авг. 20 2008

„Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“

Подкрепям борбата с корупцията. Всички я подкрепяме. Но едва ли борбата с корупцията трябва да се превръща в борба с бюрокрацията, допълнителните банкови такси и удължаване на времето за влизане и излизане от страната…

Днес ви представям пресните впечатления на Мая от въведения наскоро „единен фиш“ на българските граници. Ако искате да наругаете (напсувате) някого или пък имате по-конструктивни предложения за подобряване работата на българските гранични власти, обърнете се най-добре към съответното министерство на Република България. Приятно четене:

„Добре дошли в България“ ли?!

По-скоро „Разкарайте се оттук!“

Вижте по-голяма карта

Петък, 15 август, 18:30 ч., Калотина.

Прибираме се от командировка и след дълго шофиране в 40-градусова жега стигаме сръбско-българската граница. Сърбите ни обработват документите буквално за 5 минути и с един усмихнат „Сречан пут!“ ни вдигат бариерата. Ура, прибрахме се, си мисля в следващата секунда, ноооо…

Kalotina, Dragoman, Bulgaria

Пред нас плътни колони леки коли са се строили пред 3 бариери с някакви кабинки към тях. Увисваме и ние на

опашката и в първите 10 минути сме леко ошашавени

от количеството ревящи деца и изнервени майки и бащи, които ежеминутно отварят и затварят врати на коли и претичват напред-назад. Постепенно се изнервяме и ние, защото:

а/ за 10-те минути опашките са помръднали само с 1 кола напред;

б/ на въпросните кабинки с бариери дълбоко не е ясно какво се случва, защото явно не са паспортен контрол;

в/ от бариерите към кабинките и обратно в тръс търчат шофьори или техни спътници с паспорти и талони в ръце.

Чудейки се за какво е всичко това, си спомняме, че май тук едно време се плащаше прословутата такса „кална локва“, ама нея нали я махнаха.

19:00. Почти ни е дошъл редът.

Зад нас е станало пълно стълпотворение и зоната между двете граници е напълно блокирана от коли. Спътничката ми излиза на проучвателна екскурзия. Връща се с нервен блясък в очите и докладва, че бариерите може и да са три, обаче кабинките със служителки в тях са две. Поради това, пътниците тренират туристическо ориентиране и се опитват да се вредят при работещите какички, които извършват странни манипулации — вземат паспортите и талона на колата, взират се мнооооого дълго в един монитор, чукат нещо на клавиатурата, задават ключовия въпрос „Колко пътници има в колата?“, пак се взират мноооого дълго в монитора, после ти връщат документите, връчват ти една флашка и вдигат бариерата. В този момент приносителят на документите спринтира обратно към колата си, мята се на нея и преминава, за да….се нареди на

следващата опашка. Тя е на паспортния контрол.

Отново от 6 възможни кабинки работят половината, и отново една кола се обработва минимум за 5 до 7 минути. Не че кой знае какво се случва, служителят извършва онова,което е извършвал винаги с паспортите, но в допълнение има да се пребори и с въпросната флашка. Накрая ти я връчва обратно и на въпроса, какво следва сега, те осведомява, че системата е „Предай нататък“.

Трета опашка — митнически контрол.

Мрачен митничар морно мълви: „Откъде пристигате? Нещо за деклариране?“ Отново флашката е обект на повишено внимание и отново „Предай нататък“ — този път към

четвъртата опашка на гишетата за винетни такси

Тя е още по-голяма, защото работят само 2 бариери. Третата бариера е предназначена за колите на служителите, които в този момент се сменят. Естествено, по никакъв начин не е обозначено, че бариерата е за служебно ползване, нито пък на колите някак им личи, че са служебни, поради което след тях се набутват заблудени туристи. Същите се пресрещат от гневен служител, който с обиграни жестове на регулировчик им показва, че трябва да се върнат и да се наредят на другите 2 опашки. Маневриране в зона с още минимум 100 автомобила в непосредствена близост сигурно е забавно упражнение за някого, но определено в района нямаше налични такива. Иначе, нашият престой на тази опашка завършва с въпроса „На вас винетка трябва ли ви?“ Не, благодаря, имаме си. Отново получаваме обратно флашката си и сме натирени

към петата опашка

Петото гише, освен вече познатото дълго взиране в монитор, провежда и обучителни процедури — една служителка виси на главата на втора такава и й обяснява какво да натисне и къде да кликне, за да извърши нещо незнайно какво със заветното USB. Явно не е лесно, защото дори не ни поглеждат, просто ни подават обратно тъй наречения чип и ни пращат на съседното, вече

шесто прозорче

Подаващата се от него госпожа най-после си прибира флашката.

За какво разнасяхме това USB, я питаме ние, каква е тая система, откога я въведоха?

Ааа, системата е от една седмица, правят някаква статистика с нея, ни осведомява последната, шеста поред гранична служителка. Ама това временно ли е или за постоянно? Ами не знам, казва тя, май е за постоянно, ама не мога да ви кажа, и ние още не сме наясно…

Часът е 20:15.

Лилави от нерви и изтощени от повече от час и половина висене, вече сме допуснати в отечеството.

Сещаме се, че преди време Никито Василев нещо много се хвалеше с новата система за плащане „единен фиш“. Явно новите методи за обработка на информацията включват пълно интегриране на туристите в безжичните технологии — за какво са ти жици, като имаш туристи, които кат електрони същи да търчат от гише на гише и да пренасят инфото, стиснали в потна ръка скъпоценната флашка?!

Докато висяхме на петте опашки, обстойно разгледахме приветствените надписи „Добре дошли в България!“, съдържащи телефон за предложения и сигнали, както и странен e-mail, започващ с www. Тъй като дълбоко се съмнявам в използваемостта на посочените канали за обратна връзка, направо ще си дам предложението в открит текст — ако това е начинът ни за радушно посрещане на туристи, имали неблагоразумието да пристигнат тук на почивка, по-добре направо да им напишем „Разкарайте се оттук“. Те, така и така, втори път надали ще се върнат.

Автор: Мая

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “„Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“”

  1. Vanko каза:

    Минах преди по-малко от седмица от там. много е досадна тая работа с тия флашки. Но нашата кола с четорима човека не се обработва 5-7 минути на паспортния контрол, а много по-бързо. И при нас митничарят не беше мрачен. Всъщност всички ни пожелаваха лек път с усмивки на уста. Като пиколо в хотел, който очаква бакшиш. Чак се изненадах колко са любезни. Но разбира се ако опашката е изнервена от чакането и повиши тон на граничните служители и те ще се изнервят. А едва ли те са я измислили тая простотия с флашката.
    На гишето за винетки пък ясно си пише, че там се събират пътни такси. Ако българи се бъркат и го заобикалят, защото вече имат винетка, разбирам. Но чуждестранен турист, който тръгва да заобикаля това гише, не е заблуден, а по-скоро се опитва да се прави на тарикат. В Унгария като се пътува по магистралата от Виена за Будапеща, там къедто тя става платена има одбивка с гишета с бариери за закупуване на винетки. Но на самата магистрала няма бариери.

    Всъщност, не разбирам какво е налагало „туристическото ориентиране“. Все пак флашката се дава на първото гише и се дава на всяко гише по реда му. Досадно, но елементарно.

    А туристите едва ли няма да се върнат точно заради чкането на границата. Аз аз чаках 2-3 часа на Сръбско-Унгарската граница, но това не значи, че кракът ми повече няма да стъпи в Унгария

  2. Златомир каза:

    Ооооо, честито на печелившите! Същата изненада я имах и аз преди няколко месеца на ГКПП Брегово на влизане от Сърбия у нас! При положение, че на митницата бях само аз и един автовоз, който така или иначе ме пусна да мина преди него (явно нещо искаше да си говори с митничарите на 4 очи), минаването ми костваше точно 40 минути!!! И гишетата са не 6, а 7! Пълно безумие! А да, и накрая едни ме гониха да ме спрат, защото не разбрали дали съм върнал флашката! Пълно безумие! Обиколил съм цяла Европа, но такова чудо другаде не съм срещал!

  3. sa6ko каза:

    минавал съм на калотина преди няколко месеца с автобус и мога да кажа че ни оправиха за 5 минути,повече чакахме сърбите,които се сменяха.явно зависи на какво ще попаднеш.

  4. Anton каза:

    Нищо не разбрах, някой може ли да обясни на човешки език какво точно се пренася с тия флашки и защо?

  5. Maya каза:

    Vanko:
    „Туристическото ориентиране“ го наложи простичкият факт, че при 3 работещи бариери, служители имаше само на две. Поради това всички чакащи на бариерата-сираче трябваше да претърчат между колите от другите две опашки и да се вредят при някоя от двете налични служителки, за да си получат USB-то, след което много бързичко да се метнат обратно на колата си, за да улучат момента с вдигането на бариерата.
    Второ, никой не се е и опитвал да заобиколи гишетата за пътни такси – то няма и как. Просто, между 19 и 20 ч. едната смяна си отиваше и 1 бариера на винетните такси работеше единствено и само за 5-6 коли със служители в тях – естествено, говорим за необозначени коли, както и за липса на какъвто и да било надпис, че бариерата всъщност не работи. Е, следващите 4-5 шофьора, като видят 2 безкрайно дълги опашки и 1 късичка, веднага се насочват към нея – в случая, само за да бъдат накарани да маневрират сложно, за да се върнат и наредят на дългите опашки.
    Трето, никъде в района на целия ни граничен пункт нямаше НИТО ДУМА какво всъщност се очаква от желаещите да влязат в страната, какво представляват тези флашки, които трябва да разнасяме от гише на гише, през колко гишета трябва да се премине и какъв е смисълът на цялото това упражнение. Потрошили куп пари за USB-та, а не си дали труда да вържат двайсетина компютъра в мрежа и същата тази информация, която сега неизвестно защо се пренася физически от гише на гише, да бъде достъпна по най-нормалния начин. А така със същия успех могат да ни дават листове хартия, даже по-бързо ще става, защото не се съмнявам, че служителите могат да четат, но след петъчната случка имам определени съмнения в уменията им за бързо справяне с флаш-памети…

    Anton:
    На човешки език, предполагам, че флашката съдържа ценната информация дължи/не дължи такси, митнически сборове, суми за едикво си и едищо си, колко души влизат в страната с тази кола и т.н. Тоест, тя съдържа фиш. Това, което не мога да си обясня на какъвто и да е език, е защо тоя фиш трябва да се предава точно по този начин на толкова много гишета. Може би Принципът на Питър в действие, знам ли…

  6. Жоро каза:

    между другото от дир.бг са ви краднали статията без дори да споменат източника : http://dnes.dir.bg/2008/08/20/news3303118.html

  7. Zajeni каза:

    Контрол трябва да има. Друг е въпросът по-какъв начин трябва да се извършва. Най-добрият вариант не значи, че ще е най-олекотен за пътуващите …

  8. Хороскоп каза:

    Може би е по-удобно да се пътува със самолет ако ви позволяват финансите 🙂

  9. roujkabg каза:

    „Контрол трябва да има“ на български език означава- бюрокрация, опашки и лоша организация ще кажа само, че никъде от Франция, Монако, Италия, Германия, Австрия и навсякъде другаде няма такова Чудо като на българските граници.

    Контрола е върху обикновените туристи, а престъпниците се ползват с протекцията на МВР и МВнР. „Куйвич, Муйович, Хуйович“- бивш министър на МВР.

  10. U4uden !!! каза:

    Mного готин сайт, приветствам го ! Само не ми е ясно защо шрифтът е толкова ситничък ? Май пак „българска работа“ като всичко останало!

  11. emil каза:

    Prochutot bulgarsko „gostopriemstvo“ chovek I dobre da jivee,ponakoga izliza izvun Bulg..i kogato doide momentut da se vurne…v milata tatkovina mu se vgorchava jivota.I…kak da ne vzeme chovek reshenie za ednoposochno pridvijvane…bez opciq za vrushtane

Leave a Reply


Switch to mobile version