ян. 10 2011

Щрихи от Франция:Дамски гамбит край Лоара (1)

Published by at 9:00 under Вили,Другата Франция

Отминалата седмица на Франция на нашия сайт предизвиква продължение. Днес Вили ще ни води до Шатобриан (вино, град, писател? – вие ми кажете:) И както винаги – със страхотнои снимки, които даже на мойта германофилска душа действат положително 😉

Приятно четене:

Щрихи от Франция:

Дамски гамбит край Лоара

част първа

Онези, които са прочели предишният ми пост http://patepis.com/?p=19629 лесно могат да се сетят, че след неколкодневното ни кръстосване из там, вече бяхме безвъзвратно влюбени и много насериозно се замислихме дали да продължим по предварителната си дълго и прилежно кроена програма или просто да се отдадем докрая на магьосника Бретан 🙂
След като цяла вечер се чудихме и обсъждахме „за“ и „против“ на бутилка бяло вино и хрупкави пържени рибета, развявайки картата на Франция над масата и тефтера с паметките от Интернета, си легнахме с извода, че утрото е по-мъдро от вечерта.
А утрото се оказа доста мрачновато, че и студено. Впрочем, като цяло, бяхме неприятно изненадани от хладното за сезона време, докато бяхме в тази част на страната. Както и да е. Докато хапнем и си изпием кафето, започна да ръми. И решението си дойде само: Au revoir, Bretagne, продължаваме по програмата 🙂

Предварително нямахме идея колко много замъци има из Бретан, някои от които, естествено, че видяхме и по-отблизо. Затова в програмата ни следваше

двудневна разходка из долината на Лоара

и да разгледаме, който успеем, от прочутите й замъци. За целта от Ван трябваше да хванем пътя за Нант, който е в долното течение на Лоара, да направим една пешеходна разходка из центъра, да хапнем на обед нещо там и да отпрашим за Анжер, където също да видим каквото успеем и да пренощуваме, а на следния ден да тръгнем нагоре по течението.
Ее да, ама не.

Значи, настанявам се /ред ми е да навигаторствам/ и, докато другите две последно наместват нещо там отзад, разпъвам картата на коленете и шарейки с очи и показалец по нея, внезапно ми светва, че Chateaubriant по французки ще рече „Шатобриан“. А!… Извисявам глас: Момичета,

„Шатобриан“ говори ли ви нещо?

И понеже сме една блондинка и две кухи лейки 😉 се впускаме в разсъждения /с елементи на преразказ/: … ?? … Ъъъ… Писател! Не беше ли някакъв писател? … Да! От кръстословиците: роман на Шатобриан… Често се среща, отговора е: „Атала“… ??…Абе, бял мъж с една индианка, тя е Атала-та и е дъщеря на вожда, мисионер един и т.н… Аха…аха… Яяя, а телешко-шатобриан? Яла съм такова на Слънчев бряг! … Ихиии! 🙂 … И на него да са кръстили някакво си градче тука, в Бретан?… ??… На кой бе, на телешкото или на писателя?… Че на писателя, я! Сигурно му е родно място… Аха! Или се е гътнал там! 🙁 … Или там са измислили манджата, дето Вики е яла на Слънчев бряг! 🙂 … Слушайте, ай’ да идем на място да видим! Вили, далече ли е? По път ли ни е?… Еемии… ъъъ… бее… тц!… Ама ще трябва да се поотклоним. По-точно, трябва да тръгнем на североизток и от там после да се спуснем към Нант… О’кей, аз съм „за“… И аз!… Хм… ‘ми, честна мускетарска, и на мене ми се дощя 🙂 … Ванюшка, ти си! Карай, да видим на кого е кръстен тоя Шатобриан!

Да поясня нещо неважно – и трите /И трите, дядо попе! 🙂 / сме с буква „В“: Вики, Ваня и аз, Вили. Приятно ми е, мерси 😉
Щрак коланите. Цък чистачките. Десен мигач. Поехали!
Пътят е второкласен, мокър, но добър, ненатоварен и спокоен. Екстра. И съвсем намясто, в тон с волното съчетание, което започваме, първата мелодия, дет’ ни плисва из колата е …. 🙂 😉
http://www.youtube.com/watch?v=oiUGKWK2h8o

Ехаа, така мога да обиколя Земята!
Пък за тия 115 км между Ван и Шатобриан времето /метеорологичното/ направо се разчекна: тръгнахме на леека мъглица и ръмеж, след малко някой дръпна полечка облаците, просветна слънце, а след още десет минутки пак текна; пак просветна, пак се смръщи, ама пък духна отнякъде вятър и изсуши асфалта. Изсуши го то, хубаво, но пък довлече нови, че и дебели сиви облаци. И като затисна отгоре – тююю, една свястна снимка да не може да направи човек!

Някъде по пътя – край Лоара, Франция

Някъде по пътя

Сега светнахте ли се, че това ми беше извинението за не особено добрите снимки този път? 🙂 … Мерси, гранд мерси… знаех си, че ще проявите разбиране 😉

Та значи, си пътувамее… Ииии… е не можахме да се удържим да не спрем за 15 минутки в

Редон…

Ми за няколко снимки, за какво друго? 🙂

Редон - замък, превърнат в административна сграда

Редон – замък, превърнат в административна сграда

Редон е на около 45 км от морето, но е свързан с него посредством р. Вилен. А това е пристанището му за яхти и малки корабчета.

Редон е на около 45 км от морето, но е свързан с него посредством р. Вилен. А това е пристанището му за яхти и малки корабчета.

Продължаваме към нашата загадка и по едно време, минавайки край някакво селце се сещаме, че забравихме да си купим вода във Ван. Отбиваме се, спираме на мегданя. Леелее, к’во е това мъртвило? Джаан-джун, никой няма. Но магазинчето работи. Бон жур, мосю, дай 3 бутилки водичка по 2 литра. Нека да има бе 😉 Пък мосюто… един дребен такъв, сух и стаар… ама стааар… че и малко нещо почернял и сбръчкан… като сушена слива, ви казвам 🙂 И потреперва! Последният мохикан в селото, сигур.
Обаче „включи“ 😉

Шушукаме си, развъртаме се по рафтовете, но не се сещаме какво друго да си купим и му казваме: „фини“. Он се подсмихва и ни вика „ариведерчи“… А?… К’о? К’о каза?… Чудим се на улицата: Ма тоя що ни рече „ариведерчи“?… И сега, драги слушатели, умното блонди прави връзката: ‘ми май те чу като каза „мамма мия“, дет’ това село е умряло от три дена и само той бере душа още. За туй. 🙂 🙂 🙂
Ето! Колко им трябва на три кухи лейки да зацвилят от смях!

И таман да яхнем конете, на баш фотографа /c’est moi ;)/ му прималява – не се удържа и вади фотото из кобура. Щрак ей туй, което е… абе, малко претрупано, но на слънце може и да изглежда прекрасно. А?

„Умрялото село 🙂

Ама на, изобщо нямам спомен как му беше името на това село. Не, че е важно, де.
След още някъде половин час пристигаме благополучно в Шатобриан. И сякаш времето почна да се куми да прояснява. Решаваме: дай да вземем да пийнем по едно кафенце първо и да го измъдрим за нататък. Паркираме се в края на едно площадче, пък я, там точно Hotel de Ville-ът му щръкнал, което ще рече: Кметството. Значи сме у центъро 🙂

Hotel de Ville или Кметството /с повредения часовник

Hotel de Ville или Кметството /с повредения часовник 😉 /

От пръв поглед се виждат няколко възможности. Най-отпред, в единия край на площадчето има „брасерия“ /малко ресторантче/, в другия – друго мънзарко заведенийце с тенти. Май се спираме на него. „Бар-табак не знам си к’ъв“. Иии… егати името! Влизаме, а вътре само 5 масенца с карирани покривчици и пепелници. На едната в кьошето, пред едни малки стъклени чашчета с нещо бяло вътре, се гледат един дебел чичо с мустак и тиранти и един Луи де Финес. Бога ми, каква прилика само! Ако не знаех, че е отдавна умрял, щях да се втурна за автограф, вервайте! И двамата, сякаш някой им „включи тока“, изведнъж се размърдаха на столчетата си и се взряха заинтригувано в нас. Насочваме се към другата масичка на кьоше и тогава се светваме, че тук явно се пуши, а ние сме върло против. И вън има 3-4-5 масички, ама не ни се седи на хладно. Понечваме да разпитаме за близко кафене за непушачи, но момчето казва категорично и отривисто „Non, non, non!“ и ни въвежда зад една разноцветна стъклена врата: „S’il vous plait!“…
Бря! Нещо като зимна градина ли, галерия ли, що ли?

Само четири масички, на едната две дами на възраст си пият кафето и си хортуват… Зад големите прозорци се вижда малък двор с мокри нацъфтели рози и синкав клематис, сипнал се по стената на съседната къща. А по стените тук вътре – стари черно-бели, по-точно жълтенкаво-кафяви снимки, на една лавица – колекция от десетина ютии от времето на прабаба ми, на друга – няколко нощни лампи, вероятно пак от същата ера; саксии с ярки бегонии и други – със сини и бели, ситни цветенца. Интересно, приятно, уютно, топличко… Ооо, две кафета изпивам на таквоз местенце! И палачинка към тях 😉

44110 Шатобриан, Франция
Упорито си мисля, че градчето е кръстено на писателя. Логично е, нали? И даже, макар и неголямо, то си има и замък. Като идвахме го видяхме. „Шато“ де, по тяхному. Стоп! „Шато“? Демек „замък“. А възможно ли е името на градчето да идва от Шато-Бриан, макар на картата и на табелите да е написано слято? Изказвам тази случайна мисла гласно и приятелките ми ме обявяват за възможен гений 😉 Остава да разберем има ли почва идеята ми или е просто „something stupid“ – да не забравяме все пак как започна днешния етап от пътешествието ни. Т.е. необмислено 😉
Онзи младеж надниква отново да види дали „мадамз“ имат нужда от нещо. Имаме, разбира се! Ела, гарсон, разкажи ни с две думи, защо твойто малко и кротко градче се казва така?
Ама ядец! Той бил на гости на леля си тук и просто й помагал в момента, затова и… Всъщност, интересен въпрос, мадам, но нямам представа. Сорри, мадам.
Двете дами се обръщат любопитно – А какъв е проблемът? Казват си нещо, малкият им се усмихва „Аа, s’est bon, tres bon!“. Tова вече и ние знаем, че означава „добре“. И след няколко разменени реплики /на английски, слава богу!/ двете дами, едната от които се представя като бивша учителка по история в местното средно училище, си предлагат услугите „с удоволствие“ да ни разходят малко из улиците и да разкажат за малкия си скромен град.
И те така пожертвувахме Нант. /виж заглавието/

Знаачи:

Правилно, имало е писател на име Франсоа-Рене Шатобриан

който е бретонец и който е прекарал детството си в замък. Но не в този град и не в този замък, а в Сен Мало и замъка Комбург. Баща му бил кофти човек, макар и да бил аристократ, а също и морски капитан и търговец на роби. А сина като пораснал, известно време се чудил пътя на баща си ли да хване, поп ли да стане? И взел, че станал лейтенант в армията 🙂 Даже участвувал в Революцията, а после станал политик. Ходил насам-натам по света, изповядвал разни идеи. Едновременно с това и прописал. И се превърнал в известен представител на френския романтизъм. Даже бил първият от една поредица писатели, сред тях Ламартин и Виктор Юго, които съвместявали политиката с литературата. Най-известните му книги са може би „Атала“ и „Рене“, която е своеобразно продължение на „Атала“.

А историята на градчето Шатобриан започва някъде през 11 век,

когато тук идва мосю Бриан, пратеник на графа на Рен, и построява замък на възвишението между реките Шер и Ролар. Този замък е, естествено, и крепост, която се явява една от точките по отбранителната линия на Бретан: Витре-Фужер-Ансени-Клисон. Тя трябвало да защитава Бретанското херцогство от Френското кралство.

006_chateaubtiant_castle

Шатобриан – крепостната част от замъка… ама, ей тук от задната страна малко им е счупена 🙂

014_chateaubriant_castle

Шатобриан – замъкът-крепост, но в приличен вид от към улицата 🙂

И, както почти винаги, около замъка с течение на времето се появило селище, което през следващия век започнали да наричат Шатобриан.
Mais oui! Бравос на мен! 🙂 Излезе, че предположението ми е правилно – името на града идва от Шато+Бриан! 🙂
Според мадам Флоранс /историчката/ градът бил на много стратегическо място и затова през вековете е бил свидетел на доста битки и нашествия, най-вече през Средновековието. После, през 16 век, управителят на Бретан, Жан де Лавал Шатобриан, направил реновация на замъка-крепост, ремонтирал го и достроил трите ренесансови крила на замъка.

Шатобриан - едно от ренесансовите крила на замъка.

Шатобриан – едно от ренесансовите крила на замъка.

И за кого, мислите, го направил? Ами заради жена, естествено! За благоверната си съпруга Франсоаз. Малеей, колко ли му е вадила душата за новата къща /барем/ 😉 понеже, освен всичко друго, човекът бил и барон, ама ненадейно завещал баронските си права на… ами Ана-някоя си. Каква му е била тя? Е, очевидно не е съпругата, а не звучи и като дъщеря … Ееей, и тоз не устискал само с една жена… тц-тц-тц… Ах, тези прекрасни мъже!! 🙂

Е, тоя дошъл, оня си отишъл, животът си върви… „Времето тече и всичко се променя“, както мъдро го рекли древните.
И ето, след Революцията, в Шатобриан се завихря един романс с едно голямо и важно последствие.
Слушайте сега 😉

По едно време преди някъде два века, на гости някому в градчето дохожда един млад, красив и мъжествен републикански офицер с фамилия Юго. Ден-два ядене и пиене, философстване и масали, и по някое време офицеринът излязал да глътне въздух и да се поразтъпче. А на улицата, баш пред сегашното мижаво кметство със спрелия часовник, случайно среща очарователната мамзель Софи Требуше… Ми к’во? И двамцата се набучват на стрелите на Амур! 🙂 Следва сватба, бебета… най-малкото от които е световно известният автор на „Клетниците“, Виктор Юго. Браво! /ударението на „о“, за да е по френски 😉 /
Както казват мъдрите глави: нищо на тоя свят не е случайно 🙂 Или може би, както казват „кухите лейки“: да живее случайността!… Изберете сами 😉
И днес къщата на Софи Требуше съществува в Шатобриан.
Лесно ще я познаете, защото е една запазена средновековна къща и просто прави впечатление на фона на тези около нея.. За разлика от други градове в този район, в Шатобриан повечето сгради са с по-съвременен вид. Не казвам „модерен“, а „по-съвременен“ – имам предвид вероятно от началото и средата на миналия век. Къщата на Софи Требуше се намира съвсем близо до Офиса на Туристическа информация в града.

Шатобриан - къщата на Софи Требуше

Шатобриан – къщата на Софи Требуше

От по-новата история на Шатобриан по време на II св. война тук нацистите на бърза ръка осъдили и избили 27 комунисти в отговор на убийството на немския подполковник Хоц, който по това време се разпореждал в Нант. А днес един паметник напомня за това тъжно и неприятно събитие.

Ние, за съжаление, нямаше как да видим освен двора му, какво още има в замъка, понеже от 1853 г. той е придобит от Генералния съвет на областта Loire-Atlantique, към която спада Шатобриан, и днес там е Главната администрация на града, Финансовият отдел и Районният съд. Но загадката, заради която се озовахме в Шатобриан, беше разгадана 🙂

Както казах и предния път, всеки град в Бретан може да се похвали с дълга история. Шатобриан понастоящем се числи към съседната област Лоара-Атлантик, вместо към Бретан, както в миналото, но това не е толкова важно. Макар и малък, Шатобриан също се оказа с дълга и интересна история.
Сърдечно поблагодарихме на мадам Флоранс и приятелката й, подарихме им и по едно албумче с десетина снимки (картички) от България, тъй като предвидливо си носехме няколко такива, като жест на благодарност и добра воля в подобни ситуации. Взаимно си пожелахме хубави неща, махнахме си за сбогом и супер доволни си „писахме“ една шестица на „волната“ програма. Единственият минус беше мрачното време. Но, карай! Вече отдавна минаваше обед и, без повече да се туткаме, се понесохме към Анжер.
А ето и още няколко /уви, облачни най-вече 🙁 / снимки:

Шатобриан - цветната алея пред катедралата /която се пада вдясно/

Шатобриан – цветната алея пред катедралата /която се пада вдясно/

Шатобриан - катедралата изотзад

Шатобриан – катедралата изотзад 🙂

Шатобриан - достолепен стар хотел. Каква ли сензация е било, когато са го открили? ;)

Шатобриан - улиците и сградите в голямата част от градчето са подобни

Шатобриан – улиците и сградите в голямата част от градчето са подобни

Из Шатобриан

Из Шатобриан

Шатобриан - друго крило от замъка /към вътрешния двор/

Шатобриан – друго крило от замъка /към вътрешния двор/

Из Шатобриан

Из Шатобриан

През центъра на някое селце по пътя

През центъра на някое селце по пътя

Селце край Шатобриан

И друго селце 🙂

Френска селска архитектура. През кой ли век са започнали да строят такива къщи?

Френска селска архитектура. През кой ли век са започнали да строят такива къщи?

На места покрай пътя е море от макове. Ако го нямаше дебелия сив облак отгоре точно в този момент, сигурно щяхте да се насладите много повече   :)

На места покрай пътя е море от макове. Ако го нямаше дебелия сив облак отгоре точно в този момент, сигурно щяхте да се насладите много повече 🙂

Продължението:

Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (2)

Автор: Вили

Снимки: авторът

Други разкази от Другата Франция– на картата:

Другата Франция

   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Щрихи от Франция:Дамски гамбит край Лоара (1)”

  1. Ема каза:

    Те това е. Късмет, ви казвам! Денят ми започна с приказка.
    Благодарение на Вили, която е не само художник фотограф, ами приказен разказвач с „непреодолимо“ чувство за хумор. И снимките и разказа са на толкова „красиво ниво“, че съм сигурна, че няма да се намери човек, който като чете и гледа, да не се радва и да не си мисли „А какво ли ще видя и ще науча аз, ако случайно се намеря на това място във Франция?

  2. […] This post was mentioned on Twitter by St.Dimitrov. St.Dimitrov said: Щрихи от Франция: Дамски гамбит край Лоара (1) http://f.ast.ly/xdyYe […]

  3. Комитата каза:

    Имаше и някаква манджа шатобриан, за която говорят по филмите. Нещо като пържолка май, никога не съм я опитвал (или не съм знаел, че я ям) 😉

  4. Стойчо каза:

    и аз имам такава асоциация (манджеста) 🙂

  5. Картички каза:

    Снимките много ми харесват!

  6. aa111 каза:

    Вили, чудесен разказ, само едно нещо не знаеш от теорията. И то е, че снимките стават най-прекрасни и цветовете изпъкват най-ярко именно когато е облачно, светло и облачно. Не слънчево, тогава има резки светлосенки и контрасти, половината от кадъра обикновено попада в сянка и обекта потъмнява и се изгубва. Професионалистите се справят с този проблем с опит и добра техника, ти вероятно с фотоидиота не би успяла. Така че освен с времето сте имали и голям късмет с облаците. 🙂

  7. […] Лоара, като част от голямата ни поредица за Франция. Дамския гамбит започна в Шатобриан, а днес ще се оптаме да стигнем  […]

Leave a Reply