Дек. 19 2006

Една хулиганка в Техеран – или за жените при аятолласите

Пътуване до Техеран, Иран

За първи път ми се наложи да ходя в Техеран преди 4 години. Когато компанията ни заяви, че вече редовно ще ни командироват до там за по няколко дни всеки месец – не знаех как да посрещна новината. Единственото, което знаех за тази страна беше, че там алкохола е забранен, което хич не ме касае, щото и разрешен да е – аз все толкова го пия. Не ми харесва вкуса на огнената вода във всичките й вариации, а аз правя само неща, които ми харесват, ама това е друга тема.

И така, купих си пътеводителя за Техеран (на галактическия стопаджия не се налага да го купувам, щото го имам ) и отворих книгата напосоки. Попаднах на страница, озаглавена „Дискотеки, клубове“. На нея имаше само едно изречение – „Dream on!“, т.е. продължавайте да си мечтаете, щото в действителност такова чудо няма!Разсмях се с глас на чувството за хумор на написалия това и ми стана още по-интересно…Реших да не чета много-много – а просто като отида – да видя за себе си как са нещата там.

И ето че хоп – няма и седмица –

изпращат ме в Техеран.

С цели 4 дни престой! Още в Лондон от компанията ни раздадоха служебни забрадки, защото нямаш право да положиш нежно краче на иранска територия, ако не си с покрити коси. Естествено, като казвам нежно краче – имам предвид женско такова. За мъжете има правила, но далеч не са толкова строги…

Същността ми на бунтарка (или хулиганка, ако питате майка ми!) се разбунтува още тогава , но работата си е работа, а и любопитството ми надделя – нямах търпение да видя що за хора живеят там!Хората се оказаха … разни. Като навсякъде другаде по света! Добри и лоши. Хубави и не чак толкова .И т.н.

Едно от нещата, които ме изуми още в началото – надписа пред хотела! Единствения 5 звезден в Техеран, ама това да не ви заблуждава – няма нищо общо с 5 звездните си събратя из нашите географски ширини!
Та пред дверите с огромни букви написано нещо от сорта, че на всички жени-чужденки, стъпили в Иран, им се оказва честта да се обличат според местните мюсюлмански обичаи и колко много трябвало да сме благодарни за това!!! Спогледахме се! Мълчаливо. Щото – чест или не – не се ли обличаш както те са си наумили – те чака най-малкото бой с камъни на площада (да, разправят – все още го практикували!) или затвор или знам ли и аз още какво!
Казах си, че ако бях политик – щях да задължа всички иранки на влизане в Англия да обличат задължително къси поли!!! Ми да! Щом в тяхната страна искам-не искам ходя в забрадка и палатка – те в Лондон – по минижуп! Не че повечето не го правят де… Гледаш ги – влизат в самолета с разните му там воали и манта. Само след 5 минути излизат от тоалетната облечени по последна световна мода!

Спомням си веднъж седим в едно такси. Техеран е 15 милионен град. Две Българии, че и отгоре, събрани на едно място! Колите са стари, трафика ужасен! И когато закъсаш някъде в задръстванията, почти не можеш да дишаш сред пушеците, излизащи от ауспусите на старите и очукани автомобили, които бяха някакви неизвестни за мен марки…Та седим си в таксито, заровили сме носове в ръкавите на дългите си шлифери и шофьора казва на развален английски – „Как искам да можехте да сложите в един куфар мен и семейството ми и да ни изнесете оттук в Лондон! Айде аз както и да е, ама имам жена и 2 дъщери – трудно е да си жена в тази държава…“
Стана ми мъчно за човека. И мислено благодарих на Бог, че съм се родила в България и живея в Европа! За човек като мен, дето не е религиозен, представете си колко съм била развълнувана, за да тръгна да благодаря на Господ!

И наистина – не е лесно да си жена в Техеран!

Изпитвах го на гърба си всеки месец почти, но нямах нищо против – знаех, че е само за няколко дена и просто това ми даваше възможност да оценя свободата във всекидневието си, когато съм си у дома!
Трудно и неприятно е в 52 градуса жега да носиш забрадка, дълги панталони, задължитвлно широки и нещо като шлифер отгоре, стигащ поне до коленете, защото не е разрешено да ти се вижда горната част на бедрата, дори и в широк панталон!!!
Повечето местни жени обаче слагат върху дрехите си нещо като огромен черен чаршаф – покрива ги от глава до пети – и го държат със зъби. Идея нямам какво правят като им се наложи да кажат Добър Ден на някого… С тези одежди, приличат на разпънати палатки! С колежките се шегувахме, че ако бяхме иранки – нямаше да ни се налага все да сме на диети и да ходим по фризьори – така и така се виждат само 2 очи – на кой му пука!!
На нас, очевидно – не, но да не забравяме, че ние прекарваме там по няколко дни и си хващаме пътя обратно за Лондон. Или пътя за цивилизацията, както ние се шегуваме полунаистина… На иранките, дето целия си живот прекарват там – пука им! Една сутрин гледам 2 жени тичат за здраве (или за хубава фигура!)! Изумих се. И се засрамих. Аз не бих тичала дори ако живота ми зависеше от това, така да се каже, а тези жени – тичат за здраве и красота, и то облечени в палатки! Как не се спъват и не се пребиват – един Аллах знае!

Освен, че трябва да си облечен в палатка, тя задължително трябва да е в тъмни цветове – иначе правиш впечатление, и трябва ли да казвам – недобро!
Не дай си Боже да облечеш нещо червено – о, ужас! Това било цвета на не знам си кой пророк в Исляма, ама той не бил от добрите пророци (абе и такива ли имало?!) и съответно този цвят е забранен!

Забранено е в автобус да се возиш заедно с мъж, дори и твоя собствен! Мъжете се качват отпред през предната врата. Жените отзад – през задната! Дори не им идва наум да се объркат например… На мен ми дойде наум…(хулиганка!!), ама бързо ме разубедиха…

Какво друго… По улиците е пълно с наркомани. Като е забранен алкохола – дрогират си се… Това поне е разрешено, щото не са се сетили да споменат в Корана, че не е позволено… или знам ли и аз що…

Странно място. Хубави хора (или поне повечето, особено ако човек си направи труда да надзърне зад воала и фасадата), но всеки път, напускайки го – въздъхвам с облекчение…
Не е за хулиганки в Техеран. Никак даже…

Автор: Ваня


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Една хулиганка в Техеран – или за жените при аятолласите”

  1. dzver каза:

    Невероятно

  2. Anonymous каза:

    радвам се, че ти е харесало!
    Ваня

  3. Anonymous каза:

    добро е макар и кратко. какви наркомани? мислех, че наркотиците са заклеймени като упадъчни?

  4. Laks каза:

    какво работиш че си ходила навсякъде където искам да отида?:)

  5. Shiny каза:

    Току що се върнах от едноседмична командировка в Техеран и бих определил написаното, като 80% съвпадащо с моите впечатления, но ето и разликите:

    1. Не попаднха на наркомани никъде. Трудно ми е и да си го представя откровено казано, но може би в най-бедните и пропаднали квартали… не знам.

    2. Така както жените са опаковани, то първо много много малко от тях са с черни „палатки“, може би най-много 10%. Останалите оба4е са просто със забрадки и то върху задната част на главата – по-скоро символично.
    Едновременно с това видях изключително красиви и поддържани дами – с френски маникюр, педикюр, прически, изрусяване и всичко останало познато на „нашия“ свят – токчета, вталени дънки и т.н.
    Т.е. изключае забрадките, бях изключително изненадан колко поддържани и красиви жени има по улиците на Иран!!

    3. Въздуха действително е доста мръсен, по улиците едва се диша, особено в работните дни. Както разбрах по-късно обаче, една от причините за това е, че Техеран е заобиколен от високи планини (4900м. височина). Това доста допринася за образуването на смог…

    4. Относно хотела – не знам разбира се в какъв хотел е попаднала авторката – аз бях в чудесен 5 звезден хотел, обслужването беше може би най-доброто, което някога съм имал, условията бяха прекрасни. Екстри от сорта на басейни, сауни, фитнеси и др. не съм гледал, но пък 150 кв. м. апартамента, в който бяхме настанени с колегата ми беше чудесен. Освен това за разлика от нашия „цивилизован“ свят, в страни като Иран не всичко е пари – кафе и кафени напитки бяха не само достъпни безплатно денонощно, но и персонала постоянно ни приканяше да си взимаме колкото искаме и когато искаме, както и кексчета и подобни. Това не стигаше обаче, а без да сме поръчвали, по няколко пъти на ден минаваха да ни донесат кафе и кекс, в случай че все пак ни се допие.

    5. Относно пътищата и движението – някъде прочетох, че движението в Техеран е едно от най-опасните в света. Не е трудно да го повярвам – кара се във всички посоки, спира се броня в броня, моторчета пърпорят между колите, където пасне кола или мотор – веднага от някъде се шмугва. Краткото бибиткане означава „идвам, внимавай“ – или „имаш още 10 см. до мантинелата, къде си се разположил“… Пресичането на улици става или с някой местен или със затворени очи или най-добре и двете! 🙂 Неочукани коли почти няма.
    Контрастното обаче е, че пътищата в Техеран са в много по-добро състояние от българските! Тук таме неравности, но иначе маркировка навсякъде (не знам за какво им е всъщност… тя не играе абсолютно никаква роля), а дупки в българския смисъл на думата – много много рядко. По-скоро неравности, но нищо екстремно.

    Като заключение: Иран или в частност Техеран е наистина един доста различен свят, който в първия момент стряска със своите религиозни и политически обичаи. Едновременно с това, само след 2-3 дни човек почва да събира положителни впечатления, най-вече за хората, ако се опита да ги опознае.
    Кухнята е доста добра, бих препоръчал на всеки да опита максималното от местните им специалитети.

    Макар и не непременно туристическа дестинация, Техеран определено е град, който има с какво да изненада своите посетители! Попаднете ли там – не пропускайте възможности да научите повече за него и местнита култура и обичаи! 🙂

  6. vesi каза:

    Az sam bila v Teheran ,imam priatelka s koiato jiveehme zaedno i tia me pokani na gosti.
    Vsi4ki iranski jeni sa mn poddurjani naistina ,prosto ne mojem da im stupim na malkiat prust!
    Ima unikalno krasivi jeni i muje ,po4ti vsi4ki si praviat opreacia na nosa .
    Otnosno obi4aite ,ne mojete da gi razberete ,kakto i mantaliteta!tova e nevuzmojno za nas!imat si horata drugi poriadki i oto6enia ,bezkraino lubezni mno to va ne ozna4ava,4e te haresvat!!! ina4e si praviat partita v ku6ti ,ima droga i mnogo rzvrat ,no vsi4ko to va v ku6ti!
    ako nekoi ne znae ,irankite se slaviat kato nai -razvratnite jeni ,da ,ne ruskinite ,a irankite!!
    ina4e po ulicite ,da stari koli ,dvijenie ,smog ,no ako otidete na gosti ,6te se poburkate v kakvi dvorci jiveiat!!! e,razbira se ,4e ima i bedni ,no az ne biah na gosti na bednite.
    kuhniata e unikalna i nai -ve4e kebeb kubide!imat i kiopolu ,opitaite ,mnogoooo vkusno!
    trudno e da si jena tam i opasno ,no vse si mislia ,4e e vaprosna navik da svikne6 s mantoto i zabradkata!
    intereni xora sas stranni obi4ai !smesvat zoroastrizma i isliama po nekakuv si tehen na4in !
    ako imate 6ansa da otidete tam ,otidete i se nasladete na tozi drug sviat!

  7. larisa каза:

    zdravei vania! straxoten razkaz!! imash li fb profil? za men shte e udovolstvie da si 4ast ot priatelite mi! az sam profesionalen pateshestvenik:) pozdravi.moiat e: http://www.facebook.com/#!/emlarisa

Leave a Reply


Switch to mobile version