничарят не беше мрачен. Всъщност всички ни пожелаваха лек път с усмивки на уста. Като пиколо в хотел, който очаква бакшиш. Чак се изненадах колко са любезни. Но разбира се ако опашката е изнервена от чакането и повиши тон на граничните служители и те ще се изнервят. А едва ли те са я измислили тая простотия с флашката.
    На гишето за винетки пък ясно си пише, че там се събират пътни такси. Ако българи се бъркат и го заобикалят, защото вече имат винетка, разбирам. Но чуждестранен турист, който тръгва да заобикаля това гише, не е заблуден, а по-скоро се опитва да се прави на тарикат. В Унгария като се пътува по магистралата от Виена за Будапеща, там къедто тя става платена има одбивка с гишета с бариери за закупуване на винетки. Но на самата магистрала няма бариери.

    Всъщност, не разбирам какво е налагало “туристическото ориентиране”. Все пак флашката се дава на първото гише и се дава на всяко гише по реда му. Досадно, но елементарно.

    А туристите едва ли няма да се върнат точно заради чкането на границата. Аз аз чаках 2-3 часа на Сръбско-Унгарската граница, но това не значи, че кракът ми повече няма да стъпи в Унгария

  2. Златомир каза:

    Ооооо, честито на печелившите! Същата изненада я имах и аз преди няколко месеца на ГКПП Брегово на влизане от Сърбия у нас! При положение, че на митницата бях само аз и един автовоз, който така или иначе ме пусна да мина преди него (явно нещо искаше да си говори с митничарите на 4 очи), минаването ми костваше точно 40 минути!!! И гишетата са не 6, а 7! Пълно безумие! А да, и накрая едни ме гониха да ме спрат, защото не разбрали дали съм върнал флашката! Пълно безумие! Обиколил съм цяла Европа, но такова чудо другаде не съм срещал!

  3. sa6ko каза:

    минавал съм на калотина преди няколко месеца с автобус и мога да кажа че ни оправиха за 5 минути,повече чакахме сърбите,които се сменяха.явно зависи на какво ще попаднеш.

  4. Anton каза:

    Нищо не разбрах, някой може ли да обясни на човешки език какво точно се пренася с тия флашки и защо?

  5. Maya каза:

    Vanko:
    “Туристическото ориентиране” го наложи простичкият факт, че при 3 работещи бариери, служители имаше само на две. Поради това всички чакащи на бариерата-сираче трябваше да претърчат между колите от другите две опашки и да се вредят при някоя от двете налични служителки, за да си получат USB-то, след което много бързичко да се метнат обратно на колата си, за да улучат момента с вдигането на бариерата.
    Второ, никой не се е и опитвал да заобиколи гишетата за пътни такси – то няма и как. Просто, между 19 и 20 ч. едната смяна си отиваше и 1 бариера на винетните такси работеше единствено и само за 5-6 коли със служители в тях – естествено, говорим за необозначени коли, както и за липса на какъвто и да било надпис, че бариерата всъщност не работи. Е, следващите 4-5 шофьора, като видят 2 безкрайно дълги опашки и 1 късичка, веднага се насочват към нея – в случая, само за да бъдат накарани да маневрират сложно, за да се върнат и наредят на дългите опашки.
    Трето, никъде в района на целия ни граничен пункт нямаше НИТО ДУМА какво всъщност се очаква от желаещите да влязат в страната, какво представляват тези флашки, които трябва да разнасяме от гише на гише, през колко гишета трябва да се премине и какъв е смисълът на цялото това упражнение. Потрошили куп пари за USB-та, а не си дали труда да вържат двайсетина компютъра в мрежа и същата тази информация, която сега неизвестно защо се пренася физически от гише на гише, да бъде достъпна по най-нормалния начин. А така със същия успех могат да ни дават листове хартия, даже по-бързо ще става, защото не се съмнявам, че служителите могат да четат, но след петъчната случка имам определени съмнения в уменията им за бързо справяне с флаш-памети…

    Anton:
    На човешки език, предполагам, че флашката съдържа ценната информация дължи/не дължи такси, митнически сборове, суми за едикво си и едищо си, колко души влизат в страната с тази кола и т.н. Тоест, тя съдържа фиш. Това, което не мога да си обясня на какъвто и да е език, е защо тоя фиш трябва да се предава точно по този начин на толкова много гишета. Може би Принципът на Питър в действие, знам ли…

  6. Жоро каза:

    между другото от дир.бг са ви краднали статията без дори да споменат източника : http://dnes.dir.bg/2008/08/20/news3303118.html

  7. Zajeni каза:

    Контрол трябва да има. Друг е въпросът по-какъв начин трябва да се извършва. Най-добрият вариант не значи, че ще е най-олекотен за пътуващите …

  8. Хороскоп каза:

    Може би е по-удобно да се пътува със самолет ако ви позволяват финансите 🙂

  9. roujkabg каза:

    “Контрол трябва да има” на български език означава- бюрокрация, опашки и лоша организация ще кажа само, че никъде от Франция, Монако, Италия, Германия, Австрия и навсякъде другаде няма такова Чудо като на българските граници.

    Контрола е върху обикновените туристи, а престъпниците се ползват с протекцията на МВР и МВнР. “Куйвич, Муйович, Хуйович”- бивш министър на МВР.

  10. U4uden !!! каза:

    Mного готин сайт, приветствам го ! Само не ми е ясно защо шрифтът е толкова ситничък ? Май пак “българска работа” като всичко останало!

  11. emil каза:

    Prochutot bulgarsko “gostopriemstvo” chovek I dobre da jivee,ponakoga izliza izvun Bulg..i kogato doide momentut da se vurne…v milata tatkovina mu se vgorchava jivota.I…kak da ne vzeme chovek reshenie za ednoposochno pridvijvane…bez opciq za vrushtane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.