ян. 08 2007

Моят Китай — в две части

Моят Китай

Първа част

Едно пътуване до Китай, за което предварително ще направя уговорка, да не бъде ползвано като „указател“ за каквото и да е. При мене е така — никога не съм имала познания по география — казвам го с чувство на лек срам (за по-големи чувства се искат по-големи предполагаеми познания и усет за „географски потенциал“ какъвто аз НЯМАМ…та как да си увелича чувството за срамонезнание, когато ми е ограничен…лимитиран хоризонта на познанията). Та ето — с този безотговорен географски мозъчен багаж ми се налага да пътувам често — и колкото и да е странно да се завръщам някъде си, което е винаги „от дома до пак у дома“.

Китай беше планиран от… четири години — поне на толкова години се провеждат конгресите по „In vitro Culture and… “. Предварителната ми подготовка включваше… разговори с колеги-приятели-приятни хора (от тях един редактор на голямо научно списание, с който бяхме май единствените пушачи на конгреса в Орландо…). Тези разговори бяха почти еднотипни — „Ще се видим ли в Китай?“… „Може би“… Ей така се подготвях четири години. Едва след като се върнах… (Боже прости ми невежеството… ама на Стела мога ли да откажа…) разбрах, че Бейжинг и Пекин са едно и също. И още малко за невежеството ми — Стеле, помниш ли като ти обещавах на път за Китай да се отбия в България… Оказа се, че Китай е в обратна посока на България….

Продължение на първа част:

Моят Китай – част първа>>>

Моят Китай

Втора част

На 10 минути път с кола от Heaven Temple се намиpа Перленият Пазар, но това го научавам едва когато решaваме да отидем до него. Липсата на адекватна езикова комуникация ни прави „весели туристи“, които по най-куриозен начин се чувстват сигурни с парче карта от Пекин с действителни улици и посоки и-и-и-и с китайски надписи.

Коприненият Пазар е на около 40 минути път с кола от Heaven Temple. Пазара представлява огромен Мол на няколко етажа и в него можеш да намериш всичко (не само коприна). В приземния етаж на Мол-а се продават най-различни видове риба, морски змии и костенурки, както и морски дарове. За повечето от тях нямам представа за вкуса. Почти всичко се продава и в сурово и в набързо приготвено състояние. Пак ме обзема желание да опитам всичко… страх ме е че ще пропусна „вкуса на живота си“. Здравия ми разум обаче ме ограничава до няколко различни вида мекотели — бяха вкусно направени и аз искрено съжалявам, че нямам това изкушение постоянно близо до себе си.

Пазарлъка е част от удоволствието и на клиенти и на продавачи. Това го разбирам, когато тръгвам да си купувам фотоапарат. Всички продавачи имат калкулатори и се разбират с всички клиенти (езикова идентификация — търговски език). Алъш-вериша е подкрепен с най-честите фрази „Ти ме убиваш“, „Това цената и за двете неща ли е?“ „Много скъпо…“ „Кажи ми ти колко даваш“…

Продължение на втора част:

Моят Китай – част втора>>>

Create PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply