дек. 21 2010

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър – КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАЩИТЕ ДЕРВИШИ

Днес отново ще стане дума за дервишите и техните танци. Гостува ни  Мария Пепелджийска, от блога Цветно…с Пепеляшка с един от нейните пътеписи – част от поредицата ѝ за Ориента.

Приятно четене:

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър –

КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАЩИТЕ ДЕРВИШИ

Танцуващи дервиши – Кония, Турция

Кóния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души.

Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера. Историята  на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен  подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.

Кония, Турция

Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши. Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на   Ордена на танцуващите Дервиши –  Мевляна .

В музея на танцуващите дервиши – Кония, Турция

Кония, Турция

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи.  Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява  на разбиране, прошка и просветление.  По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент  проф. Марк Люк Гиси говори така: „Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“

Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място…

Кония, Турция

Но…..за какво иде реч?

Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления – сунити и шиити . Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите.

Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач  Мевляна Джеляледдин Руми.

Суфистка джамия – Кония, Турция

По време на своите  церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на „голямата тайна“, обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая.

Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен  СЕМА, е познат повече като  ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те  и до днес са един от културните символи на Турция пред света.

Танцът на дервишите

се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя  учител и започват да се въртят  около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен….Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото.Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост  към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез  състояние на транс и екстаз,   достигане на Божественото.

С огромно нетърпение и  интерес, наблюдавах този танц, но  в Кападокия, в  Дервишка къща. Публиката бе така притихнала, музиката – ведра, оптимистична, и някаква силна енергия витаеше наоколо… Като че ли  те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин  изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия някаква…

През цялото време, около час, бе забранено да се снима, но накрая дервишите направиха жест и излязоха отново само за снимки, като се завъртяха във вихъра на своя танц за малко – тогава и аз ги снимах на видео с моя фотоапарат – е , не е същото, а и музиката не е оригинала, а допълнителен мой избор, но все пак ще добиете една мъничка  представа… :

Но-о-о,…да се върнем към музея на Руми…..Тук се намират  забележителни шедьоври на Селджукската дърворезба и мрамор:

Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукска дърворезба – Кония, Турция Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукски мраморен детайл – Кония, Турция


Невероятна пищност и лека натруфеност, типична за ориента, но.. трудно се разглежда от „калабалък „- все пак това е най-посещавания музей в Турция, след  двореца Топ-капъ в Истанбул.

Музей на Руми – Кония, Турция

Основната част на музея включва гробницата на Руми със саркофаг под зелен купол, покрит с брокат и бродирани в злато писания от Корана. Много лъскаво и красиво е всичко …

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

В музея-мавзолей има  артефакти от живота на Руми  – музикални инструменти, дрехи, броеници, ръкописи….. Има и отделен музей с восъчни фигури за живота и обучението на дервишите.

Тук се намира и седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед –  казват, че докосвайки го си намисляш силно едно желание…

Седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед – Музей на Руми, Кония, Турция

Най- забележителния шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми – МАСНАВИ, състоящо се от 25 700 куплети, 6 тома мерена реч, писани 13 години. А всеки два полустиха на един стих се римуват помежду си. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и са алхимия на любовта.
Руми и мъдростта му от тези поеми са поели отвъд границите на своето време, защото той и неговите писания са все още актуални и свежи около 800 години след това. Това е един от ръкописите :

Ръкопис на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Ето и няколко реда от поемите на Руми:

Видях много хора – нямаха дрехи.
Видях много дрехи – в тях нямаше хора.
–––––––––––––––––––
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак – избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете – поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи – събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец – последвай го.
–––––––––––––––––––––––-
„Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
––––––––––––––––––––––
Малките герои побеждават своите врагове.
Големите герои побеждават себе си.
––––––––––––––––––––-
Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.
Като праскова стани,
събудена от пролетта –
целият усмивка, целият екстаз.
Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.
–––––––––––
Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
–––––––––––––––––-

А иначе в град Кония има и много други туристически обекти:

Alaeddin джамия

тя датира от 12 век и се намира на най-високия, едноименен хълм в центъра на града, функциониращ като парк. А някога е бил имперски център на селджукските султани, състощ се от Дворец на селджукските турци, както и джамия.

Джамия Аладин – Кония, ТурцияМинарето на джамия Аладин – Кония, Турция

Комплексът е забележителен със своите:

– останки от римски колони в предверието:

Римски колони в джамия Аладин – Кония, Турция

Джамия Аладин – Кония, Турция

– а вътре се намират оригинални Селджукски михраб /молитвена ниша/ с полихромна керамика и купол, и красиво издълбан абаносов дървен мимбер от 1155 г.

Абаносов дървен мимбер от 1155 г – джамия Аладин, Кония, ТурцияСелджукски михраб /молитвена ниша/ – джамия Аладин, Кония, Турция

От хълма се открива чудна гледка към милионния град:
От джамия Аладин, Кония, Турция

* Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре,

отново с шедьоври на Селджукската архитектура:

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, ТурцияInce Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

 

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

* Кервансараите

във вилаета и в цяла Анадола, които са построени също по времето на Селджуките на всеки 30 км с цел отмора на животните и хората от пътуващите кервани. Те са също внушителни  архитектурни паметници

Кервансараи – Кония, Турция

Е, ако сте издържали дотук …благодаря ви! Постарах се да разкажа  и покажа една малка част от това, което видях и научих в този град.
Принципите на Мевлена – Кония, Турция
Но… следва продължение,
най-сетне ще пристигнем  в     дългоочакваната  Кападокия
Танцуващите дервиси – Турция

Очаквайте продължението:

Автор: Пепеляшка.
Други пътеписи в Цветно…с Пепеляшка /блогче /
Снимки: авторът

Други разкази от Турция– на картата:

Турция

   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър – КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАЩИТЕ ДЕРВИШИ”

  1. Ема каза:

    Мария, браво от мен! Благодаря ти!
    Толкова интересни неща си разказала за един свят, който е твърде красив и сложен за разбиране! И прекрасни снимки!
    Сега да си призная, че аз за първи път видях преди две години едно вечерно „вариететно“ изпълнение на такова „въртене“ в „Ориент Хаус“ в Истанбул. Гледах, гледах, ама мястото беше претъпкано от ядящи, пиещи и надприказващи се хора от поне десет националности, цената беше твърде малка, а и мястото, на което беше настанена нашата група от български туристи беше толкава сбутано и далечно, че тогава, признавам си, си казах. „Тия пък, за какво ми се въртят така, като изоглавени?“
    Сега вече се смея на глупостите, които тогава изрекох пред приятелите, съседи по маса. Признавам си, че сега вече намирам за изключително красива картината, родена от това „философско-религиозно“ движение – въртене около оста си на човешки тела, с тези приличащи на бели петунии поли, с тези прелестни линии на разперени ръце със съответната посока на дланите. И с тези странни гугли и вглъбени лица! Уникална красота!

  2. пепеляшка каза:

    Благодаря ти, Ема, за хубавите думи!
    Познанието е голяма работа- колкото повече човек вниква в някои неща, толкова по-добре може да разбере красотата в тях. Само че понякога знанието има и обратен ефект, но това е друга тема… А иначе, аз, провокирана от това което научих там, си накупих разни книги и поезия на и за Руми, и откривам един необятен свят- не толкова сложен ,но много красив и нежен! Когато писах това, бях още малко объркана и не можех добре да си подредя мислите, но се радвам че е разбираемо….
    Весели празници!

  3. радостина каза:

    Много ми хареса.По принцип Турция е една от любимите ми дестинации и винаги с удоволствие отивам там,независимо къде.Имам няколко пътеводителя за Истанбул,в единия от който са описани и всички музеи в града.Един от тях е ,така да се каже ,музея на този орден.При първа възможност се каня да го посетя.В определен ден/дни/ от седмицата има изпълнения на живо.Скоро в предаването на Георги Тошев „НепознатиТе“ по BTV имаше предаване за Истанбул,една част от което,беше посветено на тази тема.Хареса ми Вашия стил на писане,ще очаквам с нетърпение продължението.Весели празници!

  4. жана каза:

    Това е най-готиното описание, чела съм хиляди пътеписи за това мечтано място. Но толкова готино пишеш…
    за съжаление, имам една прозаична молба – моля те би ли ми помогнала с някакви съвети как да обиколим местата, за които пишеш и в блога си с кола. Мислим това лято да пътуваме. За да не затормозявам тук всичко, може ли да ми пишеш на мейла – откъде е най-добре да тръгнем, примерно съвети за хотели или нещо подобно. Мерси предварително. Жана

  5. пепеляшка каза:

    Радостина, и аз гледах предаването на Георги Тошев. Четох наскоро, че екип наши телевизионери са били точно на празниците на дервишите през декември /17 дек. е денят на смъртта на Руми/ и са снимали сигурно уникални неща. Аз преди години исках точно на фестивала да отида, но не успях…А иначе и този музей в Истамбул ще е интересен, но в Кония си е меката на ордена.
    Жана, напиши ми в блога, ако искаш, точно къде искате да отидете и с удоволствие ще ти помогна с каквото мога. Пътуването с кола е страхотно, защото можеш да си направиш собствен график и да видиш много неща, но…трябва да си изчела преди това много за местата. Е, за Анадола мога да ти бъда виртуален гид, и то с кеф!
    Благодаря ви за интереса!
    Спорна и здрава Нова година на всички ! И много нови и вълнуващи пътешествия!

  6. Росица каза:

    Мария, много късно се включвам с поздравите, но по-добре късно, отколкото по-късно, нали?
    Темата вълнува и мен от години, следя суфи музиката в доста страни и планирам само след месец да посетя дервишко „шоу“ в Алепо, Сирия.
    Вероятно си запозната с Тюмата – организацията, която провежда семинари и обучения /музикални инструменти, танци…/, която превърна суфи музиката и макамите в терапевтично средство в наши дни. Ето сайта им:

    http://www.tumata.com/99ing_default.aspx

    Ще се радвам да прочета и други твои разкази! Успех!

  7. Ема каза:

    Посрещнах Нова година отново с приятели и отново в Истанбул, само че този път под открито небе, на самия площад „Таксим“, на относително защитено от натиска на тълпата място. Успяхме да се качим на площадката на която се бяха ситуирали екипите на някои известни телевизии, за да отразяват събитието, смяната на старата с новата година, илюминациите и „радостта на народа“.
    На първи януари вървях по бул.“Истиклял“ към пл.“Таксим“, когато вниманието ми привлече един подвижен плакат на метална стойка на самия тротоар. На червен фон се виждаха фигурите на танцуващи дервиши., Имаше и много надписи, които не можах да прочета, защото ме заговори един младеж, който ме канеше да посетя представление на другия ден в 14.00. Подаде ми една листовка, в която има много информация за „MEVLANA AND CULTURE ASSOCIATION“.
    http://emastar.snimka.bg/?profile,sort;aid=562226
    Казах на момчето, че няма как да присъствам на това представление, защото ще съм си заминала от Истанбул рано на другата сутрин.
    Попитах го всъщност къде ще бъде представлението, за което кани минувачите и момчето посочи в началото на пресечката, вдясно на 5 метра навътре от ъгъла на сградата, входа на една оцветена в охра част от сградата. Има хубав надпис от обемни метални букви над входа на театъра.
    Попитах момчето какво има там? То каза, че точно там има школа за такива танци, че има голяма зала, в която се правят представленията и че цената на билета е 20 лири.
    Ако може да се отвори линка , който пуснах, в него имам сканирани двете страни на рекламната листовка, както и снимка на улицата, където се намира въпросната театрална сцена за изява на танцуващите дервиши в Истанбул. Листовката дава някои адреси и телефони. Текстова част е на английски език.
    Ако обаче, не може да се види информацията от линка, мога да кажа, че адресът е „Истиклял“193А.
    Ако някой иска, но не може да види снимките, може да ми пише на личен адрес / ema_star@abv.bg/ и ще му пратя въпросните снимки с голямо удоволствие.

Leave a Reply