ян. 03 2007

Пелопонес (1)

С Роси започваме едно пътуване из Пелопонес. Приятно четене:

Пътуване до Пелопонес,

част първа

Нафплион и Коринт

Ловкият ни план за празнично пътуване в Сирия, Ливан и Йордания бе почти завършен, когато пристигна съобщение от Патра /Гърция/, че моето присъствие на първата професионална европейска среща, която ще се проведе в този град, е желателно.
Патра значи. Директен автобус? Да, но само в петък и неделя. Това не ме устройва. Значи ще се пътува до Солун или до Атина и оттам до Патра.

Като ще е така, нека да е през Атина и я да видим какво има да се гледа наоколо: Аполоновата ривиера – от Пирея до нос Сунион /на тази най-южна точка на Атика се намира впечатляващ храм на Посейдон, който е предизвиквал и предизвиква носталгично-радостни сълзи у завръщащите се от чужбина гърци/; Маратон; Враврона или Браурония, известна с мистериите, посветени на Артемида, по време на които, момиченца от 5 до 10 годишна възраст танцували сакрални танци с мечи кожи; остров Саламин – най-северният от Сароническите острови или Егина; Елевзина с мистериите, посветени на Деметра или Мегара – полисът, колонизирал Несебър и бъдещият Цариград???
Чрез програмата CouchSurfing се свързах с Ирини П.и получих уверението й, че ще се радва да й гостувам. Подобен ход предприех и в Патра, където се споразумях с бъдещата ми домакиня за престой при нея за три дни.

Започнах проучване на Пелопонес.

Географски това е най-южната част и краят на Балканския полуостров. За континента го “държи” широкият 7 км Коринтски провлак. През 1893 г. е прокопан Коринтският канал, с което Пелопонес на практика става остров. В западния му край, където разстоянието между Пелопонес и Централна Гърция е най-малко, между градчетата Рио и Антирио, е построен пък атрактивен свързващ мост, пуснат официално за последната Олимпиада в Гърция. На североизток полуостровът е заобиколен от Сароническите острови – Саламин, Егина, Порос, Хидра и Спецес; от северозападната му страна са последните два йонийски острова – Кефалония и Закинтос. На юг е остров Китира, а след Антикитира е Крит.

Бодро и оптимистично си закупих билет София-Атина-София срещу 168 лв.

Пет часа преди да потегля получих съобщение от Атина, че на следващия ден ще има транспортна стачка и влакове, метро и тролеи няма да пътуват в цялата страна.. Така де, да го имам предвид.
По разписание трябваше да пристигна в Атина в 06,14 часа. Може пък и да не ме хване стачката? Да, ама не. Час преди отпътуването агентките от бюро “Рила” на гарата заявиха, че връщат парите и това е положението. Няма да се пътува. Нито пък утре. Тази вечер може да се отиде само до Солун, ако това ви устройва… Добре, устройва ме, дайте ми билет за Солун. Връщат ми 160 лв., взимат ми 25 лв. за солунския билет. Намирам обменно бюро на гарата, обаждам се на приятели от Солун да ме посрещнат към 23,30 на гарата. “Ние сме в България в момента”, отговарят приятелите. Автогарата е точно срещу жп гарата, прекосяваш булеварда и действаш…

Почти всички, натоварени в солунския влак, сме с анулирани билети за Атина. Опитните ни съграждани, работещи в Гърция, започват да звънят на автогарата за резервации на билети до столицата.
Пристигаме точно по разписание в празнично украсения и блестящ град. Нарамвам си раницата и се опитвам да тръгна в указаната посока. Пред влака ме задържа една наша циганка, която иска да й подържа патериците, за да слезе куцукайки от возилото. Какво да се прави, взимам патериците и чакам тя да слезе, да извади дрешка за преобличане, да…
Давам си сметка, че май ще трябва да си потърся хотел, когато един млад мъж се затича към нас и произнесе моето име. Шах и мат! Този пък кой е?
“Аз съм братът на В./гръцката приятелка от Солун, дето сега е в София/, тя ми се обади, че пътуваш и ме помоли да ти взема билет за Атина. Ето билета, всичко е готово”.
Последният автобус е в 24 часа. Нарамваме патериците на циганката, той взима саковете й и тръгваме към автогарата. Там вече се разиграваха бойни сцени, крещеше се предимно на български език. Билетите – кът.

Потеглихме за Атина и в ранните сутрешни часове бяхме на автогарата “Кифису”.

Дадох си сметка, че в този ден в града ще е истинска лудница. Вероятно щеше да се наложи да се придвижвам само с таксита, вероятно беше също таксиджиите да работят на извънредни тарифи и т.н.
Последното се беше оказало вярно.

Колеги разказваха след 2 дни, че по гарите било пълно с измамници-таксиджии, които предлагали придвижване на баснословни цени. С две думи, аз прекроих моя план за разглеждане на Атика и северните саронически острови и реших незабавно да се омета от града.

Взех билет за Нафплион – първият град в Пелопонес,

който исках да посетя преди Патра.
Някои оприличават Пелопонес на кленов лист. На мен ми прилича повече на длан с разперени пръсти – четири, не пет, но много важно. Нафплион се намира между палеца и показалеца, той е перлата на долината Арголида и на Арголидския залив. Самите гърци го смятат за най-красивия град в Пелопонес.

Автобусът потегли в 8:00 часа, задръстването беше непоносимо. Това обаче не беше толкова лошо, защото позволяваше да се разгледа наоколо. Първото интересно нещо, покрай което минахме, беше манастирът Дафни – един от най-добре съхранени паметници на византийската култова архитектура и стенопис.

Нафплион – градът и пристанището

Съседката ми, която се досети, че не съм местна гражданка, започна да изпълнява ролята на гид. Саламина – посочи тя. Този остров се виждаше ясно през цялото време от Атина до Мегара. Известен е с това, че там персите окончателно са разбити от гърците /десет години след битката при Маратон/. Пътувахме по “царския път” – този, който е водел от Атина до Елевзина за провеждане на мистериите.
Елевзина – отбеляза съседката. Мегара беше следващото населено място, покрай което минахме. Изискваше се развито въображение, за да си представи човек тази сила от архаичната епоха, която е създала толкова важни колонии на изток и на запад и е заемала достойно място сред другите мощни колонизатори – Халкида, Коринт, Милет и Фокея.

Напускахме Атика и приближавахме областта Коринтия с главен град Коринт.

Оттук започва и Пелопонес. Наострих цялото си внимание, защото автобусът отдавна се движеше бързо и щях да имам само миг, за да зърна прословутия Коринтски канал.
Древен Коринт /на около 8 км. от новия град/ е владеел морската търговия както от север към юг, така и от запад към изток. За да не заобикалят корабите от запад целия Пелопонес, през 7 в. пр. Хр. напречно на провлака е построен павиран път, през който корабите са се изтегляли с ролкови съоръжения.

Идеята за прокопаването на канал е стара. Твърди се, че Нерон е направил първата копка със златен търнокоп, а после е оставил на 6 000 евреи затворници задачата да продължат копането. Така или иначе проектът се реализира едва през 19 век.

Коринт и Аргос са били основните сили в региона след залеза на Микена и Тиринс. Старият Коринт е бил разрушаван от силни земетресения. Същата съдба е сполетявала многократно и новия град. Разказват, че туристите много набързо разглеждали руините, а в новия град почти не отсядали и преминавали оттам на бегом.
Автобусът спря на автогарата в Истмия /там е и жп гарата на Коринт/. Оттам тръгнахме рязко на юг към Нафплион. След отбивката за древна Немея пътят се стесни, но за сметка на това се разкриха невероятни гледки – безкрайни портокалови и лимонови гори /мирисът на портокали се усещаше силно в автобуса/, зелено, зелено и пак зелено – долината Аргиве, хълмовете и планината.

Наближавахме Микена

– “сестрата” на Крит, мястото където Шлиман открива предполагаемата погребална златна маска на Агамемнон, върхът на гръцката цивилизация до 16-15 до 12 в. пр. Хр., цивилизацията с развита /и разчетена/ писменост Линеар Б, цивилизацията, достигнала до Сирия, владяла голяма част от Средиземноморието.
Тук ще направя две препратки за онези, които се интересуват от митология и от изчезнали цивилизации – вж. мита за Персей, син на Зевс и Даная и теорията за морските народи, Атлантида и Озирската империя от Дейвид Чайлдрес:

След Микена преминахме през централните тесни улички на Аргос, после продължихме близо до Тиринс и пристигнахме в Нафплион. Първото впечатление: зелено, зелено, зелено… Думата, с която мога да обобщя видяното: елегантност. Такава е и крепостта “Паламиди”, такъв е и арголидският залив със стръмните си брегове, по които растат огромни кактуси, алое, пинии, едри диви макове и какво ли не; такива са къщите, улиците, всичко. Зашеметена от това първо зелено и много цветно впечатление, реших да изпия едно кафе преди да потърся хотел. Много бързо достигнах до крайбрежната улица, носеща името на гръцката национална героиня Ласкарина Бубулина. Седнах в кафене близо до нейния паметник.

Бубулина беше събудила любопитсктвото ми още в периода на проучване на възможните маршрути в Пелопонес. Тя е родена и живяла на остров Спецес – най-южният от сароническите острови – южно от “палеца” на Пелопонес и западно от остров Хидра. Била е съпруга на двама крупни корабостроители, имала е 9 синове и собствена флота. За кораба “Агамемнон”, който лично е управлявала, се говори, че бил най-големият кораб в тогавашния гръцки флот. Подпомогната от синовете си, тя е успявала да блокира доставките на храни за турците по море. Изумителна жена с особен характер, умряла при семейна свада три години след освобождението на Гърция от турците.
Давах си сметка, че няма да имам време да отида до остров Спецес /ах, факторът време!/, макар че направих справка на автогарата и разбрах, че за да стигна до пристанището на Порто Хели са ми необходими 6 евро и добро желание. Оттам до Спецес има водни таксита на всеки 5 минути. Спецес и Хидра са характерни с отсъствието на коли и пр. моторизирано движение. Самите гърци предпочитат Спецес за своите уикенди и боготворят традиционната му архитектура. Чуждестранният артистичен елит предпочита Хидра – остров, станал известен от филмите на София Лорен и Мелина Меркури през 50-те и 60-те години на 20 век.

Допих кафето си, радвах се на зеленината и на цъфтящите храсти сфака, които украсяваха улиците и къщите на Нафплион. В 10,45 вече имах хотелска стая срещу 30 евро.
Хотелчето беше на втора линия спрямо действащото пристанище, на улица “Олга”, перпендикулярна на “Бубулина”. Представляваше /както повечето хотели и пансиони в стария град/ каменна къща с венециански балкони. След освежаването направих 3-4 часова разходка в града.

Нафплион – Арголидския залив и крепостта

Започнах от крепостта “Паламиди”.

Тя е разположена много високо над стария град, и ако искаш да достигнеш до нея ти трябват специални физически качества. Има и лифт – за по-мързеливите. С лифта нямах късмет – нали транспортът в Гърция стачкуваше. Напълно е възможно обаче да се достигне до определено ниво – достатъчно високо, за да се види панорамно града /старият град е полуостров/, както и изумителния Арголидски залив. Гледката беше толкова живописна, че не исках да си тръгна. Снимах едрите кактуси и алоето, малките плажове и смелата плувкиня с жълти плавници. Тръгвах и се връщах няколко пъти, защото си давах сметка, че това е едно от най-съвършените неща, които съм виждала в живота си, и че едва ли скоро ще видя подобно нещо. После тръгнах по асфалтирания път, който върви успоредно на крепостта Акронавплия или Иц Кале.
Франки, византийци, венецианци и турци са променяли крепостта през вековете. Бях единственият посетител по тези места. Вървях с фотоапарат на врата и дамска чанта с пари и документи през рамо. По едно време ме обзе лек страх, защото бях сама високо над града /снимах само покривите на къщите/, около мен нямаше жива душа, а една-две коли с подозрително мургави шофьори минаха бавно покрай мен.
Притеснението наруши съзерцанието ми и аз побързах да намеря стълбите, които да ме върнат в града.
Бях се спуснала по много подходящи стълби – отведоха ме точно при католическата църква. Известна е с това, че там има дървена арка, на която са издълбани имената на елинофилите – името на Байрон е между тях. Църквите в Нафплион са забележително разнообразни като архитектура. В тези култови комплекси са вписани венециански аркади и камбанарии, византийски изпълнения, снежнобели мраморни колони в дорийски стил и пр. Нафплион е забележително цветен град. Врати, прозорци и елементи от горните части на фасадите са подчертани с ярки цветове от гамата червено-кафяво. Опитах се да запиша всички цветове, които видях, но имаше толкова нюанси, че се отказах.

Малко след католическата църква се озовах на централния площад – “Синтагма”.

Всички пелопонески площади, които видах, са квадратни. И този тук. Работеше само един ресторант, останалите представляваха тъжна гледка – събрани и “зазимени” столове и маси. До изнесените вън маси на работещия ресторант се намираше някогашната джамия – сега кино. В противоположния край на площада беше сградата на археологическия музей от 18 век. Под ъгъл се намираше Националната банка – сграда, “изпълнена” в микенски стил.

Нафплион – църквата “Св. Георги”

Кръстосвах лабиринта от малки улички, които ме водеха и връщаха до познати вече места. На площадчето “Плапута” /близо до “Синтагма”/ останах дълго, за да снимам църквата “Св. Георги” и елегантните неокласически къщи с коринтски капители и специфични керемиди на покрива. Достигах и подминавах множество малки площадчета с изумрудено зелени площи, циклами и коледни звезди, палми и сфака. Седнах в едно интернет кафе, за да изпратя съобщения на близките. После продължих по крайбрежната “Бубулина” и пих кафе срещу островчето “Бурци”, на което също има крепост. Към 15,30 реших да потърся място за обяд. Отправих се към площад “Синтагма” и изведнъж забелязах тоталното отсъствие на хора в града.

Navplion, Гърция

В този момент осъзнах колко е интересно, че съм тук в средата на декември, при това в делничен ден, при това по време на стачка. Никога не бях посещавала подобно място извън туристическия сезон. Сега туристите бяха атракция за местните. Усещах любопитните и леко изпитващи погледи на редките минувачи. Изпитвах и весели чувства, и неудобство. Похапнах в “Старата таверна” зад площад “Синтагма” и реших да се оттегля за почивка. Междувременно се смрачи и се опасявах да не завали. Поспах и към 20 часа излязох на вечерна разходка. Беше почти толкова пусто, колкото във времето за сиеста.
Крепостта беше ярко осветена, коледната украса също светеше. Елхите се намираха пред, а не в домовете на хората и съчетанието от елхи, ангели и звезди с палми, живи и свежи цветя и цъвтящи храсти беше изумително. Изпих едно фрапе и час и половина по-късно се прибрах в хотела. Нямаше да имам време да отида до островите. Затова реших да направя сутрешна разходка в първата столица на Гърция след освобождението /за кратко Нафплион е столица на Гърция/, да изпия спокойно сутрешното си кафе па площада или на някоя малка уличка и да отпътувам към клисурата Вурекос, намираща се недалеч от Патра. В късния следобяд трябваше да пристигна в града.

Край на първа част

Продължението във втора част:

Пелопонес – част втора>>>

Автор: Росица Якимова
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пелопонес – на картата:

Пелопонес

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пелопонес (1)”

  1. […] Продължение от първата част: Пелопонес – начало […]

Leave a Reply