Дек. 20 2010

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

Преди няколко седмици в коментари изникна идеята на направим поредица на Франция. Идеята ми допадна, но най-вече допадна на нашите автори, които за има-няма две седмици написаха и пратиха техните впечатления от Франция. Под секрет ще ви кажа – в разказите от тази поредица изобщо не става дума за Париж, а за обикновената Франция.

Днес Вили ще ни води към „кръстниците“ на Британската империя, френската област Бретан. Приятно четене:

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

+

Не много отдавна, малко след Нова година с една съседка си честитим и тя ме пита… Всъщност разговорът ни е следният /тя-аз/:
– A ти к’во си пожела за новата година, а?
– ‘ми да отида до Франция.
– Аа… Амаа… на почивка? На Ривиерата? Товаа… Кан-ман, Ница там, Монакото… Сериозно?! Или Париж?! Ооо, Париии… блазе ти!
– А, не… Е, през Париж де, естествено. Всъщност искам да видя едно абатство в Бретан.
– ??…??… К’вооо?! Ти не си добре! Заради не’кво си абатство в не’къв си Бретан?!… Е, по-кухо нещо не съм чувала!

А сега си представете 5-6 месеца по-късно: една блондинка и две кухи лейки /според комшийката, едната съм аз/ 😉  🙂  И ни една от нас не знае френски! Та, представете си, значи, как и трите /дядо попе :)/ в 8:45 на една хладна и мрачновата утрин отлепят от х-л Mister Bed в източен Париж и вместо веднага да се качат на околовръстния път, който е на „една плюнка“ от хотела, небрежно се хильотят и блеят, и в този тъй пиков час с мръсна газ и приповдигнато настроение се нахакват на първото изпречило им се авеню в най-големия трафик… Ми те били два кръга околовръстно, бе хора!… И ние да не уцелим ни единия, ни другия! Паднах! /ама ей сега, като го пиша – сраам/
…Ма ний що не сме го разбрали досега?… Тук ли трябваше?… Мии… не знам… ча’й малко… Не мога! Препират ме отзад… Ай стига ми святка бе, ей!… Табелата!… Коя?… Какво пишеше на табелата?… Коя? Къде?…  ??… ??… Край! Ойде коньо! Три ленти, ние в средата… Маамооо… И накъде сега?…  🙁
Че като се почна едно пресичане… едно спри-тръгни, спри-тръгни…
Както казах, еврибъди ич хабер си найн френски, освен някакви си там двайсетина думички, примерно, като никоя от тях в момента не върши работа, понеже са от рода на: бон жур, салю, си ву пле, екскюзе моа, пуркуа, же не се па, /же т’ем, мон амур :)/  и все ей такива; а да се разчетат в движение имената на евентуални табели се оказва зор, зор, че и невъзможно, щото нали знаете как франсетата много обичат една дума от 3-4 звука да я напишат поне с 8 букви… 🙂
Освен това парижани си имат голяма тръпка по площадите с кръгово движение, от които радиално тръгват сигурно поне 7-8 улици. А, познай коя е твоята!
От Площада на Бастилията обаче, направо на магия нацелваме верния булевард, по който минаваме през Ил Сен Луи и опа, разгеле – Айфеловата кула ще е добър ориентир и по презумпция трябва да се пада винаги отдясно.
Значи, от тук нататък почваме да излизаме. И излизаме… излизаме… врът насам, врът натам… пак спри-тръгни.
Накъде? … Чакай! Кулата дойде отляво! Добре, свивам… Натам ли?… Ъъъ… Хе-хе и французите се дзверят! Споко бе, готин, ааа… След вас, мосю… Ама тоя с белия джип за к’ъв се мисли?… Я, не е той, а тя  🙂 … А, как се завира само! Гле’й го тоя… къде бе, еей? Ааа, италианец бил, ясно…мафиото… не си стои в Рим… дошъл да ми се пречка!… Ее, ето, французинът си е французин – дава ми път. Мерси, мосю  🙂 … Пак светофар! Колко стана часа?… Как можахме да се нахендрим така, оф, че сме паткии!… Вики, тоя нас ли гледа?… Айде, Ален Делон, айде ти си, давай де, у вас си си!… Пак светофар, аман!… Тоя що ме погледна лошо?… Вики, ти си виновна!… Щоо?! … Щот’ си блондинката на групата!  🙂 … Абе пет дена сме в Париж, къде сме гледали, откъде се появиха толкова светофари! Как го нецелихме това… това сега авеню ли е?… Ми авеню е, щом е фрашкано със светофари!… Овци смеее… патки смее… Мм-еее… /Самобичуваме се, но не помага, просветление не иде/… Оо, виж го тоя Лафонтен …Що пък Лафонтен?… Ми виж как му отива това име! /Ха-ха-ха – дружно  🙂 /… Еее, не ме гледай въпросително мосю Лафонтен, ‘ми ако си в наш’та посока да се лепвам зад тебе и… Оф… Бе от тука не минахме ли вече? Оооффф! Тоя град край няма!
Та ей такава дивотия си надробихме, значи, докато пак излезем на околовръстното, ама от срещуположната страна, и после да видиш – притихнали, на нокти и с очите „на десет“ – да не изтървем N12, който минава покрай Версай и на запад, на запад, към целта ни…  🙂
Е, стига де, просто се разходихме още малко из Париж!  😉

Из провинцията стана по-лесно. Пък и времето междувременно се прояснило, хубаво, гледките прекрасни – драго ти е да пътуваш.

Посока и цел: Бретан.

Леко отклонение: Мисля, че за да види и почувства типичното за една страна или поне част от нея, човек трябва да направи само 3-4 неща.
Първо, да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град. Значи да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси. Второ, да си даде възможно повечко време. Трето, да слезе от магистралата. И последно, без много-много да се тръшка: ама дали няма да се изгубя, ама като не знам езика как ще се оправя, ама не знам си какво-що…
Най-важното е да си планирате предварително /и с луфт!/ четирите П-та: път, пребиваване, програма, пари. И няма да имате проблеми, ако не забравяте, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен.

Е, след парижкия екшън и кефейки се максимално на пасторалните картинки на Нормандия, накрая, с около 3 часа след предвиденото, към 8:00 вечерта се поздравихме с добре дошли в

Бретан!   🙂

Това е най-западната област на Франция.
Казват, че в Бретан отиват уморените от летните жеги парижани и онези, които се дразнят от тълпите по Ривиерата през лятото. А повечето чуждестранни туристи след Париж най-често се спускат по долината на Лоара, за да видят едни от най-известните големи френски замъци, или директно отлитат за Лазурния бряг. Ама защото не знаят из Братан пък колко много замъци има! Аз, обаче, вече знам  🙂   Та, има и леко „откачени“ туристи /като мен  😉 /, които заминават за Франция не точно заради всичко това, а с идеята да се докоснат до едно конкретно място, което са видели някъде и в мечтите си. „Моето“ място се оказа точно на границата на Нормандия и Бретан.

Бретан с право може да се нарече „краят на земята“, тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри – това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското „Finis Terrеа“ и означава буквално „край на земята“. Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre „Penn ar Bed“, което се превежда като „Начело на света“. Е, край-начело, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно.
А до най-близката голяма земя, Южна Англия на около 200 км, се стига с ей такива фериботи. Снимката е зумната „до дупка“ с единствената цел хуубавинко да се види „голееемият кораб /дет/ минавааа“. Ама този в случая пристига   😉   От Плимут, Дъблин или Корк.

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие – скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. Аз нямах представа от приливи и отливи – при нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 – по няколко метра.

Но я идете в Бретан да видите прилив и отлив!

Особено в плитките заливи – водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре, като в залива на Мон Сен Мишел достига 3 – 3,5 км и аз го видях с очите си! Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък, прилича на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Направо странно и неестествено ми изглеждаха полегналите лодки… като разхвърляни.

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

После приливът пристига, според едно древно описание „със скоростта на галопиращ кон“, и всичко си идва на мястото. Вълните отново настъпват, лодки и яхти се клатят, флагчетата плющят на вятъра… А туристите жадно запечатват спомена си от този феномен  🙂  Тази приливно-отливна магия се повтаря на всеки шест часа. И, както по-после научих, най-големите приливи и отливи се случват при новолуние и пълнолуние, и особено в дните на пролетното и есенното равноденствие. Затова, ако искате да видите с очите си този грандиозен спектакъл на океана, вече знаете кога да отпрашите за Бретан   🙂

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - И всичко си идва на място    :)

Бретан - И всичко си идва на място 🙂

За разлика от плажовете по Ривиерата, тук те са все широки и пясъчни.

За жалост водата е студена дори и през лятото. Е, поне по моите критерии. Но за тях явно си е добра   🙂

Бретан - На плаж, ама бррр...

Бретан - На плаж, ама бррр...

Пък не можете да си представите колко скоростно могат да довтасат едни грозни, черни облаци откъм океана. Изглежда страшно. Ама страшно е!

Не знам дали край тази част на океана има лек и топъл бриз, но знам, че може много яко да „бръсне“ и фучи. Защото, в началото на юни, след един топъл и слънчев ден с лазурно синьо небе без ни едно облаче, без никакво предупреждение осъмнахме на следващия ден, похлупени от тежки тъмно сиви облаци, неспирен дъжд, пронизващ вятър и температура само 8 градуса, както показваше електронния часовник/термометър при информацията в Мон Сен Мишел. Колко ли градуса е бил „комфорта“? Не знам, но на мен ми се струваше под нулата. И тогава, докато се борех с вятъра и дъжда как да застана, че да мога да снимам една кула без да ми се намокри обектива, съзрях едни босоноги хлапета; 15-16 на брой, не повече от 7-8 годишни, предвождани от закръглен чичка по къси гащи. Всичките малчугани бяха с жълти дъждобранчета, наловили се за ръчички и шляпаха с ентусиазъм в калта на отлива  🙂  А аз щях да пукна от студ, вярвайте, въпреки якето! И както бях измръзнала, така „забих“, че не се сетих да ги снимам… Още ме е яд!

Според археологията и историята, Бретан е бил населяван още по време на неолита.

По-късно там се установили някои келтски племена, от които най-голям отпечатък оставили венетите. После е завладян от Римската империя и римляните го наричат „Арморика“ – название, оставено от келтите, чието значение е „крайбрежна зона“. Днешното му име идва от английското „Brittany“ и се е появило в късния период на Римската империя. Защо ли? Защото по онова време бритите, които са също келтско племе, чули, че има Велико преселение на народите, та да видят и те какво е, и почнали да се преселват. И се преселвали, та преселвали таман 200 години, от Уелс и Корнуол /които са във Великобритания/. Е, накрая се установили окончателно на днешната територия на Бретан някъде около 5 в.н.е.  🙂  Виж ти, виж ти… и в древността е било весело   🙂

А днес англичаните от Южна Англия, макар и на шега, често наричат бретонците „братовчедите“  😉

Бретан в различни моменти от историята е бил кралство, херцогство, феодално владение. Дори са го наричали „Малката Британия“ (Britannia Minor), за да се различава от Великобритания, която всъщност не е чак кой знае колко далеч от там /че колко са 200 км на фона на безбрежния океан :)/. Но едва след Френската революция Бретан станал част от френската държава.
Традиционният бретански език е смесица от келтски, уелски, корнуолски, ирландски и шотландски и галски. И, представяте ли си, на него са говорели още по времето на Римската империя!  🙂  Удивлявам се, защото той, този език съществува и днес, макар да е забранен през 20-ти век по училищата и на обществените места. Хмм… де им е демокрацията на френците, бе?… Ама бретонците напук си го говорят  🙂

Не знам точно къде се намира „чертата“, но французите разделят Бретан на „долен“ и „горен“ /както и Нормандия/.
Бретан, подобно на „кака“ си Велика Британия, е много зелен и свеж. Ей така, лежерно пътувайки по второкласните и селски пътища, много често внезапно може да изникне някое пусто параклисче насред поляната. Или каменен кръст в памет или за чест и слава някому, знам ли… Или „fontaine“, както и при нас се срещат каменни чешми по селските пътища. Само че бретанските май все бяха наречени на някой светец и изобщо ми бяха странни, много са различни.

Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали 

Бреговата линия, както казах, е доста разчупена, селцата са тихи и живописни, типичните къщи изглеждат като от стари детски книжки с вълшебни приказки. И май всеки град може да разтвори дълги страници история. Ха, а знаете ли, че „Тигърът на седемте морета“, Сюркуф де, един от любимците ми по тийнейджърско време, е истински персонаж от Сен Мало? Е, аз го научих там   🙂
Пак изненадващо за мен, но пък не и за историята е, че

в Бретан също си имат и те „Побити камъни“ 🙂

Бретан - Мегалитите при Карнак

Бретан - Мегалитите при Карнак

Тези френски „Побити камъни“  🙂   се намират край град Карнак и затова ги наричат „Камъните от Карнак“ или „Менхир в Карнак“. Археолозите наричат „менхир“ подобни големи стърчащи камъни, монолити, които може да са единични, но може и да са група. Размерите им може да варират, но всички имат продълговата форма и често са заострени на върха. Те са широко разпространени в Европа, Африка и Азия, но особено много са в Ирландия, Великобритания и в Бретан. В Карнак са около 3 хиляди и датират от времето на неолита, т.е. от 4500 до 2000 г. пр.н.е., горе-долу от времето на Стоунхендж. Предполага се, че са били някакъв култов комплекс или просто всяко поколение е издигало мегалити в чест на предците си.

И съвременни глезотийки има в Бретан, о, спокойно! 😉

Хубавите пътища и уредения транспорт изобщо не са случайност; хотелчета се срещат дори и в някои селца, а иначе, вили и къщи под наем за по 50-60 евро на вечер /за стая, В&В/ има колкото щеш. По брега модерни СПА-центрове предлагат редица промоции и бонуси. Ама пак чок пара, бее  🙁     Гладен човек няма да остане – има и по-изискани ресторанти, има и чаровни кръчмета, предлагащи морски дарове или местни манджи. А, да не пропусна да спомена и кафененцата-креперии за сладки палачинки „крепс“ или солени „галет“. На чревоугодниците мога да препоръчам и едни мънинки кифлички с орехов пълнеж, но да знаете, не са кроасани. И, нали съм си сладкоежка, ще споделя, че чудесните плодови сладкиши „татен“ /с ябълки/ и „клафути“ /с череши, но може и с кайсии или сливи,/ просто те дърпат за езика да се помъчиш да разпиташ за рецептите 🙂 /Ако някой попита, ще кажа./
Още?   🙂   Да, май пропуснах да спомена традиционния сайдер, много популярен в Нормандия и Бретан… Ето, казвам: видях поне 4 марки сайдер. Ако някой не знае – прави се от ябълки. Но аз не бях впечатлена, тц, не го ща! Обаче, виж, бирата „Ланселот“ ви я препоръчвам от сърце  😉

Казват, че Бретан е синоним на традиционната кухня, историята и религията. За историята и кухнята казах. А религията, хм… Ами вярно, в Рен и Кемпер има големи катедрали, и навсякъде църкви и църквета /параклиси/ – безброй; не само в населените места, а както казах, и ей така – насред полето, насред гората, на брега – кацнало параклисчето на скалата, стърчи си.

Mont St Michel, 50170 Мон Сен Мишел, Франция

А на границата между Бретан и Нормандия е един от удивителните паметници на ЮНЕСКО,

абатството Мон Сен Мишел

Приказно човешко творение! Откакто е построено, го наричат „Чудото на Запада“ и аз мисля, че си е така. И че заслужава отделна статия.

Бретан - Ето  заради това абатство отидох в Бретан... И после

Какво да кажа в заключение?
Ами, да, това бяха само щрихи. Бретан не може да се опише с няколко думи, той трябва да се види, да се почувства. Не знам, може би не всеки ще го хареса, защото е и някак си… като „отнесен“… различен, друг свят  🙂
Но Бретан ще омагьоса онези, които харесват непостоянното море и оранжевите му залези, надпреварата на платноходките, адреналина от летенето по вълните с хвърчила над океана, просторните пясъчни плажове, налитащият от океана вятър, мистерията на грандиозните приливи и отливи на Атлантика.
Бретан ще ви омае и със спокойната красота на земята: зелените ливади с кравички, пасторалните селца и одряманите градчета из които бродят „заблудени“ туристи; с градините с ябълки и череши; с ненадейното появяване на криещи дълга история , непристъпни замъци /chateau – шато/ и някак по-фриволно изглеждащи, от по-новата история, големи богатски къщи, наричани пак chateau; с ленивите реки, със забавните патици и лебеди в езерата; с цветята; с полегатите хълмове и горите не много тилилейски, от които, ако беше изскокнала някоя благородническа ловна свита, сигурно хич нямаше да се изненадам  🙂
Такива ми ти работи. Изобщо… ако трябва да определя Бретан само с две-три думи, то те ще са ОМАГЬОСВАЩ И НЕЗАБРАВИМ 🙂
Такаа… Доста трудно ми е да избера от всички снимки кои най-точно биха представили Бретан, но да видим…  следва една много кратка визуална разходка:

Bon voyage!

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар     :)

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар 🙂

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Изглежда действаща вятърна мелница

Бретан - Изглежда действаща...

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор   :)

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор 🙂

Бретан - Гобленът

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?...  И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се  разлетят   :)

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?... И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се разлетят 🙂

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при  такова време

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при такова време

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова    :)

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова 🙂

Бретан - Кеееф!     :)

Бретан - Кеееф! 🙂

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Замъкът Сосиньо

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали?   :)

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали? 🙂

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен    :)

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен 🙂

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - Още един живописен старовремски  град - Динан

Бретан - Още един живописен старовремски град - Динан

Бретан - Типични къщи в Динан

Бретан - Из пустите уличките на Динан

Бретан - Типични стари сгради в Рен

Бретан - И съвременни модерни сгради в Рен 😉

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - Пристанчето за

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Из Кемпер,  в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Из Кемпер, в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези
Бретан -  What a wonderful world...

Бретан - What a wonderful world...

Бретан - И още веднъж  :)

Бретан - И още веднъж 🙂

Текст и снимки: Вили

Други разкази от Франция– на картата:

Франция

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


22 коментара

22 коментара to “Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан”

  1. Sash каза:

    Още преди да съм прочела пътеписа гласувах „за“, защото, признавам, бях изкушена да попрегледам пристрастно снимките. Останах много приятно изненадана, че си видяла още повече красота отколкото видях аз в Бретан. Мислех, че съм поела всичко красиво оттам, но явно то е неизчерпаемо… Май трябва да се ходи пак и за по-дълго време.

    Сега ще се върна и на спокойствие, бавно и с наслада ще прочета впечатленията ти, които ако съдя по снимките ти ще ми доставят голямо удоволствие.

    Благодаря ти, Вили!

  2. радо каза:

    страхотно!!

  3. go6o каза:

    Прекрасно ! Дано успея да се добера и до там някога …

  4. Росица каза:

    Гласувам! Много ми допадна, насладих се. Напомни ми едни безумни разходки по брега на ветровития океан в област по-северно от Бретан – Кале, Кап Фера, Кап Гри Не…
    Искам да допълня нещо за съдбата на бретонския език: Истина е, че от над милион бритофони в началото на века, в момента говорят този келтски език в ежедневието си около 200 000. В момента обаче се случват няколко неща, чрез които бретонците се опитват да съхранят езика си /който между другото има и кодифицирана, т.е. писмена форма/: обявили са го в списъка с езиците „в опасност“ към ЮНЕСКО; създали са широка мрежа от училища за билингви; развиват политика на поощрения спрямо студенти, които полагат изпити на бретон /студентите получават добри стипендии в тези случаи/… Подобни практики се наблюдават и спрямо други езици във Франция, а колко са те… може да се види на тази карта:

    http://www.lexilogos.com/france_carte_dialectes.htm

    Още един път ПОЗДРАВЛЕНИЯ за хубавия текст и чудните снимки!

  5. Sash каза:

    Да ме прощават всички, които четат, ама няма да се въздържа и пак ще коментирам, след като прочетох и текста.

    Отново ти благодаря много, Вили!
    Върна ме в приказката.
    И за всички, които мислят да се захванат с пътувания, но още нямат опит ще споделя мнението на Вили, че начинът е:

    да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град, да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси, да си даде възможно повечко време, да слезе от магистралата… и, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен.

    Точно към тези правила се придържах и аз в пътуването си в Бретан (след няколко други видове пътешествия – организирани, гостувания и др.) и смятам, че точно това е начинът.

    Разбира се, много важно е и предварително сам да се подготвиш – във века на internet това не само, че не е трудно, но е и много приятна част от самото пътуване.

  6. Росица каза:

    Да ме прощават и мен, съгласна съм и с двете ви.
    Към Вили комплимент за пътешественическата култура и умението да разказва като „за напреднали“. И подготовката, и спонтанността й са впечатляващи!!!

  7. templar каза:

    Студентствал съм в Рен. Върна ме към чудни спомени…
    Merci!

  8. Ema каза:

    Вили, за теб важи изразът „Всеки път – отличен резултат!“.
    Завладяващ разказ и сърцераздирателни снимки!
    За началото на разказа, там с колата в Париж, през цялото време „го виждах“ като скеч от поредицата „Улицата“, в изпълнение на Мая Новоселска и колежки от трупата на Теди Москов, разбира се под негова режисура. Смях се на глас през цялото време. Много живо и вълнуващо чувсто за хумор притежаваш! Евала и мерси!!!

  9. […] френската поредица Щрихи от Франция. Вчера Вили ни води до Бретан, а днес Росица ще ни покаже селата на Париж. Обяснявам […]

  10. Rossie A. каза:

    Страхотен пътепис. И страхотен „апетит“ отвори:)) Винаги, когато мисля за Франция си представям не Париж (в който не съм била:)), а малки селца, красиви замъци, къщи и спокойствие, дано да успея и на живо да ги видя, не само в представите си. Благодаря.:)

  11. Vili каза:

    Ееее, направо ще се възгордея още малко! 🙂 😉 🙂
    Много се радвам, че ви е харесало и ви благодаря за положителните отзиви
    Ама вие какво, да не мислите, че не ми се ходи пак в Бретан? 😉 И още как! Особено сега, докато го писах – пиша, гледам снимки, пак пиша, пак ровя из снимките. И се сещам, и се сещам… и се усмихвам, и се усмихвам… Че като ми се приходи пак -маалелееее, две не виждам! 🙂 И да си призная, дигнала съм мерника на градините на Моне в Живерни, които предния път не успях да видя. Ей, хора, ако някой е бил там, нека разкаже малко, а? Пък аз да не се заричам, ама иде Нова година, а с нея и нов късмет 🙂
    Още веднъж: благодаря на всички! 🙂

  12. Stela каза:

    Да го бъде новия късмет, Vili 🙂
    Моята благодарност към теб- под формата на още една „мишена“ за пътелюбивата ти и сладколюбива душица- бисквитените изкушения, произвеждани в Динан.

    И още- измъкването от Париж може да бъде омаскарено (и далеч не така забавно омаксарено като вашето) и когато го възложиш на местна колежка, на която местния език й е майчин и не е просто неблондинка, а … да го кажем „политически коректно“- принадлежаща към другия „край на спектъра“.

    П.П. Тц, Стойчо, не се хаби- от моя опит пътепис не става- по-скоро указания за това как да викаме неволята във френската провинция (на чист български, как!) Но разчитай на мен да подстрекавам допълнително хората, които пишат (и снимат!) увлекателно като Вили.

  13. Стойчо каза:

    @Стела, пък аз се чудех кой ще ни разкаже как се вика неволята!

  14. Stela каза:

    И да си прецакам приза за най-мързелив „пътешественик“?
    Остави ме да пироманствам в мир сред пишещите наистина добре… Освен това си забравих зарядното на фотото някъде в Словения, а останалите две не мога да открия още… (дотук с илюзиите колко е разумно да чупиш и купуваш фотоапарати от една и съща марка)… И освен това ми дължиш (все нещо) заради „баса“ дали онази снимка е през ненадраскан илюминатор 😉

  15. Стойчо каза:

    Ама царе сте да си намирате оправдания, ей! 😉

  16. Lilia Ivanova каза:

    Поздравления!
    Толкова се смях на за приключенията на околовръстното:))) Страхотни снимки!
    Моята френска мечта е за лозовите хълмове на южна Франция, чели ли сте Къпиново вино на Джоан Харис? Дали да не си пожелая коледно една France…
    Нова година, нов късмет, нови пътешествия, нови попълнения в Пътепис.ком!
    Хубави празници на четящите тук!

  17. […] ни френската поредица Щрихи от Франция.   Вили ни води до Бретан, Росица започна една разходка из селата на Париж, а […]

  18. […] седмица на нашия сайт. През тази седмица обиколихме Бретан, Батиньол, вчера бяхме на Панаир на виното, а сега за […]

  19. aa111 каза:

    Комплименти за авторката, чудесен разказ и вълшебни снимки. Докато я четох, си припомних старата си мечта, свързана с Франция – да посетя аз пък южните части на страната около Авиньон, Каркасон, канал дьо миди, Перпинян. Хм…. трябва да взема мерки….
    Благодаря на Стойчо за чудесния сайт, наистина няма аналог.
    Щастлива и пътешественическа 2011 на всички!

  20. Стойчо каза:

    Ооо, благодаря! То това авторите и читателите го постигат 🙂

  21. Mima каза:

    Преди два дни се върнах от второто си пътешествие до Бретан. (първото беше преди 3 години)
    И искам пак и пак, и пак!!!
    Дадох си сметка, че май се броят на пръстите на едната ми ръка нещата, които не бих заменила за това да живея в Бретан. Но аз тези неща така или иначе не заменям за нищо на света.
    Като стъпя на земята и ежедневието ми тук ме погълне с всичката си сила, със сигурност ще опитам да се задържа още малко (поне в мислите си) там и ще метна снимките.
    Тогава ще споделя с вас някои от тях.

  22. […] които са прочели предишният ми пост http://patepis.com/?p=19629 лесно могат да се сетят, че след неколкодневното ни […]

Leave a Reply


Switch to mobile version