авг. 19 2008

Македония, Охрид и цар Самюъл (2): Охридското езеро

Днес ще продължим екскурзията на Людмила до Охрид. Първата част: Македония, Охрид и цар Самюъл – част І предизвика доста бурни реакции. Да видим дали ще бъдете толкова активни в коментарите си и днес.

Специално за македонските ни читатели: Очаквам пътеписи и от вас (и за Македония и за България и за всякъде, където сте били).

Приятно четене:

Охридското езеро

част втора на

Македония, Охрид и цар Самюъл

Вчера преди да се катурна от изтощение стигнах до Билянините извори. Билянините извори са едни бетонирани басейнчета, тип шадраван, в които има вода много ясно. Поверието е, че ако се завъртиш три пъти обратно на часовниковата стрелка по камъните в първото корито – ще се подмладиш. Такова въртене падна, че и на мене ми се зави свят, а уж зяпах отстрани. По едно време се притесних че ще трябва да търсим памперси – двете девойки от 10клас се въртяха като пумпали около извора.


Вижте по-голяма карта

Отидохме и да видим развъдниците за Охридска пъстърва, аз разбира се нагазих в некво блато и после си измих краката в билянините владения. Статуята в най-голямото корито се оказа, че не е на Биляна.

А между тия лодки съвсем романтично се шматкаше някакъв лебед, даже си водеше и грозните патета (едва се виждат тук)

Подмлади се личния състав, благодарение на Билянка и поехме към

манастира св. Наум

По пътя ни бяха показани изключителни забележителности, като плажа Акапулко, петзвездния хотел незнам–си–кой, плажа еди–кой–си и т.н.

Около езерото откъм Македония има доста села, селца и паланки, а всеки който мине от там ще разбере че пътя е „Широк 5м.“ с други думи, ако си 5 и 10 не минавай. Минахме и покрай входа на Национален парк Галичица, но Галичица – следващия път като ида там.

Св. Наум ни посрещна с жега,

цигания, пластмасови бутилки за светена вода и няколко пауна. От паркинга до манастира са се нацвъкали сергийка до сергийка. Всякакви дрънкулки и боклуци, даже книга за „Наследниците на великиот цар Самоил“. На корицата гордо се мъдреше Английската кралица. Малко след като минахме покрай целия панаир някой им пусна слух, че идва проверка. За отрицателно време си събраха партакешите и седнаха да муат кебапчета на сянка.

В св. Наум местния екскурзовод отново изтърси някаква тотална глупост в църквата, което ме накара да се изнижа тихомълком и да ходя да зяпам в езерото. Там, между другото, е гробът на самия Наум – не в езерото, а в църквата.

р. Црни Дрим се влива в Охридското езеро

Тук, на св. Наум, екскурзоводката ни позволи свободно време. Толкова много свободно време, че се чудехме как да го убием. Една част се плацикаха в езерото. Двете кифли самоотвержено се пържеха по камънаците („Како, какооооо, ама кажи на госпожата че искаш да хванеш хубав тен, та да ни остави повече време да се печем!“), други търсеха сувенири тип „Боб в гърненце“, а един директор на средно училище се носеше като параход из тълпата. Аз и родителските телосложения откровено скучаехме, аз даже изгорях на потник от скука.Върнахме се в Орхид след неясно колко време и изгорели. Ударих една ледена биричка Скопско (всъщност е доста гадничка) с една пица на някаква пейка край езерото и дойде време за

корабчето

Беше приятно. Не, че има кой знае какво още да се види, освен асансьора на Тито, но хванахме залеза. А и девойката от корабчето поразказа по-любопитни нещица за езерото.

След разходката с лодка дойде време за вечеря – македонска вечеря. Предната вечер била „обична“ вечерята.

Македонската вечеря

се състоеше в един оркестър, който крещеше около ушите ни.

Вече се бяхме поотракали, че наливното скопско е гадно и пиехме с генерала малко в бутилка. Стаменова пък знаеше, че ако иска минерална вода трябва да каже изрично да не е газирана. По подразбиране носят газирана, без да питат. Е, тя успя, искайки сметката, да поръча по още веднъж от всичко изпито, но сервитьора някак го преглътна това. Кифлите ме преследваха на всяка крачка, за да ходя с тях на дискотека – нямаше да ги пуснат без пълнолетен човек, а естествно никой не искаше да се занимава с тях. Аз – също. Пред вид физиономиите им на следващия ден – мисля, че са се измъкнали и са отишли все пак.

И тая нощ спах като пън. На следващата сутрин въобще пък не можах да отлепя. Омаах баницата за закуска, излочих кафето и пак не знаех къде съм. С кански усилия се натоварих на автобуса и поехме към

Струга

Преди това, мотайки се по кея, видяхме охридски езерни кучета – два броя дребосъци, които си ходеха редом по кейчето, разходиха се до края и съвсем бавно и спокойно се върнаха.

Струга, както и всичко извън Охрид в района, е фрашкана с албанци.

Ходейки човек в Охрид си се чувства у дома. В Струга не бях сигурна, че сервитьорът говори какъвто и да било славянски език.

Калища, Македония

Преди самото градче минахме през

манастирския комплекс в с.Калища

Манастирът беше с някакво дълго и сложно име, което не помня. Обаче пък има скална църква, отворена за посещения. Е, това ме впечатли вече. Нашата група се натълпи в новата църква по време на литургията, за да зяпа някаква черна икона на Богородица и разбира се – да цъка с език. Аз обаче отидох в скалната. И аз си поцъках.

В Струга пихме по едно кафе и гледахме мостове. Посетихме и

къщата на братя Миладинови

Може би заради албанското население на градчето, но къщата е доста занемарена. Намира се в едно тясно сокаче, встрани от главната улица и не можах да я снимам – нямаше как да застана че да я хвана.

р. Црни Дрим се излива от Охридското езеро

Струга беше и последната разходка. После си тръгнахме. Много, много път. Аз леко преритах от глад. Спряхме на една бензиностанция, където имаше само чипс. Но пък се виждаше Враца – разклонение на Шар планина (онова в облаците).

Пътуването след това не беше белязано от особени събития, но малко преди границата влезнахме в черна транспортна серия. Първо ни спряха македонски ченгета за превишена скорост, а покрай София рейсът реши да се счупи. Естествено целия наличен състав се юрна да помага на шофьора. Все едно всеки ден поправят Сетри насред околовръстното. Как да е – оцеляхме, стигнахме във Враца в полунощ.

В заключение:

  • хареса ми разходката, въпреки цялото търчане от забележителност на забележителност, едва изтраях да ме развеждат в стадото насам-натам.
  • Цените са почти абсолютно както тук. Малко по-скъпо е кафето по заведенията.
  • В много отношения сме по-напред.
  • Тол такси по магистралите им се плащат твърде начесто според мен.
  • София е по-хубава от Скопие, а Скопското не е най-добрата бира на света.

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


30 коментара

30 коментара to “Македония, Охрид и цар Самюъл (2): Охридското езеро”

  1. Златомир каза:

    Единственото, което мога да вметна е, че в Охрид (респективно Струга) е хубаво да се ходи в началото (края) на активния сезон – тогава е пусто, романтично и спокойно, цените са повече от смешни… А да, в никакъв случай организирано с екскурзовод! Губи му се чара! Пробвай и ще се убедиш!

  2. Vito каза:

    За природата на Македония, нямам лоша дума, но и те като нас не могат да я пазят и стопанисват. За разлика от газирана им бира (и бозата също им е много газирана), скарата им е чудесна, от както съм в Скопие съм наддал около 12 килограма. Единствено ми липсва лютеницата, хубавата луканка, Загорката и Шуменското; Каменица носят от време на време, я от Пловдив, я от Хасково! Техния айвар е само от печени и мляни червени чушки, а някъде слагат и съшо така печен и млян патладжан. Колкото и да съм обикалял, източна македония я чувствам по-близо. Както авторката спомена колкото по на запад, толкова повече се губят славянските езици и диалектите им… За тези които пътуват – в градовете Куманово, Тетово, Гостивар, Струга и др. албанското население е в изобилие.

  3. epistemic murk каза:

    „Може би заради албанското население на градчето, но къщата е доста занемарена.“

    о.0!?

  4. epistemic murk каза:

    може би изконното македонско население, пардон – българско (от западния расов тип) е с народопсихология на чистници, но видиш ли, гадните мръсни мюсюлмани-албанци им пречат да проявят чертите на националния им характер и да постегнат къщата на миладиновци!

    замислям се колко е лесно да обясним някакво явление като го етницизираме, а не да потърсим причините в международната икономика примерно, но какво пък, нали винаги е по-приятно да построим Друг и да го идентифицираме като корен на проблемите ни? супер забавни пътеписи пишеш людмила, но дали осъзнаваш, че те разкриват много повече неща за теб, отколкото за хората, за които пишеш?

  5. Стойчо каза:

    Айде сега не изкарвайте Джордж Буш (световната икономика, де;-) виновна за неподдържани музеи в Македония. Музеят беше в това състояние и когато световната икономика растеше с бурни темпове, а Македония изглеждаше доста по-добре от Жан-Виденова България

    Иначе epistemic murk е права – думите на Иван за Петър говорят повече за Иван, отколкото за Петър. Точно по тази причина призовавам коментиращите да не обиждат другите участници в сайта…

  6. Lucy каза:

    epistemic murk

    Продължавам да не разбирам какво те притеснява чуждата гледна точка. Всеки автор си запазва правото на интерпретация на това, което е видял. То го виждаш по един начин, аз по друг. Или просто имаш непреодолимо желание да се заяждаш и дърпаш с всеки, които има различно от твоето виждане.

  7. epistemic murk каза:

    люс, значи ако не съм съгласна с нещо, това е заяждане, а ако съм съгласна е какво?… коментар?
    да права си всеки си има гледна точна, само не знам защо мойта е „заяждане“ а твоята не е
    просто с коментарите се опитвам да ти покажа колко расистки неща пишеш, ако искаш ги виждай

  8. epistemic murk каза:

    и като гледам има полза и от мойто „заяждане.“ ето, онагледявам със следното сравнение:

    това е цитат от 1вата част на разказа: „Само за македонските читатели: момчета и момичета, това е положението — така изглеждате и ако трябва да се сърдите на някого, започнете с обществото си“
    доста злобарско нали? после стойчо вика да не сме се обиждали тука, но това значи ли че можем да пишем тъпотии за македонците и албанците?

    а това е цитат от тази част на пътеписа: „Специално за македонските ни читатели: Очаквам пътеписи и от вас (и за Македония и за България и за всякъде, където сте били).“

    мек тон, нема злоба, направо мед и масло

    😀

  9. Стойчо каза:

    @epistemic murk – вече очевидно трябва да се обърна лично към теб.
    Горните забележки (с курсива) съм ги писал аз.

    Трябва ли да повтарям, че в пътеписите са допустими политически некоректни изказвания? Защото пътеписите са разкази за нещата как ИЗГЛЕЖДАТ?
    Затова ти предлагам, съвсем сериозно, напиши един пътепис, в който напиши и твоите виждания. Така, както на теб ти изглеждат.

    Става ли?

    Имам подозрението, че и твоите възгледи ще се сторят на някого политически некоректни – по простата причина, че ние всички сме от вида homo sapiens, т.е. ние изначално сме необективни. Но ние можем да изразяваме мнението си. Направи го и ти в един пътепис, като се постарай да не обиждаш лично някого.

    Сериозно ти предлагам да напишеш материал за сайта. Разрових се из твоя и не мога да кажа за теб нещата, които ти се опита да кажеш за другите участници. Е, аз това за никого не бих го казал…;-)

  10. Стойчо каза:

    Отнася се за всички, особено за македонските ни читатели: пишете пътеписи!

  11. Александар каза:

    Никој не то го оспорува правото на интерпретација Луси. Но немој да се лутиш кога некој критички ти ги анализира интерпретациите коишто се основани на ништо повеќе од национал-стереотипи.

  12. Александар каза:

    И прашање до Луси. Зошто да се лутам на моето општество кога нели тоа што го пишуваш во овој патепис, нема никаква врска со реалноста туку е само твоја лична интерпретација?

  13. Lucy каза:

    Александар – нищо против да си изказва мнението, но според мен не е коректно да не допуска правото на чужда гледна точка, била тя и абсолютно неправилна. Няма право да съди някой заради личното му виждане, дори това виждане да е повлияно от стереотипи и предразсъдъци.

    epistemic murk – Още повече пък досадното критикуване на някакви дребни неща и изречения (как щяло да бъде миналото време ако беше според македонската граматика – много добре знам, учила съм старобългарски, мерси, но не съм искала да звучи така). Колкото до „расистките“ ми изказвания – мислиш ли че не знам кое, как и защо съм го написала. Само не разбирам какво те бърка теб това, че аз съм такава или онакава – расист, националист или фашист ако щеш – какъвто и етикет да ми лепнеш. Мислиш ли че с коментари в един сайт ще промениш убежденията на мен или на някой друг – не вярвам.

  14. Lucy каза:

    Александар – кое няма връзка с реалността? Мръсен ли е Скопие – мръсен е, има ли надписи на 2 езика – има. Има ли много джамии – има.

    Състоянието на музея на братя Миладинови – такова е – заврян в сокачето и леко занемарен. Не защото албанците са мръсни (имаше някакво подобно изказване от epistemic murk), а защото нямат историческа връзка с братята, просто не се отнася до тяхната история и култура – нямат чак такъв интерес към него.

    Това, че не ми допадна колко мюсюлмани има и изказването за езика вече е моето виждане. И няма да го промените, колкото и да е продиктувано от предразсъдъци. Не го налагам на никой и не карам никой да се съобразява с него.
    След като аз пиша пътеписа – ще внеса в него и личното си мнение, на който не му харесва – както каза Стойчо – да иде, да види и да напише нов – ще бъде интересно.

    По същия начин иронизирам и българската действителност, но не видях някой да ме нарича „българофоб“ заради това 😉

  15. Стойчо каза:

    Аз като ви говоря, че не четете внимателно – само си бая на шапката…

  16. epistemic murk каза:

    „Защото пътеписите са разкази за нещата как ИЗГЛЕЖДАТ?“

    стойчо, това е доста детински аргумент.
    нещата никога не са просто обективно изглеждащи и притежаващи някакви независими свойства, защото начина по който ги възприемаме е повлиян от собствените ни субективности, опитности, готови модели за интерпретации и тн факти от социализацията ни.
    както и да е.
    продължавай да се заблуждаваш, че пишеш неутрални, value-free, безобидни и обективни пътеписи. те не са такива и единствената ми цел беше да ви го покажа. иначе ми е се тая за пътеписите по принцип, аз ти казах, че не са моя жанр. но това че не ги пиша не означава, че нямам право да ги критикувам.

  17. Александар каза:

    Па да, куќата на Миладинови е во едно забутано сокаче, но за твоја информација не ја забутале таму албанците. Просто Миладинови направиле куќа во забутано сокаче. Да не сакаш да се срушат сите куќи околу нивната за да дојде на отворено? Самата куќа е нова и добро очувана, и наспроти мислењето а многу туристи, не е музеј на Миладинови туку на „Струшките Вечери на Поезијата“ коишто се под покровителство на централното министерство за култура, а не на локалната власт, којашто и нема надлежност да се грижи за куќата.

    Да таблите се на два јазика. Но ти не рече дека се на два јазика, туку дека се на албански и „нивната кирилица“ која ти е тешко да ја наречеш јазик. Ти не рече дека има многу џамии, рече дека кутрите Македонци си ја губат земјата. Јас пак ќе ти речам: да нема муслимани Македонија не би била Македонија.

    И сега која е твојата препорака? Да се свртам кон моето општество и да кажам ебати! види колку муслимани имаме, не им се допаѓа на бугарскиве туристи. Дај да срушиме некоја џамија, може повеќе туристи ќе ни дојдат! И овие знациве на на оваа кирилица да ги тргнеме, многу се србомански.

    И од каде тоа дека немам право да ти го критикувам мислењето колку и да е под влијание на стереотипи и предрасуди? Што сакаш да кажеш дека може ти да си напишеш на блогот дека треба сите цигани да се пратат во концентрационен логор и јас треба да не те критикувам бидејќи тое е твоето лично мислење? Погрешно си ја разбрала динамиката на слободата на говор. Слободата на говор значи дека ти можеш да кажеш што сакаш. Но немој ни за секунда да помислиш дека останатите не смеат да реагираат на тоа што си го кажала. Затоа, во иднина или биди спремна да добиваш слични реакции, или поубаво избирај што ќе напишеш.

    А дека треба да се зачисти ѓубрето, треба.

  18. Lucy каза:

    Александар – ама въобще не искам да правя препоръки… не карам никой – българин, албанец, македонец да се съобразява с моето мнение. Нали се сещаш, че ако бях написала пътеписа със сухи факти, без лична гледна точка щеше да прилича на статия във wikipedia и никой нямаше да я чете.
    Освен това е безкрайно невъзможно да се опише абсолютно безпристрастно едно пътуване – без значение дали е в страната или навън.

  19. Stela каза:

    Людмила,
    За мен ценното в писание/изказване по коя да е тема и под каквато и да е форма е именно личното „присъствие“ (има го дори в статиите на Уики- въпрос на „зрителен“ обхват е да го откриеш). Дори тенденциозно документални неща не могат да избягат от личното присъствие (пак въпрос на „зрение“ и да бъде открито): имам снимки на дървен съд с „вечеря за двама“ в един тимишоарски ресторант, в който според слабо познаващи ме има повече личностност отколкото в портретни снимки. Аналогично с писанията.

    В твоите пътеписи личното присъствие е не просто доловимо, а търсено и желано… и това помоему е чудесно. Очевиден е избора ти да изразиш лична позиция. Той неизбежно включва и това да приемеш всички последици от този избор- без оглед дали ти допадат или не. Критиките са неизбежни последици. Не е толкова съществено дали са удачни или не (къде са „универсалните критерии за правилност“ и кой е висшият арбитраж?). Важна е способността ти да ги приемеш като нечие право на собствено мнение и да зачиташ това право както своето собствено.

    Още повече, писала си съзнателно по тема, която е открай време спорна. Малко е неудачно да пуснеш запалена клечка кибрит в буре с барут и после да кажеш: „Ама вашата избухлива природа не ме засяга, стреляйте си по вас си, аз нямам общо“.
    Като купих палатка за децата от кооперацията и я разпънаха в задния двор, си го отнесох наред с тях (абе начело на тях) от бабите и нЕкои паркиращи шофьори.. и това е нормално и справедливо. Личното ми мнение естествено е, че аз съм един родителски ангел, но от гледна точка на бабите и шофьорите съм глупачка… и това е точно толкова обоснована дефиниция за мен, колкото и твачка за ангелската ми природа

    Един Александър по-горе го е казал най-точно: „Слободата на говор значи дека ти можеш да кажеш што сакаш. Но немој ни за секунда да помислиш дека останатите не смеат да реагираат на тоа што си го кажала.“
    Прощавай, Людмила, че звуча наставнически- нямам това предвид, нито го желая. Имам дефекта да реагирам спонтанно, когато се пледира за свобода, без да се държи сметка на отговорността, неизбежно свързана с нея.
    Хората сме свободни в степента, в която носим отговорност за свободата си. Чувствай се свободна (и поканена) да оспориш мнението ми, както и да критикуваш „пътеписите“ ми
    Отворена съм да науча от теб нещо повече за себе си, без значение дали ще ми хареса и дали ще го приема.
    ~~~
    ПО написаното в самия пътепис
    Присъединявам се към теб, че си описала каквото си видяла и си го коментирала откъм своята камбанария. Вярвам, че ако имаше възможност да видиш повече, да „влезеш в дълбочина“, мнението ти би претърпяло промени (стига да носиш на динамика).
    В Македония видях много от нещата, които и ти, и първоначално ги усетих както и ти. Просто не бързах да „закова пирона“. Случи се да общувам с много и различни хора. В Тетово- с много албанци, от т.нар. „работническа класа“, също и с тетовци-християни. В две поредни години. С мюсюлмани и християни общувах и в Хърватска.
    Общуването и с двете „враждуващи страни“, преживели война, е ценен урок и дава по-дълбока визия за нещата. За себе си съм оставила „края“ отворен- все още не ми е достатъчна дълбочината на проникване, за да затворя вратата и да й поставя табелка
    Ако напиша пътепис било за Македония, било за Хърватска, той ще е субективен. Ще ме ошамарят или осмеят, справедливо или не, и това е неизбежно свързано със свободата на избора ми да напиша своето мнение.
    Приемането на тази неизбежност ми дава шанс да се уча от критиците си и да развивам способност за вътрешен комфорт в атакуваща среда… и ако за тях всичко остане само емоционална реакция, е, толкова по-зле за тях- ще тъпчат на едно място, докато аз се движа… удобно

    Научих много и от пътеписа ти, и (повече) от коментарните диалози, за което благодаря на всички (и на Стойчо за домакинството и търпимостта). Дали ти си пожелала нещо от мен да научиш (и дали е имало какво) ще разбера от следващия ти пътепис (и естествено имам право на погрешна преценка и съответно отнасяне на критики за нея;)

  20. Lucy каза:

    Стела – абсолютно права си. Аз нямам против чуждото мнение в коментарите. Напротив. Само леко се издразних на категоричността им – кой крив и кой прав. Както каза ти – няма критерий за правилност. Абсолютно си понасям последствията от писанията ми.
    Надявам се следващото лято отново да отида в Македония, тоя път без организирана група и наистина да си променя мнението. Пак повтаря – Македония ми хареса, много.

  21. Александар каза:

    Луси ова долу мене ми личи на препорака:

    „Само за македонските читатели: момчета и момичета, това е положението — така изглеждате и ако трябва да се сърдите на някого, започнете с обществото си“

    Никаде не спомнуваш дека така на ТЕБЕ ти изгледаме, туку само дека така изгледаме. Јас те прашав дали треба да се лутам на моето општество за тоа што имаме многу џамии, и што користиме за тебе некоја чудна кирилица?

  22. Lucy каза:

    Александар – това не съм го писала аз, а Стойчо 🙂

  23. Стойчо каза:

    Аз като ви говоря, че не четете внимателно – ама кой да ме слуша

  24. Ясен каза:

    Аз споделям впечатленията на Lucy. Същите неща ми се набиха на очи за джамиите , албанците, надутите скопяни, наричащи ни „бугари-татари“ и приветливите стопани от Охрид. И на мен не ми харесва Кърджалийска България с натрапчивото турско присъствие и честно казано ме е страх да ходя там. Те не обичат българи , албанците не обичат македонци , но интересното е че македонците мразят нас повече от албанците. Аз смятам ,че нието ние крадем тяхната история, нито те-нашата, просто историята е обща и ако те искат да са самостоятелни – нека си бъдат, факт е обаче, че фалшиво-скалъпените учебници намират място в училищата им и децата от малки се учат на омраза към бугарите-татари…..Колкото повече обективността взема превес, толкова повече нещата ще клонят към баланс между българи и македонци , а не към взаимна омраза. Никой обаче не иска да обективен и ревностно си отстоява малкото , което има. Ние сме пристрастни , а те два пъти повече.

  25. Gerty каза:

    По вовод Струга. Бях там. Като допълние – имам чувството, че албанците извират отвсякъде. Те буквално слизат на талази от планините наоколо. Роят се адски бързо – имат по 3-4-5 деца….Помислям си за момент какво ще стане само след няколко години с този наш град /оооопс – македонски/ и ме побиват тръпки. По-страшното от бъдещето се усеща още отсега – много магазини се държат от албанци. И ако не говори албански, отказват да те обслужват….
    Този рояк постепенно настъпва и отива към Охрид и Битоля…какво ли ни чака?

  26. Stela каза:

    Чака ни точно това, което е естествена последица от нагласи и действия в духа на „какво ли ни чака… талази… рояк…“ и прочие настръхващи пандемични епитети
    (и аз нищо лично… :))

  27. Марко каза:

    Абе Стойчо, какво и се обясняваш на epistemic murk като некоя ученичка!?! 100 пъти и написа едно и също. БАН и това е! Като не и харесват реалността да оди на Каjгана. Там е царството на античките сънища. Нема какво да търси при „жолтите бугари-татари со косите очи“. Ебаси комплексарката!

  28. Стойчо каза:

    Обяснявам на всеки, който иска да чува 🙂 Пък и тя се извини по начина, приет на нашия сайт – написа пътепис:-) Ще се зарадвам и ти да напишеш един, става ли? за където искаш 🙂

  29. Шарж каза:

    Няколко пъти съм пътувал до Албания и Македония – първият път 1994 г. – преди цели 15-16 години; последният – през Воден (Едеса), Лерин (Флорина), Преспа, Корча и т.н. миналото лято.
    Беше адски интересно. Изненада ме, колко хора в Гърция говорят македонски – истина е, че техният македонски стои по-близко до литературния български (или поне на мен така ми се стори) в сравнение с македонския в Македония; и освен това, хората въобще не са недобронамерени (гърците също) – „Българче си?“ – казано с усмивка; а възрастен човек – егеец от Скопие – каза в разговор – „Вие бугарите и от гърците сте по-лоши…“, а после заразказва за тетин си в София и дали съм видял паметника на Котис (Коте); и така.
    Не мисля, че северна Гърция, Албания, Македония и т.н. изглеждат кой знае колко по-различно от България.
    Истина е, че гръцките градове са по-подредени; албанските – по-хаотични (в Албания се чувства динамика, има страшно много промени); а македонците изглеждат сериозно притиснати от носталгия по бивша Югославия.
    А иначе плажовете на Охридското езеро са от албанска страна – но там става нещо като в България – в Поградец на времето имаше само един хотел и една крайбрежна улица – сега – десетки хотели…и една крайбрежна улица.

  30. Веско каза:

    Като не ви е харесало скопското, да бяхте опитали прилепското „Крали Марко“. Лично на мен много ми хареса прилепското. И при нас един пие Каменица, друг Шуменско, трети Бургаско или Пиринско. Въпреки, че бяхме с екскурзовод, Мишо, представител на местната интелигенция, който се постара да ни покаже, колкото се повече от града, пак ни остана време да се поразходим сами из чаршията и да почувстваме духа на града. Колкото до мюсюлманите, мога да ви кажа, че обядвах в заведението „Мейдан“ в края на чаршията, точно до джамията. Въпреки, че сервитьорите бяха турци, бяхме обслужени превъзходно и най-любезно. Може в механа „Македония“ в Благоевград кухнята да е превъзходна, но след като сервитьорът ти сложи на масата едновременно салатата, ракията, бирата, основното ястие и десерта, можеш да разбереш, че и лъжицата катран може да развали вкуса на гърне с мед. След като всеки, който е сготвил няколко манджи в къщи реши да отвори ресторант сервиране по протокол в България можеш да намериш само в някои заведения в националните ни курорти и някои ресторанти в София и трябва да догонваме по отношение на нивото на обслужване. Обядвахме превъзходно в заведението до джамията в Охрид, като 4 души платихме 21 лева с бакшиша. Аз изядох 10 кебабчета, вярно, че са по-малки от нашите, но бяха вкусни. Съобразявайки се все пак, че заведението е залепено за двора на джамията и в него работят мюсюлмани попитах след като се наобядваме къде ще ни препоръчат да пием по една бира и благодарихме за обяда. Бяхме поканени да дойдем пак и не почувствахме никаква разлика в обслужването в резултат на етнически или верски различия.

Leave a Reply


Switch to mobile version